№ 66
гр. Бургас, 19.03.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мартин Д. Данчев
Членове:Светла М. Цолова
Петя Ив. Петрова Дакова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова
и прокурора М. Ан. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20252000600022 по описа за 2025
година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура-Бургас, се явява прокурор Д..
Подсъдимият И. Л. Д., редовно призован, се явява лично.
ПОДСЪДИМИЯТ: Нямам защитник, не съм имал такъв и при
предишното разглеждане на делото. Не желая адвокатска защита. Мога сам да
се защитавам.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Съгласен съм да се гледа делото днес.
С оглед становището на страните съдът намира, че няма законна пречка
за даване ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдията докладчик докладва делото.
1
Страните поотделно заявиха, че няма да правят отводи на състава
на съда, прокурора и секретаря.
Съдът дава ход на съдебно следствие.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
ПОДСЪДИМИЯТ: Получих препис от допълнението към протеста.
Моля да ми бъдат предоставени основните писмени доказателства, въз основа
на които е повдигнато наказателното производство, а именно протокол,
съставен от инспекторите при Министерство на културата, снимковия
материал, заповедите на министъра на културата, на базата на които е
направена проверката и сигнала, на база на който е започнала проверката.
Тези документи нито съм ги видял, нито съм ги подписвал, нито съм се
запознал с тях.
ПРОКУРОРЪТ: Всички относими към обвинението документи и
доказателства са приложени към делото и подсъдимият е имал възможност,
при толкова пъти разглеждане на делото, да се запознае с тях. Ако има
претенции към издадени актове на различни административни органи, трябва
да се насочи към тях за преписи.
Съдът констатира, че в папка 1 от ДП на л. 8 и сл. е приложен
констативен протокол, изготвен от инспектори в Дирекция „Инспекторат за
опазване на културното наследство“ при Министерство на културата и
фотоалбум.
Съдът предостави на подсъдимия възможност да се запознае с
посочените писмени материали.
ПОДСЪДИМИЯТ: Запознах се с предоставения констативен протокол
и фотоалбум към него.
Страните заявиха, че нямат други искания по доказателствата.
2
С оглед становището на страните съдът намира делото за изяснено от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Поддържам протеста. Изложението в представеното
допълнение е обстоятелствено мотивирано и подкрепено фактически и
доказателствено с материалите от проведеното досъдебно и съдебно
следствия, а също и със значителен обем съдебна практика на ВКС, напълно
относима към законосъобразното решаване на настоящия казус.
Предходният състав на апелативния съд намери съществени
недостатъци в мотивите на първоинстанционния съд и за това реши да отмени
присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав.
Понастоящем обаче сме изправени пред нов съдебен акт, който не само
не изпълни очакванията, поставени с изискването за ново решаване на делото,
но и надмина по брой и степен на грешки предходния акт. Аз лично имам
доста сериозни възражения срещу него, касаещи както изложението за
фактическа страна така и по отношение на доказателствения анализ.
Независимо от това, няма да пледирам за връщане на делото за ново
разглеждане от трети състав на окръжния съд, а ще помоля настоящия състав
да запълни тази огромна яма от празнотата на мотиви със свой фактически и
правен анализ.
Делото не представлява фактическа и правна сложност и ако не се
залита в напразни житейски разсъждения, както са направили и двата
първоинстанционни състава, за всеки съдебен орган, ръководен от
принципите за обективност и безпристрастност, ще е много лесно да обоснове
своите правни изводи по делото. В представения пред Вас протест е цитирана
многобройна съдебна практика, съдържанието на която изцяло се покрива с
3
обстоятелствата по настоящия казус и ще бъде добър помощник във
вземането на правилното и законосъобразно решение по делото.
Присъдата, постановена от Бургаски окръжен съд е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна. Съдът е постановил оправдателен
диспозитив, без да изведе ясно формулирана обективна фактическа
обстановка и за това е достигнал до неправилния извод за несъставомерност
на деянието. Не е изложил аргументи нито относно изпълнителното деяние
„държане“, нито относно естеството на предметите като археологически
обекти, нито относно отсъствието на тяхната идентификация и регистрация по
съответния ред. Съдът на практика е извършил дейност по декриминализация
на деянието, пренебрегвайки субективните и обективни признаци от състава
на престъплението по чл.278, ал. 6 от НК с декларативната претенция за липса
на престъпление по смисъла на чл. 9, ал. 1 от НК. Вместо правни аргументи,
мотивите изобилстват от житейски разсъждения, обосновани единствено и
само, т.е. съвсем едностранчиво, с тезата, представена от подсъдимия,
независимо и въпреки останалия доказателствен материал, аргументиращ
всички признаци от съставомерността на престъпния състав. Всъщност,
изложеното от съда би имало значение единствено и само при оценката за
смекчаващите отговорността обстоятелства на дееца, а не и за правната
оценка за съставомерност на деянието. За разлика от предходния състав на
съда, този състав на съда дори не е изложил фактическите обстоятелства,
касаещи изпълнителното деяние „държане“ и характеристиката на предмета -
„археологически обект“, а така също и на отрицателния факт на надлежната
идентификация и регистрация на обектите. Следва да бъде отбелязано още
веднъж следното, макар и протестът да е изчерпателно аргументиран.
Престъплението по чл. 278, ал. 6 от НК е на просто или формално извършване
и за това основните въпроси, които определят съставомерността са два - дали
инкриминираните обекти представляват археологически обекти и дали те са
били идентифицирани и регистрирани по надлежния ред от техния държател.
На първия въпрос отговорът е, да, на втория, не.
Безспорно доказано по делото е, че всичките предмети намерени и
иззети от подсъдимия в резултат на проведеното претърсване, са
археологически обекти по смисъла на чл. 146 от Закона за Културното
наследство (ЗКН). Обстоятелството, че липсва информация за това кога, къде,
4
от кого и как са били открити и дали тези открития са резултат единствено и
само на теренни проучвания или на други способи, е правно ирелевантно за
тяхната преценка като вид обекти. Определянето на даден предмет като
археологически обект не е императивно обвързано с осъществяването на
разкопки или теренни проучвания, защото чл. 146, ал.1 от ЗКН предвижда, че
тези обекти могат да бъдат открити или да се намират не само в земните
пластове, но и на тяхната повърхност, на сушата и под вода, а съгласно чл. 7,
ал. 2 от Наредба № Н-2/2011 г. за създаване, поддържане и предоставяне на
информация от автоматизирана информационна система „Археологическа
карта на България“, регистрационни карти се изготвят и за всички
археологически обекти, независимо дали са открити в резултат на теренни
археологически проучвания или са станали известни при други обстоятелства
и дейности. Без правно значение също така са и обстоятелствата свързани с
времето, мястото и начина на придобиване на археологическия обект.
Важното е, че тези предмети са с категорично установена автентичност и
наличие на способност да свидетелстват за минали епохи. Анализът на чл. 146
от ЗКН показва, че теренните проучвания са указани като основен, но не и
като единствен източник на информация за археологическия обект. Ако се
приеме начинът на откриване на обекта за обстоятелство от значение за
неговата правна характеристика, това би противоречало на установените
правни норми и би създало условия за правни абсурди, че тези обекти не са
били установени по реда, указан в ЗКН, Наредба № І-Н-1/2011 г. и Правилника
за провеждане на теренни проучвания и следователно на това основание не
представляват археологически обекти, без да се държи сметка за тяхната
материална или нематериална стойност. Следователно, липсата на подобна
информация не е основание да се приеме, че обектите не отговарят на
изискванията на чл. 146 от ЗКН и не представляват археологически обекти по
смисъла на този законов текст. Затова и възраженията на подсъдимия за
придобиване „по наследство“, „като семейна ценност“, като действия в
резултат на „колекционерските му занимания“ следва да бъдат отхвърлени
като ирелевантни. Когато се касае за държане на културна ценност с
характеристиката на археологически обект при условие, че този обект не е
регистриран и не е идентифициран, е без значение кога е придобит предметът
- дали в срока по чл. 93, ал. 1 ЗКН или извън този срок. С други думи казано,
не е налично задължението за установяване на времето на възникване на
5
фактическата власт върху инкриминираните вещи и продължителността на
упражняването й при положение, че са налице всички останали обективни
признаци по държането, предмета и липсата на регистрация.
Неоснователно е да се приема, че част от обектите не подлежат на
регистрация. Вероятно става дума за обектите, определени като „фрагменти“.
Обстоятелството, че тези обекти не са запазени в цялост или не са в добро
състояние, не дава основание да се третират като масов или остатъчен
материал. За да бъдат изключени от кръга на подлежащите на регистрация
културни ценности, е необходимо да се установи, че те съставляват малка част
от автентична цялост на предмета и не притежават значима културна, научна
или художествена стойност, т.е. че са отпадъчна субстанция, получена
вследствие на човешка дейност, която няма функционално или художествено
значение. Тези обстоятелства не са налице, предвид че фрагментите не са
обезличени и всички обекти, с изключение на изрично отразените от
експертизата 38 броя, са определени като археологически находки със статут
на културни ценности, с категория национално богатство. Квалифицирането
им като национално богатство е достатъчен пример за рядка човешка дейност,
притежаваща висока научна и художествена стойност.
Без значение е, каква е материалната стойност на археологическите
обекти, тъй като тя не е определящ елемент за класификацията им като част от
културното наследство на страната. Това ясно се извежда от легалното
определение на чл. 2, ал. 1 от ЗКН, съгласно което културните ценности са
носители на историческата памет, националната идентичност и имат научна и
културна стойност. За това престъпление пазарната стойност на предмета има
само ориентировъчен характер, като водещи са изводите на експертите за
научната и историческа значимост за минала човешка дейност върху обектите.
Няма никакъв спор, че подсъдимият не е регистрирал държаните от
него обекти. Нарочните писма-отговори от Регионален исторически музей-
Бургас, Национален исторически музей, Музей „Старинен Несебър“,
Министерство на културата, изрично и категорично заявяват, че нито
физическото лице Д., нито регистрираното от него сдружение с нестопанска
цел, са подавали някога заявление за регистрация на движими културни
ценности, поради което и не са вписвани в съответните за това регистри.
Съгласно действащия правен регламент към инкриминирания период и
6
понастоящем, обектите с посочената характеристика, придобити до влизането
на ЗКН подлежат на узаконяване в едногодишен срок по силата на §5, ал. 1 от
ПЗР към ЗКН, като липсата на регистрация и идентификация в този срок
превръща обектите в държавна собственост, а придобитите, независимо по
какъв начин, след влизане в сила на ЗКН археологически обекти подлежат на
връщане на държавата, която е единствен техен собственик.
Деянието е извършено и от субективна страна. Житейският,
професионалният, образователният статут на подсъдимия са достатъчен
гарант за знание на обективните факти, а и самите му действия по излагане на
експозицията, издаване на книга, опитите за популяризиране на обектите,
свидетелстват за знание за тяхната научна, художествена и археологическа
стойност.
Всичко това определя наличието на всички изискуеми елементи от
обективна и субективна страна от състава на престъплението по чл. 278, ал.6
от НК - изпълнителното деяние „държане“, предметът на престъплението -
„археологически находки със статут на културни ценности с категория
национално богатство“, липсата на регистрация и идентификация по
надлежния ред, наличието на пряк умисъл.
Що се отнася до замисъла на подсъдимия да популяризира находките
чрез организирането им в музейна експозиция, следва да се отбележи, че
добрите намерения, каквото е това безспорно, следва да бъдат изпълнявани и
чрез правилните, а в случая и законосъобразни, действия. Защото, факт е
констатацията на извършената експертиза, че артефактите са били
съхранявани и експонирани в неподходящи условия, както и установени
интервенции по тях, осъществени непрофесионално, с неподходящи
материали и извън художествените концепции. Следователно, реална е
опасността добрите намерения да се провалят в хода на тяхната неадекватна
реализация. Към това следва да се прибави и констатацията за липса на
тематико-експозиционна документация, задължителна при представяне на
културните ценности.
Не са налице условията за прилагане и на чл. 9, ал. 2 от НК. Степента
на обществена опасност на деянието е от характер, който надхвърля
минимума, за да бъде определено деянието като формално престъпно. Касае
се за деятелност със значима степен на обществена опасност, която засяга реда
7
на управлението и се определя от степента на засягане на обществени
отношения, свързани с опазване на културно-историческото наследство на
страната и липсата на незначителност не се намира в пряка корелация със
стойността на предмета на престъплението. Съществена характеристика на
предмета на престъплението е, че представлява носител на историческа памет
и национална идентичност. Степента на посегателство се увеличава и от
значителния брой артефакти - 344 броя обекти, т.е. десетки пъти
превишаващи изискуемия се минимум от 3 броя, принадлежността им към
различни исторически периоди от Праисторията до Ново време, т.е. тяхното
разнообразие. Наличието на още един квалифициращ признак е това, че
обектите са определени и като национално богатство; продължителният
период на бездействие по регистрация и идентификация на обектите;
влошеното качество на обектите, поради неподходящите условия, в които са
съхранявани и експонирани, както и непрофесионалните консервационни
интервенции.
Всичко това ми дава основание да поискам от Вас да отмените
оправдателната първоинстанционна присъда и да постановите нова,
осъдителна, с която да признаете подсъдимия И. Д. за виновен в извършването
на престъпление по чл. 278, ал. 6 от НК, като му наложите наказание
лишаване от свобода с приложението на чл. 66 от НК, както и кумулативното
наказание глоба така, както е поискано във въззивния протест.
За улеснение на съда, представям практиката, която е цитирана във
въззивния протест.
ПЛЕДОАРИЯ НА ПОДСЪДИМИЯ: По смисъла на закона
археологическите вещи и предмети са категория на културните ценности и
подлежат на задължителна идентификация и регистрация, но обвинението,
дали поради незнание, дали умишлено, пропуска факта, че в Конституцията на
Република България, в Закона за държавната собственост и Закона за
културното наследство, на археологическите обекти, вещи и предмети е даден
особен статут. Те са обявени за публична държавна собственост. Законът за
културното наследство въвежда държавен монопол върху легалния произход
на археологическите обекти и предмети и утвърждава и държавния монопол
върху собствеността на новооткритите археологически обекти и предмети.
8
Всички други методи и способи за откриването, издирването и упражняването
на фактическа власт, освен разрешените от закона, са противозаконни и
подлежат на санкции и наказание, както е разписано в Закона за културното
наследство, НК и НПК. Този статут, даден на археологическите обекти, вещи
и предмети точно, ясно и по категоричен начин е разписан в цитираните
закони.
Конституцията на Република България - чл. 5 Конституцията е
върховен закон и другите закони не могат да й противоречат“; чл. 17, ал. 1
„Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона,
Собствеността е частна и публична; чл. 18 „Подземните богатства,
крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите
и парковете с национално значение, природните и археологическите
резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.
Закона за държавната собственост - „собствеността е частна и публична“.
Публична държавна собственост са: т. 1 „обектите и имотите по чл. 18, ал.1
от Конституцията на Република България, определени със закон за
изключителна държавна собственост; т. 2 „обектите и имотите, определени
със закон или с акт на Министерския съвет за публична държавна собственост
и т. 3 „движимите вещи, определени със закон или с акт на Министерския
съвет за публична държавна собственост; Закон за културното наследство –
чл. 2, изменен, нов - ДВ, бр. 54 от 2011 г.- „Културните ценности,
археологически обекти по смисъла на чл. 146, ал. 1, произхождащи от
територията и акваторията на Република България, са публична държавна
собственост“. „Културните ценности, правото на собственост върху които е
придобито от физически или юридически лица чрез правна сделка, по давност
или чрез други придобивни способи и които не представляват публична
държавна или общинска собственост, са частна собственост.
Тук искам да попитам обвинението, на кое име аз трябва да
регистрирам археологическите обекти? На кое име? Защото, ако аз, дори само
започна процедурата, фактически аз правя опит да си присвоя публична
държавна собственост-археологически обекти и по закон, аз нямам право да
ги притежавам. Защо обвинението в един момент говори за археологически
обекти, в друг момент говори за културни ценности, но в Наредба № 3, моето
единствено задължение, което ми вменяват и трите закона, в това число и
9
Конституцията, когато при мен попаднат, независимо от начина как попадат
такива вещи и предмети, аз съм длъжен в седемдневен срок да ги обявя пред
държавните институции и както е записано в Закона за културното наследство
и Закона за собствеността - чл. 88 чл. 91 и чл. 93, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за
културното наследство „лице, намерило вещ в случаите по чл. 88 и 91 от
Закона за собствеността, е длъжно в 7-дневен срок да уведоми най-близкия
държавен, регионален или общински музей. Точно същото нещо ми вменява
чл. 278, но ал. 1, т. 2 от НК – „лицето е длъжно да запази вещта във вида и
състоянието, в която я е намерило до предаването на компетентните органи.
Лицето, което не изпълни изискванията по ал. 1, няма правата по чл. 111 от ЗС
и не може да придобие правото на собственост върху намерената вещ по
давност.
Няма никакво доказателство, че това са археологически обекти. Моите
писмени документи, снимки, по ясен, точен и категоричен начин доказват, че
това са културни ценности, но не са археологически обекти. На предните
заседания се явиха всички кметове и потвърдиха, че предметите са ми
предавани от гражданите, част от тях и от самото кметство и една част от
училището, по-скоро предоставени, да ги експонирам, защото ги включиха в
учебната програма.
Наредба № 3 ме освобождава от права и не ми вменява задължението, а
ми дава възможността, ако желая да ги регистрирам тези културни ценности.
До сега в съда не беше дискутирана експертизата на вещото лице. Не
знам компетентността на вещото лице, но има един фрапиращ случай. Знаете
ли каква оценка е дал на сервиз за чай от бял метал - 200 лева. Какъв е този
експерт, който не може да определи вида на метала, а определя цената. И това
е записано в оценката на над 43 предмета. На над 43 предмета не е определил
датировката, а ги е нарекъл „археологически“. Голяма част от предметите
дори не могат да се нарекат археологически. Ще дам пример тук – сабята и
едни калъпчета за сачми на старите пушки кремъклийки. Моят род от край
време се занимава с родолюбие, изпитва любов към българщината, занимава
се със защита и опазване на българщината. В дома ми има една стена,
останала от баба ми, от преди 250 години и всички хладни оръжия на рода са
изложени на тази стена, но за да допълня сбирката към експозицията за
децата, свалих калъфчето и сабята. Експертът ги взе и ги нарече
10
археологически обекти.
Да, аз притежавам културни ценности, но не и археологически обекти.
Защо поисках от Вас да ми бъде предоставен протокола от
инспекторите и заповедта за проверка и сигнала? Защото в обвинителния акт
прокурорът пише, че обвинението е във връзка с констативен протокол и
сигнал постъпил в Министерство на културата. Какво ми направи
впечатление. Инспекторите, това го пише и в обвинителния акт са показали
две заповеди на министъра на културата за извършване проверка в моя имот от
2018 г., но там пише, че проверката е извършена във връзка със заповед на
министъра от 2018 г. и във връзка с постъпил сигнал от 2019 г. Министърът се
е оказал екстрасенс и е издал заповед за проверка, знаейки че 15 месеца след
това ще постъпи сигнал против мен. Тези инспектори, под влияние директора
на музея „Старинен Несебър“, първо направиха опит да ме принудят да
регистрирам предметите, за да могат да се облагодетелстват и след моя отказ,
когато видяха, че тяхната корупционна схема няма да сработи, измислиха тази
проверка, измислиха тези заповеди и ме дадоха на съд, знаейки че те няма да
носят никаква наказателна отговорност.
Съдът предоставя възможност на подсъдимия да упражни правото си
на лична защита.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля съда да признае
оправдателната присъда на Бургаски окръжен съд и да я потвърди. Моля да се
разпоредите и за връщане на иззетите като веществени доказателства вещи по
указания и определен с нормативните уредби ред.
Съдът приключва съдебните прения и предоставя възможност на
подсъдимия да упражни правото си на последна дума.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Моля да потвърдите
присъдата.
СЪДЪТ счете делото за изяснено и обяви, че се оттегля на тайно
съвещание, като съобщи на страните, че публичното съдебно заседание ще
продължи в 13.00 часа.
11
Съдебното заседание продължава в 13.15 часа, като след проведеното
тайно съвещание съдът постанови нова въззивна присъда.
Председателят на съдебния състав ОБЯВИ присъдата публично, като я
прочете в присъствието на подсъдимия И. Л. Д. и прокурор М. Д., на които
след прочитането й, разясни реда и срока за обжалването й.
Съдът обяви, че мотивите към присъдата ще бъдат изготвени в срока по
чл. 308, ал. 2 от НПК.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13.20
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
12