ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 № 90

гр.Хасково, 19.01.2021 г.

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в закрито заседание на деветнадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ВАСИЛКА ЖЕЛЕВА

                                                               ЧЛЕНОВЕ: 1. ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

                                                                                    2. АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА

Секретар:

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия В.Желева ЧКАН дело №1174 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:  

 

                                                                             

Производството е по реда на глава тринадесета от АПК, във вр. с чл.248, ал.3, изр.второ от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.143 от АПК, вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН.

Образувано е по частна жалба от К.Ш.И. ***, подаден чрез пълномощника му адвокат М.К., с посочен по делото съдебен адрес:***, срещу Определение №260112/13.11.2020 г., постановено по АНД №919 по описа на Хасковския районен съд за 2020 г., с което ОДМВР Хасково е осъдено да заплати на К.Ш.И. 150 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред районен съд, като се обжалва размера на присъдената сума.  

В частната жалба се твърди, че обжалваното Определение е незаконосъобразно, тъй като реалните разноски, извършени от жалбоподателя К.Ш.И., били в размер на 300 лева, а не на 150 лева. Излагат се съображения, че съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, страните имали право на разноски, и с оглед изхода на делото, такива следвало да се присъдят на К.Ш.И.. Защитникът му направил изрично искане за присъждане на разноски, сторени за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, по делото било доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер, като в договора за правна защита и съдействие, представен в съдебното заседание по делото, било удостоверено, че възнаграждението е заплатено в брой. Цитира се разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК, към която препращал чл.63, ал.3 от ЗАНН и се твърди, че от съдържанието на жалбата срещу Наказателно постановление №19-1253-001455 от 09.12.2019 г. на Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“, както и от конкретните искания в пледоариите по същество, било видно, че жалбоподателят оспорвал същото само в частта му, касаеща нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, на което основание на К.И. било наложено наказание „глоба“ в размера на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. Това означавало, че с отмяната му в тази му част, цялата претенция на жалбоподателя била уважена и му се следвало присъждане на разноски в пълен размер от 300 лева, а не наполовина – 150 лева.

Претендира се обжалваното Определение да бъде отменено, като ОДМВР Хасково бъде осъдена да заплати на жалбоподателя К.Ш.И. направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Ответната страна, Областна дирекция на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“, не ангажира становище по частната жалба.

Административен съд – Хасково, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното:

Производството по АНД №919/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково е образувано по жалба от К.Ш.И., ЕГН **********,***, срещу Наказателно постановление №19-1253-001455, издадено от Началник група към ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“ на 09.12.2019 г.  

Според посоченото в жалбата, подателят ѝ не е доволен от цитираното Наказателно постановление, с което му е наложено наказание глоба в размер от 200 лева на основание чл.175, ал.1, т.1, пр.1 от ЗДвП за това, че виновно е нарушил чл.140, ал.1 от същия закон, и му е наложено наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.177, ал.6, пр.2 от ЗДвП, за нарушение по чл.145, ал.2 от същия нормативен акт. Жалбоподателят К.Ш.И. намира Наказателното постановление за неправило и незаконосъобразно, като излага съображения за това.

Жалбата е разгледана от съда в публично съдебно заседание на 26.10.2020 г., в което жалбоподателят К.Ш.И. е бил представляван от адвокат М.И.К., упълномощен да го представлява с приложено по делото пълномощно, към което е представен двустранно подписан Договор за правна защита и съдействие бл.№********** от 26.10.2020 г. В Договора е отразено, че К.Ш.И. е заплатил в брой на адвокат М.К. договореното възнаграждение от 300 лева за процесуално представителство по делото. В същото съдебно заседание, до приключване на устните състезания по делото, адв.К. е заявил претенция на доверителя му да бъдат присъдени разноски за производството.

С постановеното по АНД №919/2020 г. Решение №260083/03.11.2020 г., Хасковският районен съд е отменил Наказателно постановление №19-1253-001455 от 09.12.2019 г. на Началник група към ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“, в частта, с която за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.1, т.1, предл.1 от ЗДвП е наложил на К.Ш.И. административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, и е потвърдил същото Наказателно постановление в останалата му част, в която за нарушение по чл.145, ал.2 от ЗДвП на К.Ш.И. съответно на осн. чл.177, ал.6, предл.2 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева.

В цитираното Решение съдът не се е произнесъл по въпроса за разноските.

Решението е съобщено на К.Ш.И. срещу подпис в Разписка на 10.11.2020 г.

На 11.11.2020 г., чрез пълномощника си адвокат М.К., К.Ш.И. *** молба, с която  моли да бъде постановено допълнително решение, с което ОД на МВР – Хасково да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

По тази молба Хасковският районен съд е постановил процесното Определение №260112/13.11.2020 г., с което на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН е осъдил ОДМВР Хасково да заплати на К. Ш. (допусната техническа грешка в бащиното име) И. с ЕГН ********** ***, сумата в размер на 150 лв. разноски по делото за адвокатско възнаграждение пред районен съд.

Съдът е изложил съображения, че съгласно чл.143, ал.1 от АПК, при частична отмяна на НП и съобразно практиката на касационната инстанция, разноските, дължими на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, се определят според отменените и потвърдени точки от НП към общия брой точки от НП, поради което в случая на жалбоподателя се дължат 1/2 част от направените разноски.

Определението е получено от К.Ш.И. на съдебния му адрес чрез пълномощник на 17.11.2020 г.

Частната жалба, по която е образувано настоящото производство, е подадена на 20.11.2020 г.

Частната жалба  е процесуално допустима за разглеждане,  тъй като е депозирана от надлежна страна и в законоустановения срок от съобщаването на Определение №260112/13.11.2020 г.  

Административен съд – Хасково, като прецени доводите на частния жалбоподател и представените доказателства, и провери законосъобразността на обжалваното определение,   намира същото за правилно и законосъобразно, а частната жалба за неоснователна.

Безспорно се установява по делото, че Наказателно постановление №19-1253-001455 от 09.12.2019 г. на Началник група към ОД на МВР – Хасково, Сектор „Пътна полиция“, е било обжалвано от К.Ш.И. по реда на чл.59, ал.1 от ЗАНН, в неговата цялост, т.е. по отношение и на двете групи наложени на жалбоподателя с Наказателното постановление административни наказания. В депозираната пред Районен съд – Хасково жалба липсва каквато и да било конкретизация, че Наказателното постановление се обжалва частично, само в някоя от неговите части. Съответно с постановеното по АНД №919/2020 г. Решение съдът се е произнесъл по оспорването, като е отменил Наказателното постановление в едната му част, и е потвърдил същото в другата му част.

Доколкото в постановеното Решение районният съд не се е произнесъл по въпроса за разноските, подадената от К.Ш.И. молба вх.№265072/11.11.2020 г. се явява с характер на молба за изменяне (допълване) на решението в частта за разноските, с основание по чл.248, ал.1 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, вр. чл.143 от АПК, вр. чл.63, ал.3 от ЗАНН.

С приложимата разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр.94 от 2019 г.) е предвидено, че в съдебните производства по ал.1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Отговорност за разноски е регламентирана в чл.143 от АПК.

Съгласно ал.1 на тази разпоредба, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски, а според ал.4 на същия член, когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Приложени съответно в производството по чл.63, ал.1 от ЗАНН – по обжалване на Наказателно постановление пред районния съд в състав от съдия, цитираните разпоредби означават, че когато съдът отмени обжалваното Наказателно постановление, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановява от бюджета на органа, издал отмененото НП (в случаите, когато тези разноски са своевременно претендирани и надлежно доказани).

Хипотезата, при която съдът потвърди обжалваното Наказателното постановление, се приравнява на отхвърляне на оспорването по смисъла на АПК и в този случай на подателя на жалбата не се дължат направените по делото разноски, включително заплатеното възнаграждение за адвокат. 

Тъй като в процесния случай Районен съд – Хасково с постановеното Решение №260083/03.11.2020 г. е отменил Наказателно постановление №19-1253-001455 от 09.12.2019 г. само в едната от двете му части, а в другата част го е потвърдил, то на жалбоподателя не се дължи цялото заплатено от него възнаграждение за един адвокат, а съответно на отменената част от Наказателното постановление – 1/2  (една втора) част от същото.

Достигайки до този извод, районният съд правилно е приложил закона, като на практика с постановеното Определение е допълнил Решение №260083/03.11.2020 г. в частта му за разноските, осъждайки Областна дирекция на МВР – Хасково да заплати на К.Ш.И. сумата от 150 лв. разноски по делото, представляваща половината от заплатеното възнаграждение за един адвокат в производството по АНД №919/2020 г. по описа на Районен съд – Хасково.

Не се установяват касационни основания, които да водят до нищожност, недопустимост или неправилност на проверяваното определение и същото следва да бъде оставено в сила.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, във вр. с чл.236 от АПК и чл.63 от ЗАНН, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

 ОСТАВЯ В СИЛА Определение №260112/13.11.2020 г., постановено по АНД №919 по описа на Хасковския районен съд за 2020 година.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  1.       

                                            

 

                                                                                                                      2.