Р Е Ш Е Н И Е
София, 20.06.2017 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-ви брачен
въззивен състав,
в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ МИТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА КАТЯ ХАСЪМСКА
при секретаря Цветелина Пецева, като
разгледа докладваното от съдия Е. Александрова гр. дело № 1816 по описа
за 2017
год., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
чл.258-273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на И.А.А. срещу Решение № 19753/29.11.2016 г., постановено по
гр. д. №41598/2016 г. по описа на Софийски районен съд, Трето гражданско
отделение, 92 състав, с която се обжалва решението в частите, с които е
издадена заповед за защита на Я.Г.А., ответникът е предупреден и е задължен да
се въздържа от извършване на домашно насилие, наложена му е глоба и е осъден да
заплати разноските по делото. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и частично
недопустимо по съображения, изложени подробно във въззивната жалба. Моли се да
бъде отменено решението на СРС, като бъде отхвърлена подадената от Я.Г.А. молба
за издаване на заповед за съдебна защита, ведно със законните последици.
В отговора си
/възражение/, въззиваемата страна Я.Г.А. оспорва изцяло наведените в жалбата
съображения за недопустимост и неправилност на първоинстанционното решение,
като относно наведените в жалбата доводи за недопустимост на обжалваното
решение моли да се има предвид, че поддържа изцяло искането за налагане на
мерки по чл. 5, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН – ответникът да бъде отстранен от
жилището на адрес: гр. София, ул. „*********“
№ **, бл. 10, вх. А, както и на същия да бъде забранено да доближава
молителката, жилището и работното й място /ул. „Здраве“ № 2, УСБАЛЕ „Акад. Иван
Пенчев“ – болница по ендокринология в сградата на Майчин дом/. Заявила е
претенция за разноски и платен адвокатски хонорар.
Софийският градски
съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемата страна, намира за
установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответник в първоинстанционното производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Разгледана по
същество обаче същата е неоснователна.
Делото пред първата
инстанция е образувано по молба от 25.07.2016 г. на Я.Г.А. против И.А.А., за
защита от домашно насилие, като впоследствие са подадени молби на 28.07.2016 г.
и на 01.08.2016 г. В молбите се сочи, че на 18.07.2016 г., към 19:30 часа, й е
бил нанесен побой в дома й на адрес: гр. София, ж. к. „****“, бл. **, вх. *,
ет. *, ап. **, от нейния съпруг И.А.А., като е получила удари с юмруци в
главата и шамари по лицето, както и
закани от рода на „ще те смачкам“, „ще те убия и после ще те излежавам“. На
19.07.2016 г. около 18:30 часа, молителката
подала жалба в 9-то РПУ гр. София. На 20.07.2016 г. на молителката бил извършен
медицински преглед, като й било издадено удостоверение № 280.07/2016 г.
На 23.07.2017 г. в
19:30 часа отново се случил скандал в дома на страните – като молителката повикала полиция, но заканите
продължили и след като полицаите си тръгнали.
С Решение
№ 19753/29.11.2016 г., постановено по гр. д.
№41598/2016 г. по описа на СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, III ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 92 състав,
първоинстанционният съд е издал заповед за защита, като е задължил на
основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН И.А.А., ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на насилие по отношение на Я.Г.А., ЕГН **********, отхвърлил е молбата с правно основание чл. 8,
т. 1 ЗЗДН, вр. чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН, подадена от Я.Г.А., за издаване на заповед
за защита от домашно насилие срещу И.А.А., като е отказал да издаде заповед за
защита, с която спрямо ответната страна да бъдат наложени мерки по чл. 5 от ЗЗДН поради осъществени спрямо молителката актове на домашно насилие на
18.07.2016. г., изразяващи се в следните закани: „ще те смачкам“, „ще те убия и
после ще те излежавам“ и на 23.07.2016 г., предупреден е И.А.А., че при
констатирано от полицейските органи неизпълнение на заповедта, на основание чл.
21, ал. 3 от ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на заповедта
представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс., наложена е
глоба на И.А.А. в размер на 200 лв.,
осъден е същият да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лв. и
сумата от 300 лв. – за назначен особен представител.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
Същото е и правилно,
наведените доводи за неправилност в обжалваните части са неоснователни, като
въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение, поради което и на
осн. чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във въззивната инстанция не са
събирани доказателства. По делото е установено, че ответникът е извършил спрямо
молителката процесният акт на домашно насилие на 18.07.2016 г. в дома на страните, находящ се в гр.
София, ж. к. „****“ бл. **, вх. *, ет.*, ап. **.
Действително в случая
представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е бланкетна, като в нея не са
посочени по време, място и начин на извършване твърдяните актове на домашно
насилие и правилно съдът не е кредитирал същата декларация.
За да постанови
издаването на заповед за защита в полза на молителката, СРС обаче е приел, че са налице предпоставките за
уважаване на молбата за защита, въз
основа на свидетелските показания на А. Ал – М.и съдебномедицинско
удостоверение, като безспорно е установено, че на 18.07.2016 г. в дома на
страните, находящ се гр. София, ж. к. „****“ бл. **, вх. *, ет.*, ап. **,
ответникът е нанесъл с ръка плесница на молителката в лявата част на лицето,
като правилно е отразено в решението, че с извършване на така установените
действия, ответникът е осъществил спрямо пострадалата акт на домашно насилие по
смисъла на чл. 2 от ЗЗДН – домашно физическо насилие. Правилно са ценени и
кредитирани свидетелските показания на свидетеля А. Ал – М., като обективно
дадени и непротиворечащи както помежду си, така и с останалите доказателства по
делото. Правилно е взето предвид и Съдебномедицинското
удостоверение № 280.07/2016 г., издадено от Съдебномедицински кабинет в гр.
София, ул. „Здраве“ № 2, което удостоверение е издадено на 20.07.2017 г., т.е.
два дни след акта на домашно насилие, като в същото са установени оток и
охлузване по лигавицата на долната устна и е посочено, че тези увреждания са в
резултат от действието на твърд тъп предмет и могат да се получат по време и
начин, както е съобщила пострадалата. Така издаденото удостоверение има
характер на официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила, което означава, че до доказване на обратното
съдът е длъжен да счита, че фактите, отразени в документа, действително са се
осъществили. Действително съгласно показанията на свидетеля, плесницата е била
нанесена от лявата страна на лицето,
което не кореспондира с посоченото в медицинското удостоверение, но видно от
същите свидетелски показания е, че докато свидетелят е бил в друга стая
/кухнята/, същият е чул втори плясък, което на фона на цялостната ситуация
навежда, че разминаването между свидетелските показания и медицинския документ
се дължи на тази втора плесница, която не е била възприета визуално
непосредствено от свидетеля, но същият е възприел същата със слуха си, което
също подкрепя твърдяното от молителката в депозираната молба за защита от
домашно насилие. В открито съдебно заседание, проведено на 29.05.2017 г.,
въззивникът лично заяви, че не отрича, че е ударил въззиваемата Я.Г., но това
се е случило, тъй като е бил провокиран от нея
- същата е мълчала и го изкарала извън равновесие.
Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че в конкретния случай са налице кумулативните
предпоставки, при наличието на които могат да бъдат постановени предвидените в
чл. 5 ЗЗДН мерки за защита от домашно насилие, а именно: извършен акт на
насилие, от лице, което се намира с пострадалите в някоя от връзките, посочени
в чл. З ЗЗДН, с цел да се въздейства върху физиката или психиката на
пострадалия по начин, поставящ го в подчинено положение.
Настоящата съдебна
инстанция намира за несъстоятелни доводите във въззивната жалба относно
обстоятелството, че съдът е бил сезиран с искане за налагане на мерките по чл.
5, ал. 1 т. 2 и т. 3 от ЗЗДН, по които искания липсвало произнасяне. Съгласно
чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН, със заповедта за защита съдът налага една или повече
мерки за защита, като същият не е обвързан от искането на молителя или
становището на ответника, а следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки за защита.
В
случая, с оглед характера и интензитета на акта на насилие, настоящата въззивна
инстанция намира, че постановената мярка за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН /задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно
насилие спрямо пострадалата/, ще осигури защита в достатъчна степен на
пострадалото лице – по този начин едновременно е осигурена защита на пострадалото
лице и същевременно е дадена възможност на ответника да преосмисли както
извършеното деяние, така и своето бъдещо поведение.
Поради
изложеното по-горе, съдебното решение, в обжалваните части, следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на делото, въззивникът И.А.А.
следва да заплати по сметка на СГС държавна такса за въззивната жалба в размер
на 12.50 лв., като същият няма право на разноски, а на въззиваемата страна Я.Г.А.
– 300 лв., представляващи платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран,
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
19753/29.11.2016 г., постановено по гр.
д. №41598/2016 г. по описа на СОФИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, III ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 92-
ри състав, в обжалваните части.
ОСЪЖДА И.А.А., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 12.50 лева /дванадесет лева и петдесет
стотинки/, както и на Я.Г.А., ЕГН ********** - 300 лева /триста лева/,
представляващи платен адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.