О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №
20.08.2020г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на двдесети
август две хиляди и двадесета година, проведено в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р. СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
Р.Славов в. т. д. № 278
по описа на ВнАпС за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по
реда на чл. 267 ГПК, образувано по жалба на „Уинд Парк Каварна Ийст“ ЕООД– гр. София, чрез адв.Р.М.
от АК –Видин срещу решение №1202/23.12.2019г. по т.д. № 1724/2018год. на ВОС, с което съдът е: Отхвърлил предявените от „Уинд Парк Каварна Ийст“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление, гр. София, бул. „България“ №51Б,
ет.4, район Триадица срещу “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №258, Варна Тауърс Г искове с
правно основание чл. 79, ал.1, пр.1 и чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и
договорите да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 101665.93лв., представляваща неплатена
продажна цена за м.10.2015г. на произведено в количество 484.240MWh
електрическа енергия от ВтЕЦ „Г-3 Лонг ман“ по договор за
изкупуване на електрическа енергия № 57/20.06.2008г. по фактура №205/31.10.2015г., сумата от 29800.80лв, представляваща
обезщетение за забава върху главницата от 101605.93лв. за периода 30.11.2015г.
до 28.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от датата на подаване на исковата молба 29.10.2018г. до окончателното
й изплащане: Осъдил е „Уинд Парк Каварна Ийст“ ЕООД, ЕИК
*********, да заплати на “ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, сумата от 6675.00лв., представляваща сторени
съдебно деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.1
от ГПК.
Решението е постановено при участието на
НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София,
р-н Оборище, ул. Триадица №8, в качеството на трето лице помагач
на страната на ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК *********, на основание
чл. 220 във вр. с чл.219, ал.1 от ГПК.
В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на обжалваното
решение, поради нарушение на материалния
и процесуалния закон, както и поради необоснованост.
В жалбата се твърди, че решението е
недопустимо, неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че същото е постановено
в нарушение на процесуалните правила и разрешенията дадени в ТР №1/2017г. на
ОСГТК на ВКС, тъй като към датата на постановяването е налице висящо
преюдициално производство, до приключване на което делото е следвало да бъде
спряно по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Правните изводи на съда са основани
на административен акт, който не е влязъл в законна сила.
Изложени са съображения, че
съдът е следвало да се произнесе по реда
на чл.17 ГПК по валидността на Решение № СП–5/28.93.2019г. на КЕВР, което не е
сторено с обжалвания акт.
Постановеното решение е издадено в
нарушение на материалния закон и е необосновано. В същото не е направен анализ
на ефекта на измененията на ЗЕВИ от м.юни 2015г. върху механизма на заплащане
на произведената ел.енерия от ВяЕЦ. С последния е въведено понятието „нетно
специфично производство на ел.енергия“, което да се заплаща по преференциални
цени, но не предвижда изменение на пазарните механизми или нова регламентация
на пазара, респ. преуреждане на съществуващите договори и пазарни практики. В
решението не е посочено кои точки от Решение СП -1 са относими към процесната
ВяЕЦ. Не са изследвани и отношенията между страните, начина на заплащане на произведеното
количество енергия до измененията на закона.
Твърди се още, че съдът неправилно е
приложил последиците от отмяна на решение СП -1/31.07.2015г., като не е
съобразил, че следващото решение е постановено при липса на компетентност и е
явно незаконосъобразно, а с невлязло в сила решение е обявена и неговата
нищожност. В решението съдът е следвало да обсъди и разгледа възраженията за
незаконосъобразност на Решение СП – 5. Сочи се, че решението е и необосновано,
тъй като не са обсъдени всички въведени в производството възражения. Наред с
това решението съдържа и неверни констатации, като е приел, че не се спори, че
собствената на ищеца централа попада в групата на тези, работещи до
2 250часа. Ищецът в нито един момент не е твърдял подобно нещо, като не съществува
квалификация на ВЯЕЦ на централи работещи до и над 2 250ч.
По същество се претендира отмяна на
решението и уважаване на предявените искове в пълен размер. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
Въззиваемата страна „Енерго – Про
Продажби“ АД, гр.Варна с писмен отговор, чрез адв.Т., оспорва жалбата като
неоснователна. Твърди, че решението на първостепенния съд правилно като законосъобразно и обосновано-като, постановено въз основа на събраните по делото
доказателства.
Излага, че при постановяването му не
са допуснати процесуални нарушения и такива на ТР №1/2017г. на ОСГТК на ВКС,
тъй като не са налице основания за спиране на производството. Решение
СП-5/28.03.2019г. е предварително изпълняем индивидуален административен акт,
като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването не спира изпълнението му. Дори да
не се зачете предварителното изпълнение на решението, нормата на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ е еднозначна – преференциална цена се дължи за количествата ел.енергия,
произведени до достигане на размера на нетното специфично производство на
ел.енергия, въз основа на което са определени преференциалните цени в
съответните решения на КЕВР. Отмяната на решението не е преюдициален факт, тъй
като след него няма да възникне ново основание за изкупуване на по-големи
обеми, докато не се постанови ново решение, което да увеличи преференциално
изкупувания обем енергия.
Неоснователно е и оплакването за
неосъществен от съда инцидентен контрол на решение СП – 5 по реда на чл.17,
ал.2 от ГПК. Такова задължение за съда би съществувало при наличие на изрично
искане, каквото не е направено в хода на производството.
В обжалваното решение, съдът е
посочил, че новият ЗЕВИ се прилага по отношение на заварените дългосрочни
договори за изкупуване, посочена е изменената нормативна уредба, как същата
изменена сключените договори. Изводите на съда за приложение на чл.31, ал.5 от
ЗЕВИ съответстват на материалния закон, както и на неговите цели, изложени от
законодателя в мотивите към изменение на закона.
По същество се претендира отхвърляне
на жалбата, потвърждаване на решението и присъждане на направените поделото
разноски.
Третото лице помагач „НЕК“ ЕАД, гр.
София с писмен отговор, чрез ст.ю.к. Д.П., оспорва жалбата като неоснователна.
Излага, че решението е допустимо, правилно и постановено въз основа на
събраните по делото доказателства. Твърди, че не са налице основания за спиране
на производството, тъй като съобразно чл.13, ал.9 от ЗЕ обжалването на решенията
на КЕВР не спира тяхното изпълнение. Решение СП – 5/28.03.2019г. подлежи на
изпълнение и има действие в отношенията между страните. Оспорва твърденията в
жалбата, че съдът не е изложил мотиви по същество на спора и приложението на
чл.31, ал.5, т.1 от ЗЕВИ. Твърди, че спорният въпрос между страните е на каква
цена следва да се изкупува от ответника произведеното от ищеца количество
ел.енергия след достигане на нетно специфично производство от 2000 КВтч.,
установено в Решение СП-1/31.07.2015г. Съдът е направил анализ на правната
уредба, отчел е измененията на същата и ги е отнесъл към процесните отношения.
Правилен е и формираният извод, че приложението на две преференциални цени в
рамките на произведеното количество ел.енергия, произведена от ВЕИ, не намира опора
в закона. По преференциална цена следва да се изкупуват само произведените
количества енергия го достигане на размера на нетното специфично производство,
според вида на централата. Разделянето на цените в две групи е наложено от
различията в наличния ресурс на първичен енергиен източник на различните
производители, като страната условно е разделена на две ветрови зони-Зона с
пълни ефективни годишни на работа на ветровите генератори до 2 250 часа включителни и такава над 2 250часа..
Оспорва и твърденията в жалбата, че
съдът неправилно е приложил последствията от отмяната на решение СП
-1/31.07.2015г.Необосновано и в противоречие на закона е твърдението на
въззивника, че е допустимо преминаване на една и съща централа от една
преференциална категория в друга. Липсва основание за прилагане на две тарифи
спрямо един и същи производител в рамките на една и съща година.
По същество моли съда да отхвърли
жалбата и потвърди решението на ВОС.
Настоящият състав на съда намира, че
жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство отговаря на
изискванията на чл.260 от ГПК. Относно становището за спиране на производсвото
пред въззивния съд:
Не
са налице посочените във въззивната жалба пречки по движение на делото-наличие
на висящ преюдициален спор, до приключване на който производството по делото
следва да бъде спряно, по реда на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Оспореното решение
№СП – 5/28.03.2019г. на КЕВР подлежи на предварително изпълнение по силата на
чл.12, ал.3 от ЗЕ, поради което е породило действие и е приложимо в отношенията
между страните. Искането за спирането му е недопустимо.
Предвид
изложеното съдът намира, че производството следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Воден от горното, съставът на ВнАпС
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА за
разглеждане въззивна жалба на „Уинд Парк Каварна Ийст“ ЕООД– гр. София,
чрез адв.Р.М. от АК –Видин срещу решение
№1202/23.12.2019г. по т.д. № 1724/2018год. на по описа на Варненски окръжен съд.
На страните да се връчи препис от
настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.