Р Е Ш Е
Н И Е
№
________
гр. Лом, 01.10.2010
година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЛОМСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, първи
състав, в открито съдебно заседание на първи октомври, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова
При участието на секретаря Румяна
Димитрова и прокурора Ели Лазарова, като разгледа АНД № 381
по описа за 2019 година, докладвано от съдията Миронова, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
Делото е образувано по внесено
от Районна прокуратура Лом Постановление от 09.09.2019
год., с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание по реда на чл. 78а НК, срещу Н.Л.П., роден на ***
***, със средно-специално образование, българин, български гражданин, женен, земеделски
производител, неосъждан, с ЕГН **********, за
това, че на 18.10.2017 год., в ********, по ул. Даскал Тодор, при
управление на МПС – л.а., м. Опел, мод. Корса с рег. № *******, собственост на П.Й.П.от ********,
при нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
(„водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движение да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението“); чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП
(„Всеки участник в движението по пътищата: 1. С поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност
живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“), по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н.Б.Р. ***, изразяваща се в
счупване на лъчева кост на лява предмишница в долен
край (на типично място), което е довело до трайно затруднение движението на ляв
горен крайник за срок не по-малък от месец и половина – два и счупване на
лопатката, влизаща в състава на раменен пояс, причинявайки трайно затруднение
движението на съответния травмиран крайник за срок не по-малък от месец и
половина – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 НК.
В съдебно заседание представителят на ЛРП поддържа
предложението и счита, че са осъществени от обвиняемия обективните и субективни
признаци на престъплението, в което е обвинен, както и предпоставките на чл.
78а НК за освобождаването му от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание – глоба.
Обв. Н.П. се явява лично и с адв. Н.К., МАК, дава обяснения и моли да бъде постановено
оправдателно решение.
Доказателствата
са писмени и гласни и като ги прецени поотделно и в цялостна съвкупност, съдът
установи:
От
фактическа страна:
Обвиняемият-нарушител
Н.Л.П. е роден на *** ***, със средно-специално
образование, българин, български гражданин, женен, земеделски производител,
неосъждан, с ЕГН **********.
Подс. Н. П. не е осъждан до сега и не е
освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
От представената справка, издадена от Справка за
нарушител-водач се установява, че притежава СУМПС № *********, издадено на
30.10.2010 год., категории: С, В, АМ, ТКТ, като последното наложено му
административно наказание за нарушения на ЗДвП преди процесния
случай е било за нарушение, извършено на 12.03.2010 год.
На 18.10.2017 год., (сряда,
пазарен ден за населеното място), около 9,45 сутринта, в ********, обв. Н. П. се прибирал в дома си, находящ
се на ул. Даскал Тодор, управлявайки лекия си автомобил, м. Опел Корса, рег. № *******, по ул. България в посока от гр.
Монтана към центъра на града, като трябвало да премине пред магазин „Чушката“,
тогава магазин „Жизел“.
Пред магазина има нерегулирано
кръстовище между три улици – ул. Даскал Тодор, ул. Васил Левски и ул. Цар Асен,
което се ползва за паркинг от клиентите на магазина, а на процесната
дата имало паркирани в две редици автомобили. Обвиняемият преминал между тях
със скорост около 26 км/ч. Магазинът бил в дясно на обвиняемия. По същото време
пострадалата свид. Н.Б.Р., която работела в магазин „Жизел“ отивала на работа с велосипеда си. Скоростта на
движение на велосипеда била около 14 км/ч. Тя също трябвало да премине през паркинга,
за да достигне до мястото за паркиране на велосипеди пред магазина.
Преминала през паркинга без
да се съобразява с останалите участници в движението, без да променя скоростта
и посоката си на движение и при достигане до мястото на удара се блъснала с
предното колело на велосипеда в предната лява част на лекия автомобил, м. Опел Корса, управляван от обв. Н. П. –
в областта на предната броня на автомобила. В резултат на удара, тялото на свид. Н. Р. се повдигнало нагоре и се установило на капака
на двигателя, след което заедно с велосипеда било отхвърлено и паднало на
платното за движение. Лекият автомобил продължил движението напред, след което
спрял до десния тротоар.
Пробата за алкохол на
обвиняемия била отрицателна.
Видно от заключенията на
вещите лица, изготвили приетите по делото допълнителна съдебно техническа
експертиза – инж. И. Л. и съдебно-техническа експертиза – инж. В. П., втората
от които назначена в хода на съдебното дирене приема, че опасната зона за спиране на лекия автомобил е била 14 м., а обвиняемият-нарушител е могъл
да възприеме пострадалата велосипедистка като опасност на пътя когато тя е била
на разстояние 11 м от него.
И двете вещи лица са
категорични в заключението, че велосипедистката е попаднала в опасната зона за спиране и ударът е бил неизбежен за обвиняемия. Могъл е да бъде предотвратен
– от техническа гледна точка от пострадалата, която е имала възможност да спре
и да осигури предимство на лекия автомобил като десностоящ.
Безспорно е установено от
приетата по делото съдебномедицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р П.Г., че
в резултат от процесното ПТП пострадалата свид. Н.Б.Р.
е получила следните увреждания, имащи характер на средна телесна повреда: -
счупване на лъчева кост на лява предмишница в долен
край (на типично място), което е довело до трайно затруднение на движението на
ляв горен крайник за срок не по-малък от месец и половина – два при нормално
протичане на оздравителния процес, с последващо
поетапно и постепенно раздвижване; - счупване на лопатката (лява), влизаща в
състава на раменен пояс, причинило трайно затруднение в движението на
съответния травмиран крайник, за срок не по-малко от месец и половина с последващо поетапно и постепенно раздвижване на крайника, а
също и съпътстващи наранявания: счупване на челната кост в дясно, изкълчване на
палеца на лява длан, разкъсно-контузна рана на
главата, охлузвания и кръвонасядания по главата,
крайниците и тялото, които увреждания са причинили временно разстройство на
здравето неопасно за живота със срок на оздравяване до месец при липса на
усложнения, за каквито няма данни.
По
доказателствата:
Горната фактическа обстановка
се установява от обясненията на обвиняемия-нарушител, показанията на
свидетелите и събраните на досъдебното производство и приобщени от съда по
съответния процесуален ред писмени доказателства: протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум, АУАН (досежно липсата
на алкохол в издишания от обв. П. въздух), справка за
нарушител-водач, констативен протокол за ПТП с пострадали лица, медицинска
документация, справка за съдимост. Приобщено беше, чрез предявяване и
преглеждане в съдебно заседание на веществено доказателство – видеозапис от
охранителната камера на магазин „Жизел“ от процесната дата.
Тези доказателства
установяват фактическа обстановка, различна от възприетата в Постановлението на
ЛРП от 09.09.2019 год.
За да изгради обвинителната
си теза и да достигне до извод, че в хода на досъдебното производство са
събрани достатъчно по обем доказателства, държавното обвинение е кредитирало
показанията на свидетелите: пострадалата свид. Н. Р.
и нейната дъщеря, свид. М. Б., Г.Е.Г. и С.М.И. –
двамата полицейски служители, които са посетили местопроизшествието и са го
запазили.
Въз основа на тези
доказателства в.л. инж. И.Л. е изготвил и назначената по досъдебното
производство съдебна автотехническа
експертиза, в която е приел, че движейки се по главната павирана улица на
гр. Вълчедръм, управляваният от обв. Н. П. л.а., м.
Опел Корса е осъществил маневра завой на дясно, за да
премине през паркинга пред магазин „Жизел „ и да
навлезе в ул. Даскал Тодор, където живее. Преминал е около 24 метра през
паркинга. В същото време от посока центъра на гр. Вълчедръм на паркинга
навлязъл и велосипед, управляван от постр. Н. Р.,
която работи в посочения магазин. Водачът на лекия автомобил не е наблюдавал
непрекъснато платното пред себе си и блъснал велосипеда. Колелото на велосипеда
се закачило за предната регистрационна табела на автомобила . водачката паднала
на предния капак на автомобила и след 5,8 метра паднала от дясната страна на
автомобила, на асфалта. Лекият автомобил продължил движението си още 4 метра и
тогава спрял. Лекият автомобил се е движел със скорост 31,2 км/ч., при което опасната
зона за спиране е 16,31 метра. Велосипедът е станал опасност за движението
когато е бил на 39 метра от
автомобила – разстояние по-голямо от опасната зона и следователно обвиняемият е
имал възможност да предотврати ПТП-то.
Още
в досъдебната фаза на процеса тези показания са били разколебани от обясненията на обвиняемия и
показанията на свидетелите В.М. (който е и свидетел по констативния протокол за
ПТП с пострадали лица) и С.Р., които са очевидци, но въпреки това са разпитани
едва на 19.08.2019 год. – около година след изготвянето на САТЕ по ДП.
И въпреки, че показанията на
двамата свидетели-очевидци съвпадат с обясненията на обвиняемия, допълнителна
САТЕ по ДП не е назначена и те не са проверени, нито коментирани по никакъв
начин.
В хода на съдебното следствие
това разколебаване е подсилено.
В
обясненията си обвиняемият-нарушител Н. П. съжалява за случилото се, но не се признава за виновен и
дава подробни обяснения. Твърди, че местопроизшествието по онова време е било
единственият по-голям магазин в гр. Вълчедръм и там обичайно имало много
посетители, а на процесната дата струпването на хора
било и по-голямо от ежедневното, тъй като било пазарен ден. Пространството пред
магазина, макар и формално нерегулирано кръстовище всъщност се използвало за
паркинг и имало паркирани в два реда автомобили. Така той се движел в „тунел“
от коли. Не видял пострадалата велосипедистка, която се появила от лявата му
страна. Смята, че тя също не го е видяла, защото не спряла и не намалила, само
се поколебала дали да не мине зад него (предполага, защото велосипедът леко изкриволичил), но се опитала да мине пред автомобила.
Сблъсъкът станал много бързо. Това се случило около 9 часа сутринта. Когато
пристигнали разследващите и бил извършен оглед – към 12 часа на обяд паркингът
вече бил празен защото колите се изтеглили 10-15 минути след ПТП-то.
В показанията си пострадалата свид.
Н. Р. потвърждава, че пред магазина, в който работела и тя имало хора. Тя отивала към паркинга за
велосипеди, намиращ се отстрани на магазина, за да остави велосипеда си и да
отиде на работа. Смяната й започвала в 10,00 часа. Нямала много време да
възприеме управляваният от обв. Н. П. автомобил.
Възприела, че автомобилът се движи на заден ход, водачът гледа на другата
страна, не я вижда и следва удар. Тя самата възприела автомобила много късно,
но преценила, че ще може да премине. Не може (вероятно поради естеството на
травмите си и стреса) да си спомни в коя част на автомобила е бил ударът. След
него изгубила съзнание и първият й спомен е от транспортирането й в болница. Не
си спомня да е имало автомобили на мястото на ПТП.
В приобщените чрез
прочитането им показания на свид. Н. Р., дадени в
хода на ДП е заявила, че автомобилът се е движел напред. След прочитането на
тези показания свид. Н. Р. заявява,че не си спомня
нищо за движението на автомобила.
Свид.
М. Б.е дъщеря на
пострадалата и е дошла на местопроизшествието след като разбрала за
катастрофата – към 11 часа преди обед. Описва, че майка й лежала на земята,
имала кръв по главата, велосипеда бил в краката й, а шофьорът и автомобилът му
били изместени, не били при нея. Знае, че ударът е бил отпред, автомобила е
минавал през паркинга. Описва нараняванията и възстановителния процес.
Свид.
Г.Е. бил дежурен – пътен
контрол в РУ Лом. Посетил ПТП-то, то било запазено. На място установили водачът
на автомобила. Не си спомня дали пострадалата е била там. Няма спомен къде
точно се намирал автомобила, бил си на кръстовището. Велосипедът също, но не си
спомня положението им. Пробвал водача за алкохол. Тестът бил отрицателен.
Показанията на вторият
полицейски служител, свид. С.И. са по-подробни. Спомня си, че
пристигнали на мястото на ПТП-то около 10,30 часа. Пострадалата вече била
транспортирана в болница. Запазили местопроизшествието. Установили водачът на
автомобила, който идвайки от ул. България извършил маневра – завой на дясно, за
да продължи движението си по ул. Даскал Тодор и блъснал идващият от ляво
велосипед. Имало хора в заведението, те казали, че нищо не е пипано, само
жената са вдигнали за болницата. Паркингът се намира пред заведението „Чушката“
и магазин „Жизел“, които са в една постройка. Велисипедистката е е движела косо
и се блъснала в предна лява част на автомобила.
Свидетелите В.М. и С.Р. са очевидци. Заедно седели на маси пред магазин „Жизел“, на кафе. Видели автомобила, управляван от обвинаемия, който бавно се движел от гр. Монтана към дома
си (ул. Даскал Тодор). Било сряда, пазарен ден. Пред магазина имало спрени
много коли, в т.ч. микробус от дясната страна, откъдето се появил велосипедът,
управляван от пострадалата. Обвиняемият карал бавно. Не било възможно да се
кара с по-висока скорост на това място. Велосипедът се блъснал в автомобила.
Вещото
лице инж. И.Л.А. в
съдебно заседание обяснява, че при изготвянето на заключението си по ДП е
ползвал записа от охранителната камера на магазина, въпреки, че тя не е заснела
самото ПТП, извършил е и оглед на място. На записа от охранителната камера не
се вижда да има автомобили пред магазина, но нейния обхват е 13 метра и
следователно не е имало автомобили в рамките на обхвата на камерата, а извън
този обхват вещото лице не може да каже. Не е имало свидетелски показания или
други данни, от които да приеме, че е имало автомобили на паркинга. За това е
извършил изчисленията си на база „идеални условия“ – добра видимост и без други
препятствия. Ударът не е бил на улицата, а в края на паркинга. Ако е имало
автомобили, обхватът на видимост на водача би се намалил. Не е имало следи от
спирачен път.
Предвид заявеното от вещото
лице в хода на съдебното следствие, съдът е допуснал допълнителна автотехническа експертиза, приета по делото. В
допълнителната САТЕ вещото лице инж. И. Л.А., съобразявайки показанията на
свидетелите, дадени пред съда е приел същата опасна зона – 16,31 метра, но вече е изчислил, че велосипедът е било възможно да
бъде възприето от водача на автомобила на разстояние 14,73 метра от него – т.е. в рамките на опасната зона за спиране и водачът на автомобила не е имал възможност да предотврати ПТП-то.
Велосипедистът не е осигурил предимство на десностоящият
автомобил.
С оглед обективно, всестранно
и пълно изясняване на механизма на ПТП и съставомерните
факти, съдът е допуснал и САТЕ, изготвена от в.л. инж. В.Т.П., която също е приета по делото. В заключението си,
като е взел предвид всички събрани в хода на ДП и съдебното следствие писмени и
гласни доказателства, в т.ч. и записите от охранителната камера на магазина и
подробно ги е анализирал е установил механизма на ПТП, възприет и от съда
по-горе в мотивната част на решението. Вещото лице
инж. В. П. установява скоростта на движение на велосипеда – 14 км/ч и на автомобила
– 26 км/ч., както и особеностите на терена – нерегулирано кръстовище на три
улици, магазин и заведение, чиито посетители използват кръстовището за паркинг,
съответно – паркираните автомобили и въз основа на това е изчислил опасната зона за спиране на лекия
автомобил, управляван от обвиняемия на 14
метра. Установил е също, че в момента на възникване на опасността двете
превозни средства – л.а., м. Опел Корса, рег. № *******,
управляван от обв. Н. П. и велосипедът, управляван от постр.свид. Н. Р. са отстояли на разстояние 11
метра един от друг. Водачът на автомобила не е имал техническа възможност
да предотврати настъпилото ПТП. Такава възможност е имал велосипедистът – ако
спре и осигури предимството на десностоящият
автомобил. Паркираните в лявата част на магазина автомобили са закривали
пряката видимост на водача на л.а., м. Опел Корса и
именно за това той е могъл да възприеме опасността на разстояние 11 метра – в
опасната му зона за спиране.
При съвпадащи в крайните си
изводи САТЕ и допълнителна САТЕ, двете изготвени в хода на съдебното следствие,
съдът възприема заключението на в.л. инж. В. П., тъй като то отчита и скоростта
на движение на велосипеда, което се преценява като по-пълно и всеобхватно.
Именно за това съдът приема,
че защитната теза на обвиняемия е останала необорена по начин, че да се
обоснове несъмнен извод в неговата виновност, а напротив.
От
правна страна:
Обвиняемият-нарушител е
предаден на съд с обвинение по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр.
чл. 342, ал. 1 НК – за това, на 18.10.2017 год., в ********, по ул. Даскал
Тодор, при управление на МПС – л.а., м. Опел, мод. Корса с рег. № *******, собственост на П.Й.П.от ********,
при нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и
чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП, по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на Н.Б.Р. ***, изразяваща се в
счупване на лъчева кост на лява предмишница в долен
край (на типично място), което е довело до трайно затруднение движението на ляв
горен крайник за срок не по-малък от месец и половина – два и счупване на
лопатката, влизаща в състава на раменен пояс, причинявайки трайно затруднение
движението на съответния травмиран крайник за срок не по-малък от месец и
половина, като се предлага той да
бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание на осн. чл. 78а, ал. 1 НК.
Изпълнителното
деяние на престъплението чл.
343, ал.1, б.”б”, във връзка с чл.342, ал.1 от НК, за извършването на което е предаден на обв. Н. П. е
посочено от законодателя като “нарушаване на правилата за движение по пътищата
при управление на МПС и причиняване по
непредпазливост на средна телесна повреда“.
Цитираната
норма от наказателния закон е бланкетна и изисква запълването и с правно съдържание от
друга правна норма, за да се формулира законосъобразно съставът на
престъплението, за извършването на което е повдигнато и предявено обвинение,
т.е. причиняването на тежката и средните телесни повреди на пострадалия по
непредпазливост трябва да е резултат от нарушаването на конкретно нормативно
правило, произтичащо от нормативен акт.
За да е обективно съставомерно
деянието, законът изисква кумулативната даденост на двете
предпоставки: нарушаването на
нормативно установени правила и норми, защото управляването на МПС е правно
регламентирана дейност, за нея се изискват знания и умения, по силата на
нормативен акт, проверени и удостоверени по съответния ред, за упражняването на
която лицето има съответното разрешение, и
причиняването на средна телесна
повреда.
Т.е.
за настъпването на престъпния резултат е необходимо с поведението си дееца да е
нарушил нормативно установените правила, въведени за осигуряване безопасността
на движението по пътищата, като вредните последици да са в пряка
причинно-следствена връзка с предшестващото ги нарушаване на тези правила.
Сочените
от обвинението за нарушени норми са чл. 20, ал. 2 ЗДвП („водачите на ППС са длъжни при избиране
на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението“)
и чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП („Всеки участник в движението по пътищата:
1. С поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не
трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява
имуществени вреди“).
Безспорно скоростта на моторните превозни средства
винаги трябва да бъде съобразена с конкретните пътни условия и по-специално с
отрицателното влияние на различни фактори, които затрудняват движението.
Съобразена скорост е тази,
която с оглед изискванията за безопасно движение всеки водач конкретно е длъжен
да избира и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението, с оглед недопускане на пътно-транспортно произшествие. Принципно
задължението за намаляване на скоростта или за спиране на превозното средство е
в зависимост от момента на възникване на препятствието за движението, конкретно
в случая велосипедистката, независимо дали същото е на платното за движение,
или извън него, но не е без значение дали препятствието е било в зрителното
поле да водача.
В случая основният въпрос е кога обвиняемият е възприел пострадалата
свид. Н. Р. и
имал ли е той възможност и задължение да я възприеме, за да предотврати удара,
изпълнявайки задължението, произтичащо от ЗДП да намали скоростта на движение
или дори да спре автомобила.
Установената скорост на
движение на управлявания от обв. Н. П. автомобил – 26 км/ч е значително по-ниска до
разрешената в населеното място и по-близка до нормативно регламентираната
скорост на движение в жилищна зона по
см.чл. 62, т. 2 ЗДвП (20 км/ч), макар, че в случая такава зона не е обособена.
При това, той не е длъжен и не може да предполага и съобразява неправомерното
поведение на другите участници в движението, каквото в случая също е установено
от страна на велосипедистката, доколкото тя е нарушила чл. 48 ЗДвП (правилото,
че десностоящият е с предимство). Следователно не
може да се приеме, че е налице нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП
от страна на обв. Н. П..
По отношение,
на обвинението, касаещо това причинените от деянието вреди,
предмет на повдигнатото обвинение, да са и в следствие на нарушаване на
чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗДвП, настоящият съдебен съсътав намира, че в тази част обв. Н. П. също следва да бъде
оправдан. В случая се касае норма, която регламентира общо правило за
поведение, ето защо и при наличие на специални правила, едновременното й
приложение е недопустимо, каквато е и устойчивата практика на ВКС.
От субективна страна събраните в хода на съдебното следствие
обосновават извод, че се касае за случайно
деяние по смисъла на чл.15 от НК, за което обвиняемият не носи наказателна
отговорност, тъй като не е извършено виновно.
Съдът
кредитира допълнителната и втората автотехнически експертизи,
като не кредитира заключението на първоначалната, изготвена по ДП експертиза, с
оглед дефицита на доказателства, при които е изготвена и поясненията на вещото
лице И.А.Л. в съдебно заседание пред този съд. В съдебно заседание всъщност
в.л. и. Л. поддържа становище,различно от изразеното в заключението си по ДП, като
приема, че след като велосипедистът е бил в опасната зона, то обвиняемият не е
могъл да спре.
В
този смисъл е и заключението по допуснатата нова експертиза пред тази
инстанция.
Опасната зона представлява най-малкото разстояние, на
което едно превозно средство може да бъде спряно от момента на появяване
препятствие по пътя. Тя винаги е по-голяма от спирачния път, тъй като в нея се
включват както последния, така и времето за реакция на водача и това за
задействане на спирачния механизъм, превърнат в метри. Деецът обаче не може да
носи отговорност, ако произшествието е станало в рамките на опасната зона. Опасната
зона е онова разстояние между превозното средство и пътното препятствие,
респективно пострадалия, при което предприетите от водача действия, каквито и да са, не са в състояние да
избягнат съприкосновението с препятствието, съответно да предотвратят
произшествието с пострадалия. Във всички случаи престъпният резултат би
настъпил.
Ето
защо общественоопасните последици, станали в границите на опасната зона, не
могат да бъдат вменени във вина на обвиняемия, тъй като при всички възможни
мерки, взети от него, те не биха могли да бъдат предотвратени.
В
случая е безспорно установено по делото от приетите експертни заключения, че пострадалата
свид. Н. Р. е
попадала в опасната зона за спиране на автомобила, управляван от обвиняемия,
като в конкретния случай ударът е бил непредотвратим.
Обвиняемият
законосъобразно е намалил скоростта на движение на автомобила при навлизането
си в зоната на кръстовището/паркинг пред магазина. Но в този момент пострадалата
велосипедистка е била извън зрителното поле на водача. Тя е била закрита от
намиращите се на паркинга автомобили и е могла да бъде възприета като опасност
за движението едва когато обвиняемият е бил на такова разстояние, че времето на
реакция за спиране до преустановяване на движението на автомобила е било
недостатъчно за предотвратяване на удара. Напротив, такава възможност е имала
пострадалата.
За
това във вина на обвиняемия не може да се вмени обстоятелството, че виждайки
пострадалата, макар и в опасната зона, не е задействал ефективно спирачната
система, при което ударът би могъл да бъде избегнат или най-малкото
общественоопасните последици биха били по-малки. Щом ударът е станал в опасната
зона, то не би могъл да бъде избегнат, иначе не би могло да се говори за опасна
зона.
По
тези съображения съдът достига до извода, че в случая не са налице
доказателства, установяващи по несъмнен начин както обективните, така и
субективните признаци от състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК, за което е предаден на съд обв. Н. П..
Съобразно задължението си по
чл. 303, ал. 1 и ал. 2 НПК, съдът приема, че повдигнатото от РП Лом обвинение
не бе доказано по безспорен и категоричен начин, поради което
обвиняемият-нарушител следва да бъде оправдан.
Водим от горното и на
основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
Н.Л.П., роден на *** ***,
със средно-специално образование, българин, български гражданин, женен,
земеделски производител, неосъждан, с ЕГН **********, за НЕВИНЕН в това,
че на 18.10.2017 год., в ********, по ул. Даскал Тодор, при управление на МПС –
л.а., м. Опел, мод. Корса с
рег. № *******, собственост на П.Й.П.от ********, при нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП („водачите на ППС са
длъжни при избиране на скоростта на движение да се съобразяват с атмосферните
условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с
конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко
предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“); чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП („Всеки участник
в движението по пътищата: 1. С поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората
и да причинява имуществени вреди“), по непредпазливост причинил средна телесна
повреда на Н.Б.Р. ***, изразяваща се в счупване на лъчева кост на лява предмишница в долен край (на типично място), което е довело
до трайно затруднение движението на ляв горен крайник за срок не по-малък от
месец и половина – два и счупване на лопатката, влизаща в състава на раменен
пояс, причинявайки трайно затруднение движението на съответния травмиран
крайник за срок не по-малък от месец и половина, поради което и на основание чл.378, ал.4, т.2 от НПК във вр. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по обвинението за
извършено престъпление по чл. 343, ал.
1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 НК.
Решението подлежи на
обжалване или протест по реда на Глава ХХІ от НПК пред Окръжен Съд Монтана, в
15 /петнадесет/ дневен срок от днес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: