СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
30.03.17г.
Софийски градски съд І-12 състав с:
Председател: Георги И.
Разгледа в съдебно заседание на 02.03.17г. /с
участието на секретаря Д. Ц./ гражданско дело № 12473/15г. и констатира следното:
Предявени са искове от М. Б. против Г.Ф. с правно основание чл. 288
от КЗ за сумата 30 000 лева /частична претенция от цяла такава в размер на
сумата общо 50 000 лева/ и чл. 86 от ЗЗД за присъждане на законна лихва
върху посочената главница за периода след 10.09.15г.
Предявени са и евентуални искове срещу З. „А.Б.“ АД с
правно основание чл. 226 от КЗ за сумата 30 000 лева /частична претенция
от цяла такава в размер на сумата общо 50 000 лева/ и чл. 86 от ЗЗД за
присъждане на законна лихва върху посочената главница за периода след
26.02.15г.
Съображенията на страните са изложени по делото.
Представените по делото доказателства удостоверяват,
че:
На 26.02.15г. е настъпило ПТП-е и в рамките на същото
на ищцата са били причинени физически травми. Приетата по делото медицинска
експертиза удостоверява подробно /конкретно/ вида и естеството на причинените
на ищцата увреждания, настоящото здравословно състояние на пострадалата и
перспективата за лечението й. Това доказателство /преценено в контекста на
принципното становище на председателя на състава, че – във всяка хипотеза,
когато дадено лице е претърпяло физически травми – наличието на неимуществени
вреди следва да се презумира и в контекста на обстоятелството, което също
следва да се презумира в подобни хипотези, а именно – че в момента на инцидента
пострадалата е претърпяла и психически стрес/ може да обоснове присъждане на
обезщетение в размер на – цялата заявена сума. В този смисъл – искът се явява
доказан изцяло по размер. От друга страна обаче:
Исковете /главни, акцесорни и евентуални/ са
неоснователни – в настоящата хипотеза е налице принципна пречка претенциите да
бъдат уважени /и срещу двамата ответници/:
По делото не може да бъде направен категоричен извод
за виновно и противоправно поведение /по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, който текст
се явява „преюдициален“ както на иска по чл. 288 от КЗ, така и на иска по чл.
226 от КЗ/ - нито на водача на автобуса, нито на друг участник в движението. В
тази връзка:
Отговорността на Г.Ф. /акцесорна на водача на автобуса
– както на практика е заявена в исковата молба/ принципно не може да се
ангажира в хипотезата на чл. 288 от КЗ, предвид обстоятелството, че този
участник в инцидента /макар и не точно, не директно конкретизиран/ е установен
по делото /т.е. водачът на автобуса не се явява „неидентифициран“ извършител по
смисъла на чл. 288 от КЗ/.
Отговорността на водача на автобуса /по чл. 45 от ЗЗД/, съответно и тази на застрахователя в хипотезата на чл. 226 от КЗ /при
рязко спиране на МПС-во – каквато е настоящата хипотеза/ принципно би могла да
бъде ангажирана, но би могла да бъде и изключена в хипотезата на чл. 24, ал.1,
предл. 2-ро от ЗДП и приетата по делото техническа експертиза очертава като
най-вероятна причина за рязкото спиране на автобуса именно – предприета „маневра“
за избягване на ПТП-е. При такъв вид маневра /действие/ на водач на МПС-во
вината по чл. 45 от ЗЗД се явява изключена /с оглед изричната редакция на
цитирания законов текст/. Доказателства, които да опровергаят тази констатация
на експерта – не са ангажирани по делото. Косвен извод в същата насока налагат
и обясненията на ищцата, дадени в съдебно заседание при условията на чл. 176 от ГПК.
По делото не са заявени твърдения, които да обосноват
отговорност на Г.Ф. при условията на чл. 288 от КЗ /акцесорна на друг участник
в инцидента, различен от водача на автобуса, който друг участник с действията
или бездействията си да е предизвикал настъпването на инцидента/. Независимо от
това:
Отговорността /по чл. 45 от ЗЗД/ на трето /неизвестно
лице/ провокирало /предизвикало/ процесната маневра на водача на автобуса,
съответно и отговорността на Г.Ф. в хипотезата на чл. 288 от КЗ /акцесорна на
вината на това лице/ принципно би могла да бъде ангажирана, но само – ако се
установи конкретното поведение /действие или бездействие на съответното трето
лице и конкретният вид на последното: водач на МПС – в каквато хипотеза само
може да се ангажира отговорността на Фонда, пешеходец и т.н./. Присъствието и поведението
обаче на такъв евентуален друг участник в движението /различен от водача на
автобуса/ не могат да бъдат установени по делото /в тази насока изцяло липсват
доказателства/.
Председателят на състава намира, че в хипотеза като
процесната /при такава конкретика на събраният по делото доказателствен
материал/ не може да бъде приложена и презумцията по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД /нито
спрямо водача на автобуса, нито спрямо евентуален друг участник в инцидента/.
Посоченото обстоятелство съставлява основание за отхвърляне на заявените искове
/като именно акцесорни на фактическият състав на института по чл. 45 от ЗЗД/.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 288 от КЗ,
чл. 226 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД на М.И.Б. ЕГН ********** против Г.Ф. и против З.
„А.Б.“ АД.
ОСЪЖДА М.И.Б. да плати на Г.Ф. – 100 лева юрисноксултско
възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и
Наредбата към него/.
ОСЪЖДА М.И.Б. да плати на З. „А.Б.“ АД – 100 лева
юрисноксултско възнаграждение /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 37 от ЗПП и Наредбата към него/.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: