Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Варна, 22.01.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 7
състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети януари две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря Ивелина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
16873 по описа за 2019година на
Варненски районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявени от К.И.К., ЕГН ********** с адрес *** срещу ОД на МВР
гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати сумите, както следва:
главница от общо 1740,41лева /след
допуснато изменение в размера на претенцията по чл. 214 ГПК с протоколно
определение от о.с.з. от 13.01.2020г./, представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.10.2016г.- 30.09.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 17.10.2019г. до
окончателното изплащане на задължението и 248,57лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на
всяко задължение до 17.10.2019г., като сбор по периоди, както следва: 115,70лева
за периода 17.10-31.12.2016г. и обезщетение за забава в размер на 33,33лева за
периода 01.01.2017г. до 17.10.2019г.; 160,85лева за
периода 01.01-31.03.2017г. и обезщетение за забава в размер на 41,51лева за
периода 01.04.2017г. до 17.10.2019г.; 167,13лева за периода 01.04-30.06.2017г.
и обезщетение за забава в размер на 38,90лева за периода 01.07.2017г. до
17.10.2019г.; 117,61лева за периода 01.07-30.09.2017г. и обезщетение за забава
в размер на 24,37лева за периода 01.10.2017г. до 17.10.2019г.; 105,23лева за
периода 01.10-31.12.2017г. и обезщетение за забава в размер на 19,12лева за
периода 01.01.2018г. до 17.10.2019г.; 177,36лева за
периода 01.01-31.03.2018г. и обезщетение за забава в размер на 27,79лева за
периода 01.04.2018г. до 17.10.2019г.; 147,83лева за периода 01.04-30.06.2018г.
и обезщетение за забава в размер на 19,43лева за периода 01.07.2018г. до
17.10.2019г.; 177,36лева за периода 01.07-30.09.2018г. и обезщетение за забава
в размер на 18,71лева за периода 01.10.2018г. до 17.10.2019г.; 140,41лева за
периода 01.10-31.12.2018г. и обезщетение за забава в размер на 11,27лева за
периода 01.01.2019г. до 17.10.2019г.; 138,25лева за
периода 01.01-31.03.2019г. и обезщетение за забава в размер на 7,64лева за
периода 01.04.2019г. до 17.10.2019г.; 203,25лева за периода 01.04- 30.06.2019г.
и обезщетение за забава в размер на 6,10лева за периода 01.07.2019г. до
17.10.2019г.; 89,43лева за периода 01.07- 30.09.2019г. и и обезщетение за
забава в размер на 0,40лева за периода 01.10.2019г. до 17.10.2019г.
Исковата претенция се
основава на следните фактически твърдения: Ищецът е полагал труд по служебно
правоотношение възникнало с ответника, на длъжност мл. оперативен дежурен в
Четвърто РУ Варна при ОД на МВР Варна в периода 17.10.2016г. до 30.09.2019г. В
този период е работил на смени, при сумирано изчисляване на работното време на
тримесечие съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Работата извън редовното работно време
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70часа на
отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които
часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи
допълнително възнаграждение за така положения своеобразен извънреден труд.
Твърди, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на
министъра на вътрешните работи уреждаща реда за организацията и разпределянето
на работното време, неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното
работно време, режима на дежурствата, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР. С така приетата Наредба въпросът с преобразуването
на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действала до
31.03.2015г. Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. е останал неуреден, поради което
и приложение следва да намерят общите законови разпоредби на трудовото
законодателство. В тази връзка излага следните правни доводи: В чл. 9 от
Наредбата за структурата и организацията на РЗ при сумирано изчисляване на
работното време, нощните часове се превръщат в дневни с коефициент равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време установени за подневно отчитане на работното
време, т.е коефициент 1.143. Твърди, че в периода 17.10.2016г. до 30.09.2019г.
е положил общо 1728часа нощен труд, който преизчислен към дневен води до
извънреден труд от 247часа, което изчислено на база основното месечно
възнаграждение и увеличено с 50% възлиза в размер на исковата сума. Молбата е
за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал
писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и
размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по
служебно правоотношение заемайки длъжност „мл.оперативен дежурен“ в група ОДЧ
към Четвърто РУ Варна. Посочва, че ищецът е работил на 12часови смени /дневни и
нощни/, определени в заповед № 365з-3139/31.08.2016г. относно разпределение на
работното време на държавните служители в ОДМВР Варна. Счита, че в случая
приложение следва да намери единствено специалния закон- ЗМВР и издадените въз
основа на него подзаконови нормативни актове, предвид спецификата на полаганата
работа от служителите в МВР. Така, в чл. 187, ал. 3 и ал. 5 е предвидено
сумирано изчисление на работното време на тримесечие, като работата извън
редовното работно време до 280часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70часа на отчетен период за служителите
работещи на смени. Действаща за периода е Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., в
която се сочи, че липсва разпоредба регламентираща преизчисляване на нощния труд
в дневен. В този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и
организацията на РЗ излагайки правни доводи за това. Позовава се и на писмо от
МТСП от 29.08.2011г., с което са дадени тълкувания относно преизчисляването на
дневния и нощен труд. Сочи да липсва основание за трансформиране на нощния в
дневен труд и определяне на извънреден такъв.Твърди, че положеният от ищеца
нощен и извънреден труд са били заплатени, като вид допълнителни
възнаграждения. Искането е за отхвърляне на претенциите и присъждане на
разноски.
В съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат.
След съвкупна преценка на събраните по делото
писмени и гласни доказателствата, съобразявайки приложимия закон и становището
на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове
с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187,
ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Касае се за трудово
възнаграждение, което работодателят дължи на работника за положен от него
извънреден труд. При така определения фактически състав на правото и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за успешното провеждане на иска, ищецът
е следвало да докаже, че е в служебно правоотношение с ответника, като в
периода 17.10.2016г.- 30.09.2019г. е полагал труд на смени; основанието, от
което произтича вземането му и размер на дължимото възнаграждение за положения
труд; падеж на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за
труда и размер на обезщетението за забава. Провеждане на това доказване възлага
на ответника доказателствена тежест по установяване изпълнение на задължението
за заплащане на положения по правоотношението труд.
Между страните е нямало
спор, поради което и на основание чл. 146, ал.1, т. 3 и т. 4 ГПК са били
обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване по следните факти:
-
че между страните е съществувало служебно правоотношение в
периода 17.10.2016г.- 30.09.2019г., по което ищецът е заемал длъжност
„мл.автоконтрольор“ в група ООР към сектор “Охранителна полиция“ към Четвърто
РУ Варна;
-
че в периода 17.10.2016г.-
30.09.2019г. ищецът е работил на 12-часови смени.
Спор между страните по фактите, няма.
Спорният въпрос е изцяло правен и той се свежда до това дали към настоящото
служебно правоотношение, предвид специфичния статут на държавните служители в
МВР регламентиран от специалния закон- ЗМВР и издадените въз основа на него
подзаконови нормативни актове, са приложими общите разпоредби на трудовото
законодателство предвиждащи преизчисляване на нощният труд в часове дневен
труд, умножавайки го с коефициент 1.143 и следва ли резултатът от изчислението
да се счита за извънреден труд, респ. да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187,
ал. 3 ЗМВР е разписано, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни- подневно, а за работещите на 8-, 12-
или 24- часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия
закон работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен
платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за
извънреден труд за работата в почивни и празнични дни- за служителите на
ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечен период- за служителите, работещи на смени. Нормите
предвиждат компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени. Съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР в
редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за едномесечен
период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл.
187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в актуалната си редакция предвижда, че
работното време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови
смени се изчислява сумирано за тримесечен период. За исковия период 17.10.2016г.
до 30.09.2019г. отчитането се извършва на тримесечие /чл.187, ал.3 изр.1 ЗМВР
ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Последните са регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях в ал.1, т. 3 е и това за
извънреден труд. А в чл. 179, ал.1 ЗМВР е регламентирано допълнително
възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00часа до 6,00часа.
До изм. на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за
изплащане на възнаграждението за нощен труд се определя със заповед на
министъра на вътрешните работи, а след изменението с наредба на министъра на
вътрешните работи се определят условията и реда, а техният размер- с негова
заповед. В ал. 4 на чл. 179
е разписано, че на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в
случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните
служители от МВР.
В чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 17.10.2016г. до 30.09.2019г.
действащи са били последователно Наредба № 8121з- 592 от 25.05.2015г. отменена с
решение № 8585 от 11.07.2016г. на ВАС на РБ по адм.
д. № 5450/2016г., обн. в ДВ бр. 59 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн.,
ДВ, бр. 60/02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г., отменена с решение №
16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС,
петчленен състав/ издадени от Министъра на
вътрешните работи. На основание чл. 195 АПК обаче Наредбата, като подзаконов
нормативен акт се счита за отменена от
деня на влизане в сила на съдебното решение, т.е от 10.12.2019г. Всяка от тези наредби урежда реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текстовете на чл. 3, ал. 3 и в двете наредби са идентични и
според тях при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00часа и 6,00часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В периода от отмяната на Наредба № 8121з- 592 от
25.05.2015г. /11.07.2016г./ до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-
776 от 29.07.2016г. в сила от 02.08.2016г., е нямало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143. Такава е имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-
407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр.
69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г., отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от
01.04.2015г./. Липсата на изрична норма не може да се тълкува като
законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР
часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Затова и приложение за така неуредения въпрос следва да
намери общото трудово законодателство. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е предвидено, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място, който възлиза на 1.
143. В заключение налага се извод, че исковата претенция е доказана в своето
основание.
По отношение на размера й, съдът съобрази неоспореното от страните и
кредитирано от съда заключение по ССчЕ. От него и
съобразно поясненията и направените от в.л. допълнителни изчисления при
изслушването му, се установява, че след приравняване на нощните часове отработени
от ищеца в дневни и след отчитане на ползван отпуск за временна
неработоспособност и платен годишен отпуск, размерът на допълнителното
възнаграждение за положен извънреден труд, възлиза на сумата от 1740,41лв., което не е заплатено на ищеца.
По отделните периоди същото е, както следва: 115,70лева за
периода 17.10-31.12.2016г.; 160,85лева за периода 01.01-31.03.2017г.; 167,13лева
за периода 01.04-30.06.2017г.; 117,61лева за периода 01.07-30.09.2017г.; 105,23лева
за периода 01.10-31.12.2017г.; 177,36лева за периода 01.01-31.03.2018г.; 147,83лева
за периода 01.04-30.06.2018г.; 177,36лева за периода 01.07-30.09.2018г.; 140,41лева
за периода 01.10-31.12.2018г.; 138,25лева за периода 01.01-31.03.2019г.; 203,25лева
за периода 01.04- 30.06.2019г.; 89,43лева за периода 01.07- 30.09.2019г.
Следователно исковата претенция е доказана и в размера, в който е била заявена.
По отношение на
обезщетението за забава, съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Същото се претендира от 01-во число на месеца, следващ отчетния
период. Задължението на работодателя за заплащане на възнаграждение за
извънреден труд е част от задължението за заплащане на трудово възнаграждение,
а за последното е установен срок- първо число от
месеца, следващ този, за който се дължи трудовото възнаграждение освен, ако не
е уговорено нещо друго. Подобна уговорка да е съществувала между страните по
делото не е твърдяна, респ. не е доказана. По тези факти страните не са
спорили. На основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се
изплати съответното възнаграждение,т.е срокът кани и без да е нужна покана. Следователно, от датата на падежа длъжникът изпада в
забава и от този момент дължи обезщетения за забава в размер на натрупаната
лихва. Следователно, от деня на падеж, ответникът е изпаднал в забава,
поради което и обезщетение за забава следва да се дължи от 01-о число на
месеца, следващ отчетния период. Съобразно заключението
на в.л. и предвид приетия за доказан размер на отделните главни задължения,
дължимото обезщетение за забава е в размер от общо 248,57лева по периоди, както следва: върху главницата от 115,70лева за периода 17.10-31.12.2016г.,
обезщетение за забава в размер на 33,33лева за периода 01.01.2017г.
до 16.10.2019г.вкл.; върху главницата от 160,85лева за периода 01.01-31.03.2017г.,
обезщетение за забава в размер на 41,51лева за периода 01.04.2017г. до 16.10.2019г.вкл.;
върху главницата от 167,13лева за периода 01.04-30.06.2017г., обезщетение за
забава в размер на 38,90лева за периода 01.07.2017г. до 16.10.2019г.вкл.; върху
главницата от 117,61лева за периода 01.07-30.09.2017г., обезщетение за забава в
размер на 24,37лева за периода 01.10.2017г. до 16.10.2019г.вкл.; върху
главницата от 105,23лева за периода 01.10-31.12.2017г., обезщетение за забава в
размер на 19,12лева за периода 01.01.2018г. до 16.10.2019г.вкл.;
върху главницата от 177,36лева за периода 01.01-31.03.2018г., обезщетение за
забава в размер на 27,79лева за периода 01.04.2018г. до 16.10.2019г.вкл.; върху
главницата от 147,83лева за периода 01.04-30.06.2018г., обезщетение за забава в
размер на 19,43лева за периода 01.07.2018г. до 16.10.2019г.вкл.; върху
главницата от 177,36лева за периода 01.07-30.09.2018г., обезщетение за забава в
размер на 18,71лева за периода 01.10.2018г. до 16.10.2019г.вкл.; върху
главницата от 140,41лева за периода 01.10-31.12.2018г., обезщетение за забава в
размер на 11,27лева за периода 01.01.2019г. до 16.10.2019г.вкл.;
върху главницата от 138,25лева за периода 01.01-31.03.2019г., обезщетение за
забава в размер на 7,64лева за периода 01.04.2019г. до 16.10.2019г.вкл.; върху
главницата от 203,25лева за периода 01.04- 30.06.2019г., обезщетение за забава
в размер на 6,10лева за периода 01.07.2019г. до 16.10.2019г.вкл.; върху
главницата от 89,43лева за периода 01.07- 30.09.2019г., обезщетение за забава в
размер на 0,40лева за периода 01.10.2019г. до 16.10.2019г. вкл. В така
посочените размери и периоди исковата претенция следва да бъде уважена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните
доказателства съдът приема, че извънредният труд след преобразуване на нощния в
дневен такъв с коефициент 1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което
претенцията следва да бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 17.10.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, така както е било поискано.
На основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК,
ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като предвид основателността на
исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВРС
направените в производството разноски за ДТ от 119,62лева и 200депозит за вещо
лице, общо в размер от 319,62лева.
На основание чл. 78, ал.
1 ГПК ищецът има право на поискани и доказани разноски. Представен е списък по
чл. 80 ГПК, съобразно който реализираните такива в настоящото производство са 500лева
платено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 09.01.2020г.
Направено е възражение за прекомерност на адв. възнаграждение. Минималният
размер на същото изчислен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адв. възнаграждения възлиза на сумата от 369,22лева.
Затова и възражението за прекомерност се явява основателно и адв.
възнаграждение следва да се редуцира до размера от 400лева, съобразявайки
липсата на фактическа и правна сложност на спора, и явяването на процесуалния
представител на страната в проведеното по делото едно единствено съдебно
заседание. Ето защо, искането за присъждането на разноските по списъка по чл.
80 ГПК, следва да бъде уважено, като в полза на ищеца се присъдят такива от 400лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на К.И.К., ЕГН ********** с адрес *** сумата от общо 1740,41лева, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода 17.10.2016г.- 30.09.2019г. получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент
1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба- 17.10.2019г. до окончателното изплащане
на задължението и сумата от 248,57лева,
представляваща сбор от обезщетение за забава начислено считано от падежа на
всяко задължение по тримесечие- първо число на месеца следващ отчетния период до
16.10.2019г.вкл., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр.
чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД.
ОСЪЖДА
ОД на МВР гр. Варна с адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Варна в полза на бюджета на
съдебната власт сумата в размер на 319,62лева, представляваща разноски за дължима държавна такса и
депозит за вещо лице, на основание чл.78, ал.6 ГПК и чл.1 от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр. Варна с
адрес гр. Варна, ул. Цар Калоян № 2 ДА
ЗАПЛАТИ на К.И.К., ЕГН ********** сумата
от 400лева, представляваща съдебно-
деловодни разноски направени в първоинстанционното
производство за платено адв. възнаграждение, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: