Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Наказателно отделение,ХІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на девети ноември, две хиляди и осемнадесета, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕЛИЧКА ЦАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:АНИ
ЗАХАРИЕВА
СВЕТЛАНА
АТАНАСОВА
при
участието на секретаря Галина Иванова и на прокурор Снежанка Копчева, като се запозна с докладваното от съдия Цанова
в.н.о.х.д. № 1522 по описа за
Производството е по реда на гл.ХХІ
от НПК.
С присъда от
25.01.2018 год. по НОХД № 15131/16 год. на СРС,НО,108 състав,подс.С.С.Ш. е признат за виновен
в това,че на 08.11.2008 год. в гр.Елин Пелин противозаконно присвоил-разпоредил
се като със своя,чужда движима вещ-л.а. „Астън
Мартин” с рама № SCFAB05D09GE00031 и двигател № АМ0821194,собственост на „Х.-А.-А.-А.”ЕООД на стойност 223 627.51 лв.,която владеел
във връзка със сключен договор за финансов лизинг и който автомобил е следвало
да предаде на посочен от лизингодателя лизингополучател по договора или да върне на
дружеството-собственик,като обсебването е в големи размери,поради което и на
основание чл.206,ал.3 във вр. с ал.1 от НК е осъден
на лишаване от свобода за срок от три години,както и лишаване от право да
упражнява търговска дейност за същия срок.
На основание
чл.66,ал.1 от НК изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода е
отложено за срок от четири години,считано от влизане на присъдата в сила.
На основание
чл.45 от ЗЗД е осъден да заплати на гражданския ищец „Х.-А.-А.-А.”ЕООД
сумата от 223 627.51 лв.,представляваща причинени от деянието имуществени
вреди,ведно със законната лихва,считано от 08.11.2008 год. до окончателното
изплащане на всички суми,като за разликата до предявения размер от 660 000
лв. предявения иск е отхвърлен.
Осъден е да
заплати направените по делото разноски.
Срещу присъдата е
постъпила жалба и допълнение към нея от защитникът на подсъдимия с доводи,че е неправилна,незаконосъобразна,необоснована,при
съществено нарушение на процесуалните правила и в нарушение на материалния
закон,а наложеното наказание е явно несправедливо.
На първо място
счита,че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати съществени процесуални
нарушения,тъй като не са спазени изискванията за провеждане на задочно производство-подзащитният й не е бил надлежно уведомен за
воденото срещу него досъдебно производство.В тази връзка поддържа,че съдът е
следвало да прекрати съдебното производство и да върне делото на СРП за
отстраняване на съществените процесуални нарушения,което не е сторил и по този
начин е задълбочил нарушенията,тъй като окончателно е лишил подсъдимия от
възможността да се защитава ефективно по повдигнатото му обвинение.
Извън горното
счита,че съдът не е следвало да допуска изменение на обвинението към по-тежко
наказуемо престъпление,тъй като в хода на съдебното следствие не са били
разкрити факти и обстоятелства,които да не са били известни на досъдебното
производство.Подкрепя се с ТР № 57/84 год. по н.д. № 43/84 год. на ОСНК/.Твърди
още,че е допуснато исканото от прокурора изменение на обвинението,без последния
да индивидуализира предмета на престъпното посегателство-моделът на
инкриминирания автомобил,което счита за абсолютно задължително.
На следващо място
излага,че съдът превратно е тълкувал доказателствената съвкупност,което е
опорочило съдебния акт и е довело до неправилно приложение на материалния
закон.
Счита присъдата и
за явно необоснована,тъй като приетите от съда фактически положения не се
подкрепят от събраните доказателства,а за част от фактите такива изобщо
липсват.Анализът не сочи към безспорен и категоричен извод нито за осъществен
състав на престъпление,нито за авторството на деянието в лицето на
подсъдимия,тъй като в хода на съдебното следствие не е събрано нито едно
доказателство,че у него е имало наличие на умисъл за своене
на вещта,поради което няма как да е осъществил състава на вмененото му
престъпление.Твърди,че доказателства не са събрани и по отношение на другия съставомерен елемент от субективна страна-намерение за
окончателно разпореждане с чуждата вещ,като същите сочат единствено,че той в
качеството си управител на „Ес пи Д.” е имал намерение не за окончателно
разпореждане с автомобила,а за заместване с друг след получаване на парична
сума за същия.
Излага,че
приетото от съда,че в договора за финансов лизинг № *********/09.04.2008
год.,сключен между „Х.-А.-А.-А.”ЕООД и лизингополучателя „Н.07”ЕООД съответния автомобил е посочен
с конкретните му характеристики не кореспондира нито с посоченото в Приложение
1 към същия договор /от което става ясно,че липсва техническа спецификация на
автомобила/,нито с приложената оферта по спецификация на автомобила /в която
липсва каква следва да бъде скоростната кутия/,нито със свидетелските показания
на И.,дадени пред първоинстанционния съд,според който
не е имало договорка между него и Ц.от една страна и Ш. от друга,каква да бъде
скоростната кутия.
Намира за
правилен извода на съда,че на 10.04.2008 год. е сключен договор за
покупко-продажба между „Е.П.Е.Д.”ЕООД с управител Ш. и лизингодателя
„Х.-А.-А.-А.”ЕООД,представлявано от управителя Е.и С.М.-прокурист,както
и че в същия няма фиксиран срок за доставка,но съдът въобще не е обсъдил
липсата на пълна индивидуализация на автомобила и погрешно е приел,че в
договора за покупко-продажба погрешно е посочен модела.
Твърди,че не е
обсъдена и т.2 от този договор,съгласно която продавачът продава на купувача
описаното по-горе МПС в такова състояние,в каквото се намира към момента на
продажбата ,заедно с всички принадлежности,числящи се към него.В тази връзка
поддържа,че не става ясно как съдът приема,че лизингодателя
е сключил договор за точно определена вещ,без да са посочени всичките
индивидуализиращи я белези.
На следващо място
изтъква,че не е имало и сключен договор за доставка,предшестващ договора за
покупко-продажба,каквато е обичайната практика на „Х.-А.-А.-А.”
и намира за безспорно,че се касае за гражданско-правни отношения и евентуално
неизпълнение на договор,макар че предметът на същия не е конкретно
индивидуализиран.
По отношение на
приетото от съда,че дружеството не е било известено дори,че автомобилът е бил
доставен ,за който извод е кредитирал показанията на св.М.,С.и В.,съдът не е
обсъдил показанията на св.И. и Ц.,от които е установено,че самият лизингополучател се е отказал от приемането на
автомобила,както и че той и Ц.са уведомили лизингодателя.Намира
за установено,че са се договорили с Ш. ,като представляващ „Е.П.Е.Д.”, да им
бъде доставен друг автомобил с автоматична скоростна кутия,за който е трябвало
да изчакат до 2009 год.Твърди,че показанията на св.Ц.са тълкувани превратно от
съда,вследствие на което е прието,че лизингодателя
нямал представа,че процесния автомобил е доставен в
България и какво се случва с него.Позовава се и на показанията на св.М.,който
също е установил,че се касае за забавена доставка,както и че доставчикът му е
обяснил,че има технологично забавяне на поръчката,които показания са тълкувани
превратно в насока,че подсъдимият не е уведомил дружеството.
Поддържа,че установената
от съда фактическа обстановка дали и кога „Х.-А.-А.-А.”
са разбрали за доставянето на автомобила и за отказа на купувачите да го
получат и дали са водили преговори с подсъдимия,не кореспондира нито с
показанията на св.Ц.,нито с тези на И. и М..
Продължава по
отношение на приетото от съда,че на 08.11.2008 год. Ш. като собственик и
управител на „Е.П.Е.Д.” ЕООД,а не в лично качество,е сключил договор за
продажба на МПС с Н.П.,като изтъква,че на 09.12.2008 год. дружествените дялове
на дружеството преминали в патримониума на новия
собственик,както и изпълнението на посочения договор.
Позовава се и на
съдебната практика,според която за да е изпълнен състава на престъплението по
чл.206 от НК е необходимо собственикът на лизинговата вещ да е поканил
насрещната страна по надлежния ред с нотариална покана.Твърди,че в настоящия
случай нотариалната покана е с дата 01.06.2009 год.,т.е. след като
дружествените дялове са били прехвърлени,което съдът не е взел предвид,както и
обстоятелството,че на Ш. никога не е връчвана нотариална покана,с която да се
иска връщане на вещта.В този смисъл изтъква,че същият дори не е бил уведомен,че
лизингодателят очаква той да му я върне в лично
качество,както няма и доказателства по делото,че „Х.-А.-А.-А.”
са се свързвали с него,за да поискат връщане на сумата.Ето защо,макар и да са
налични безспорни доказателства по делото за знанието на лизингодателя
относно забавената доставка,съдът превратно е приел,че не е имало уговорки
подсъдимият да задържи за себе си автомобила или да се разпорежда с него по
друг начин,както и че моментът на връщането бил пределно ясен.Счита ,че от
мотивите на съда въобще не става ясно имало ли е или не последващи уговорки
между управителите на двете дружества,както и какъв е нормалният срок за
доставка,когато такъв не е уговорен.
Изтъква също така
по повод приетото на съда,че поведението на подсъдимия е лишило собственика от
възможността да упражнява правото си на собственост върху процесния
автомобил в зависимост от волята си и както намери за добре,както и че е налице
разпореждане с вещта чрез продажбата на същата и невръщането й на
собственика,като отбелязва,че разпореждане с вещта и невръщане на същата са две
отделни изпълнителния деяния на престъплението по чл.206 от НК,като не може да
се носи наказателна отговорност и за двете.
Заключава,че
собствеността върху автомобила,внесен от Ш.,не е била на „Х.-А.-А.-А.”,т.е. липсва съставомерен
признак,изискуем за правната квалификация на престъплението,а именно чужда
движима вещ,която да бъде предмет на разпореждане.
По отношение на
вината твърди,че съдът въобще не е обсъждал субективната страна на деянието и
дали приема наличието на пряк умисъл за своене на
вещта.Поддържа,че липсват доказателства,че подсъдимия е променил отношението си
към вещта,като същият добросъвестно я е доставил на 05.06.2008 год. ,видно от
представената митническа декларация,а последващото разпореждане с нея е
извършено с оглед уговорката му и с лизингодателя,и с
лизингополучателя.Излага,че в случая владеенето на процесния автомобил е станало след уведомяване на
собственика на вещта,като е имало и уговорка за разпореждане с
нея.Обстоятелството,че впоследствие не е доставен друг автомобил и сумата не е
върната е отговорност на новия собственик на дружеството.Счита,че не е
налице и намерение за окончателно
разпореждане с чуждото имущество,а за заместване с друг след получаване на
парична сума за същия.
Намира за редно
да отбележи и че наложените наказания са явно несправедливи,тъй като същите не
съответстват на обществената опасност на дееца,на смекчаващите отговорността
обстоятелства и на целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК.Поддържа,че
наказанията са прекомерно завишени,а съдът не е преценил,че са налице
основанията на чл.55 от НК-многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и
едно изключително такова-неразумната продължителност на наказателното
производство.
Пледира и за
отхвърляне на гражданския иск поради погасяването му по давност,тъй като давностният срок е изтекъл през ноември 2013 год.
В следващо
допълнително изложение защитникът моли
да се има предвид също така,че вещта никога не е била собственост на „Х.-А.-А.-А.”ЕООД и това е така,защото за първи път представляваното
от Ш. дружество „Е.П.Е.Д.” ЕООД е станало собственик на автомобила едва на
21.04.2008 год.,т.е. към датата на подписване на договор от 10.04.2008 год. с „Х.-А.-А.-А.” ,”Е.П.Е.Д.” не е било собственик на автомобила.Счита
този договор за нищожен,тъй като никой не може да продаде нещо,което не
притежава.
Изтъква още,че
фактът,че преди инкриминираната в обвинението дата-08.11.2008 год. и считано от
21.08.2008 год.-датата на първата регистрация в България,автомобилът
последователно ,но неизчерпателно е бил собственост на „Е.П.Е.Д.”ЕООД и С.П.,”Ауто
Мобили инт.” и отново на „Е.П.Е.Д.”,като
чак след многократната промяна на собствеността идва инкриминираната дата и в
този смисъл липсва умисъл,че подсъдимият има знание,че продава
автомобил,собственост на „Х.-А.-А.-А.”,а не
собственост на представляваното от него дружество,като отделен е въпросът,че
колата никога не е била собственост на първото от тях.
Възразява и за
местната подсъдност,тъй като деянието е извършено в Елин Пелин,където е и
местно компетентния съд.
Пледира за
постановяване на нова присъда,с която подсъдимия да бъде оправдан и отхвърляне
на гражданския иск или за връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав.Алтернативно моли за приложение на чл.55 от НК и намаляване на
наложеното наказание лишаване от свобода до минималния размер от три
месеца,което да бъде отложено за срок от три години и да не се налага
наказанието лишаване от право да упражнява търговска дейност.
В съдебно
заседание защитникът поддържа жалбата по изложените в нея и в допълненията съображения.С оглед на
допълнително събраните от въззивния съд доказателства
изтъква,че първата регистрация на автомобила е била на 21.08.2008 год.,след
което трансформацията на собствеността по регистрации е първо на „А.М.И.”ЕООД,следват
продажби на 31.10.2008 год.,21.11.2008 год.-Н.П. и представлявано от него
дружество и в тази връзка твърди,че никъде в документацията не се установява „Х.-А.-А.-А.” да е било на първо място собственик,респ. няма как Ш.
да се е разпоредил с вещ,собственост на представляваното от него дружество „Е.П.Е.Д.”,тъй
като процесното МПС никога не е било собственост на „Х.А.”
и това е така,тъй като представляваното от Ш. дружество е внесло автомобила в
България на 21.04.2008 год.или към датата на подписване на договора -10.04.2008
год. с „Х.А.Л.” ,”Е.П.Е.Д.” не е било собственик на това МПС.
Сочи и
самостоятелно основание за отмяна,изразяващо се в това,че инкриминираната от
обвинението дата-08.11.2008 год.не кореспондира с доказателствата по
делото.Пледира подсъдимият да бъде признат за невиновен.
Представителят на СГП счита жалбата за
неоснователна,а присъдата за правилна и законосъобразна,като е наложено и
справедливо наказание.
Не се явява
представител на гражданския ищец и не взема становище по жалбата.
Подсъдимият дава
обяснения пред въззивния съд.Излага,че е бил
собственик и управител на „Е.П.Е.Д.” от 2005 год. до 2008 год.,което дружество
е било с предмет на дейност внос и търговия с автомобили.Въпросният автомобил
не е бил сериен модел,а първа бройка от тази серия.При него отишли
клиенти,които искали точно такъв автомобил,който да закупят на лизинг.Самият
той го бил публикувал като обява и на клиентите обяснил,че не може да ги
посъветва към кой лизинг да се обърнат и сами да си изберат лизингова
компания.Доколкото разбрал,те направили връзка с „Хипо”
и след представяне на документи бил повикан в последното за сключване на
договор за доставка на въпросния автомобил,който се намирал в Америка.Там имал
приятели,които работели за него,които се свързали със собственика и така
получили достъп до автомобила.След като „Хипо” били
одобрили клиентите и те си били платили първоначалните вноски,след сключване на
договора за доставка на този автомобил на него му била преведена сумата,с която
да го достави.Превел сумата в Америка и даже платил екстра за доставката на
колата със самолет до Люксембург и оттам с пътна помощ до България.Тогава
възникнали проблемите с автоматика.Твърди,че клиентите отказали да приемат
колата,тъй като не била с автоматична скоростна кутия и направил много опити да
направи връзка с представителите на лизинга,за да ги информира за това.Било му
отказано и да направи регистрация в КАТ на името на лизинга.Контактувал със С.М.,който
представлявал от българска страна австриеца,собственик на лизинга,но той му
казал да продаде автомобила и да докара автоматик.Започнал
да търси варианти да угоди и на двете страни.Колата била при него,оставена на
митнически склад,за да може да се търси клиент да я купи да се изпълни
договора.След около два месеца с него се свързал сръбски гражданин,който
проявил интерес.През лятото на 2008 год. дошъл в България,видял автомобила,на
който не били платени още акцизи и данъци и направили експорт.Заявява,че не
случайно в договора за доставка не била посочена дата,понеже официалната
премиера на този автомобил била през януари 2009 год. и реално такъв не можело
да се закупи от никъде.Впоследствие продал компанията на трето лице.
Сочи,че финално е
изнесъл автомобила през лятото,впоследствие
разбрал,че този автомобил е регистриран,след като друг клиент го посетил.Тогава
почнал да търси налични автомобили по Европа и установил,че същият автомобил е
внесен обратно в България,стои на автокъща и се
продава в Пловдив.Свързал се с продавачите на автомобила от автокъщата
в Пловдив и когато бил сигурен,че клиентът му е сериозен в намеренията си да го
закупи,направил покупко-продажба,като купил колата от Пловдив и го препродал на
клиента му в София,който го регистрирал в Бургас.
В последната си
дума моли да бъде признат за невиновен.
Съдът, като
обсъди доводите в жалбата и допълненията към нея, както и изложените в съдебно
заседание от страните, и след като провери изцяло правилността на атакуваната
присъда намира следното:
Първоначално е
образувано НОХД № 7624/15 год. на СРС,НО,108 състав срещу обв.Ш.
за престъпление по чл.211 във вр. с чл.209,ал.1,пр.1
от НК,съдебното производство по което е прекратено на основание чл.249,ал.2 във
вр. с чл.248,ал.2,т.3 от НК с разпореждане от
22.06.2015 год. От мотивната част на разпореждането е
видно,че съдията-докладчик е констатирал съществени нарушения на процесуалните
правила на досъдебното производство-Ш. е бил привлечен към наказателна
отговорност при условията на чл.206 във вр. с
чл.269,л.3 от НПК /в негово отсъствие/,без да е проведено щателното му
издирване.Констатирани са и вътрешни противоречия в обвинителната
теза.Разпореждането е потвърдено с определение по ВНЧД № 4395/15 год. на СГС.
Впоследствие е
образувано НОХД № 4720/16 год. на СРС,НО,108 състав,по което съдебното
производство също е прекратено с разпореждане от 13.04.2016 год. и делото е
върнато в предходната процесуална фаза с мотиви,че прокурорът не е изложил
никакви съображения защо е намерил,че случаят е с особена тежест,което е съставомерен признак на престъплението,за което Ш. е
предаден на съд.С определение от 21.07.2016 год. по ВНЧД № 2542/16 год. по
описа на СГС разпореждането е потвърдено.
В настоящото
производство подс.Ш. е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.209,ал.1 от НК,като в хода на съдебното следствие е
допуснато изменение на обвинението в такова по чл.206,ал.3 във вр. с ал.1 от НК и
въз основа на събраните по делото доказателства съдът е приел за установена
следната фактическа обстановка:
Към 2008 год. подс.Ш. бил собственик на „Е.П.Е.Д.” ЕООД и негов
управител.Дейността на дружеството била търговия с автомобили-внос на нови и
употребявани от чужбина и продажбата им в България.В тази връзка дружеството
стопанисвало автокъща „Ф
Св.Ц.била
собственик и представляващ „Н.07”ЕООД.През същата година тя и приятелят й –св.И.,решили
да закупят л.а. „Астън Мартин”.В тази връзка видели
обява в интернет,публикувана от подсъдимия ,за доставка на такъв
автомобил.Срещнали се с него в офис в гр.София,на ул.”Пиротска”.Подсъдимият
заявил,че може да достави такъв автомобил от САЩ.Тъй като Ц.и И. нямали
достатъчно пари,за да заплатят стойността на автомобила,те и подс.Ш. обсъдили,че
имат вариант да вземат автомобила чрез договор за финансов лизинг и се спрели
на дружеството „Х.-А.-А.-А.” ЕООД,което отдавало
автомобили на лизинг.Това дружество имало практика да работи с други лица,сред
които и дружеството на подсъдимия,които доставяли автомобили,предмет на
договора за лизинг.Практиката била,че ако лице,което кандидатства за лизингополучател и желае конкретен автомобил,да уговори с
доставчика спецификите на автомобила,който желае.След това лизингополучателя
и „Х.-А.-А.-А.”ЕООД сключвали договор за финансов
лизинг за съответния автомобил с конкретните му характеристики,в който се
посочвал и доставчикът.След това дружеството сключвало договор с
доставчика,съгласно който последния следвало да достави автомобила и да му го
продаде,като „Х.-А.-А.-А.” заплащало предварително
стойността му по договора.Едва след това доставчикът доставял автомобила от
чужбина и го предавал директно на лизингополучателя.В
зависимост от уговорката,или доставчикът регистрирал автомобила в МВР на името
на „Х.-А.-А.-А.” или служители на самото дружество
извършвали това.
На 09.04.2008
год. в гр.София,”Н.07”ЕООД,чрез което св.Ц.искала да вземе на лизинг автомобила
и „Х.-А.-А.-А.”ЕООД сключили договор за финансов
лизинг № ********* с предмет л.а. „Aston Martin DBS”.В договора като доставчик било посочено дружеството на
подсъдимия-„Е.П.Е.Д.”ЕООД и към него била приложена техническа спецификация на
автомобила.
На 10.04.2008
год. в гр. София,”Е.П.Е.Д.”ЕООД в качеството си на продавач,чрез подс.Ш. и „Х.-А.-А.-А.”ЕООД като купувач,сключили договор за
покупко-продажба на МПС,съгласно който продавачът продава на купувача л.а. „Астон Мартин”,модел „DBS
На същата дата „Х.-А.-А.-А.”ЕООД превело по банков път на „Е.П.Е.Д.”ЕООД
посочената сума.В изпълнение на договора „Е.П.Е.Д.”ЕООД закупило от САЩ л.а. „Астън
Мартин” ДБ9 с рама № SCFAB05D09GE00031 и двигател № АМ 0821194 и на 02.06.2008 год. автомобилът
бил внесен в България.След това подсъдимият го закарал на св.Ц.и И.,които обаче
отказали да го приемат,тъй като бил с ръчна скоростна кутия,а те искали да е с
автоматична.Подсъдимият казал,че ще им докара автомобил с автоматични
скорости.Не уведомил „Х.-А.-А.-А.”ЕООД за това,че е
доставил автомобила и за отказа на св.Ц.,нито предал автомобила на
дружеството,както и не върнал получените съгласно договора от 10.04.2008 год.
660 000 лв.
На 08.11.2008
год. в гр.Елин Пелин,подсъдимият в качеството си на управител на „Е.П.Е.Д.”
ЕООД продал автомобила на св.П.за 80 000 лв.,който го регистрирал в
„ПП-ОДМВР”-Бургас с ДК № *****.
Тъй като „Х.-А.-А.-А.” ЕООД не било уведомено дали е доставен
автомобил,негови служители правили неуспешни опити да се свържат с
подсъдимия.След време разбрали,че автомобилът е регистриран в Бургас и на
01.09.2009 год. дружеството подало жалба в СРП.
За да приеме
горната фактическа обстановка съдът е взел предвид показанията на св.Ц.,И.,М.,П.,С.,А.,П.,М.,В.,Б.,С.
/К./,С.,К.,В. и Б.,както и писмените доказателства-заключение на оценителна
експертиза и допълнителна такава,договор за финансов лизинг,общи условия,техническа
спецификация,погасителен план и други приложения към него,договор за
покупко-продажба на МПС от 10.04.2008 год. между „Е.П.Е.Д.”ЕООД и „Х.-А.-А.-А.”ЕООД,фактура № 16 от 10.04.2008 год.,нотариална
покана,извадки от търговския регистър за дружествата „Е.П.Е.Д.”ЕООД и „Н.07”ЕООД,писма
и митнически документи за внос на л.а. „Астън
Мартин”,заявление за вписване на договор за финансов лизинг,разпечатки от
банковите сметки на „Е.П.Е.Д.”ЕООД,справки от МВР за регистрацията на лекия
автомобил и свидетелства за регистрация,част 1,документи за произхода на
превозното средство,договор за продажба на същото от 08.11.2008 год. между
подсъдимия,като собственик и управител на „Е.П.Е.Д.”ЕООД и св.П.,свидетелство
за съдимост.
Приел е за
безспорно между страните,че св.Ц.и И. са поръчали на подсъдимия л.а. „Астън Мартин”,наличието на договор за финансов лизинг №
********* с предмет л.а. „Астън Мартин” между „Х.-А.-А.-А.” ЕООС и „Н.07”ЕООД,договор за покупко-продажба на МПС
от 10.04.2008 год. между „Е.П.Е.Д.” ЕООД и „Х.-А.-А.-А.”ЕООД,съгласно
който продавачът продава на купувача
посочения лек автомобил за сумата от 660 000 лв.,както и за това,че
купувачът е превел по банков път на „Е.П.Е.Д.”ЕООД сумата по договора,че подс.Ш. е доставил в България л.а. „Астън
Мартин”ДБ9 с посочените по-горе рама и
двигател,които св.Ц.и И. отказали да приемат.Тези безспорни факти съдът е приел
за установени от наличните писмени доказателства по делото и показанията на св.Ц.и
И.,както и от тези на св.М.,като представител на „Х.-А.-А.-А.”,показанията
на св.С.и В.,на които са им станали известни фактите относно двата договора.
От митническите
документи и показанията на св.С. /К./ съдът е извел,че л.а. „Астън Мартин” с посочени по-горе номера на рамата и
двигателя,е бил внесен в България на 02.06.2008 год. през Митница-Видин,а
впоследствие документите са преминали митническа обработка през Столична
Митница.
От показанията на
св.Ц.и И. е приел за установено,че те не са приели автомобила,който подсъдимият
им е докарал,тъй като са искали такъв с автоматична скоростна кутия,а този бил
с ръчна.
На следващо място
съдът е изтъкнал,че от договора за продажба на МПС от 08.11.2008 год. между
подсъдимия и св.П.,от свидетелствата за регистрация,част 1 и другите документи
от МВР за регистрацията на автомобила и митническите документи се установява,че
е бил доставен „Астън Мартин” ДБ9,а същевременно
договорът между „Е.П.Е.Д.” ЕООД и „Х.-А.-А.-А.” ЕООД
имал за предмет л.а. „Астън Мартин”,модел „ DBS
В противовес на
твърденията на защитата съдът е намерил,че това дружество не е било известено
за доставката на автомобила,изводимо от показанията на св.М.,С.и В. и логично
вследствие на това служителите на това дружество са търсили връзка с подсъдимия,а след като им
е станало известно,че автомобилът е бил регистриран в Бургас,са поискали да си
го върнат.Именно поради това е била изготвена и нотариална покана,а и сезирана
прокуратурата.Разсъждавал е първостепенния съд,че в случай,че „Х.-А.-А.-А.”ЕООД е било уведомено,то същото би предприело
действия за предаването на автомобила в негово владение и регистрирането му на
негово име,предвид и високата цена,която е била заплатена за
автомобила.Изтъкнал е още,че по делото липсват каквито и да е доказателства
подсъдимият да е уведомил това дружество и респ. да е имало други уговорки.
От показанията на
св.Ц.,дадени в хода на съдебното следствие,съдът е приел за установено,че след
като е чакала много време,разговаряла със служител на лизингодателя
и казала,че чака да докарат автомобил,които показания съдът е тълкувал като
аргумент в полза на извода,че на дружеството не е било известно,че процесното МПС е било доставено в България,а това,че същият
е бил доставен и лизингополучателят не го е приел,е
станало известно в по-късен момент-към ноември 2008 год.,установено от
показанията на св.В..От нейните показания и тези на св.С.съдът е извел,че след
този момент служители на дружеството са правили неуспешни опити да се свържат с
подсъдимия,че са издирвали автомобила и са установили,че е регистриран в
Бургас.
С оглед на това
съдът е формирал извод,че подсъдимият не е съобщил на „Х.-А.-А.-А.”ЕООС и не е постигнал договорка с него за бъдещи
разпоредителни действия с автомобила и не е върнал и получената сума в размер
на 660 000 лв.
От договора за
продажба от 08.11.2008 год. съдът е намерил за доказано,че на тази дата,в
гр.Елин Пелин,подс.Ш.,в качеството си на собственик и
управител на „Е.П.Е.Д.”ЕООД е продал автомобила на св.П.за 80 000 лв.,в
подкрепа на който договор са и показанията на самия П..
Относно
стойността на превозното средство,от приетите по делото оценителни
експертизи,съдът е направил извод,че същото е на стойност 269 844 лв.
След собствен прочит на всички събрани по
делото доказателства,въззивният съд счита,че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена
фактическа обстановка,като фактите са приети от съда след анализ на събраните
доказателства,а материалният закон е приложен правилно спрямо осъществените от
подсъдимия действия.В мотивите на присъдата са намерили отговор възраженията на
защитата по време на делото,обсъдени са противоречията и непълнотите в
доказателствения материал,като мотивите отговарят на изискванията на
чл.305,ал.3 от НПК.Липсват неясноти или противоречия относно формираното
вътрешно убеждение на първоинстанционния съд ,а
отправеният упрек ,че присъдата е изградена при превратно и едностранчиво
тълкуване на доказателствата,е неоснователен.
За да приеме
фактическата обстановка по делото,районният съд е събрал всички необходими и
достъпни доказателства и доказателствени средства,като е изслушал обясненията
на подсъдимия,разпитал е свидетелите,които имат отношение към случая,приобщил е
писмените доказателства и доказателствени средства,както и приетите по делото
експертизи.Посочената доказателствена съвкупност е подложена на съпоставяне и
преценка в съответствие с изискванията на чл.305,ал.3 от НПК и първата
инстанция е достигнала до фактическа обстановка,която се споделя и от въззивния съд,доколкото отговаря на изискванията на чл.13
от НПК.
Първоначално,с
обвинителния акт,подс.Ш. е бил предаден на съд за
това,че на 09.04.2008 год.,в офис на „Х.-А.-А.-А.”
ЕООД,находящ се в гр.София,с цел да набави за себе си имотна облага,възбудил у
Х. Е.,представляващ дружеството и С.М.-негов прокурист,заблуждение,че в
качеството си на представляващ „Е.П.Е.Д.” ще достави л.а. „Aston Martin DBS” в полза на лизингополучателя „Н.07”ЕООД,представлявано от И. Ц.,съгласно
договор за финансов лизинг № ********* от 09.04.2008 год. и с това причинил
вреда на „Х.-А.-А.-А.”ЕООД в размер на 660 000
лв.-престъпление по чл.209,ал.1,пр.1 от НК.
След проведено съдебно
следствие и непосредствено преди даване ход на съдебните прения,по искане на
прокурора на основание чл.287,ал.1 от НПК,съдът е допуснал изменение на
обвинението в смисъл,че на 08.11.2008 год.,в гр.Елин Пелин,подс.Ш.
противозаконно е присвоил-разпоредил се като със своя,чужда движима
вещ-описания лек автомобил,собственост на „Х.-А.-А.-А.”ЕООД
на стойност 223 627.51 лв.,която владеел във връзка със сключен договор за
финансов лизинг и който автомобил е следвало да предаде на посочен от лизингодателя лизингополучател
или да върне на дружеството-собственик ,като обсебването е в големи
размери-престъпление по чл.206,ал.3 във вр. с ал.1 от
НК.
Както
първостепенния,така и този съд приема,че по безспорен начин се установяват
фактите и обстоятелствата във връзка с постигнатата уговорка от св.Ц.и И. от
една страна и подс.Ш. от друга,последният да им
достави л.а. „Астън Мартин”, сключването на договор
за финансов лизинг с предмет л.а.”Aston Martin DBS” с посочени в него характеристика и доставчик
–дружеството на подсъдимия,договор за покупко-продажба от 10.04.2008 год. между
последното и „Х.-А.-А.-А.”ЕООД с предмет посочения
лек автомобил и цена от 660 000 лв.,по силата на който това дружество е
превело на дружеството на подсъдимия-„Е.П.Е.Д.” ЕООД посочената сума.Няма спор
и относно внасянето на този лек автомобил в България и отказа на Ц.и И. да го
получат по причина,че не е бил с автоматична скоростна кутия,каквато те са
искали.
Действително е
налице известно несъответствие в писмените доказателствени източници досежно модела на автомобила-в договора за покупко-продажба
от 08.11.2008 год. между Ш. и П.,в свидетелствата за регистрация и митническите
документи моделът е „Астън Мартин” ДБ9,докато в
договора между „Е.П.Е.Д.” и „Х.-А.-А.-А.” ЕООД същият
е „Астон Мартин”,модел „DBS
Относно
съществените за предмета на доказване обстоятелства са налични показанията на М.,С.,И.
, В. , М.и П.,които се явяват от особено значение предвид твърденията на
защитата,изложени във въззивната жалба.
Видно е от
показанията на първия от тях,който е работел към инкриминирания период в „Х.-А.-А.-А.”ЕООД като ръководител отдел „Лизинг на автомобили” и
прокурист,че това дружество е отдавало автомобили на лизинг,като е имало
практика да сключва договори с лица,които по поръчка на клиенти да закупят и
внесат автомобили от чужбина,след това да продадат този автомобил на „Х.-А.-А.-А.” и последното да отдаде на лизинг на лицето,което е
поръчало автомобила-лизингополучател.Установява,че
договорът за продажба на лизинг се е сключвал преди доставката на автомобила,а
освен това се е сключвал отделен договор за покупко-продажба с доставчика,на
който авансово се превеждала сумата за автомобила.В договора за лизинг се
вписвало и кой ще е доставчикът и какъв автомобил ще достави.Заявява,че
лицето,което е бъдещият лизингополучател,желае да
поръча автомобил,то той преговаря с доставчика относно спецификите на същия и
след това при тях идвала спецификация,която се прилагала към договора за
лизинг.Спомня си,че са работили с подсъдимия като управител на „Е.П.Е.Д.” и са
имали поне 10 договора за доставка на автомобили,като всички били доставени и
предадени на лизингополучателите.Спомня си още,че е
имало забавена доставка на автомобил „Астън
Мартин”,като до напускането си на 08.10.2008 год.дружеството не е било
уведомено от Ш. за доставката му и отказът на Ц.да го получи.След
напускането разбрал,че лизингополучателя имал възражения за скоростната кутия на
автомобила,но заявява,че при всички положения,независимо дали лизингополучателя ще откаже автомобила или не,същият следва
да бъде регистриран на „Х.-А.-А.-А.”ЕООД.
В този смисъл са
и показанията на св.С.,която е била специалист продажби от 2006 год. до 2009
год. по лизингови договори за автомобили.С оглед на изминалото време
същата не е имала съхранен спомен за инкриминираните
събития,поради което на основание чл.281,ал.4 от НПК са приобщени показанията
й,дадени в предходната процесуална фаза и от тях се установява,че процесния автомобил не е бил доставен и регистриран на
името на „Х.-А.-А.-А.” ЕООД,а е бил продаден в Бургас,както
и че опитите на служители на дружеството да осъществят връзка с Ш. са останали
без резултат.
В показанията на
св.И. се съдържат сведения относно уговорката им с Ш. за доставка на лек
автомобил „Астън Мартин” и отношенията им с „Х.-А.-А.-А.”за закупуване на лизинг на този автомобил.Видно е още
от тези показания,че след като са отказали със св.Ц.да приемат доставения им от
Ш. автомобил поради това,че бил с механична скоростна кутия,последният им
казал,че ще им достави друг-с автоматични скорости.Спомня си,че след това
ходили с Ц.до лизингодателя и казали,че са отказали
автомобила,както и предали заявеното от Ш.,че ще им достави друг,а от
дружеството им казали,че ще разговарят с него.В показанията на този свидетел се
съдържа съществено изявление досежно предмета на
доказване и то се изразява в това,че Ш.
си е взел автомобила и им е казал,че евентуално ще гледа да го продаде.
От показанията на
св.В.,която е работила в „Х.-А.-А.-А.” като мениджър
бизнес развитие,а и впоследствие отговаряла за събирането на лоши вземания също
се установява,че е предприела действия за свързване с Ш. по телефона,но същият
е отказал да предостави автомобила,както и да се яви в офиса на дружеството.
Видно е от
показанията на св.М.,че същият е притежавал
фирма „А.М.И.” ЕООД и се занимавал с търговия на автомобили.В тази
връзка се познавал с подсъдимия,който оставял в неговия автосалон автомобили за
продажба,вкл. и „Астън Мартин”,който не бил
регистриран.Регистрирал същия в Пловдив ,на името на своята фирма и го обявил
за продажба на цена от 500 000 лв. и след продажбата на същия получил
комисионна в размер на 500 лв.
От показанията на св.П.се установява,че е
закупил процесния автомобил на 08.11.2008 год. от подс.Ш. за сумата от 80 000 лв.и впоследствие я
регистрирал в Бургас.
Така
изтъкнати,показанията на посочените свидетели,дадени в хода на наказателното
производство,вкл. и приобщените от досъдебната фаза на процеса по реда на
чл.281,ал.1,т.4 във вр. с ал.1 от НПК, са напълно
достатъчни по своя обем и съдържание да позволят да се направи фактически
извод,че подс.Ш. не е уведомил дружеството-лизингодател
за доставения автомобил, за направения отказ от страна на св.Ц.и И. да получат
същия,не е предприел действия същият да бъде регистриран на името на „Х.-А.-А.-А.”,не е върнал и получената сума за него в размер на
660 000 лв.,нещо повече,разпоредил се е с него,като го оставил за продажба
на „А.М.И.” ЕООД с едноличен собственик на капитала Николай М.,който го
регистрирал на името на своето дружество на 21.10.2008 год.,след което
инкриминирания автомобил отново преминал в патримониума
на дружеството на подсъдимия-„Е.П.Е.Д.”на 31.10.2008 год.,а той от своя страна
го продал на св.П.на 08.11.2008 год.,който го регистрирал на свое име на
21.11.2008 год.
Показанията на
посочените свидетели,обсъдени наред с писмените доказателства, напълно опровергава
версията на подсъдимия,че правил многократни опити да се свърже с представители
на лизинга,за да ги информира за направения отказ на св.Ц.и И. да приемат
автомобила.Опровергават се и твърденията му,че контактувал със С.М.,който му
казал „Продай колата и докарай автоматик”,тъй като в
показанията на посочения свидетел не се съдържат сведения в тази насока.Нещо
повече,същият изтъква,че при всички положения автомобилът е следвало да бъде
регистриран на името на дружеството-лизингодател,което
не е било сторено.
Обясненията на
подсъдимия и в частта,че когато друг клиент проявил интерес към такъв
автомобил,установил, че процесния стои на автокъща и се продава в Пловдив,свързал се с продавачите от
автокъщата,закупил го и го препродал на клиента
си,който го регистрирал в Бургас,се опровергават от цитираните показания на св.М.,според
които именно Ш. е оставил инкриминирания
автомобил за продажба в автокъщата му в Пловдив,а той
от своя страна го е регистрирал на името на своето дружество,след което отново
го продал на подсъдимия.Така заявеното от свидетеля влиза в синхрон със
справката от централна база на АИС-КАТ относно историята на регистрацията на
този автомобил /изискана и приобщена във въззивното
производство/,което допълнително дава основание на съда да приеме,че
обясненията на подсъдимия представляват защитна позиция.
Защитникът на
подсъдимия поддържа пред въззивния съд,че от
доказателствата по делото не се установява „Х.-А.-А.-А.”
ЕООД да е бил първия собственик на процесния
автомобил ,както и че към датата на подписване на договора от 10.04.2008
год. „Е.П.Е.Д.” също не е било негов
собственик,респ. към тази дата Ш. не е имало как да се разпореди с този
автомобил,като се има предвид,че същия е внесен на 21.04.2008 год.
В отговор на това
следва да се изтъкне,че по силата на този договор дружеството „Е.П.Е.Д.”,собственост
на подс.Ш. продава на „Х.-А.-А.-А.”
л.а. „Астън Мартин” на цена от 660 000 лв.,след
закупуването му и доставянето му в България от Ш.,като сумата по договора е
преведена на дружеството на последния още същия ден или от момента на
доставянето на автомобила в България,той става собственост на „Х.-А.-А.-А.” ЕООД,като купувач по този договор.По силата на договореното между „Х.-А.-А.-А.”
ЕООД и „Е.П.Е.Д.” от една страна и между „Х.-А.-А.-А.”
и св.Ц.в качеството си на едноличен собственик на „”Н.07”ЕООД подс.Ш. е следвало
да предаде владението върху този автомобил на последното и тъй като св.Ц.е
отказала да го приеме,то от този момент за Ш. е възникнало задължението да го
предаде на неговия собственик „Х.-А.-А.-А.” ,което
той не е сторил.Изтъкнатото от защитата,че нотариалната покана за връщане на
автомобила е била изпратена едва след като подс.Ш.
вече не е бил собственик на „Е.П.Е.Д.” ЕООД, не е от естество да формира извод в негова
полза,тъй като с оглед договореното между трите дружества,от момента на доставяне
на автомобила той е следвало да предаде владението върху него на св.Ц.-„Н.97” ЕООД,а
когато това не е станало-да го предаде на собственика му по договора от
10.04.2008 год.-„Х.-А.-А.-А.”ЕООД или не е било
необходимо изпращането на изрична покана,тъй като задължението му е възникнало
по силата на сключените договори.В този смисъл той е упражнявал фактическата
власт върху автомобила на правно основание до момента,в който св.Ц.е отказала
да го приеме,след което за него автоматично е възникнало задължението да го
предаде на собственика в лицето на „Х.-А.-А.-А.”ЕООД.
По отношение на
стойността на инкриминираната вещ е
налице оценителна експертиза,според която лекия автомобил възлиза на
269 844 лв.
Като последица от
така изложената фактическа обстановка правилен и законосъобразен се явява
правния извод на районния съд,че от обективна и субективна страна подс.Ш. е осъществил състава на престъплението по
чл.206,ал.3 във вр. с ал.1 от НК ,като от обективна страна
на инкриминираните дата и място противозаконно е присвоил процесния
автомобил,собственост на „Х.-А.-А.-А.”ЕООД,който
владеел,като се разпоредил с него като свой.
Според
установената фактическа обстановка автомобилът е бил собственост на „Х.-А.-А.-А.”,тъй като е налице сключен договор от 10.04.2008 год.
между това дружество и дружеството на подсъдимия „Е.П.Е.Д.”ЕООД за
покупко-продажба,съгласно клаузите на който последното продава на първото от
тях инкриминирания автомобил,а „Х.-А.-А.-А.”ЕООД е
заплатило цената от 660 000 лв. на същата дата.Налице е уговорка между
тези две дружества „Е.П.Е.Д.” да закупи и достави в България този автомобил за
„Х.-А.-А.-А.”.Несъмнено е,че колата е била доставена
в България от подсъдимия и с оглед договора между „Х.-А.-А.-А.”
и „Н.07”ЕООД е следвало да бъде предадена на последното по силата на договор за
лизинг.След като „Н.07”-св.Ц.е отказала да получи автомобила,подсъдимият е
следвало да предаде същия на неговия собственик в лицето на „Х.-А.-А.-А.” ,което той не е сторил,а се е разпоредил с него,като
го е продал на трето лице,т.е.разпоредил се е него като със свой,по който начин
от обективна страна е осъществил състава на вмененото му престъпление.
Престъплението е
извършено при наличие на квалифициращия признак „големи размери”,тъй като
стойността на предметът на престъплението надвишава 70 пъти стойността на
минималната работна заплата към този момент.
От субективна
страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,тъй като подсъдимия
е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е
настъпването на неговите общественоопасни последици и
е искал това.Установените по делото факти налагат извода,че подс.Ш.
е съзнавал,че владее чужда движима вещ,с която няма право да извършва
разпоредителни действия,съзнавал е,че с продажбата на автомобила извършва
противозаконно разпореждане и е целял постигането на резултата.
При определяне на
размера на наказанието,като се има предвид санкционната част на разпоредбата на
чл.206,ал.3 във вр. с ал.1 от НК,която предвижда от 3
до 10 години лишаване от свобода и лишаване от права по чл.37,т.6 и 7 от НК,съдът е отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства необремененото
съдебно минало на подсъдимия,доколкото към момента на извършване на
престъплението същият е бил реабилитиран,както и продължителността на
наказателното производство-около 9 години,а като отегчаващо отговорността
обстоятелство високият размер на причинената вреда,която надвишава предела на
„големи размери” като обективен признак от състава на престъплението и при
превес на първите от тях е наложил наказание лишаване от свобода в минимален
размер от 3 години,чието изтърпяване е отложил на основание чл.66,ал.1 от НК за
срок от 4 години.Изложил е съображения,че именно неразумната продължителност на
наказателното производство надделява при преценката за определяне на срока на
наказанието,а неговото ефективно изтърпяване не би постигнало нужния ефект ,тъй
като смисълът на наказанието е в навременното му налагане,което в настоящия
случай не е налице.
Наред с горното
съдът е лишил подсъдимия и от правото да упражнява търговска дейност за срок от
3 години по смисъла на чл.37,ал.1,т.7 от НК с оглед на това,че подсъдимият е
извършил престъплението във връзка с дейността си като търговец.
Въззивният счита,че при определяне на наказанието съдът е подценил
значението на продължителността на разглеждане на наказателното
производство,която към този момент надвишава 10 години и въпреки,че в
предходната процесуална фаза провеждането на процесуално-следствени действия е
било забавено и по причина на подсъдимия,тогава обвиняем,за установяването на
който са били предприети действия по
щателното му издирване,които от своя страна са удължили до известна степен
наказателното производство,която неразумна продължителност на срока,наред с
другите смекчаващи отговорността обстоятелства-необремененото му съдебно минало
към момента на извършване на престъплението и сравнително младата му възраст
тогава,са от естество да доведат до приложението на чл.55,ал.1,т.1 от НК-определяне
на наказанието под най-ниския предел.
С оглед на това и
за постигане целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК съдът счита,че
наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода с тригодишен
изпитателен срок е достатъчен за
постигане на индивидуалната и генерална превенция.Именно предвид и изтичането
на повече от 10 години от извършване на престъплението,то към настоящия момент
е неоправдано налагането и на наказание по чл.37,ал.1,т.7 от НК –лишаване от
право да извършва търговска дейност,тъй като това ограничение,наложено десет
години по-късно,не би способствало за поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия.
По гражданския
иск:
Първостепенния
съд е приел същия за основателен до размер от 223 627.51 лв./в който
размер е било допуснато изменение на обвинението/,като за разликата до
660 000 лв. същият е бил отхвърлен.Приел е,че са налице предпоставките на
чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на подсъдимия-противоправност
на деянието,вина и причинени имуществени вреди,поради което е присъдил на
гражданския ищец „Х.-А.-А.-А.” посочената сума ведно
със законната лихва от датата на увредата-08.11.2008 год.
Защитата изразява
недоволството си и от тази част на присъдата със съображения,че претенцията е
погасена по давност ,тъй като давностния срок е
изтекъл през ноември 2013 год.
Въззивният съд счита възраженията в тази насока за основателни,тъй
като е установено,че деянието е извършено на 08.11.2008 год.,а предявения от „Х.-А.-А.-А.” ЕООД граждански иск е от 12.10.2016 год.,когато
молбата е постъпила в съда ,т.е. след изтичане на установения от ЗЗД 5-годишен давностен срок,с изтичането на който вземането се погасява
по давност.Деянието е извършено на 08.11.2008 год.,към този момент е бил
известен и неговият автор,поради което и от тази дата е започнала да тече
предвидената от закона давност и същата към момента на предявяване на
гражданския иск е била изтекла.В случая не би могло да се приеме наличието на
основания за спиране на давността,вкл. и висящността
на наказателното производство,тъй като за дружеството е съществувала
възможността да реализира правата си по реда на ГПК,в който случай от
предявяване на исковата молба спира да
тече погасителната давност за вземането до приключване на наказателното
производство./вж.ТР №5/06 год. на ОСГК и
ОСТК на ВКС/.
Ето защо
присъдата в тази част следва да бъде изменена,като се отхвърли изцяло
гражданския иск,а като последица от това се измени и в частта за разноските,по
силата на която подс.Ш. е осъден да заплати 4 % ДТ
върху уважената част от гражданския иск в размер на 8 945.10 лв.
Във връзка с
твърдените от защитата допуснати от съда съществени процесуални нарушения при
разглеждане на делото следва да се отбележи следното:
Твърди се ,че не
са били налице изискванията за провеждане на задочно производство спрямо Ш.,тъй
като последният не е бил надлежно уведомен за воденото срещу него досъдебно
производство и не е било проведено щателно издирване на същия,като не са били
спазени изискванията на процесуалния закон по чл.269,ал.3 от НПК за предаването
му на съд.
Съдът счита
възражението за неоснователно,тъй като след прекратяване на съдебното
производство по НОХД № 7624/15 год. с указания за провеждане на щателно
издирване на Ш.,такова е проведено,след което съобразно изискванията на НПК
делото е пренесено в следващата процесуална фаза.
Неоснователно се
поддържа от страна на защитата и друго, допуснато от съда, съществено
процесуално нарушение-изменение на обвинението по реда на чл.287,ал.1 от НК.
Видно е ,че в
с.з.,проведено на 14.11.2017 год. прокурорът е направил искане за изменение на
обвинението от такова по чл.209,ал.1 от НК в обвинение по чл.206,ал.3 от НК,позовавайки
се на промяна на фактическите обстоятелства въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства,което съдът е допуснал.
Константна е
съдебната практика,че изменение на обвинението е съществено,когато събраните на
съдебното следствие доказателства изменят фактическите обстоятелства на
деянието в обвинителния акт и дават основание за прилагане на закон за
същото,еднакво,по-леко или по-тежко наказуемо престъпление.Видно е от
обстоятелствената част на обвинителния акт,че прокурорът е изложил съображения
за осъществена измама от страна на подсъдимия,субсумирана
под състава на чл.209,ал.1 от НК .В хода на съдебното следствие са събрани
показанията на множество свидетели,от които се установят обстоятелства за
осъществен състав на престъплението „обсебване „по смисъла на НК,поради което и
вследствие на това прокурорът е направил искането си за изменение на
обвинението и същото правилно е допуснато от съда,като се държи сметка и за
общия принцип,че прокурорът е органът,който има право да повдига и поддържа
обвинение за престъпление от общ характер,респ. има право да предяви обвинение
за друго престъпление.В съответствие с правилата на НПК-чл.287,ал.3 след
допуснатото изменение съдът е отложил делото,като е дал възможност на защитата
да се подготви по новото обвинение.
По отношение на
възражението за нарушена местна подсъдност следва да се изтъкне,че по арг. на чл.36,ал.2 от НПК действително компетентният съд в
случая е бил Районен съд-гр.Елин Пелин,където престъплението е довършено ,но е
константна съдебната практика ,че нарушаване на правилата за местна подсъдност
не е основание за отмяна на присъдата,защото не е съществено процесуално
нарушение.Такова ще е налице,ако заинтересованите лица са възразили или ако
делото е гледано от некомпетентен съд,която хипотеза в случая не е налице.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯВА присъда от 25.01.2018 год. по НОХД № 15131/16 год. на
СРС,НО,108 състав,като на основание чл.55,ал.1,т.1 от НК намалява
размера на наложеното на подс.С.С.Ш.
наказание лишаване от свобода от три години с изпитателен срок от четири години
на ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА,чието
изтърпяване отлага за срок от ТРИ ГОДИНИ и ОТМЕНЯВА същата в частта,с която подс.Ш.
е лишен от правото да упражнява търговска дейност за срок от три години.
ОТМЕНЯВА присъдата в
частта,с която подс.С.С.Ш.
е осъден на основание чл.45 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец „Х.-А.-А.-А.” ЕООД сумата от 223 627.51 лв.,представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от престъплението,ведно със
законната лихва от 08.11.2008 год.,като ОТХВЪРЛЯ гражданския иск.
ОТМЕНЯВА присъдата и в частта,с която подс.С.С.Ш. е осъден да заплати ДТ върху уважената част от гражданския
иск в размер на 8945.10 лв.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.