Р Е Ш Е Н И Е
№ 620
гр. Плевен, 14.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН, първи касационен състав, на осемнадесети септември две хиляди и двадесета
година в публично съдебно заседание в състав:
Председател: НИКОЛАЙ ГОСПОДИНОВ
Членове: ЕЛКА
БРАТОЕВА
КАТЯ АРАБАДЖИЕВА
С участието на Прокурор от Окръжна прокуратура - Плевен:
ИВО РАДЕВ
При Секретар: БРАНИМИРА МОНОВА
Като разгледа докладваното от съдия
Братоева Касационно административно-наказателно дело № 456/2020г. по описа на съда, на основание доказателствата по делото и закона, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 208 и следващите
от Административно-процесуалния кодекс вр. чл.63 ал.1 изр. 2 от Закона
за административните нарушения и наказания.
Образувано е по касационна жалба на С.И.Б.
от гр. Плевен, чрез адв.Г. *** срещу Решение № 129/04.03.2020г. на Районен съд
– Плевен, постановено по н.а.х.д. № 198/2020г. по описа на съда.
С решението си съдът е потвърдил ЕФ серия
К № 2800728 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматично
техническо средство или система, с който на С.И.Б. от гр. Плевен е наложено на основание
чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП административно наказание „глоба“
в размер на 50 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, затова че на 06.06.2019г.
в 12,49 часа в гр. Плевен, на ул. „Сторгозия“ № 53 с посока на движение към кръгова
връзка бензиностанция „Шел“ като водач на лек автомобил Фолксваген Пасат ЦЦ с ***,
управлява с установена скорост 65 км/ч
при разрешена стойност на скоростта 50 км/ч. Нарушението е установено с АТСС
СПУКС ARH CAM S 1 с номер 11743cd и отчетен толеранс от -3 км/ч.
Касаторът С.И.Б., чрез адв. С.Г. от
Адвокатска колегия – гр. София, обжалва решението с доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразност поради нарушение на материалния и
процесуалния закон – касационни отменителни основания по чл. 348 ал.1, т. 1 и
т. 2 от НПК. Навежда доводи, че в
мотивите си районния съд е посочил изрично, че „преценена по същество, жалбата
е основателна“, но с постановеното решение ЕФ е потвърден. Счита, че съдът е следвало да посочи подробно
в изложените мотиви защо приема жалбата за основателна и да постанови
диспозитив, с който обжалвания електронен фиш се отменя. На следващо място
посочва, че в постановения съдебен акт не са обсъдени наведените в жалбата
основания за отмяна. Твърди, че липсата на доказано по нормативно предвидения
ред местоположение на уреда на посочените
в ЕФ дата и място препятства възможността да бъде установено
действително ли скоростта на автомобила е измерена в зоната на мястото за
контрол и административното нарушение не е безспорно доказано. Счита също, че
липсата на приложен към електронния фиш снимков материал е отсъстващо задължително основание и е
реквизит за редовността на издадения електронен фиш. Не са изследвани пътните знаци в конкретния
участък. Липсва конкретен издател на електронния фиш, което според съдебната
практика лишава ЕФ от характеристиките на документ, на административен акт като
волеизявление на конкретен орган, натоварен с властнически правомощия и
функции, с който се засяга правната сфера на трети лица. Не на последно място
посочва, че липсва дата на издаване на ЕФ – реквизит, наличието на който е
задължително с оглед решаване на въпроси от съществено значение като приложим
към датата на издаване на фиша материален и процесуален закон, наличие на
компетентност на издалото го длъжностно лице, изчисляване на давностни срокове
и др. и това е съществено формално
нарушение, което е основание за отмяна. Моли да бъде отменено постановеното от
РС – Плевен решение, а по същество – да се отмени ЕФ.
Ответникът по касация – ОД на МВР – гр.
Плевен не изразява становище.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Плевен
дава заключение, че решението на първоинстанционния съд е правилно, мотивирано
и законосъобразно. Отговаря на всички изисквания, поради което следва да бъде
потвърдено.
Настоящият състав на Административен
съд – Плевен, като прецени допустимостта и основателността на касационната
жалба, доводите на страните, както и след служебна проверка на осн. чл.218 ал.2 АПК за валидност, допустимост и съответствие на решението с материалния закон,
въз основа на установените факти, приема следното от правна страна:
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК, от надлежна страна и затова е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението на Районен съд – Плевен е
валидно, допустимо и правилно с оглед доказателствата по делото и закона.
Правилно съдът е преценил, че оспореният
ЕФ съдържа всички изискуеми реквизити съгласно одобрения образец и отговаря на
законовите изисквания.
Лаконично, но правилно, съдът е приел за
доказано от приложените материали по административната преписка соченото
нарушение, за което жалбоподателката обосновано е наказана в качеството й на собственик на посочения
автомобил, което обстоятелство не е спорно и се доказва от приложената справка
за регистрацията на автомобила. Нарушението е установено с автоматизирано
техническо средство СПУКС ARH CAM S 1 с номер 11743cd, посочено в ЕФ, което е от одобрен тип и преминало последваща метрологична
проверка съгласно изискванията на Закона за измерванията, видно от приложените
протоколи, и е било годно и технически изправно към датата на заснемане на
нарушението.
Доказано е чрез автоматично заснетия от
устройството видеоклип, отразяващ датата и мястото на нарушението, модела и
регистрационният номер на автомобила, измерената скорост, ограничението и
превишението на скоростта. Приложен е и протокол за използване на конкретното
АТС на процесната дата, в който е отразено мястото на поставянето му на пътя и
ограничението на скоростта – 50 км/ч за населеното място - гр. Плевен, ул.
„Сторгозия“ № 53, началото и края на работния процес и обслужващия го служител,
към който е приложена и снимка на разположението му на процесния участък от
пътя. Не става въпрос за ограничение на скорост, въведено с пътен знак, както
смята жалбоподателката.
След изменението на чл. 189 ал.4 от ЗДвП (
ДВ – бр. 54/2017г.) е допустимо
нарушение за скорост да се установява, както със стационарни, така и с мобилни
технически средства и системи, в присъствие или в отсъствие на контролен орган,
за което се издава ЕФ.
Според легалната дефиниция на §6 т.65 от
ДР на ЗДвП (ДВ-бр.19/2015г.) : "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди
за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за
измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат, както: а)
стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган,
така и: б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени
на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган,
който поставя начало и край на работния процес, с каквото устройство именно е
констатирано и заснето процесното нарушение.
С оглед всички приложени по делото
доказателства, които съдът е съобразил, правилен е направеният извод, че
жалбоподателката като собственик на посочения автомобил на 06.06.2019г. в 12:49ч.
е извършила нарушение по смисъла на чл. 21 ал.1 ЗДвП, тъй като се е движила в гр.
Плевен със скорост от 65 км/ч, с което е превишила разрешената за населено
място скорост от 50 км/ч, след приспадане на отчетен толеранс от -3 км/ч.
Установеното превишение от 12 км/ч на разрешената скорост в населено място
обосновава съгласно чл. 188 ал.1 ЗДвП налагане на наказание на собственика на
осн. чл. 182 ал.1 т.2 от ЗДвП в размер на 50 лв.
В този смисъл няма разминаване между
изложената в мотивите на съда убеденост за доказаност на нарушението и
постановения диспозитив за потвърждаването на ЕФ като законосъобразен. В
съображенията на районния съд се съдържа отговор на изложените от жалбоподателя
доводи, поддържани и в касационната жалба, с които настоящият касационен състав
е съгласен и е ненужно да преповтаря.
По тези съображения решението на Районен
съд – Плевен е правилно и следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл. 221 ал.2
от АПК съдът
Р Е Ш И
:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 129/04.03.2020г. на Районен съд
– Плевен, постановено по н.а.х.д. № 198/2020г. по описа на съда.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от
решението на осн. чл. 138 ал.1 АПК да се изпрати на страните и Окръжна
прокуратура – Плевен.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.