Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260039
гр. Пловдив, 09 март 2021 год.,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, първи наказателен
състав, на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесет и първа година, в
открито съдебно заседание в съста
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО
КРАЧОЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ГАНЕВ
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
с участието на секретаря НИНА СТОЯНОВА и в присъствието на прокурора
АНДРЕЯ АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от съдия ХРИСТО КРАЧОЛОВ, НД/В/№ 24 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производство по реда на
глава 33 НПК.
С присъда № 31/09.10.2019 г. Асеновградският районен съд по НОХД 7/2019 г. е
ПРИЗНАЛ
подс. М.И.К., със снета по делото самоличност, за ВИНОВНА в това, че на
01.01.2018 г. в с.
Ч., обл. П., е управлявала моторно превозно средство – лек автомобил марка „С.С.“
с рег. № **, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно
2.23 на хиляда, установено по надлежния ред – с техническо средство „А.*“, с
фабричен № А.*, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 1, вр. чл. 54 НК я е ОСЪДИЛ на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, както и на ГЛОБА в размер на 800 лв.
На основание чл. 66, ал. 1 НК е ОТЛОЖИЛ
изтърпяването на така наложено на подсъдимата наказание лишаване от
свобода с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в
сила.
На основание чл. 343 Г вр. чл. 343 ал. 1 НК,
съдът е ЛИШИЛ подс. М.И.К. от правото да управлява моторно превозно средство за
срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът се е произнесъл по направените по делото
разноски и приложените веществени доказателства и е приложил разпоредбата на
чл. 59 ал. 1, ал. 2 и ал. 4 НК.
Недоволна от така постановената присъда на РС
- Асеновград е
останала подс. М.К., която чрез своя защитник я е обжалвала, с искане същата
да бъде отменена и производството по делото прекратено на основание чл. 24 ал. 1 т. 5 НПК, респ. се
намалят размерите на наложените наказания.
С решение № 107/24.06.2020 г. Окръжен
съд - Пловдив по ВНОХД 13/2020 г. е потвърдил присъда № 31/09.10.2020 г.
на Асеновградския районен съд по НОХД 7/2019 г.
В Апелативен съд - Пловдив, в срока по чл. 421
ал. 3 НПК /видно от пощенското клеймо – л. 6 от делото/, е депозирано искане от
защитника на осъдената /пълномощно на л. 12/ за възобновяване на ВНОХД №13/2020
г. на Пловдивския окръжен съд и делото да се върне за ново разглеждане от друг
състав на съда.
Прокурорът даде заключение, че искането е
неоснователно.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и
във връзка с направените оплаквания в искането, намира и приема за установено
следното:
ИСКАНЕТО Е НЕОСНОВАТЕЛНО.
За да постановят атакуваните съдебни актове,
Асеновградският районен и Пловдивският окръжен съд са обсъдили внимателно и
задълбочено събраните по делото доказателства и са приели за безспорно
установена фактическата обстановка, която накратко се изразява в следното:
В новогодишната нощ на 31.12.2017 г. срещу 01.01.2018
г. подс. М.К. употребила алкохол. Рано сутринта на 01.01.2018 г. се качила на
притежавания от нея лек автомобил марка „С.С.“ с ДК № ** и като водач на
превозното средство потеглила от гр. А. за с. Н., обл. П.. Излязла от А.,
управлявайки автомобила в района на заведение „Т.с.“, в посока с. Ч.. Изпреварила
джип „М.“ с ДК № **, управляван от св. Г. Д., в който пътувала и св. А.Б..
След като подсъдимата извършила изпревалването, се
придвижила до с. Ч., обл. П.. Навлизайки в селото, загубила контрол върху
управлявания от нея лек автомобил марка „С.С.“ и същият се блъснал в крайпътно
дърво на ул. „Т.“ до №*. Двете предни въздушни възглавници на автомобила се
задействали. Автомобилът получил повреди в областта на предната маска и предния
капак, а предният регистрационен номер паднал в близост до дървото, до което
изтекло и част от двигателното масло. При удара подс. М.К. се наранила в
областта на устната. Няколко минути след това в с. Ч. навлезли с автомобила св.
Д. и св. Б.. Вратата на автомобила била отворена, а на шофьорската седалка се
намирала подсъдимата. Свидетелката Д. включила аварийните светлини на своя
автомобил и спряла, след което двете със св. Б. тръгнали да слизат от
автомобила, за да проверят дали има нужда от помощ. Виждайки ги, веднага
затворила вратата на управлявания от нея автомобил, привела го в движение,
преминала напряко през пътното платно и се опитала да завие обратно в посока
гр. А., но застъргала ограда, намираща се покрай пътя.
Свидетелките преценили, че подсъдимата, опитвайки се
да напусне местопроизшествието, може да създаде опасност за самите тях, поради
което двете се придвижили с автомобила си на безопасно разстояние в посока към
Ц. на с. Ч.. Там се свързали с тел. 112 и информирали за възникналото
пътно-транспортно произшествие и за поведението на водача на автомобила.
Във връзка с подадения сигнал за възникналото
пътно-транспортно произшествие, на място в с. Ч. пристигнали полицейските
служители при РУ-А. – св. Б.Т.и св. А.Б.. Първият попитал подс. К. дали тя е
управлявала автомобила и дали с нея са пътували други хора. Тя потвърдила, че
пътувала сама, както и че е управлявала автомобила в посока с. Н.. Извършена е
проверка с техническо средство „А.*”, с фабричен № А.*, при което уредът отчел наличие на концентрация на
алкохол в размер на 2.23 на хиляда.
Издаден е талон за медицинско изследване с бл. №
0000799 и впоследствие подсъдимата К. ***, където пред медицинско лице същата
отново потвърдила отказа си да даде кръв за химическо изследване, който отказ
бил обективиран в изготвения протокол за медицинско изследване за употребата на
алкохол или друго упойващо вещество.
Описаната по-горе фактическа обстановка е приета за
установена след внимателен и задълбочен анализ на събраните гласни и писмени
доказателства, включително и заключенията на компетентните вещи лица.
Основният довод, който се развива в производството по
възобновяване, е свързан с твърденията, че Окръжният съд в Пловдив е постановил
решението си при неизяснена фактическа обстановка и по този начин са нарушени
нормите на чл. 13 и 14 НПК.
В тази насока се лансира тезата, че неправилно
въззивният съд е отказал назначаването на съдебнопсихиатрична експертиза по
отношение на подсъдимата, която да даде отговор на въпросите дали към момента
на въззивната проверка същата е страдала от психично заболяване, свързано с
разстройство на съзнанието, дали същото е краткотрайно или постоянно. Въз
основа на констатациите на вещите лица да се направи извод относно наличието на
обстоятелства, изключващи наказателната й отговорност.
Пловдивският апелативен съд счита, че в хода на
първоинстанционното производство този въпрос е изяснен. Била е назначена
съдебнопсихиатрична експертиза.
От заключението на в. л. Д.К./л. 84 НОХД/ се
установява, че подсъдимата М.К. не страда от психично заболяване, при същата е
документирано разстройство в настроението, което следва хронологично
инкриминираното деяние. Тя демонстрира интровертни типологични особености на
личността с емоционална възбудимост, тревожност, дистиния, импулсивност, ниски
темпове на реакция и ниска активност. Към момента на инкриминираното деяние се
е намирала в състояние на обикновено алкохолно опиване, средна степен. На
01.01.2018 г. същата е била със запазена психична годност да разбира свойството
и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си. Не са установени
данни за продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието - както към
01.01.2018 г., така и към момента на експертизата. Вещото лице е посочило, че
подс. М.К. може правилно да възприема фактите, които са от значение за делото.
Въззивната инстанция, на свой ред, също внимателно е
обсъдила този довод на защитата, като е стигнала до напълно законосъобразния
извод, според който не са налице предпоставките, регламентирани в чл. 24 ал. 1
т. 5 НПК, за прекратяване на наказателното производство.
С оглед на изложеното по-горе Пловдивският апелативен
съд счита, че не могат да бъдат споделени доводите на защитата, че с отказа си
да назначи допълнителна психиатрична експертиза е нарушено правото на защита на
осъдената при разглеждане на делото пред въззивния съд и съдебният акт е
постановен при неизяснена фактическа обстановка. Отделно от това е необходимо
да се посочи, че, видно от епикризата, издадена от Ц. за психично здраве гр. П.
на 20.03.2020 г., същата действително е постъпила на 05.03.2020 г. за лечение,
като в психичния статус е отразено, че е спокойна, ориентирана, емоционално
леко потисната, критична, отричаща суитивни помисли и намерения. Изписана е
поради самоволно преустановяване посещенията си в стационара, като е направен
опит за връзка по телефона, който се оказал неуспешен.
По отношение на представената етапна епикриза от
АГПСПП Ф. ООД, освен анамнезата, в която неточно е посочено, че е изписана от
ЦПЗ П., а не че самоволно е напуснала Ц., не са посочени никакви назначени
консултации, извършени процедури, включително и заключения по отношение на
здравословното й състояние. Още повече че тази етапна епикриза е за периода от
15.04.2019 г. до 04.06.2020 г., т.е. в него се включва периодът, в който на
практика подсъдимата е наблюдавана при престоя си в Ц. за психично здраве в гр.
П., който престой самоволно е преустановен.
Пловдивският апелативен съд счита, че решението на
Пловдивския окръжен съд е законосъобразно. Не са допуснати твърдените
процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимата, съответно
да са налице основанията за възобновяване на наказателното дело.
С оглед на изложеното по-горе, Пловдивският
апелативен съд и
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за
възобновяване на НОХД № 7/2019 г. по описа на Асеновградския
районен съд, с присъда № 31/09.10.2019 г., и ВНОХД № 13/2020 г. на Окръжен съд
– Пловдив, с решение № 107/24.06.2020 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и
неподлежи на
обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.