№ 1422
гр. София, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20221000502301 по описа за 2022 година
при участието на секретар Росица Йорданова, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК. Със свое решение 131 от 22.03.2022 г. по гр.д.
262/2021 г. Окръжен съд Благоевград, 12 състав:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* да заплати на Б. Г. П.,
ЕГН **********, сумата от 80 000.00 лв. (осемдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. Д. П., съпруг на ищеца,
която смърт е настъпила при ПТП на 09.05.2016 г по път Ш-108 I-1- Петрич в посока с.
Кулата, с л.а. Мерцедес 250 Д с per. № *******, управляван от починалия, поради
неизпълнение от страна на ответника на задължението да обезопаси движението, да
обозначи надлежно извършващата се фактически на пътя ремонтна дейност към датата на
извършването й, да сигнализира за препятствията и опасностите на пътя, като вкл.постави
изискуемите пътни знаци и маркировка за обезпечаване на безопасността на движението
към същия момент / 09.05.2016 г / в съответствие с Наредба № 3/16.08.2010 г за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни
работи по пътищата и улиците в качеството си на лице, което е собственик на пътя и на
което е възложено управлението на пътя по Закона за пътищата, ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 09.05.2016 г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, да заплати на В. В. Д.,
ЕГН **********, сумата от 60 000.00 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. Д. П., дъщеря на ищеца,
която смърт е настъпила при описаните по-горе обстоятелства ведно със законната лихва,
считано от датата на увреждането – 09.05.2016 г., до окончателното изплащане.
Решението е постановено при участието на третото лице - „Грома холд“ ЕООД, ЕИК
*********, помагач на ответника.
Производството пред настоящата инстанция е образувано по
1
- въззивна жалба от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“. Поддържа се
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на
производствените правила, изразяващи се в несъобразяване на свидетелските показания,
заключението на САТЕ, според което скоростта на водача е била 108 км/ч и категорично е
бил без поставен предпазен колан. По делото било доказано, че сигнализацията на пътя е
съобразно нормативно предвиденото и отговорността на АПИ не следва да бъде
ангажирана.
- въззивна жалба от третото лице-помагач „Грома холд“ ЕООД. Поддържа се
неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на
производствените правила. Иска се назначаване на комплексна съдебно-техническа и
медицинска експертиза във връзка с поставянето на предпазен колан от пострадалия и
съдебно-техническа експертиза относно механизма на пътния инцидент.
Въззивните жалби са подадени в срок и са допустими. Постъпили са отговори от
страна на ищците на двете въззивни жалби. Ищците чрез упълномощения си адвокат молят
за потвърждаване на обжалваното решение и се противопоставят на доказателствените
искания.
Поради процесуално нарушение на първата инстанция, изразяващо се в отхвърлянето
на искането за повторна експертиза при надлежно оспорване, както и недопускане на
въпросите на третото лице-помагач относно ролята на предпазния колан и предвид
оплакването за необоснованост, настоящият състав е назначил комплексна съдебно-
медицинска авто-техническа експертиза, която да изследва механизма на ПТП и да
представи скица на местопроизшествието с обозначена на нея сигнализация с пътни знаци,
да посочи скоростта на автомобила, управляван от загиналия и да отговори на въпросите:
1. с каква скорост на движение пострадалият е можел да предотврати инцидента; 2. при
поставен предпазен колан от В. Д. П. би ли настъпила смъртта му и 2.1. при скоростта, с
която е управлявал и 2.2. при скоростта, при която ударът би бил предотвратим съобразно
изчисленията на вещите лица.
В съдебно заседание страните поддържат позициите си, жалбоподателите претендират
разноски, а в писмени защити всяка от тях излага аргументи за уважаване съответно за
отхвърляне на жалбите. Изготвеното от вещите лица д-р Ц. Н. Г. и инж. д-р М. М.
заключение е прието в с.з. от 03.11.2022 г. след отговор на многобройни въпроси, зададени
от представителите на страните.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.
Във въззивната жалба на АПИ се твърди недопустимост на иска поради евентуално
двойно заплащане от застраховка „Гражданска отговорност“ или друг вид застраховка или
обезщетяване от Гаранционния фонд. Тези възражения имат отношение към
основателността на иска, поради което дори и да са основателни не се отразяват на
допустимостта на иска.
Спорни пред въззивната инстанция са въпросите налице ли са елементите от състава на
непозволеното увреждане и от гаранционно-обезпечителната работа на Агенция „Пътна
инфраструктура“ като възложител на работа: противоправно деяние, настъпили вреди,
причинна връзка между деянието и вредите, вина, която се предполага и възлагане на
определена работа при или по повод на която е настъпил вредоносният резултат. Ако са
налице тези елементи, спорно е какъв е размерът на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди и има ли принос на загиналия за настъпване на вредите поради
превишена или несъобразена скорост и поради непоставен предпазен колан. Не е спорно, че
ищците са съпруга и дъщеря на починалия в пътен инцидент и са сред лицата, които имат
право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт съгласно съдебната
практика ( ППВС №4/1961, ППВС №5/69 и ТР на ОСГТНК по т.д. 1/2016).
2
Предявеният иск има за предмет компенсирането на претърпените от ищците вреди,
причинени от виновно, противоправно поведение на лица, на които ответникът е възложил
работа. Съгласно чл.49 ЗЗД, този който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря
за вредите причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно
ППВС №7/1958 г. отговорността по чл.49 от ЗЗД е за чужди виновни противоправни
действия, тя ангажира отговорността на възложителя, за вреди причинени от изпълнителя
на работата и по характер е безвиновна, обезпечителна и се поражда при наличието на
вреди , причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по реда на чл.49 ЗЗД е
възложил изпълнението на работа.
Настоящият състав намира, че е налице основание за ангажиране на отговорността на
ответника по следните съображения. По делото се установяват следните факти: рано
сутринта на 09.05.2016 г. В.П. пътувал с личния си лек автомобил в посока с. Кулата от гр.
Петрич, към гр. Мелник, като преминал покрай автобусна спирка в гр. Петрич около 05,30
ч., качил познат в автомобила си - л.а. „Мерцедес” 250 Д с рег.номер *******. Третокласен
път III-108, в участък от км. 0+000 до км. 9+675, по който се движил автомобилът, бил в
ремонт. При км. 0+250,, непосредствено преди детелина, водеща към автомагистрала
„Струма“ - ЛОТ 4, при достигане до място с денивелация на пътя, автомобилът станал
неуправляем, напуснал пътното платно в ляво и паднал в нисък скат. Автомобилът се
преобърнал, пътникът Г. С. К. успял да излезе на пътното платно, а В.П. починал на място,
като смъртта на водача е в причинна връзка с автомобилна травма — в движещ се
автомобил с преобръщане на същия, изпадане и притискане от него / гръдна травма-
контузия на ляв бял дроб, контузия на сърцето - миокарда, хемоторакс, счупване на бедрена
кост, оток на белите дробове, изразен оток на мозъка, множество охлузвания и
кръвонасядания по крайниците, тялото и главата/. Смъртта се дължи на остро настъпила
сърдечно - съдова и дихателна недостатъчност от гръдната травма / на бял дроб и сърце/,
съчетано с механична асфиксия на дихателните пътища от притискане на снагата - гръдния
кош от автомобила, което е ограничило дихателните движения. Способствали за
настъпването на смъртта са и останалите травматични увреждания - напр. счупване на
бедрена кост, която довела до травматичен шок, като при аутопсията не са установени
болестни увреждания и други изменения, които да имат някакво отношение към причината
за смъртта, нито увреждания с травматично естество, които да не могат да бъдат обяснени с
ПТП. Не е спорно, че пробите на трупа за алкохол, упойващи и наркотичнти вещества, са
отрицателни.
Относно възникналото пътнотранспортно произшествие е съставен протокол за оглед
на местопроизшествието с приложени към него скица и фотоалбум, съгласно който
произшествието е настъпило при сухо и облачно време с добра видимост, на прав и без
наклон участък от пътя, предназначен за двупосочно движение. Пътят е в ремонт и на двете
пътни ленти с изрязани участъци асфалт, като в средата са поставени разграфени
правоъгълници с бели и червени диагонални линии. Техническите параметри на автомобила
са габаритни размери Ixb xh = 4710 х 1730 х 1446 мм; надлъжна база L = 2800 мм; собствена
маса - 1390 кг. Автомобилът се е движил в направление гр. Петрич - гр. Мелник. Щетите по
автомобила са: автомобилът е с четири здрави гуми. Люк на тавана - отворен в предната си
част. Деформирана предна броня, закривена ниско в ляво, счупени предни фарове, силно
деформирани преден десен калник, заден десен калник, преден ляв калник със счупени
стъкла на десен и ляв мигач. Липсват дясното странично огледало за обратно виждане,
стъклата на предна и задна десни врати и стъкло на предна лява врата. Липсва част от
радиатора, като под двигателя на автомобила е силно омаслено. Автомобилът е на скорост с
ключове на арматурната табло. Предпазните колани са в стандартно положение на
страничната греда. По таблото над жабката и заключващия механизъм се виждат следи от
червена течност с кръгла форма и разтичащи се линии около нея. По предна лява седалка се
вижда петно от кръв в предната част до скоростния лост. По предна дясна седалка също се
наблюдава петно от кръв.
В протокола за оглед на местопроизшествието от 09.05.2026 г. с начало 07,20 часа и
3
край 09,00 часа са приети: посока на огледа - от гр. Мелник към гр. Петрич; ориентир - за
ориентир 1 (ОР-1) е приет първият метален устойчив стълб, служещ за осветително тяло на
път № 108, разположен извън платното за движение (гледано в посока от гр. Петрич).
Пресечната точка на перпендикуляра спуснат от ОР-1 и дясната линия на платното за
движение е отбелязана като ОТ- 1. Измерванията са извършени спрямо крайната дясна
линия на платното за движение и перпендикулярно на нея. Описани са следните
измервания: разстоянието от ОР-1 до асфалтовото покритие (изрязано на ленти от машина) е
30 см, като срещу ориентира не се забелязва пътна маркировка; На 7,90 м от ОР-1 в посока
от гр. Петрич към гр. Мелник започва асфалтов път с денивелация спрямо този, разположен
срещу ориентира, като пътната настилка е с 5 см по-висока от този срещу ориентира;
Широчината на пътното платно при границата между нов и стар асфалт е 7,10 м; в посока
към гр. Петрич, на разстояние 7,90 м преди ориентира и до мост над р. Струма асфалтовото
горно покритие е изрязано, след което на моста и в посока към гр. Петрич се вижда
асфалтово покритие; На път № 108, срещу знак за с. Рибник (отклонение 1 км), извън
пътното платно за движение в посока към гр. Мелник са поставени един под друг следните
пътни знаци - А1 - „Опасен завой надясно“, В24 - „Забранено е изпреварването на моторни
превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош“ и А23 - „Участък от
пътя е в ремонт“; в средата на пътя са поставени правоъгълни знаци, разграфени с били и
червени диагонални линии; на 7,90 м след ОТ-1, в посока към гр. Мелник и
перпендикулярно, навътре към пътното платно на 3,40 м се виждат няколко копки в
асфалтовото покритие с широчина 1 см и дължина от 6 см до 8 см. Веднага след копките
започва асфалтово покритие и маркировка тип „корабно платно“ (с перпендикулярни бели
линии), което в началото е с широчината 45 см и се разширява в платното, водещо към гр.
Петрич, като започва да се стеснява в точка срещу отбивка, водеща за с. Кулата. От
описаните копки в асфалта започва следа от тъмна течност с широчина около 50 см, която
продължава в посока към гр. Мелник и на 94 м вляво след ОР-1 напуска платното за
движение. Успоредно и препокриващи се в началото се виждат две следи от гуми с дължина
94 м, водещи до началото на ската приплъзващи се; непосредствено преди ориентира един
под друг са поставени следните знаци: А23 - „Участък от пътя в ремонт“ и В26 - „Забранено
е движението със скорост по-висока от 60 км/ч“. Срещу тези знаци, извън платното за
движение в посока гр. Мелник е поставен знак БЗ - „Път с предимство“.
Основателни са оплакванията в жалбата на ответника, че в протокола липсва
констатация за омаслени гуми. Вещото лице, работило в първата инстанция и вещото лице-
инженер от КСМАТЕ, описват сходен механизъм на инцидента, като посочват, че високата
скорост на водача е основна причина за него. Механизмът, приет от настоящата инстанция, е
следният: ПТП е настъпило на 09.05.2016 г. на третокласен път № 108, при сухо и облачно
време с добра видимост, на прав и без наклон участък от пътя, предназначен за двупосочно
движение. Част от пътя е бил в ремонт и в двете посоки, с изрязани участъци асфалт и в
края на ремонтираният участък, на границата с асфалтовата настилка е имало разлика в
нивото, като асфалтовата настилка е била с около 5 см по-висока. На 09.05.2016 г., около
05,50 ч. л. а. „Мерцедес 250 Д“, с per. № *******, управляван от В. Д. П. се е движил със
скорост около 106 км/ч по участък в ремонт (с изрязани участъци асфалт) на третокласен
път №108, в посока от гр. Петрич към гр. Мелник. При наближаване края на ремонтирания
участък и вероятно при възприемане на разликата в нивото на границата с асфалтовата
настилка, водачът на лекия автомобил е задействал спирачната уредба, при което под
действието на инерционните сили и при рязкото свиване на еластичните елементи от
окачването, предната част на автомобила, респективно двигателят му са се придвижили в
посока към земната повърхност. Последвал е контакт между автомобила в областта на
картера и асфалта, при който от пробив в картера е изтекло двигателно масло по асфалта.
След удара в асфалта, водачът е загубил контрол над управлявания от него автомобил, като
последният се е отклонил наляво и след около 86,2 м е напуснал пътното платно. Последвал
е полет с дължина 15 м, след който автомобилът е паднал върху земната повърхност и след
като се е преобърнал се е установил в положението описано в протокола за оглед.
Вследствие на ПТП водачът В.П. е изпаднал от автомобила. При огледа е открит затиснат от
4
предната дясна част на автомобила в областта на предна дясна врата и калник, като е
получил травми несъвместими с живота.
При изслушването си в с.з. от 03.11.2022 г. вещото лице – инженер обосновано
отговаря защо е използвало избраната формула за определяне на скоростта и коефициент на
сцепление, като са използвани обективните данни от протокола за оглед: дължината на
следата, габаритите на автомобила, наличието на копки в асфалта.
По документация в деня на инцидента следвало да се полага неплътна асфалтова смес
от км. 0+800 до км. 1+800 / в двете ленти за движение/ и насипване на скална маса от км.
0+400 до км.0+ 800. В този смисъл са и показанията на св. С.. Не е спорно по делото, че
участъкът от пътя след разклона за с. Рибник в посока към гр. Мелник бил с изрязан асфалт,
като спорно е дали между старата настилка и новата имало разлика във височината
приблизително 5 см и дали е имало остър режещ ръб.
По повод оплакването, че ОС Благоевград не е съобразил свидетелските показания на
св. Г. Б. и св. Х. К., посетили мястото на инцидента скоро след него, а е кредитирал
показания на заинтересовани свидетели, въззивният съд излага следните съображения.
Според св. Х. К. имало леко ръбче, не е видял никакви следи от ПТП, но е видял колата в
ската, а в участъка имало триъгълен знак, че пътят е в ремонт (л. 274 от
първоинстанционната преписка). Св. Н. С., служител на Районна пътна служба, разказва, че
през 2016 година се извършвал превантивен ремонт на път III-108 – Ново Делчево-Петрич.
Преди започване на превантивния ремонт се осъществило въвеждане на временната
организация за предстоящите строителни дейности. Самият път е с дължина 13.5 км и
ремонтните дейности били разпределени на два етапа. С това нещо била съобразена и
временната организация, като първият етап от временната организация е от нулевия
километър до 9+500 грубо казано, 9+675, и вторият етап е от 9+675 до 13+870, като във
временната организация били заложени краткосрочни и дългосрочни дейности.
Въвеждането на организацията била направена от свидетеля, представител на фирмата
изпълнител и представител на КАТ – Петрич. На датата, когато било произшествието, бил в
участъка за подготвяне на предстоящите за деня дейности. Намирал се на 2 км от мястото на
възникналото произшествие. Когато отишъл на място на произшествието, там вече били
позиционирани пожарна, линейката я нямало, било явно транспортирала ранените, които
били в колата. Не е свидетел на произшествието, но към този момент в този участък от с.
Рибник до точката, където възникнало произшествието, а това е участък от нулевия
километър до втори километър – разклонът за Рибник, пътят бил в състояние – етап
рециклиране и подготвен за полагане на първи слой асфалтова смес – биндер. Биндер – това
е първият слой, който се полага. Той бил уплътнен с валяци и самата рециклация на пътя
била извършена една седмица преди деня, в който било установено произшествието.
Строителни дейности през тази една седмица се извършвали извън пътното платно, а самият
участък бил пуснат за движение, осъществявало се движение на МПС. Пътят към момента
на инцидента не бил фрезован с коловози, а студено рециклиран и уплътнен с валяци. Към
този момент временната организация за движение била дългосрочна – за дългосрочни
строителни работи, и краткосрочни строителни работи. Целият път бил разделен на
участъци, да се работи. Към този момент в този участък от нулевия до втори километър по
пътното платно били приключили строителните дейности, които чакали само полагане на
асфалтовите покрития. При това положение движението било пуснато да се движи в този
участък. Извън габарита на пътя дейностите, които се извършвали – пътят бил ограничен с
бализи и стрелки, които указват габарита на пътя, за да не може колите да ползват банкета,
който вече бил изкопан и подготвен за отводняването на пътя. При нулевия километър, от
който започва ремонтът на пътя, при нулевия километър от едната страна имало асфалт,
защото път III-108 продължава с друг път – 109. Рециклацията се извършва чрез барабани,
които като фреза изрязват земната маса, и когато стигне крайната точка до асфалта, се
получава задигане с височина. Когато направили рециклацията, защото са я направили една
седмица преди полагането на асфалтовите смеси, тази разлика я посипвали наново със земна
маса, за да може колите да преминават от неремонтирания към ремонтирания път. Нямало
5
висок и под прав ъгъл ръб между двете платна . Денивелацията между по-ниската и по-
високата част е била от 3 до 5 сантиметра. Трябва да се има предвид, че тази денивелация
ако я има, нея я има от ръба навътре към ремонтирания участък 3-4 метра. Тя не е 50 см и
веднага, тя се спуска 3-4 метра. Този участък са го подготвяли за този ръб, защото го
ползвали цяла седмица за пускането на движението към Петрич. Нямало тогава отбиване на
движението към Петрич, движението се пускало през този участък. Обикновено когато има
течност по пътя, получават сигнал за тези течности или замърсявания на пътното платно. В
зоната на възникване на ПТП нямало замърсяване на пътното платно от типа масла, вода и
т.н., поради причината, че в същия ден този участък го подготвяли за полагане на асфалтова
смес. Следи от масло имало след възникване на ПТП и участъкът обработен с пясък за
попиване на изтеклите масла. Обработването станало, след като приключили
криминалистите. Към – 7:00- 7:30 часа, започнали да се позиционират и хората от фирмата,
имали техника на разклона за Рибник, имали техника и хора по средата в този участък,
който е от нула до втория километър – местността Рибарниците, а също така имало техника
и на нулевия километър, където станало ПТП-то. Отстрани пътят бил позициониран с
бализи. Бализите ограничават пътя, те са в бяло и червено. Към 7:00 часа е видимо, че пътят
се работи и се ремонтира, защото отстрани имало строителна техника – багери, валяци,
почнали да пристигат и камионите с асфалт - гондолите. Знаците, които били поставени,
били съобразени с временната организация на движение. (л. 221 от преписката пред ОС
Благоевград). Показанията за факти на свидетеля съдът кредитира, тъй като са подробни и
задълбочени, плод на непосредствено впечатление. Съдът не кредитира показанията относно
съобразяването на знаците с Наредбата, тъй като това е преценка, дължима от съда въз
основа на всички данни по делото.
Не може да се приеме, че денивелацията между двата вида настилки е била 2-3 см,
каквото е твърдението във въззивната жалба на АПИ, тъй като в протокола за оглед тази
денивелация е измерена, а и показанията на св. С. са за денивелация от 3 до 5 см.
Основателен е доводът, че е нямало остър режещ ръб – няма описание на такъв в протокола
и вещите лица пред двете инстанции не са използвали данни за него. Ето защо и
показанията на св. Д. и Р. за остър режещ ръб от 15 см не следва да се кредитират. Наред с
това, свидетелят Р. е бил на мястото на инцидента два дни след него и показанията му за
следи от масло не следва да се вземат предвид.
За да се прецени налице ли е било противоправно бездействие в причинна връзка с
инцидента следва да се отговори на въпроса какви са били задълженията на ответника по
повод извършвания ремонт. По делото се установява, че поставените пътни знаци в зоната
на инцидента са следните. В посока на движение на автомобила към гр. Мелник извън
пътното платно: А1 "Опасен завой надясно", А23 "Участък от пътя в ремонт" и В24
"Забранено е изпреварването на автомобили и мотоциклети с кош" на 2260 м преди
денивелацията. В средата на пътя през 20 метра, видно от мащабната схема на КСАМТЕ, са
поставени правоъгълни знаци, разграфени с били и червени диагонални линии: C4.4 според
НАРЕДБА № 3 от 16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението
при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците (бализи). В този
смисъл са и показанията на св. С.. Съгласно чл. 44, ал. 1 ППЗдВП извън населените места
предупредителните пътни знаци за опасност се поставят на разстояние от 100 до 150 м преди
началото на опасния участък, а в населени места - на разстояние от 50 до 100 м. При
необходимост знаците се поставят на друго разстояние, което се указва с допълнителна
табела Т1. При необходимост от предупреждаване за опасност по-дълъг пътен участък
разстоянието до края на участъка се означава с допълнителна табела Т2. Според нормата на
чл. 20, ал. 4 (Изм. ДВ, бр. 35 от 2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) от Наредба № 18 от 23 юли
2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, при необходимост от сигнализиране на
опасност по по-дълъг от 50 m пътен участък дължината на участъка се указва с
допълнителна табела Т2 (чл. 60, ал. 2 ППЗДвП - (2) Допълнителна табела Т2 указва
дължината на пътния участък, за който важи пътният знак. Съгласно НАРЕДБА № 3 от
16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на движението при извършване на
строителни и монтажни работи по пътищата и улиците (издадена от министъра на
6
регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 74 от 21.09.2010 г., изм. и доп.,
бр. 34 от 12.05.2015 г., в сила от 18.05.2015 г.) ограничителна табела за разрешената скорост
следва да бъде поставена 300 метра преди началото на ремонта и на всеки 300 метра трябва
да се повтаря, когато ремонтът е на участък повече от 50 метра, както е в случая. Участъкът,
на който е реализирано ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, поради което и на
основание, чл. 30, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1 от Закона за пътищата и чл. 48, ал. 1 от Правилника
за прилагане на Закона за пътищата, задължение за осъществяване на дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на същия има Агенция „Пътна инфраструктура“.
Съгласно ал. 1 на чл. 4 от Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и
безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни работи по
пътищата и улиците, възложителите на строителни и монтажни работи отговарят за
изработването и съгласуването на проекта за временната организация и безопасността на
движението в случаите на дълготрайни строителни и монтажни работи (с времетраене от
започването до окончателното им завършване повече от две денонощия включително – чл. 5,
ал. 1, т. 2 от Наредбата, както е в процесния случай), а съгласно ал. 3 лицата, които
извършват дълготрайни строителни и монтажни работи, отговарят за поставянето и
поддържането на сигнализацията в съответствие с проекта за временната организация и
безопасността на движението и за премахването след отпадане на необходимостта от нея.
Следва да се приеме за недоказано твърдението на ответника, че ремонтът е бил надлежно
сигнализиран. Единствено бализите, разположени по средата на пътя, са били поставени
съобразно нормативните изисквания, но не е имало знак, указващ разрешената скорост за
движение в участъка в ремонт или друг предупредителен знак, поставен съобразно
предписаното разстояние, а знак А23 е бил на повече от 300 метра от инцидента – на 2260
метра. Анализът на свидетелските показания, на които се позовава въззивният жалбоподател
АПИ, не променя извода за противоправно бездействие, тъй като не доказват наличието на
надлежна сигнализация съгласно цитираните по-горе норми.
По изложените съображения въззивният съд споделя извода на първоинстанционния,
че е налице противоправно бездействие отстрана на ответника. То се изразява в неспазване
на задължението за поставяне на предупредителни знаци за опасност и за разрешената
скорост съобразно Наредба № 3/16.08.2010 г. за временната организация и безопасността на
движението при извършване на строителни и монтажни работи по пътищата и улиците на
300 метра преди ремонтирания участък и повтарящ се на всеки 300 метра. Неоснователни
са оплакванията, че не е доказана причинната връзка между бездействието и смъртта на
водача. Увреждането е настъпило в резултат на установено противоправно бездействие на
служители на ответника по отношение на задължението ремонтните дейности да се
означават съобразно посочените по-горе норми. За да се освободи от отговорност, АПИ
следва да докаже изпълнение на вменените по закон задължения за сигнализиране на
ремонтните дейности, а това не е сторено. Ответникът има задължение да сигнализира
участъка в ремонт. В.П. е загинал на несигнализиран надлежно пътен участък в ремонт, като
връзката между бездействието на служители на ответника и смъртта е пряка и причинна и
ищците имат право на обезщетение по повод тази смърт. Във връзка с довода в писмената
защита на АПИ, че прокурорът по досъдебното производство е установил пряка причинна
връзка между деянието на водача и неговата смърт, въззивният съд излага следното. Като не
обсъжда значението на мотивите на прокурора в постановлението за прекратяване за
изводите на гражданския съд, намира, че причинната връзка между скоростта на водача и
неговата смърт не изключва причинната връзка между неизпълнението на задължението за
сигнализация и смъртта, като тя ще бъде разгледана по повод възражението за принос на
пострадалия.
По повод размера на обезщетението за справедливост съдът намира следното.
Безспорно е, че неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. С т. II от
Постановление № 4/1968 г. на Пленума на Върховния съд са дадени задължителни указания
7
по приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, които следва да бъдат съблюдавани и
преценявани от съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от
деликт. Като примерни критерии, релевантни за размера на обезщетението в случай на
причинена смърт, са посочени възрастта на увредения, действителните отношения между
него и лицето, което търси обезщетение, и обстоятелствата, при които е настъпила смъртта.
С т. III на Постановление № 4/1961 г. Пленумът на ВС на НРБ е приел, че обезщетение за
неимуществени вреди възмездява най-близките на пострадалия в случай на неговата смърт,
като предмет на установяване са действителните им лични отношения.
За установяване на близките отношения между ищците и загиналия, както и за начина,
по който се е отразила смъртта, са разпитани свидетели. Според св. Р., първи братовчед на
семейството на починалия, Б., В. и М. вестта за смъртта на В.П. не я приели нормално. Б.,
М. и В. се срещали често, ходели си на гости, били са страшно сплотено семейство. Бащата
се гордеел с М., че ще стане доктор един ден. Правел всичко за него, за него най-вече тичал.
Починалият бил международен шофьор на тир. Не поемал дълги курсове, за да е по-близко
до семейството. Близки курсове, за да си е тук постоянно, защото те се виждали всяка
събота и неделя почти. Д. е имал външни проявление, емоционални, след сполетялата го
скръб, както и някакви здравословни имал, след този случай има високо кръвно. Това е
вследствие на това нещо, със сигурност го знае, защото е покрай него постоянно в София.
Той не се затворил напълно, но доста. Имало е много особености в поведението и затова са
му и помагали, затова са били до него. Имало е моменти, в които не е той все едно, стои и
гледа в една точка, като все едно не е нормален. Лелята – съпругата на починалия, също е с
кръвно от тогава, и то с високо кръвно. Не знае починалото лице да е боледувало, този човек
бил за пример в родата. И като шофьор, това са си и говорили, че той цял живот е шофьор,
той и децата е научил да шофират, винаги бил пример в семейството. Св. Д., съпруг на
ищцата В., разказва, че познава добре семейството на починалия – бил зет там и ги познавал,
били задружно семейство, сплотени. Даже тъстът на свидетеля - починалият, не искал да
прави далечни курсове, той бил тираджия и пътувал само до Гърция, за да може през
почивните дни да си е вкъщи, гледал децата – внуците ги взимал с колата всяка събота и
неделя. Семейството било много задружно. Гордеел се с това, че синът му учи за доктор, бил
много щастлив, той затова станал и тираджия, за да може да го издържа. Б. и В. били женени
от началото на 80-те години. Разбирали се, обичали се, грижели се за порасналите си деца.
Двамата с В. имали две деца, т.е. двама внука имал починалият. След смъртта – след такава
травма, след като здрав и прав човек почине изведнъж, предната вечер били на кафе, видяли
се, но на другия ден го няма човекът, нормално е, много голяма травма, даже съпругата на
свидетеля с майка й като се събират, като са далеч от децата, започват да си плачат, мъка им
е. Установява, че тъщата кръвно има много високо и оттогава си го поддържа с хапчета.
Имало голям стрес – и при съпругата на свидетеля, и при нейния брат. Като при всяко едно
семейство, като стане такъв инцидент изневиделица, е нещо напълно нормално. Въпреки че
е изминало толкова време от инцидента – вече повече от 5 години, мъката си е мъка. В.П.
работел във фирма в с. Левуново – тя е много близо до инцидента, където стана, като
тираджия. Минавал често по този път, той е международен шофьор, целият живот му е
минал като шофьор.
Съдът кредитира показанията на двамата свидетели, независимо от потенциалната им
заинтересованост, тъй като са житейски логични и непосредствени.
Установява се, че ищцата Б. и съпругът й В. са имали нормални семейни отношения,
отгледали са две деца и са живеели заедно. Като съобрази възрастта на ищцата към момента
на смъртта – 54 години и на съпруга й – 56 години, факта, че е останала сама без подкрепата
на съпруга си, но пък разчита на подкрепата на двете си пораснали деца, както и на
разширеното семейство – майката на зет си, св. Д. и внуците си, съдът определя
обезщетение в размер на 120 000 (сто и двадесет хиляди) лева.
По повод вредите на дъщерята В. не се установяват вреди по-големи от обичайните при
такива случаи. Като съобрази, че ищцата има собствено семейство и две деца, че не е
живяла със загиналия, но и че баща й е бил едва на 56 години, съдът намира за справедливо
8
обезщетение от 100 000 (сто хиляди) лева.
Възражението на ответника за недължимост на обезщетението поради възможно
получаване на обезщетение от застраховател или Гаранционния фонд е неоснователно.
Видно от представено с молба от 28.05.2021 г. и приет в с.з. от 17.06.2021 г. заявление за
застраховане, считано за валиден застрахователен сертификат, от 05.09.2014 г.,
наследодателят на ищците е бил застрахован като кредитополучател в полза на Сосиете
Женерал Експресбанк. На следващо място, тези обезщетения се дължат на различни
основания – по застрахователен договор и поради противоправно бездействие. Прието е и
писмо от ГФ, според което на ищците не е изплащано обезщетение във връзка с ПТП.
Същото би било и недължимо предвид факта, че водачът на МПС е виновен за настъпилото
ПТП поради движение с несъобразена с пътните условия скорост.
Възраженията за принос на пострадалия, направени от ответника и от третото лице-
помагач, са основателни по следните съображения. Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД обезщетението
за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл
за тяхното настъпване. Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна
връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина.
Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен.
Основателни са оплакванията и в двете въззивни жалби срещу приетата от първата
инстанция неоснователност на връзката между вредите и превишената скорост на водача.
Двете вещи лица, работили по авто-техническите заключения, са категорични, че скоростта
е била над 100 км/ч и че инцидентът е бил предотвратим при по-ниска скорост. Според инж.
С. скоростта на автомобила преди произшествието е била 108 км/ч, а в момента на
напускане на пътното платно е била 64.2 км/ч. Водачът на автомобила е задействал
спирачната система, като имало следи от гуми до началото на ската. Водачът е управлявал
със скорост 108км/ч, по-висока от технически безопасната при ремонт, като при скорост по-
малка от 85.3 км/ч, произшествието е предотвратимо. Само скорост, по-висока от тази и
рязко задействане на спирачната система, би довела до удар на картера в асфалта. Според
инж. М. скоростта на движение на л. а. „Мерцедес 250 Д“ с per. № ******* в края на
участъка, непосредствено преди настъпване на инцидента е около 106 км/ч. При движение
със скорост по-малка или равна на 82,7 км/ч пострадалият е можел да предотврати падането
на автомобила в ската. Вярно е, че при липсата на ограничителен знак за скоростта,
разрешената скорост е била 90 км/ч, но скоростта на водача е била 16 съответно 18 км/ч
повече от допустимата. Дори и да се приеме, че липсва причинна връзка между превишената
скорост и инцидента, тъй като скоростта, с която е следвало да се движи водачът, е 82,7
км/ч, а не допустимата – 90 км/ч, скоростта му категорично не е била съобразена с пътните
условия и препятствието на пътя – денивелация, изрязан асфалт е било предвидимо, тъй
като е имало бализи и ремонтнта техника отстрани на пътя. Като съобрази показанията и на
св. Д. и Р., че загиналият е бил професионален шофьор, че е минавал често по този маршрут,
както и св. показания на св. С., св. К., св. С. и огледния протокол, според които ремонтът е
бил видим поради строителната техника отстрани на пътя и поради копките в асфалта и при
ясното и сухо време при инцидента и факта, че при скорост от около 82-85 км/ч смъртта не
би настъпила, съдът определя този принос на 30 %. Неоснователни са доводите на
представителя на ищците, че скоростта е била по-ниска от изчислената от вещите лица пред
двете инстанции, тъй като и двете вещи лица обосновано са отговорили на въпросите
относно метода на изчисление при изслушването им. Допълнителната задача на АТЕ, приета
от първата инстанция, е работила по прието допускане съгласно искането на ищците, но
изчисленията му са хипотетични, а не за конкретната пътна обстановка и обективните
находки.
Съдът не споделя доводите на представителя на ищците, че е недопустимо да се
разглежда възражението за непоставен колан, направено в срок от ТЛП, но извън срока по
чл. 131 от ГПК за ответника. Встъпването на подпомагаща страна е средство за защита на
9
правата на третото лице срещу неблагоприятните последици, които биха могли да настъпят
спрямо него вследствие на неправилно решение по висящия спор, поради което то има
право да участва в образуваното преди това исково производство. Привличането на трето
лице - помагач в процеса е средство за защита и право на привличащата страна, чрез което тя
цели да улесни защитата си срещу противната страна с помощта на привлеченото лице, като
при неблагоприятен за нея изход на делото да подчини привлеченото лице на
задължителната сила на мотивите. И в двете хипотези конституирането на трето лице -
помагач има за цел да обвърже третото лице - помагач в отношенията му със страната, на
която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението.
Третото лице - помагач също има право да инвокира правоизключващото възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от увреденото лице. Ако ответникът по иска не е
направил в срока по чл. 131 ГПК възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалия ищец, но такова е релевирано своевременно от привлеченото от него трето лице
- помагач /делинквента/, ответникът има право да се позове на възражението за
съпричиняване във въззивната жалба, като изложи доводи във връзка с правилността на
първоинстанционното решение в тази част, и въззивният съд дължи произнасяне по него
(така решение № 163 от 31.10.2013 г. по т. д. № 82/2012 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС). Въззивният
съд намира, че разрешението, дадено от ВКС в цитираното решение, по повод отговорността
на Гаранционния фонд, важи и за настоящия случай и ОС Благоевград надлежно се е
произнесъл по това възражение, като същото задължение има и настоящата инстанция
поради доводите в двете въззивни жалби.
Установява се от заключенията, приети от двете инстанции, че пострадалият е нарушил
правилата за движение по пътищата, като е управлявал автомобил без предпазен колан. По
време на произшествието пострадалият В.П. е бил без поставен предпазен колан.
Поставянето на обезопасителен колан би предотвратило получаването на телесни повреди
при обръщане на автомобила и евентуално би могло да предотврати затисване от
автомобила на гръден кош. Поставянето на предпазен колан би предпазило водача от
получаването на някои от получените травми, като е могло същите да са по-леки. Според
двете вещи лица-медици, както и според настоящия съд, фактът, че след ПТП тялото на
пострадалия е намерено извън катастрофиралия автомобил, категорично дава основание да
се приеме, че при ПТП пострадалия водач е бил без поставен предпазен колан. Съобразно
данните за ПТП, при управление с определената скорост (106км/ч), правилно поставеният
предпазен не би позволил тялото на В.П. да изпадне от автомобила. При скоростта, при
която ударът би бил предотвратим, не би последвало падане на автомобила в ската.
Категорично констатираните при Попов травми, вкл. и смъртоносната гръдна травма не
биха били получени при положение, че е бил с поставен предпазен колан. Теоретично
степента на увреждания на возещите се в автомобил е право-пропорционална на степента на
увеличение или намаления на скоростта.
Както е посочил и ОС Благоевград, само по себе си нарушаването на общоприети или
опитни правила за поведение от страна на пострадалия не може да обоснове извод за
наличието на съпричиняване. И в този случай определящо е наличието на причинна връзка
между нарушаването им и вредоносния резултат, т.е. резултатът трябва да е следствие и на
нарушаването.(Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК).
В случая, е налице непоставяне на колан, който при обръщане на автомобил е поставил в
голям риск водача, поради което е налице причинна връзка между непоставянето на колан и
смъртта на водача, като това съпричиняване правилно е определено от първоинстанционния
съд на 30 %. Неоснователни са доводите за завишен съответно занижен процент на приноса.
Неоснователно е искането в писмената защита на третото лице-помагач за възобновяване на
съдебното дирене във връзка с отговорите на вещото лице-лекар от състава на КСМАТЕ,
тъй като те са хипотетични и не разколебават извода за принос на загиналия за настъпване
на вредите, тъй като при несъобразената скорост и непоставянето на колан значително са
допринесли за смъртта на водача.
При общ принос от 60 % на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимите обезщетения са за Б.
10
П. – 48 000 (четиридесет и осем хиляди) лева и за В. Д. – 40 000 (четиридесет хиляди) лева.
Обезщетенията се дължат на основание чл. 84, ал. 3 ЗЗД от деня на смъртта на В.П., който е
и денят, приет от първата инстанция и срещу който няма оплаквания – 09.05.2016 г.
Изводите на двете инстанции относно размера на справедливото обезщетение и
степента на принос на загиналия частично не съвпадат, поради което решението следва да
бъде отменено в осъдителната част за разликата между 48 000 лева и 80 000 лева за ищцата
Б. П. ведно със законната лихва в тази част и за разликата между 40 000 лева и 60 000 лева за
В. Д. ведно със законната лихва в тази част и потвърдено в останалата обжалвана част.
Исковете на Б. П. за 32 000 лева със законната лихва от 09.05.2016 г. до плащането,
съответно на В. Д. за 20 000 лева със законната лихва от 09.05.2016 г. до плащането следва
да бъдат отхвърлени.
Предвид променения изход на спора разноските за първата инстанция следва да се
променят, като дължимите от ответника в полза на ОС Благоевград държавна такса и
възнаграждения за вещи лица се намалят. Дължимата държавна такса е 3520 (три хиляди
петстотин и двадесет) лева и решението следва да се отмени до 5600 лв. (пет хиляди и
шесттотин лева). Дължимите разходи за вещи лица са 702 (седемстотин и два) лева и
решението следва да се отмени до 1117 лв. (хиляда сто и седемнадесет лева). Разноските,
дължими на ищците, също следва да се намалят, тъй като според уважената част от исковете
възлизат на 188 лева (88000х300/140000), а решението следва да се отмени в частта до 300
(триста) лева. На ответника следва да се присъдят разноски: съдът определя юрисконсултско
възнаграждение от 400 лева, а същият търси и разноски за депозит в размер на 20 лева.
Съобразно отхвърлената част от иска се дължат 156 (сто петдесет и шест) лева.
За въззивната инстанция разноски са поискали двамата въззивните жалбоподатели. На
„Грома холд“ ЕООД не се дължат разноски, тъй като е трето лице-помагач. Агенция „Пътна
инфраструктура“ е поискала 2800 лева за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Последното съдът определя на 400 лева, като ответниците по жалбата следва да заплатят
1188, 57 лв. (хиляда сто осемдесет и осем, 0,57) (3200х52000/140000).
С тези мотиви, Апелативен съд – София, 1 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 131 от 22.03.2022 г. по гр.д. 262/2021 г. на Окръжен съд
Благоевград, 12 състав в следните части:
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, е осъдена да заплати на Б. Г. П., ЕГН
**********, сумата над дължимите 48 000 (четиридесет и осем хиляди) лева до
присъдените 80 000 лв. (осемдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. Д. П., съпруг на ищцата, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането – 09.05.2016 г., до окончателното
изплащане.
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Македония“ № 3, е осъдена да заплати на В. В. Д., ЕГН
**********, сумата над дължимите 40 000 (четиридесет хиляди) лева до присъдените
60 000 лв. (шестдесет хиляди лева), представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от смъртта на В. Д. П., баща на ищцата, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 09.05.2016 г., до окончателното изплащане.
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* е осъдена да заплати в полза на ОС
Благоевград държавна такса над дължимите 3520 (три хиляди петстотин и двадесет)
лева до 5600 лв. (пет хиляди и шесттотин лева) и разноски за вещи лица над
дължимите 702 (седемстотин и два) лева до 1117 лв. (хиляда сто и седемнадесет лева)
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК ********* е осъдена да заплати на ищците
разноски над дължимите 188 (сто осемдесет и осем) лева до 300 (триста) лева
11
И вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ иска на Б. Г. П., ЕГН ********** за заплащане на обезщетение в размер
на 32 000 (тридесет и две хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В.
Д. П., съпруг на ищцата, настъпила при ПТП на 09.05.2016 г по път III-108 I-1- Петрич в
посока с. Кулата, с л.а. Мерцедес 250 Д с per. № *******, управляван от починалия, поради
неизпълнение от страна на ответника на задължението да обезопаси движението, да
обозначи надлежно извършващата се фактически на пътя ремонтна дейност към датата на
извършването й, да сигнализира за препятствията и опасностите на пътя, като вкл.постави
изискуемите пътни знаци и маркировка за обезпечаване на безопасността на движението
към същия момент / 09.05.2016 г / в съответствие с Наредба № 3/16.08.2010 г за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни
работи по пътищата и улиците в качеството си на лице, което е собственик на пътя и на
което е възложено управлението на пътя по Закона за пътищата ведно със законната лихва
от 09.05.2016 г. до окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на В. В. Д., ЕГН ********** за заплащане на обезщетение в размер
на 20 000 (двадесет хиляди) лева за претърпени неимуществени вреди от смъртта на В. Д.
П., баща на ищцата, настъпила при ПТП на 09.05.2016 г по път III-108 I-1- Петрич в посока
с. Кулата, с л.а. Мерцедес 250 Д с per. № *******, управляван от починалия, поради
неизпълнение от страна на ответника на задължението да обезопаси движението, да
обозначи надлежно извършващата се фактически на пътя ремонтна дейност към датата на
извършването й, да сигнализира за препятствията и опасностите на пътя, като вкл.постави
изискуемите пътни знаци и маркировка за обезпечаване на безопасността на движението
към същия момент / 09.05.2016 г / в съответствие с Наредба № 3/16.08.2010 г за временната
организация и безопасността на движението при извършване на строителни и монтажни
работи по пътищата и улиците в качеството си на лице, което е собственик на пътя и на
което е възложено управлението на пътя по Закона за пътищата ведно със законната лихва
от 09.05.2016 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОСЪЖДА Б. Г. П., ЕГН ********** и В. В. Д., ЕГН ********** да заплатят на
Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Македония“ № 3 разноски за първата инстанция в размер на 156 (сто петдесет
и шест) лева и за въззивната инстанция в размер на 1188, 57 (хиляда сто осемдесет и осем,
0,57) лева.
Решението е постановено при участието на третото лице - „Грома холд“ ЕООД, ЕИК
*********, помагач на ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК *********.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12