Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.07.2022
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март
през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Антоанета Ивчева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 4259 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 23.10.2020 г., постановено по гр.д.№ 45218/ 2019 г. на Софийски
районен съд, ІІ ГО, 123 състав, обективирано в протокол от проведено на същата
дата о.с.з., З. “Б.И.” АД- ***
/ЕИК ********/ е осъдено да заплати на З. „А.Б.” АД- *** /ЕИК********/ на
основание чл.411 КЗ сумата 513.84 лв.-
регресно обезщетение по щета № 0300/16/190/500161 от 2016 г., образувана при З.
„А.Б.” АД, ведно със законната лихва от 02.08.2019 г. до окончателното плащане,
както и сумата 410 лв.- разноски
по делото, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Постъпила
е въззивна жалба от З. “Б.И.” АД- ***
/ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена
отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, поради
извършеното в хода на делото плащане на процесното вземане.
Въззиваемата
страна З. „А.Б.” АД- *** /ищец по делото/ не изразява становище по повод
подадената от ответника въззивна жалба.
Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира
от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество
е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
По същество решението на СРС е неправилно и
следва да бъде отменено.
Решението е постановено при признание на иска
/чл.237 ГПК/, извършено от ответника З. „Б.И.“ АД с подадения на 31.12.2019 г.
писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК.
След така извършеното признание с молба от
19.10.2020 г. ответникът е депозирал по делото копие от сключено между страните
Споразумение от 20.02.2020 г.- с нотариална заверка на датата и подписите на
представители на двете дружества, според което З. „Б.И.“ АД е признало
наличието на дълг в размер на 1 503 312.16 лв. към З. „А.Б.” АД,
формиран от вземания- предмет на образувани в съда 411 бр. граждански дела,
посочени в Приложение № 1 към споразумението, между които и дългът по
настоящото дело, включващ главница от 513.84 лв. и разноски от 410 лв., или
общо 923.84 лв., като е направил и твърдение, че тази сума била заплатена на
ищеца. Според клаузите на цитираното споразумение, което не е оспорено от
ищеца, процесната сума от 923.84 лв. е включена в дължима от З. „Б.И.“ АД ІV-
та погасителна вноска от разсрочения дълг- в размер на 214 550.30 лв.,
платима на 23.06.2020 г.
С молба от 16.10.2020 г., депозирана преди
молбата на ответника /с дата 19.10.2020 г./, процесуалният представител на
ищеца е заявил, че въпреки направеното признание на иска, ответникът не е
заплатил претендираните суми, поради което и ищецът бил принуден да заведе
настоящото дело.
С оглед горното, предвид липсата на
възражения от ищеца срещу валидността и доказателствената стойност на
цитираното споразумение от 20.02.2020 г. /прието като доказателство в първоинстанционното
производство/ и неоспорването на направените във въззивната жалба на ответника твърдения
за извършено съобразно клаузите на споразумението плащане на горепосочената
сума от 214 550.30 лв. на 23.06.2020 г., за което са приложени и
доказателства, въззивният съд намира, че главното вземане за сумата 513.84 лв.
/регресно обезщетение/ е погасено изцяло от ответника чрез плащане, извършено
на 23.06.2020 г., след завеждане на делото.
При
положение, че са налице признание на иска за посочената главница, сключено
впоследствие в съответствие с това признание споразумение между страните и извършено от ответника плащане на дълга
/главница и съдебни разноски/ в хода на делото, приетият от първо-инстанционния
съд окончателен извод за основателност на иска и за неговото уважаване е
необоснован и неправилен. С оглед събраните в процеса доказателства искът по
чл.411 КЗ подлежи на отхвърляне като погасен чрез плащане.
Предвид
съдържащото се в споразумението от 20.02.2020 г. изявление на кредитора З. „А.Б.“
за опрощаване на акцесорното задължение за законна лихва върху главницата и
извършеното от ответника плащане на разноските по делото, към настоящия момент
всички вземания, за които е постановено осъдително решение от СРС се явяват
недължими, поради което и решението следва да бъде отменено и вместо това да
бъде постановено решение за отхвърляне на иска.
Разноски
за въззивното производство от страните не са поискани, поради което и такива с
настоящото решение не следва да бъдат присъдени.
Водим от горното, Софийски
градски съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 23.10.2020 г., постановено
по гр.д.№ 45218/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 123 състав,
обективирано в протокол от проведено на същата дата о.с.з., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. „А.Б.”
АД- *** /ЕИК********/ срещу З. “Б.И.” АД- *** /ЕИК ********/ иск с правно
основание чл.411 КЗ за присъждане на сумата 513.84 лв.,
претендирана като регресно обезщетение по щета №
0300/16/190/500161 от 2016 г., образувана при З. „А.Б.” АД, като погасен чрез
извършено в хода на делото плащане, както и претенциите за присъждане на
законната лихва върху главницата от 02.08.2019 г. до окончателното й плащане и
разноските по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.