Решение по дело №4755/2019 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 262498

 

гр. Пловдив, 12.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

         РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско отделение, XIII граждански състав, в публично заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ БОЕВА

 

при секретаря Елена Неделчева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 4755 по описа за 2019 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството по делото е образувано по предявен иск с правна квалификация чл. 432 КЗ от Т.Х.А. ***“ АД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от настъпили травматични увреждания при настъпило ПТП на ****** г., причинено от водачът на лек автомобил марка и модел „Форд Фокус“, с рег. № *******, управляван от Т.Ю.М., по отношение на който е била валидна сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника.

         В исковата молба се излагат съображения, че на ***** г. в гр. *****, на кръстовището на ул. „****“ и ул. „*****“, лек автомобил марка и модел „Форд Фокус“, с рег. № ******, управляван от Т.Ю.М., нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал движещия се с предимство лек автомобил марка и модел „Мерцедес – Бенц Е 350“ с рег. № *****. Вследствие на удара, лекият автомобил Мерцедес – Бенц Е 350 отскочил и ударил ищцата. По повод настъпилото ПТП бил съставен констативен протокол № ****** г., в който било отразено, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на водачът на „Форд“, модел „Фокус“ с ДК № *****, управляван от Т.Ю.М.. На виновния водач Т.Ю.М. бил издаден АУАН. Излагат се твърдения, че вследствие на настъпилото ПТП от ****** г. пострадалата Т.Х.А. е получила физически и психически травми изразяващи, а именно: травма на интраабдоминални органи, контузия на двете подбедрици, кръвонасядания и оток на двете подбедрици и охлузно-разкъсни рани на тялото. Наведат се доводи, че в деня на събитието - ***** г., ищцата била откарана по спешност в болница, където била прегледана, извършени били многобройни манипулации, стабилизиращи мероприятия, изследвания. Предстояли възстановителни и рехабилитационни мероприятия в продължение на няколко месеци след инцидента. Вследствие на претърпените травми от настъпилото ПТП, ищцата търпяла болки и страдания, не се чувствала добре, нито физически нито емоционално. Изживеният уплах и стрес нарушили психо - физиологичната й концентрация. След катастрофата изпитвала страх и притеснения всеки път, когато и се наложило да се качва в автомобил или да пресича платното за движение.

         В исковата молба се посочва, че за процесния лек автомобил „Форд“, модел Фокус с ДК № ***** имало сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” валиден към дата на ПТП с **** АД с полица №***** с валидност от 22.08.2018 г до 21.08.2019 г. Застрахователят отговарял за вредите, който виновния водач е причинил съгласно българското законодателство. По повод настъпилото ПТП в ****“ АД била образувана щета, по която застрахователят в законоустановения в Кодекса за застраховане три месечен срок не се е произнесъл.

         Поради изложеното предявява исковата претенция, претендира разноски.

         В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД, с който се оспорват предявените искове по основание и размер.  Оспорва се описаният механизъм на настъпването на ПТП по посочения от ищеца начин и сочените като настъпили вследствие на него вреди, описани в исковата молба. В тази връзка се възразява, че представеният Протокол за ПТП с пострадало лице № **** г. не съдържа задължителните реквизити по образеца съставляващ Приложение № 1 по член 3 алинея 1 от Наредба № 1з-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшесгвия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд — липсват данни водачите на МПС да са тествани за употреба на наркотични вещества. Протокът се оспорва и досежно раздел „Обстоятелства при възникване на ПТП”, доколкото същият е официален свидетелстващ документ и има обвързваща доказателствена сила, но само относно фактите, осъществени от или в присъствието на длъжностното лице. Посочва се, че пътно - транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, поради което протоколът за ПТП не се ползва с обвързваща доказателствена сила за механизма на ПТП. При условията на евентуалност, ако съдът приеме, че ответното застрахователно дружество трябва да бъде ангажирано за заплащане па обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, възразява за за съпричиняване, доколкото пострадалата ищца в настоящето производство, с действията си е допринесла за настъпването на вредоносния за нея резултат, доколкото при пресичането на платното за движение не е спазила тези вменени й от закона задължения.Неизпълнението на тези задължения обективно е допринесло за настъпване па вредните последици, тъй като в случай, че се беше съобразила с приближаващите се МПС, макар и да е пресичала на пешеходна пътека.    Твърди, че налице и съпричиняване от страна на ищцата към настъпилите и търпени от нея неимуществени вреди и по причина, че същата не е спазила дадените и след преведеното оперативно и болнично лечение лекарски препоръки за активно проследяване па здравословното й състояние, както и извършването на най-малко два контролни прегледи. Не са ангажирани и доказателства за провеждани след болничния предстой възстановителни оздравителни/ медицински процедури. Неполагането на грижи за собственото си  здраве било в пряка причинно-следствена връзка с търпените неимуществени вреди.

         Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

         Следва да се посочи, че отговора на исковата молба е направено искане за привличане на трето лице – помагач на страната на ответника, а именно: водачът на лек автомобил марка и модел „Форд Фокус“ – Т.М.. Въпреки изложеното, със становище вх. № ***** г. по описа на Районен съд Пловдив, ответникът е посочил, че не поддържа искането за привличането на третото лице.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната съвкупност, счита за установено следното от фактическа страна:

От представената молба за доброволно плащане от ищцата до ответника /л.6/, се установява, че на **** г. същата е уведомила застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е поискала да й бъде определено обезщетение, респ. спазена е процедурата по чл. 380 КЗ.

По делото е изготвена и приета комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза /л.111-118/. От заключението на вещите лица - специалист по психиатрия и специалист по съдебна медицина се установява, че вследствие на настъпилото ПТП при ищцата се установяват емоционални преживявания, мислене и поведение, което припокрива състояние на остър стрес и разстройство на адаптацията. Това състояние е продължило около месец. Основните преживявания непосредствено след травмата при ищцата са негативни - силен страх /стрес/, тревожност за състоянието си, болкив синдром, който задълбочава тревожността, временно загуба на автономност, безсъния, емоционална лабилност, тревожност, инсомния и симатични симптоми. Констатирана е клинична динамика в емоционалните реакции на ищцата, причинени от остър стрес с емоционална и волева дезориентация към разстройство на адаптация със смесено нарушение на емоциите и поведение на тревожност. Досежно психическото здраве на ищцата към датата на изготвяне на заключението, вещите лица посочват, че ищцата живее сама, но подкрепяна от фамилна среда, няма данни за влошено телесно състояние, като същата не приема психотропни медикаменти. След настъпване на инцидента ищцата е получила следните травматични уреждания: кръвонасядания и оток на двете подбедрици, травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема. Касае се разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като възстановяването трае по-малко от 30 дни. По време на възстановяването, ищцата е усещала болка, която е стихвала към края на периода. Посочените увреждания са причинени от действието на твърди тъпи предмети и отговарят да са получени по време и начин съобщени от ищцата - при блъскане на пешеходец от лек автомобил. След настъпилия инцидент, същата е била хоспитализирана за периода **** г. - *** г. в условията на спешност и е проведено консервативно лечение. Възстановяването е продължило в дома на ищцата, но не повече от 30 дни от увреждането. Вещите лица посочват, че механизмът на настъпване на увреждането при блъскане на пешеходец на лек автомобил протича в четири фази. В първата фаза настъпва контакт между пешеходеца и автомобила в областта на долните крайници, доколкото автомобилът е нисък. Уврежданията на ищцата се намират по предните повърхности на долните крайници, което позволява извода, че те са получени при първа фаза при позиция на пострадалата с лице към автомобила. Във втора фаза тялото на пешеходката е попаднало върху по-високо разположен детайл на автомобила с реализиран контакт в областта на тялото. Ако скоростта е била малка, ударът е бил в тази и корема. В тази връзка се съдържа медицинска документация за контузия на коремните органи. В трета фаза тялото е било отхвърлено от автомобила. В четвърта фаза, същото е попаднало върху терена. При ниски скорости, уврежданията е възможно да са незначителни. След настъпване на инцидента, пострадалата е хоспитализирана в специализирана структура. Съдът кредитира заключението на вещите лица, като компетентно изготвено, с необходимите знания и умения и обосновано. Същото се потвърждава и от приобщените по делото съдебномедицинско удостоверение № ****** г. /л.9-10/ и епикриза /л.11/. 

По делото са разпитани трима свидетели - Д.Л., Т.М. и Ц. Ц..

Свидетелят Л. си спомня, че е участвал в ПТП с още един автомобил и пешеходец. Същият управлявал лек автомобил - “Мерцедес”, черен на цвят и карал по път с предимство по улица, намираща се до ТД на НАП **** и ****. Докато същият управлявал автомобила в посока кв. “****” в гр. *****, същият бил изненадан от лек автомобил марка “Форд”, сив на цвят, управляван от момче. Същият излезнал вдясно от пътя на свидетеля, като не бил спрял на знак “Стоп”. Предвид неспиране на посочения знак, водачът на лек автомобил марка “Форд” засякъл пътя на свидетеля, като последният намалил скоростта, с която се движел, но не можел да спре. Въпреки опитите на свидетеля за спиране, управляваният от него автомобил ударил движещия се автомобил марка “Форд”. След това свидетелят излязъл от автомобила и установил, че има пострадала жена. На място пристигнали спешна помощ и полиция. На свидетелят бил съставен АУАН за нарушение.

Свидетелят М. посочва, че е бил участник в ПТП, реализирано през месец ***** г. Същият се движил с лек автомобил марка “Форд Фокус” по ул. “****” в гр. **** към ул. “****”. Свидетелят предприел маневра - завой наляво, от ул. “****” към ул. “****” Свидетелят си спомня, че е спрял на знак “Стоп”, огледал се, но тъй като имало дърво и големи храсти, предприел тръгване и навлезнал в ул. “****”. От там се задал друг участник в ПТП, който ударил врата зад шофьора на управлявания от свидетеля автомобил, вследствие на което последният се завъртял и се качил на тротоара. Там се намирала жена, която била ударена от управлявания от свидетеля автомобил. Първоначално свидетелят не разбрал, че има пострадал човек. Същият излязъл от управлявания от него автомобил и отишъл при другия участник в ПТП. В този момент трети човек им съобщил, че вследствие на ПТП е пострадала жена. Свидетелят помогнал на жената да се изправи, като същата искала да напусне местопроизшествието, но свидетелят я помолил да изчака. На място пристигнали спешна помощ и полиция. Жената била откарана с линейка към болницата. За настъпилото ПТП на свидетеля била наложена глоба.

Свидетелят Ц., **** на ищцата, си спомня, че научила за случил се инцидент с нейната ****. Последната й споделила, че е отивала на църква, когато я ударя автомобил, тя пада и след това се свестява на земята. След инцидента ищцата усещала силни болки. Отделно от изложеното била обидена, че се наложило другите лица, събрали се наоколо да я занесат до кола, за да поседне, като през това време участниците в инцидента са оглеждали материалните щети по автомобила. След инцидента, ищцата започнала четири дни подред да повръща от стрес. Във връзка с нанесените й травматични увреждания, свидетелката си спомня, че същите били основно наранявания, охлузвания и кръвонасядания в областта на коляното. Същата изпитвала силни болки, което наложило свидетелката и неин роднина да се редуват, за да обгрижват ищцата. Предвид друго заболяване, ищцата не можела да приема болкоуспокояващи. Следвало да посещава прегледи много често, като й били правени множество снимки. За същата последствията от инцидента били сериозни - както за нейното здравословно състояние, така и за нейното финансово.

Съдът кредитира показанията на свидетелите като преки, непосредствени и съответстващи на останалия събран по делото доказателствен материал. Разминаване се установи единствено досежно обстоятелство дали след инцидента водачите на леките автомобили са помогнали на ищцата да се изправи, но същото не касае обстоятелства, включени в предмета на доказване в настоящото производство, поради което не се отразява върху верността на депозираните пред съдебния състав показания.

В хода на съдебното дирене е изготвена и приета САТЕ /л.170 - л. 185/, неоспорена от страните. Съобразно заключението на вещото лице, ударът на пешеходката на лек автомобил “Форд Фокус” е настъпил на южния тротоар на ул. “****” в гр. *****. В изследвания случай, от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е действието или бездействието на водача на лек автомобил “Форд Фокус” - Т.М., доколкото при навлизане на платното за движение на ул. “****” не е възприел и пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил “Мерцедес Е350”. Вещото лице е установило следният механизъм на настъпване на ПТП: свидетелят Т.М. е управлявал лек автомобил “Форд Фокус”, рег. № **** по платното за движение на ул. “****” в гр. ****, посока от север на юг. При приближаване на кръстовището, образувано с ул. “******”, водачът на автомобила е спрял в зоната на пътен знак Б2 - “Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!”, след което отново е потеглил в същата посока с направление за маневра завой наляво - на изток. На северната граница на платното за движение на ул. “*****”, водачът отново спрял автомобила, за да възприеме пътната ситуация, но не възприел движещия се по платното за движение на ул. “****” от изток на запад лек автомобил “Мерцедес Е350”, управляван от водача Д.Л.. Лек автомобил “Форд Фокус” потеглил за осъществяване на предприетата маневра - завой наляво, и в резултат на скорости и пресичане на траектории, настъпил удар в задната лява страна на лек автомобил “Форд Фокус” и лек автомобил “Мерцедес Е350”. От удара лек автомобил “Форд Фокус” е променил траекторията си надясно и се е отправил към южния тротоар. При възкачването на автомобила на тротоара е настъпил втори удар между автомобила и ищцата. Ударът настъпил в северната пътна лента на платното за движение на ул. “****” в гр. **** в конфликтна точка на първоначален контакт, която приблизително се намира: по дължина на около 4-4,5 м. източно от западната граница на платното за движение на ул. “*****”, по широчина на около 2-2,5 м. южно от северната граница на платното за движение на ул. “*****”. При изготвяне на заключението вещото лице е изготвило мащабна скица за настъпване на ПТП.

Съдът дава вяра на заключението на вещото лице С., доколкото същото се явява обосновано, изготвено с необходимите специални знание и подкрепено от останалия събран доказателствен материал.

         При така изясненото от фактическа страна, съдът счита следното по правните аспекти на спора:

 Районен съд  Пловдив е сезиран с иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 498, ал. 3 КЗ, която разпоредба установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.

Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните /специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - отказ на застрахователя да заплати претендираното обезщетение.

В случая в производството по делото е представена застрахователна претенция, входирана при ответното дружество от **** г., с която е отправено искане за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по която не са ангажирани доказателства да е налице произнасяне от ответника.

В случая не е спорно между страните, че ответникът не е заплатил претендираното застрахователно обезщетение, поради което исковата претенция, депозирана на ***** г., е предявена след изтичане на срока, установен в разпоредбата на чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на застрахователното дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ.

Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1. делинквента виновно да е увредил ищеца, като му е причинил неимуществени вреди, които са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното деяние и 2. гражданската отговорност на делинквента да е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника - застраховател.

Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ застрахователят носи отговорност за всички вреди, причинени от лицето, чиято отговорност е застраховал. Това са всички преки и непосредствени вреди от увреждането, за което водачът на автомобила, респ. на основание договора за застраховка, застрахователят, отговаря. Следователно установи ли се извършването на противоправно и виновно действие от страна на водача, чиято гражданска отговорност е застрахована, застрахователят отговаря за всички вреди.

Между страните не се спори, че към датата на настъпване на процесното ПТП - ****** г., по отношение на лек автомобил марка и модел “Форд Фокус”, рег. № *****, е сключена застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите с ответното дружество.

При така установените обстоятелства, съдът намира, че при движението си водачът на лекия автомобил “Форд Фокус” - свидетелят М., е нарушил правилата за движение по пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат съблюдавани от водачите на моторни превозни средства, като в отклонение с правилото, установено в разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗДвП, установяваща, че при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства, не е пропуснал движещия се по път с предимство лек автомобил “Мерцедес Е350”, управляван от свидетеля Л..

Следователно деянието на водача на автомобила “Форд Фокус” е било противоправно, като последното съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе оборена в настоящото производство чрез обратно доказване от ответника.

Във връзка с настъпилите увреждания на ищцата, от приетата по делото комплексна съдебнопсихологическа и медицинска експертиза се контатираха следните травматични увреждания: кръвонасядания и оток на двете подбедрици, травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема - разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, като възстановяването трае по-малко от 30 дни. Получените от ищцата травматични увреждания са закономерна, естествена, необходима последица от противоправното поведение на водача на лек автомобил “Форд Фокус”. С оглед изложеното настоящата съдебна инстанция счита, че всички елементи на фактическия състав, пораждащ деликтната отговорност на водача на лек автомобил “Форд Фокус” са осъществени в обективната действителност.

Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага. Последните не биха могли да бъдат възстановени, поради което и предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието “справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

С оглед трайното приложение на нормата на чл. 52 ЗЗД и съобразно разясненията в посочената задължителна практика е формирана и каузална практика, която изцяло се споделя от настоящия съдебен състав, обективирана в Решение № 127/29.10.2015 г. по т.д. 1882/2014 г., Решение № 35/12.4.2016 г. по т.д. 3515/2014 г., Решение № 151/12.11.2013 г. по т.д. 486/2012 г., Решение № 130/09.7.2013 г. по т.д. 669/2012 г. В така посочените решения, нормата на чл. 52 ЗЗД е тълкувана при нейното приложение и определяне на обезщетение за неимуществени вреди, като е прието, че понятието “справедливост”, използвано от законодателя, не е абстрактно. В случаите на настъпили неимуществени вреди, причинени от телесни увреждания, съдът при определяне на обезщетението по справедливост следва да прецени обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, неговият характер, продължителността и интензитета на понесените болки и страдания, както и цялостното негативно отражение на увреждането върху живота и здравето на пострадалия. Въз основа на съвкупна преценка на доказателствата следва да се определи паричен еквивалент на физическите болки и емоционални страдания, както и възприемането от психиката на конкретното лице и битовите неудобства във всеки един ден от живота на пострадалия, промяната в начина на живот, отражение върху професията. Размерът на определеното обезщетение отговаря на критерия за справедливост само тогава когато е определен адекватен паричен еквивалент на претърпените от деликта неимуществени вреди, проявили се в болки, страдания, неудобства и отразяват цялостната негативна промяна в живота на пострадалия.

В конкретния случай при определяне размера на заместващо обезщетение съдът съобрази заключението по допуснатата комплексна съдебнопсихологическа и медицинска експертиза, от която се установява, че на ищцата са причинени кръвонасядания и оток на двете подбедрици, травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема, които носят белезите на комплексна лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 НК. Отделно от изложеното е констатирана клинична динамика в емоционалните реакции на ищцата, причинени от остър стрес с емоционална и волева дезориентация към разстройство на адаптация със смесено нарушение на емоциите и поведение на тревожност. Емоционалното състояние на ищцата се потвърждава и от показанията на свидетеля Ц. Ц.. Предвид изложеното, доколкото са констатирани три телесни увреждания, като се съобрази и продължителността на възстановяване, вследствие на травматичните увреждания, а именно: 30 дни, както и възрастта на ищцата - към датата на ПТП на възраст от *** години, и изпитваните от същата затруднения при самостоятелното осигуряване на потребности от битов характер, съдът намира, че претендираното заместващо обезщетение в размер на 5000 лева се явява доказано по основание и размер. Предвид изложеното претенцията на ищцата следва да бъде уважена изцяло.

Съдът намира, че с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, доколкото последното е било съобразено с правилата за движение по пътищата. Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това, не установи при условията на пълно и главно доказване по реда на чл. 154, ал. 1 ГПК, възражението си за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като не се установи същата да не е спазила препоръките за активно последяване на здравословното й състояние, както и същата да е имала поведение, което да е повлияло върху по-бавния период за възстановяване.

Като последица от уважаване на претенцията за заплащане на неимуществени вреди в цялост, се дължи и законна лихва върху главницата, която ищецът претендира от депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

По разноските:

При този изход на спора, правно на разноски на основание чл. 78, ал.1 ГПК възниква в полза на ищеца. Същият се представлява от адвокат, като съобразно представения по делото договор за правна защита и съдействие, възнаграждението е уговорено по чл. 38 ЗАдв. Поради изложеното, същото следва да бъде определено от съобразно чл. 7, ал. 2, Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 580 лева, която сума следва да бъде заплатена на адв. Т.И.П..

Доколкото ищцата е освободена от заплащане на такси и разноски, на основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Пловдив сумата в размер на 200 лева, представляваща дължима държавна такса, както и сумата в размер на 300 лева, представляваща заплатени депозити за изготвяне на допуснатите експертизи от бюджета на съда.

Така мотивиран, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.6 ГПК “Бул Инс” АД, ЕИК: *********, ДА ЗАПЛАТИ в полза бюджета на ВСС по сметка на Районен съд Пловдив, сумата в общ размер на 500 лева /петстотин лева/, представляваща дължима държавна такса в производството и заплатени депозити за вещи лица.

         Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

         Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/

                          Катя Боева

 

Вярно с оригинала.

ЕН