Р Е Ш Е Н И Е
№ 2021 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 5.01.2021 г., в
състав:
Административен съдия : Красимир Кипров
при секретаря Виржиния Миланова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм.дело № 2349 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 268, ал. 1 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на Д.Р.Р., срещу решение № 206 /2.10.2020 г. на директора
на ТД на НАП -Варна, с което е оставена без уважение жалбата на Р., срещу издадените
от главен публичен изпълнител в дирекция „Събиране“ при ТД на НАП- Варна разпореждания
№ С200003-137-0007020 /14.08.2020 г. , №
С200003-137-0006999/13.08.2020 г. и № С200003-**********/ 13.08.2020 год.
С изложени в жалбата
доводи за приложимост на тълкувателно решение № 2 /12.04.2017 г. по т. д. №
3/2016 г. на ВАС , се иска погасяване по давност на вземанията по повод на
които са постановени обжалваните разпореждания на главния публичен изпълнител.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощника Р.Д.Р..
Ответникът – Директорът на ТД на НАП Варна, с депозирани чрез упълномощения процесуален
представител писмени бележки с.д. 14555 /20.11.2020 г. изразява становище, с което оспорва жалбата и моли за нейното
отхвърляне като неоснователна.
След преценка на събраните по делото доказателства и
изложените от страните доводи , съдът приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от
адресат на адм. акт, при наличие на правен интерес от съдебно оспорване и при
спазване на предвидения в чл. 268, ал. 1 от ДОПК 7-дневен срок за съдебно
обжалване - решение № 206 от 2.10.2020
г. е връчено на Р. на 15.10.2020 г., а жалбата срещу него е депозирана в
деловодството на ответния административен орган на 19.10.2020 год.
Оспореното по съдебен ред решение
на директора на ТД на НАП- Варна е
издадено от компетентен орган съгласно разпоредбата на чл. 266, ал. 1,
изречение първо от ДОПК, в предвидената в чл. 267 от ДОПК във връзка с чл. 59,
ал. 1 и ал. 2 от Административно-процесуалния кодекс форма и при
липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
По материалната законосъобразност на обжалвания административен акт , съдът приема следното :
Между страните няма спор по фактите. Спорът е правен и
се концентрира върху въпроса изтекла ли е погасителната давност по отношение на
публичните вземания посочени в горецитираните три разпореждания на публичния
изпълнител. Всички публични вземания имат за изпълнително основание цитираните
в оспореното решение наказателни актове, с които на жалбоподателя са наложени
различни по размер глоби. С оглед последното, приложими за давността са
разпоредбите на чл.82 от ЗАНН. Оспореното решение съдържа някои несъответстващи
на събраните доказателства факти, а именно : НП № 2571/23.03.2016 г. е издадено от орган на
Община Бургас , а не на Община Варна и влиза в законна сила не на 23.03.2016 г. , а
на 16.02.2017 г. ; НП № 439а-2864/17.08.2018
г. на ОДМВР- Варна е влязло в сила на 1.02.2019 г. , а не на 15.09.2018 г. ; НП № 17-00304-003039/22.08.2017 г. и НП № 17-0304-003055/22.08.2017 г. , двете на
ОДМВР-Бургас са влезли в сила на 23.10.2017 г. , а не на 30.10.2017 год.
По отношение на издадените от Община Бургас и
ОДМВР-Бургас 2 бр. наказателни постановления
и по отношение на фиш серия ОВ № **********/9.04.2016
г. е посочено в обжалваното решение, че давността била прекъсната с
образуването на изпълнително дело № ********* / 2018 на датата 23.11.2017 г. – видно е, че така цитираната
дата на образуване на изпълн. дело не
съответства на посочената 2018 година. За
издаденото от ОДМВР- Варна НП № 439а-2864/17.08.2018 г. е посочено, че
давността била прекъсната с предаването на титула за принудително събиране на
23.01.2020 г. и с връчването на
14.02.2020 г. на разпореждане за присъединяване №
С200003-105-0016596/27.01.2020 год. За
всички вземания е посочено още, че
давността била за пореден път прекъсната с връчването на жалбоподателя на 3.04.2019 г. на съобщение за
доброволно изпълнение изход.№ С180003-048-008991/28.02.2018 г. и връчването на 21.09.2020 г. на постановление
за налагане на обезпечителни мерки № С190003-022-0019079/15.03.2019 год. , от
които дати започвал да тече нов двугодишен давностен срок по чл.82 ,ал.1, б. “а“
от ЗАНН.
Съдът намира за законосъобразна тази част от
оспореното решение, с която е потвърдено разпореждане №
С200003-137-0007020/14.08.2020 г. на
главния публичен изпълнител в частта му имаща за предмет
вземането по издаденото от ОДМВР-Варна НП № 439а-2864/17.08.2018
г., с което на Р. е наложена глоба в размер на 30 лв. Според разпоредбата на чл. 82, ал. 2 от ЗАНН, давността започва да
тече от влизане в сила на акта, с който е наложено наказанието и се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието – НП е влязло
в сила на 1.02.2019 г. , при което давността по чл.82, ал.1 ,б .“а“ от ЗАНН би следвало да изтече на 1.02.2021 год. Видно
е, че към момента на постановяване на обжалваното разпореждане давността не е
изтекла, а отделно тя е прекъсната с
връчването на 21.09.2020 г. на постановление
за налагане на обезпечителни мерки № С190003-022-0019079/15.03.2019 год. , от
която дата е започнал да тече нов
двугодишен давностен срок.
По отношение на всички останали публични вземания,
единствено предприетото действие по принудително изпълнение , което прекъсва
давността съгласно чл.172,ал.2,изр.1, пр.2 от ДОПК е това
по налагането с постановление за
налагане на обезпечителни мерки № С190003-022-0019079/15.03.2019 г. на запор
върху вземането на длъжника в Банка ДСК. Тъй като постановлението е връчено на Р.
на 21.09.2020 г. , то давностния срок е прекъснат именно от тази дата, при
което относно въпроса дали извършените на предходни дати действия по образуване
на изпълн. дело и по връчване на съобщението за доброволно изпълнение прекъсват
давността е налице противоречива съдебна практика. В тази връзка е образувано тълкувателно дело № 8/2019 година
по описа на ОСС от I и II колегия на
ВАС, относно приемане на
тълкувателно решение по въпросите : 1. „Образуването на изпълнително дело по
реда на чл. 220, ал. 1 от ДОПК прекъсва ли давността?“ и 2.
„Съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК прекъсва ли давността и от кой момент –
от изпращането или от връчването му?“. Тълкувателно
решение все още не е постановено / насрочено е закрито заседание на 29.01.2021
г./ , а отговорите на поставените
въпроси са от значение за разрешаването на спора по настоящото
съдебно производство, тъй като от датите на влизане в сила на съответния
наказателен акт до датата 21.09.2020 г. е изтекъл срок от две години. Така , за
вземането по фиша от 9.04.2016 г. двугодишния давностен срок би изтекъл на
9.04.2018 г. ; за вземането по НП-2571/23.03.2016 г. давностният срок би изтекъл на 16.02.2019 год.
; за вземанията по НП № 17-00304-003039/22.08.2017
г. и НП № 17-0304-003055/22.08.2017 г. давностните срокове биха изтекли на
23.10.2019 год. В случай на
постановяване на тълкувателно решение в смисъл, че образуването на изпълн. дело
и съобщението по чл.221,ал.1 от ДОПК не прекъсват давността, то същата би
изтекла преди прекъсването й на датата 21.09.2020 г. , включително към датите
на постановените от главния публичен изпълнител 3 бр. обжалвани разпореждания.
При тази хипотеза вземанията би следвало да бъдат отписани, съответно при
постановяване на тълкувателно решение в обратния смисъл давността не би
изтекла. С оглед последното, налага се извода , че правилното решаване
на настоящия спор е в зависимост от очакваното тълкувателно решение , поради което съдът намира, че е
налице основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от Гражданския процесуален кодекс,
във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК за спиране на производството по делото по
отношение на съответните части от
оспореното решение, с които е потвърдено разпореждане № С200003-137-0006969/13.08.2020
г., разпореждане № С200003-137-0006980/13.08.2020
г. и разпореждане № С200003-137-0007020/14.08.2020 г. в частта му за вземането
по НП № 2571/23.03.2016 г. на зам. кмета на Община Бургас.
В останалата част на решение № 206/2.10.2020 г. , с
която е потвърдено разпореждане № С200003-137-0007020/14.08.2020 г. в частта му
за вземането по НП № 439а-2864/17.08.2018 г.
на ОДМВР-Варна , жалбата на Р. следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Д.Р.Р.,
ЕГН **********, срещу Решение № 206/ 2.10.2020 г. на Директора на ТД на НАП-
Варна, в частта с която е потвърдено
Разпореждане № С200003-137-0007020/14.08.2020 г. на главен публичен изпълнител
при ТД на НАП - Варна в частта му , с която не е прекратено поради
изтекла погасителна давност събирането на вземането по Наказателно постановление № 439а-2864/17.08.2018 г. на ОДМВР-Варна в размер на 30,00 лв. главница и 0,00 лв. лихви.
СПИРА
производството по административно дело № 2349/2020 г. по описа на
Административен съд – Варна в останалата
му част до постановяване на тълкувателно
решение по тълкувателно дело № 8/2019 година по описа на ОСС от I и II колегия
на ВАС.
В частта, с която производството по делото е спряно,
решението има характер на определение, което подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд на Република България в 7-дневен срок
от получаването на съобщението от страните.
В останалата част решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :