РЕШЕНИЕ
Номер 246 27.09.2023 г. град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, четвърти състав, на дванадесети
септември две хиляди двадесет и трета година в публично заседание в следния
състав:
СЪДИЯ: Диана Калоянова
при секретаря Мария Станчева и с участието на прокурор Пламен Петков като разгледа докладваното от съдия Калоянова административно дело номер 344 по описа за 2023 година и
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона
за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) във връзка с чл. 203
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по искова молба на „Медикъл хелп 2015“ ЕООД, ЕИК *********; със
седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. “Хан Крум“ № 16Б, представлявано
от Свилен Ангелов Кючуков – управител срещу Агенция за хората с увреждания, с
искане ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение за причинени
имуществени вреди. Претендира се обезщетение за имуществени вреди в размер на 830,00
лева, причинени от отменен незаконосъобразен акт – Наказателно постановление № 31/0023-3878/03.07.2018
г., издадено от изпълнителния директор на Агенция за хора с увреждания; законна
лихва от датата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на
наказателното постановление – 02.12.2019 г. до окончателното плащане на
присъденото обезщетение и направените по делото съдебни разноски. В съдебно заседание, ищецът се
представлява от надлежно упълномощената адв. В.М.,***, която поддържа исковата
претенция, ангажира писмени доказателства и претендира присъждане на разноски. Представени
са писмени бележки.
Ответникът по иска – Агенция за хората с
увреждания (АХУ), с адрес гр. София, ул. “Софроний
Врачански“ № 104-106, редовно
уведомен, не се представлява в съдебно заседание. Представя писмен отговор чрез
надлежно упълномощен процесуален представител, в който сочи, че заявената
претенция е неоснователна и недоказана.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе
изразява становище за недоказаност на причинно-следствената връзка между
настъпилите вреди и отмененото наказателно постановление тъй като начинът
на плащане в пълномощното пред първата инстанция не е посочен, не е посочено
кога следва да се плати сумата. Посочва,
че следва да се докаже, че няма извършено
фиктивно плащане.
От фактическа страна по делото се установява следното:
С Наказателно постановление №
31/0023-3878/03.07.2018 г., на основание чл. 54а от Закона за интеграция на
хората с увреждания (отм. ДВ, бр.
105/18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), изпълнителният директор на АХУ е наложил имуществена
санкция на „Медикъл хелп 2015“ ЕООД в размер на 10 000.00 лева. Санкцията е
наложена за нарушение на чл. 12, ал. 2, т. 1 от Наредбата за условията и
реда за осъществяване на дейностите по предоставяне на помощни средства,
приспособления и съоръжения за хората с увреждания и медицински изделия,
посочени в списъците по чл. 35г, ал. 1 от Закона за интеграция на хората с
увреждания.
Посоченото
наказателно постановление е обжалвано пред Районен съд - София и е
образувано АНД № 12372/2018 г. Установява се, че в това производство е
представен подписан Договор за правна защита и съдействие № 0167650/23.10.2018
г., сключен на между „Медикъл хелп 2015“ ЕООД и адв. В.М.,***. В т. ІІ от
договора като предмет е посочено „оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в
проц. предст. и защита по АНД № 12372/18 РС – София, 111 с-в“. В т. ІІІ „Договорено възнаграждение“ е отбелязано с
ръкописен текст „830 лв
________________ осемстотин и тридесет лева ___________“. Останалите части от тази точка на договора, а именно „начин и
срок на плащане“, „ПЛАТЕНА СУМА ……. (словом) ..….лв.“, „от които в брой………
(словом)………….лв.“, по сметка………….. (словом) …….лв.“ не са попълнени. Установява се още, че упълномощеният адвокат се е явил
и е участвал в проведеното по делото на Районен съд - София съдебно заседание на 27.11.2018 г., т.е. фактически е
осъществено процесуално представителство на дружеството. По образуваното дело е постановено Решение №
123515/23.05.2019 г. на Районен съд - София, с което е отменено обжалваното
наказателно постановление. Не са налице доказателства за извършено плащане на
адвокатски хонорар от страна на дружеството по посочено дело пред Районен съд –
София. В резултат на проведено касационно оспорване, с Решение №
7473/02.12.2019 г. по КАНД № 9060/2019 г., което е окончателно, състав на
Административен съд София град е оставил в сила въззивното решение.
Дружеството
е подало искова молба с вх. № 2560/15.06.2023 г., в която се сочи, че към
датата на провеждане на съдебните заседания и приключване на делото с
окончателен съдебен акт възможността за претендиране на разноски, реализирани
като адвокатски хонорар не е била на лице, доколкото разпоредбата на чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН е в сила от 23.12.2021 г. Счита, че заплатения от дружеството
адвокатски хонорар в размер на 830,00 лева е имуществена вреда, поради което са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на АХУ във връзка с
издаденото наказателно постановление, обявено от съда като незаконосъобразно.
Претендира, че надлежен ответник в конкретния случай е АХУ по причина, че
същият в качеството си на административен орган е осъществил административна
дейност. Твърди, че направените разноски от 830,00 лева представляват
имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране. Изложени са
разсъждения относно наличие на пряка причинно-следствена връзка между
направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото
наказателно постановление поради необходимостта ищецът да защити по надлежен
ред своите интереси. Сочи се, че заплатеното възнаграждение на адвоката е пряка
и непосредствена последица от отмененото наказателно постановление и то
представлява имуществена вреда, за която се дължи обезщетение по смисъла на чл.
4 от ЗОДОВ. Отбелязан е факта, че по административнонаказателни дела не е
задължително дружеството да използва адвокатска защита, но използването на
същата не е в нарушение на процесуалните правила. Направен е извод, че
елементите на правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на
държавата в конкретния случай са налице кумулативно. Изрично е посочено, че „В договора за
правна защита и съдействие, се установява, че ищецът е заплатил в брой
договореното възнаграждение в общ размер 830.00 лв. за процесуално
представителство по АНД №12372/2018г. по описа на Районен съд - София, 111
н.с-в. Договорът за правна защита и съдействие има характер на разписка с оглед
заплащането на сумите в брой, поради което удостоверяват по надлежния ред
извършеното плащане (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г.
по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).“ Предявена
е претенция и за лихви, като според ищеца същите се дължат „В съответствие с
приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото
събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд,
постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на
влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт
- 02.12.2019г. до окончателното изплащане на обезщетението. Характерът на
конкретната претендирана лихва, в случая представлява част от претендираното
обезщетение, като пряка и непосредствена последица от увреждането. Т.е. лихвата
има характер на обезщетение от деликт, представляваща по размер законната лихва
по чл.86 от ЗЗД и не представлява мораторна лихва за забавено изпълнение“. Иска се от съда да осъди ответника да заплати на
„Медикъл хелп 2015“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 830,00
лева; лихва върху посочения размер на обезщетението, считано от 02.12.2019 г.
до датата на плащането и разноски в настоящото производство.
Към исковата молба (според описанието в същата) като
доказателства са приложени:
1. Призовка за страна №
2129048/10.10.2018г. по АНД № 12372/2018 г. по описа на Районен съд - София,
111 наказателен състав.
2. Призовка за страна по
КАНД № 9060/2019 г. по описа на Административен съд София град
3. „договор за правна защита
и съдействие №0167650/23.10.2018г. за платено адв. възнаграждение“
4. Наказателно постановление
№ 31/0023-3878/03.07.2018 г. на изпълнителния директор на АХУ.
Ищецът е заявил доказателствено искане – да се изиска и
приложи за послужване АНД № 12372/2018г. по описа на Районен съд – София, като
е посочил, че „Искането е свързано установяване на датата на влизане в сила на
съдебното решение, както и наличният по делото договор за правна защита и
съдействие №0167652/24.10.2018г. за представителство по конкретното дело.“
Ответникът
АХУ е представил писмен отговор (с вх. № 2795/29.06.2023 г.) на исковата молба
чрез надлежно упълномощен представител. Сочи се в отговора, че платените от жалбоподателите адвокатски възнаграждения за
адвокатска защита при обжалване на наказателни постановления не могат да се
претендират като вреди по реда на чл. 1 от ЗОДОВ, защото този вид
възнаграждения не представляват вреда. Разсъждава се върху факта, че срещу
заплащането жалбоподателят по оспорване на наказателно постановление получава
адвокатска услуга и баланса в неговия патримониум не е нарушен. Отделно от
това, ответника сочи, че тези разноски за адвокатско възнаграждение не
произтичат пряко от обявения за незаконосъобразен акт, а от сключения между
жалбоподателя и адвоката договор за правна защита и съдействие. Счита, че след
като адвокатската защита по тези дела не е задължителна, то въпрос на избор на
жалбоподателя е дали да ползва такава и следователно, жалбоподателят следва да
понесе последиците от собствения си избор, още повече че за производствата по
ЗАНН важи изцяло служебното начало и съдът е длъжен да изследва всички
обстоятелства по делото, а не само посочените от жалбоподателя, който може да
образува делото само твърдейки, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно. Счита също така, че след като приложимите ЗАНН и НПК не
признават правото на жалбоподателя да възстанови направените от него разноски
по административнонаказателното дело,
държавата не дължи заплащането им при условията на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
и те остават в тежест на лицето. Направен е извод, че претендирането на
разноски на това основание представлява заобикаляне на процесуалния закон.
Позовава се на ТР № 2/03.06.2009 г. по т.д. № 7/2008 г. на ВАС относно
недължимостта на разноски в касационното производство по чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Заявено е още, че е нарушен принципа за равенството на страните в процеса
защото в случаите, в които жалбата срещу наказателното постановление е
отхвърлена, ответникът, за който изхода на делото е благоприятен, не би могъл
да претендира заплатеното от него адвокатско възнаграждение, ако е защитаван от
адвокат или юрисконсултско възнаграждение чрез иск по чл. 1 от ЗОДОВ. Изложени
са разсъждения относно същността на разноските съгласно теорията и съдебната
практика, като според ответника държавата ще бъде ощетена неправомерно със
заплащане на лихва. Същевременно твърди, че при наличието на документ,
удостоверяващ направените разноски, съдът следва да ги присъди в пълен размер и
за ответника не съществува възможност да приложи механизма, предвиден в чл. 78,
ал. 5 от ГПК. Цитират се част от мотивите на Конституционния съд от Решение №
10/ 29.09.2016 г. по к.д. №3/2016 г. във връзка с разноските като според
ответника изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването
и отмяната на незаконосъобразни наказателни постановления не представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ и исковата молба
следва да бъде изцяло отхвърлена като недоказана по основание и размер.
Изложени са обстоятелства, свързани с издаването на Наказателно постановление №
31/0023-3878/03.07.2018 г. като се прави опит да се обоснове неговата
законосъобразност. Иска се от съда да отхвърли предявената претенция за
заплащане на обезщетение.
Процесуалният
представител на ищеца е ангажирал писмени бележки, представени в проведеното по
делото съдебно заседание. Изложени са факти, свързани с издаденото Наказателно
постановление № 31/0023-3878/03.07.2018 г. и оспорването му във въззивно и
касационно производство. Изложени са и разсъждения относно дейността по
издаване на наказателни постановления от административен орган като е направен
извод, че за квалификацията на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
определящ фактор е основният характер на дейността на органа издал
незаконосъобразния акт, а не правната природа на отменения акт (цитира се ТР № 1/15.03.2017
г. на ВАС). Счита за безспорен факта, че „По съществото на спора, безспорно е
установено, че за обжалването на посоченото наказателно постановление пред СРС
ищецът е упълномощил адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение. Направените от ищеца разноски, съставляващи заплатен адвокатски
хонорар в общ размер 830лв., несъмнено представляват имуществени вреди по
смисъла на закона и подлежат на репариране, според ТР № 1/15.03.2017г. на ВАС.“
Ангажирани
са доводи за пряка причинно-следствена връзка между отмененото като
незаконосъобразно наказателно постановление и имуществените вреди за дружеството.
Счита, че заявената искова претенция е доказана по основание и размер.
Пресъздадено е съдържанието на част от мотивите, изложени в Решение №
4562/09.04.2021 г. по адм. д. № 10562/2020 г. на ВАС относно вида на дължимата
лихва. Относно погасяването на лихвата по давност се цитира ТР № 9/03.01.1958
г. на ОСГК на ВС, като адв. М. излага лично становище, че цитираното
тълкувателно решение следва да намери приложение в конкретния случай. Иска се
съда да уважи исковата молба така, както е заявена. Представен е списък на
разноските за настоящото производство.
Предявеният
иск е допустим за разглеждане – подаден от лице с правен интерес, което твърди настъпили имуществени вреди вследствие на
постановен незаконосъобразен юридически акт.
Искът е насочен срещу надлежно легитимиран ответник по смисъла на
чл. 205, ал. 1 от АПК – юридическото лице,
представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт са причинени вредите. Спазено е
изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК за предявяване на иска след отмяна на незаконосъобразно
наказателно постановление. Съдът счита, че исковата претенция е недоказана по
основание по следните причини:
При
така установената фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Производството по делото е по реда на чл. 203 – чл. 207
от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че Държавата и общините
отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за
вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени
за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно
разпоредбата на чл. 203 от АПК Исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се
разглеждат по реда на тази глава.
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ Искът
за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по
настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и
чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени
вредите. Дружеството е със
седалище в гр. Русе, т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност,
компетентен да разгледа предявения иск е Административен съд - Русе.
Искът е насочен е срещу
процесуално легитимиран ответник (чл. 205, ал. 1 от АПК), имащ качеството на
юридическо лице, към който принадлежи органът-издател на наказателното
постановление. Съгласно чл. 10, ал. 1 от Закона за хората с увреждания (Oбн.,
ДВ, бр. 105/18.12.2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Агенцията за хората
с увреждания е изпълнителна агенция към
министъра на труда и социалната политика, юридическо лице на бюджетна издръжка
със седалище София. Според
втората алинея на същата норма Агенцията за хората
с увреждания се представлява и ръководи от
изпълнителен директор.
Не се спори между страните, че Наказателно постановление
№ 31/0023-3878/03.07.2018 г. е отменено по нормативно установения ред с влязло
в сила съдебно решение.
Спорно е дали заплатеното адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 830,00 лева е
имуществена вреда, претърпяна от „Медикъл хелп 2015“ ЕООД. Ищецът твърди, че
вследствие необходимостта от защита в съдебното производство по обжалване на
процесното наказателно постановление е ангажирал за процесуално
представителство адвокат, като е сключил договор със същия и е заплатил
възнаграждение за целта в размер на 830,00 лева. В случай,
че ответникът беше съобразил факта, че не е налице нарушение, извършено от
дружеството, нямаше да има необходимост същото да води съдебни дела за да се
защити и по тази причина нямаше да е необходимо да ползва услуги на адвокат за
защитата си. Ответникът защитава противоположна позиция – заплатеното
адвокатско възнаграждение не е вреда, защото дружеството е получило насрещна
престация под формата на адвокатска услуга, още повече, че процесуално
представителство в производства по оспорване на наказателни постановления не е
задължителна и това е избор на ищеца. Така направеното възражение от ответника
не е базирано на каквито и да е основания. Макар и незадължителна за
производствата по обжалване на наказателни постановления, липсва забрана в
нормативен акт същата да бъде да бъде използвана.
Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки:
1. незаконосъобразен
акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата
(общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по
съответния ред;
2. настъпила вреда
от такъв административен акт или от действието или бездействието и
При липсата на който и да е от елементите на посочения
фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините
по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в конкретния случай отговорността на НОИ.
Съдът ще
изложи мотиви за всяка от предпоставките поотделно, както следва:
1. Първата предпоставка за ангажиране
отговорността на ответника е наличие на незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата/общината при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.
По своята
същност, дейността по административно наказване е форма на административна
дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на
административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на административна
дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове),
нормотворческа (чрез издаване на подзаконови нормативни актове) и
договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.),
осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност,
която е израз на изпълнителната функция или власт като част от държавната
власт, съобразно принципа на разделението на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Тази норма обаче е
озаглавена „Отговорност за дейност на администрацията“, а основно изискване в
нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на
административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е
форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се
изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено поради
правораздавателния й характер.
В посочения смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от
19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК на ВКС и Първа и Втора колегия на
Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за
квалифициране на иска като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ определяща е не
правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа,
негов издател. Аналогично е и тълкуването, дадено в Тълкувателно решение №
1/15.03.2017 г. на ВАС по т.д. № 2/2016 г. Според последното, едно от условията
за образуване на производство по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е
административният акт да е отменен по административен и/или съдебен ред. Независимо
че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен
орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни
последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото
издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения,
упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на
органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето
съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Вече многократно беше посочено, че в конкретния случай
незаконосъобразният акт е отмененото Наказателно постановление №
31/0023-3878/03.07.2018 г., издадено от изпълнителният директор на АХУ.
Отмяната е постановена по съдебен ред от въззивна инстанция, като решението на
последната е оставено в сила от касационната съдебна инстанция. Отмяната е в
сила от 02.12.2023 г.
По изложените причини може да се приеме, че първата
предпоставка за ангажиране отговорността на държавата е налице.
2. Настъпила вреда от незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината) при или по
повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗОДОВ Държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
В правната доктрина по принцип вредата се разглежда като неблагоприятна
промяна чрез засягане, накърняване или унищожаване на човешко благо –
имущество, права, телесна цялост, здраве и психическо състояние. Вредите в производството по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не се презумират, а подлежат на пълно
доказване съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 1 от ЗР на ЗОДОВ.
За да бъде присъдено обезщетение е необходимо настъпилите
вреди да са пряко и непосредствено следствие от увреждането. Приема се, че
преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима
последица от вредоносния резултат, т. е. които са адекватно следствие от
увреждането и които обосновават причинната връзка между противоправността на
поведението на увреждащото лице и вредите. Като непосредствени вреди се
определят тези, които по време и място следват противоправния резултат и са
настъпили по време и място, следващи именно и точно този противоправен
резултат.
В исковата молба и представените писмени бележки ищецът поддържа
претенция за обезщетение само на имуществени вреди. Този
вид вреди представляват разликата в имущественото състояние на лицето, което
претендира обезщетение, към момента на предявяване на претенцията и възможното
негово имуществено състояние, ако не бяха постъпили последиците от
незаконосъобразен акт на административния орган в конкретния случай. Твърди се
в исковата молба, че „Медика хелп 2015“ ЕООД е заплатило адвокатско
възнаграждение на адв. В. Минкова в размер на 830,00 лева и именно това е
размерът на имуществената вреда, която се претендира за обезщетяване.
Съдът не установи извършено плащане.
Съгласно мотивите по т. 1 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС „Само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Ето защо, в договора за правна помощ
следва да бъде указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт
е задължително заплащането да се осъществи по определен начин - например по
банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните банкови
документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение.“ Самото решение по т. 1, прието от ОСГТК на ВКС гласи, че Съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила
възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по
банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой,
то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка.
На първо място съобразно посочените
мотиви, в конкретния случай следва да се отбележи, че не е налице нормативен
акт, който да изисква заплащането на адвокатското възнаграждение да се
реализира по определен начин, следователно допустимо е плащането да бъде както в
брой, така и по банков път. На второ място, ищецът не ангажира доказателства за
плащане по банков път, следователно, както се сочи в исковата молба,
единствения вариант за заплащане е в брой. Изискването за заплащане в брой е
този факт да е отразен в договора за правна защита и съдействие, а самият
договор да е представен по делото, за което са направени тези разноски. Съдът,
по искане на ищеца, изиска АНД № 12372/2018 г. на Районен съд - София и приложи
същото за послужване към настоящото дело. Видно от приложения в това дело на л.
31 (от АНД 12372/2018 г. на Районен съд – София) Договор за правна защита и
съдействие бланков № 0167650/23.10.2018 г., сключен между „Медика хелп 2015“
ЕООД и адв. В. Минкова, е договорено възнаграждение в размер на 830,00 лева.
Както съдът вече посочи при описанието на фактическата обстановка, частта от
договора относно начин и срок на плащане не е попълнена, нито е посочена
платена сума в брой. В цялото съдържание на исковата молба, както и в това на
писмените бележки се сочи, че уговореното възнаграждение е заплатено, като се
прави внушение, че това плащане е записано в посочения договор, което на
практика не е така. Към исковата молба е приложено копие на същия договор, като
в частта „ПЛАТЕНА СУМА“ е вписан ръкописен текст „Платено окончателно реш на
02.12.19 г. 830 лв“
и е положен подпис на адв. Минкова. Върху копието е положен правоъгълен щемпел
с текст „Вярно с
оригинала адв. В. М.“.
Щемпелът е копие, а подписът е положен със син химикал. Съдът счита, че така
представеното копие на договора с допълнително вписан текст на практика не
отговаря на заверката, че то е вярно с оригинала. Оригиналния договор не
съдържа текст свързан с уговорена цена и извършено плащане. Вече беше посочено,
че в допълнителния ръкописния текст като дата на окончателно плащане е записана
датата 02.12(декември).2019 г., като това е датата на влизане в сила на
решението на въззивната инстанция, с което се отменя обжалваното наказателно
постановление. Друга дата обаче е посочена в исковата молба – в последната се
твърди, че окончателното плащане е извършено на 02.11 (ноември).2019 г. Съдът
изрично подчертава, че не приема, че така изписаната дата като резултат от
техническа грешка, защото именно същата – 02.11.2019 г. е посочена отново и в
писмените бележки.
Съдът не е съгласен с изразеното
твърдение в исковата молба, а също и в съдебно заседание от процесуалния
представител на ищеца, че допълнителното вписване в договора, извършено от адв.
В. М., както и нейното изявление в съдебно заседание: „…Жалбоподателят нямаше възможност да
заплати адвокатски хонорар веднага и го направи на по-късен етап, аз съм си
получила възнаграждението….. Представени са доказателства, че адвокатския
хонорар в хода на първата инстанция е платен, макар и по-късно, за което сме
приложили разписка.“
доказва, че е налице действително извършено плащане, поради непредставяне на
относими доказателства за целта като се съобразят изискванията на посоченото
тълкувателно решение. Съгласно чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт Тълкувателните решения и тълкувателните постановления са
задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на
местното самоуправление, както и за всички органи, които издават
административни актове.
Съдът намира за необходимо да отбележи
и факта, че така направеното отбелязване единствено и само от адв. М. не е
станало известно на ответника по никакъв начин, като неясно защо искът е
предявен след три и половина години. Действително, предявяването на иска е в
рамките на общата петгодишна давност (чл. 110 от ЗЗД във връзка с §1 от ЗР на ЗОДОВ) и този факт не оказва влияние върху неговата допустимост, но по този
начин неоправдано се натрупват дължими лихви за ответника.
Неоснователността на иска не се дължи на факта, че адв. М. допълнително е
вписала самостоятелно от свое име данни за извършеното плащане на дължимото й
възнаграждение и се опитва да представи копието на договора като разписка за
извършеното плащане. Неоснователността е вследствие на бланкетното съдържание
на представения пред въззивната инстанция договор за правна помощ и тази
неоснователност не може да бъде санирана чрез представяне на доказателства за
извършеното впоследствие (независимо дали след 11 или след 12 месеца) плащане
от ищеца. Съгласно вече цитираното Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС договора за
правна защита и съдействие може да изпълнява функцията на разписка за извършено
плащане само ако е надлежно попълнен в тази си част при представянето му пред
съответната съдебна инстанция, което в случая безспорно се доказва, че не е
сторено пред Районен съд – София.
Предвид изложените
причини съдът счита, че в случая настъпването на имуществени вреди не е доказано при условията на
пълно главно доказване и следователно
втората предпоставка не е налице за да се реализира отговорността на АХУ по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ.
3. Причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и
настъпилия вредоносен резултат.
В настоящия случай липсва една от предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника – не се доказа настъпването на имуществена вреда в неговия
патримониум, поради което не може да съществува и третата предпоставка -
наличие на причинно - следствена връзка между отмененото наказателно
постановление и твърдяната от ищеца имуществена вреда.
С оглед неоснователността и
недоказаността на главния иск, то и акцесорният иск за заплащане на лихва за
забава върху главницата от 02.12.2019 г. (дата на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на наказателното
постановление) до окончателното плащане на главницата е също неоснователен и
недоказан.
Настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи следното:
Независимо от факта, че по делото се установи, че предявената искова претенция
е недоказана по основание, съдът счита посочените от ответника в представения
от него писмен отговор на исковата молба твърдения за напълно несъстоятелни.
Същите не само не са съобразени с действащото законодателство, но показват и
сериозно непознаване на приложимите нормативни актове и на тълкувателни
постановления и тълкувателни решения на върховните съдебни инстанции – ВКС и
ВАС.
На първо място още с ТР № 1/15.03.2017
г. на ВАС е прието, че При предявени пред административните
съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от
незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски
възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват
пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В този смисъл, при съобразяване на
чл. 130, ал. 2 от ЗСВ, това тълкувателно решение е задължително и за АХУ като
част от изпълнителната власт и
следователно несъстоятелно е твърдението, че „Заплатеният адвокатски хонорар за
адвокатска защита и процесуално представителство не е вреда“ поради факта, че съществува размяна
на престации – предоставяне на адвокатска услуга срещу заплащане.
Несъстоятелно е и твърдението, че след като приложимите
процесуални закони относно обжалването на наказателни постановления – ЗАНН и
НПК не уреждат въпроса с разноските, то тогава за държавата не възниква
отговорност за заплащане на същите. Напротив, ако посочените нормативни актове
уреждаха присъждането на разноски въобще нямаше да се стигне да се търси
отговорност от държавата по реда, уреден в ЗОДОВ – така, както това е уредено
вече в чл. 63д от ЗАНН, в сила от 23.12.2021 г.
За съда
остава неясно защо ответникът се е позовал на ТР № 2/03.06.2009 г. по т.д. №
7/2008 г. на ВАС, според което Административните съдилища не
присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на
районните съдилища по административнонаказателни дела. след като претенцията на ищеца е за разноски пред
въззивна инстанция. В конкретния случай правоприлагане по аналогия е
недопустимо.
Невярно е твърдението на ответника, че
разноските в производството по ЗАНН не следва да се обезщетяват по реда на
ЗОДОВ, тъй като в исковото производство за ответника не съществува възможност
да приложи разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от АПК. В мотивите на ТР № 1/2017 г. по т. д. № 1/2016 г. е
посочено следното: Възражението по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на платения адвокатски хонорар при несъответствие с
действителната фактическа и правна сложност на делото и възможността на съда да
го намали до минималния такъв, определен от наредбата по чл. 36, ал. 2 от
Закона за адвокатурата, е действително една от възможностите на страната, в
случая държавата, да защити правата си и да не позволи на ответната страна да
бъде присъден хонорар, несъответстващ на критериите на този член от закона -
„справедлив и обоснован“. Делата за обезщетения по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ са
искови производства, те се развиват по правилата на ГПК, доколкото материята не
е уредена от АПК, и в тях страните могат да представят всички относими
доказателства в подкрепа на твърденията си, да навеждат всякакви доводи в тяхна
защита, да правят възражения и да се защитават с всички допустими от закона
средства. Институтът на обезщетението от непозволено увреждане не е и не може
да се превърне обаче в средство за неоснователно обогатяване, поради което и
съдът, спазвайки принципа на справедливостта и съразмерността, следва да
присъди само и единствено такъв размер на обезщетение, който да отговаря на
критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и
справедлив“, т.е да е съразмерен на извършената правна защита и съдействие и да
обезщети страната за действително понесените от нея вреди от причиненото и от
държавния орган непозволено увреждане, без да накърнява или да облагодетелства
интересите на която и да е от страните в производството.
Следва да
се отбележи факта, че в отговора на исковата молба ответникът (независимо от
предоставената му възможност) не е изразил становище по размера на предявения
иск.
В
отговора на ответника, необяснимо защо са изложени подробни мотиви относно
законосъобразността на процесното наказателно постановление като се сочи, че
административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на ищеца
като му е наложил имуществена санкция. Така изложените доводи са неотносими към
настоящия съдебен процес, който безспорно е исков и провеждането на съдебен
контрол на издаденото от ответника наказателно постановление (нещо, което
ответникът се стреми да постигне чрез изложените доводи) е недопустимо.
Категорично Наказателно постановление № 31/0023-3878/03.07.2018 г. е обявено за
незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение и то е отменено.
Следователно, в настоящото производство съдът и страните са обвързани от силата
на пресъдено нещо на съдебното решение за отмяна на наказателното
постановление.
Съдът
установи, че предявения иск от „Медикъл хелп 2015“ ЕООД е неоснователен, поради
което същият следва да се отхвърли, като на отхвърляне подлежи и претенцията за
присъждане на лихви.
Ищецът
е поискал да му бъдат заплатени разноски за настоящото производство по
представен списък, в който са посочени държавна такса и възнаграждение за един
адвокат. Предвид изхода на спора, такива не се дължат в полза на ищеца.
Съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗОДОВ Ако искът бъде
отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по производството.
Разноските се заплащат от ищеца и при оттегляне на иска изцяло или при отказ от
иска изцяло. По настоящото дело съдът не дължи присъждане на разноски в полза на
ответника поради факта, че такива са извършени само от ищеца за заплащане на
държавна такса. Ответникът не е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, Административен съд - Русе,
четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „Медикъл
хелп 2015“ ЕООД, ЕИК *********; със седалище и адрес на управление гр. Русе,
ул. “Хан Крум“ № 16Б, представлявано от Свилен Ангелов Кючуков – управител
срещу Агенция за хората с увреждания за заплащане обезщетение за причинени имуществени вреди в размер
на 830,00 лева, причинени от отменен незаконосъобразен акт – Наказателно
постановление № 31/0023-3878/03.07.2018 г., издадено от изпълнителния директор
на Агенция за хора с увреждания; за законна лихва от датата на влизане в сила
на съдебното решение за отмяна на наказателното постановление – 02.12.2019 г.
до окончателното плащане на присъденото обезщетение и направените по делото
съдебни разноски.
Решението може да се обжалва по
касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен
административен съд.
СЪДИЯ: