Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261072 05.04.2021 година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, ХV-ти
граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети февруари две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Катя Янева,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 14842 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба от „Айгер
Инженеринг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 246, представлявано от *** Д.Я.против Т.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: ***, с която е предявен установителен
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79 ЗЗД вр. чл. 126, т. 13 КТ, вр.
чл. 296, ал. 1 КТ, вр.
чл. 14, ал. 1, т. 1, вр. ал. 2 Наредбата за
безплатното работно и униформено облекло.
В исковата молба се твърди, че между страните бил
сключен трудов договор от *** със срок за изпитване в полза на работодателя до *****.
При възникване на трудовото правоотношение работодателят предоставил на
работника работно облекло на стойност общо 235,21 лева с ДДС, включващо: три
броя ***, размер ***, 100 % памук, цвят ***, ***; един брой *****, *** защита, ***,
***, с *** защита; един брой ***, размер ***, памук – ***, цвят ***; два броя *****,
**; ***** *, размер ***, *****, ***; един чифт *** ***, размер ***, *** ***, *****.
В т. 31 от трудовия договор било предвидено, че съгласно възможността по чл.
14, ал. 2 от Наредбата, страните се съгласяват, че в случай на прекратяване на
ТПО в срока за изпитване, работникът ще задържи за себе си предоставеното му
работно облекло, срещу заплащане от страна на работника на неговата стойност. В
т. 32 от ТД било конкретизирано, че стойността на работното облекло е равна на
сбора от цените на всеки артикул, по които цени работодателят ги е придобил от
трети лица. ТПО било прекратено със заповед № ***/***с налагането на
дисциплинарно наказание „***“. На основание т. 31 от ТД във вр.
с чл. 14, ал. 2 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло
ответникът следвало да задържи облеклото и да заплати стойността му на
работодателя. Тъй като ответникът не заплатил дължимата сума, „Айгер Инженеринг” ООД подал заявление по реда на чл. 410 ГПК. Издадена била заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 8185/2020 г. на ПРС.
Длъжникът в срока по чл. 414 от ГПК възразил срещу заповедта, че не дължи
изпълнение на вземането, поради което в едномесечния срок по чл. 422 ГПК ищецът
предявявал настоящия установителен иск за признаване
за установено, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 235,21 лева,
представляваща стойността на предоставено от работодателя на работника работно
облекло, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението
в съда – 13.07.2020 г. до окончателното му погашение, която сума е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя със заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
8185/2020 г., по описа на РС- Пловдив, IX-ти гр. с-в. Претендират се и
разноските в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, с който оспорва исковата молба по основание и размер. Ответникът
твърди, че е бил уволнен незаконно, докато бил със сериозни здравословни
проблеми, предизвикани от работата, която изпълнявал. Твърди, че ищецът бил
недобросъвестен, тъй като използвал положението си на икономически по- силната
страна и умишлено натоварва ответника с излишни деловодни разноски. По
изложените съображения моли за отхвърляне на иска.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, счита следното:
На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и
ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е съществувало трудово
правоотношение, по повод на сключен Трудов договор № **от *** По силата на
посочения трудов договор, ответникът е заемал при ищцовото
дружество длъжността „**“. Със заповед № *** от **г., правоотношението между
страните е прекратено, като на ответника му е наложено дисциплинарно наказание
„***“. Посочената заповед е връчена на ответника на ***и ***не е атакувано по
съответния ред /вж. Определение по чл. 140 ГПК № 260472/19.01.2021 г. и
протоколно определение на съда от 23.02.2021 г./. Съдът приема тези
обстоятелства за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото
писмени доказателства.
Видно от приложеното ч.гр.д.
№ 8185/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр. с., в полза на ищеца е
издадена заповед № *** от *** г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за главница в размер на 235,21 лв., представляваща стойността на задържано
от работника работно облекло на основание т. 31 от трудов договор от *** във вр. с чл. 14, ал. 2 от Наредбата за безплатното работно и
униформено облекло, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – *** г. до окончателното погасяване.
В срока по чл. 414 от ГПК длъжникът подал възражение срещу заповедта, поради което в едномесечния
срок по чл. 422 ГПК ищецът предявявал настоящия установителен
иск.
По делото са приети, като писмени доказателства,
следните документи: Трудов договор № ***/***, по силата на който ответникът бил
назначен в ищцовото дружество на длъжността „**“, със
срок за изпитване до *****.; Заповед № *** от **г., с която на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ във вр. с чл. 190, ал. 1, т. 7 КТ,
трудовото правоотношение по ТД № **/***, е прекратено с налагане на
дисциплинарно наказание **, считано от датата на получаване на заповедта – **г.;
Формуляр/Искане задължително работно облекло / л. 10/, от който се установява,
че на ответника са предоставени – **– 2 бр.; **– 1 бр.; **– 2 бр.; **– 1 бр.; **–
3 бр.; **– 1 бр.; **– 1 бр., като в графа „Получих
тук посоченото работно облекло“, е положен подпис на ответника Г. и дата – ***
По делото е прието заключение по изготвената
съдебно-счетоводна експертиза / л. 43- 45/, по което вещото лице е установило,
че работодателят е придобил предоставеното на ответника работно облекло на база
покупни фактури на стойност 197,96 лева /без вкл. ДДС/, като същото е изписано
от склада по средно претеглена цена на стойност 196,01 лв. /без вкл. ДДС/.
Вещото лице е посочило също, че на база проверените счетоводни документи за
периода м. 10.2018 г. – м. 05.2019 г., счетоводството на дружеството е водено
редовно. Продажните и покупни фактури са отразявани редовно в дневниците за
продажби и покупки, както и в справките декларации по ДДС за периодите, за които
се отнасят при спазване на принципа за „текущо начисляване“, съгласно
изискванията на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти. Разчетените с бюджета
суми за осигуровки и данъци са внасяни редовно при спазване на определените от
закона срокове.
При устното изслушване на експерта / протокол от
о.с.з. от 23.02.2021 г./, вещото лице пояснява, че работното облекло е
придобито на стойност 197,96 лв. без включен ДДС, като експертът е установил,
че работодателят е ползвал данъчен кредит и затова в заключението е посочил сумата
без ДДС. Сумата без ДДС се явява пазарна стойност на облеклото. Счетоводно е
изписано, че облеклото е предадено на работника.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като го
счита за обективно обосновано и компетентно изготвено.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът счита
следното:
Установителните искове по реда на чл. 422 ГПК са допустими, тъй като са предявени в срок в резултат от своевременно
депозирано възражение от длъжника в заповедното производство, имащо за предмет
същите вземания.
По делото няма спор, а и от
представените писмени доказателства безспорно се установи, че между страните е
съществувало трудово правоотношение, по повод на сключен Трудов договор № **от ***,
по силата на който ответникът е заемал длъжност „**“ при ответното дружество.
Със заповед № *** от **г., правоотношението между страните е прекратено, като
на ответника му е наложено дисциплинарно наказание „**“. Посочената заповед е
връчена на ответника на ***Същевременно, заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение не е атакувана от страна на ответника по съдебен ред. Следва да
се посочи и че дисциплинарното наказание „**“ е наложено в рамките на
установения в трудовия договор изпитателен срок ( съобразно трудовия договор,
срокът за изпитване е до **. вкл., а заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е от **. ).
Ищецът претендира
установяване дължимостта на сумата от 235,21 лв. с
ДДС, представляваща стойността на предоставено на ответника работно облекло,
като основава вземането си на т. 31 от сключения между страните трудов договор
и чл. 14, ал. 2 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло.
В т. 31 от трудовия
договор, страните уговорили, че на основание чл. 119 от КТ и във вр. с разпоредбата на чл. 14, ал. 2 от Наредбата за
безплатно работно и униформено облекло, приета с ПМС № 10 от 21.01.2011 г., обн. в ДВ, бр. 9 от 28.01.2011 г., в случай на прекратяване
на трудовото правоотношение в срока за изпитване, работникът/служителят ще
задържи за себе си предоставеното от работодателя работно/униформено облекло,
срещу заплащане от страна на работника/служителя на неговата стойност.
Съдът намира за безспорно
установено обстоятелството, че на ответника е предоставено работно облекло,
както следва: ***** – 1 бр.; **, размер *** – 1 бр.; **размер *** – 2 бр.; ****– 2
бр.; **без яка, размер *** – 3 бр.; **, размер * – 2 бр. В тази връзка, следва
да се посочи, че не се споделя възражението на ответника, в насока, че не му е
предоставено посоченото работно облекло. От представения по делото
формуляр/искане задължително работно облекло, се установи, че ответникът е
получил същото на дата ***, за което е положил подписа си върху формуляра, като
изложеното се подкрепя и от приетото по делото заключение на
съдебно-счетоводната експертиза. Следва
да се посочи, че ответникът не оспори автентичността на положения подпис върху Формуляр/Искане задължително работно облекло от ***, поради което и с оглед
гореизложеното съдът приема, че процесното работно
облекло е предоставено на работника, така както е посочено в исковата молба и процесния формуляр.
Съгласно разпоредбата на
чл. 14, ал. 1 от Наредбата за безплатното работно и униформено облекло, при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът връща на работодателя
предоставеното му работно облекло. Съгласно ал. 2 на същия текст, в случаите по
ал. 1 работникът или служителят може да задържи облеклото при условия,
определени от работодателя. В настоящия случай, както се посочи и по-горе,
страните са постигнали съгласие при прекратяване на трудовото правоотношение в
срока за изпитване (ТД № **/***, е сключен със срок за изпитване до *****., а ТПО е прекратено със заповед
№ *** на **г.) работникът да задържи
предоставеното му работно облекло, като заплати стойността му, формирана,
съгласно т. 32 от ТД № **/*** на базата на цената на всеки артикул, по които
цени работодателят ги е придобил чрез покупка от трети лица. От заключението на
съдебно- счетоводната експертиза се установява, че стойността на закупеното от ищцовото дружество работно облекло и предоставено на
ответника по вид, количество и цена е както следва: по фактура № **/**г., с
доставчик „***“ * – „*****“ – 1 бр., на стойност 4,18 лв. без ДДС; по фактура № ***/**г., с
доставчик „*****“ * – „**“, размер *** – 1 бр., на стойност 28,25 лв. без ДДС; по
фактура № *****/*****г., с доставчик „*****“ * – „***“, размер *** – 2 бр., на
обща стойност 58,38 лв. без ДДС; по фактура № *****/*****г., с доставчик „***“–
„***“ – 2 бр., на обща стойност 6,30 лв. без ДДС; по фактура № ***/*** г., с
доставчик „*****“ ООД – „**без яка“, размер *** – 3 бр., на обща стойност 12
лв. без ДДС; по фактура № *****/*****г., с доставчик „***“– „**“, размер *** – 1
бр., на стойност 45,50 лв. без ДДС; по фактура № ***/*** г., с доставчик „***“– „**“,
размер *** – 1 бр., на стойност 43,35 лв. без ДДС, като общо по фактури
работното облекло е на стойност 197,96 лева без ДДС.
По делото не са ангажирани
доказателства процесното работно облекло да е върнато
или заплатено на ищцовото дружество, поради което и
предявеният установителен иск е доказан по основание
( в тази връзка, произнесено по идентичен
казус- Решение № 282/ 02.03.2018г., по в.гр.д. № 139/2018г., по описа на ОС-
Пловдив ).
По отношение размера на
претенцията, съдът счита, че следва да акцентира върху следното: съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал. 1, т. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, правото на
приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията,
когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или за
дейности, различни от икономическата дейност на лицето. В ал. 3, т. 1 от същия
член е посочено, че тази разпоредба не се прилага за специалното, работното,
униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства,
предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му,
включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му
дейност, т.е. за тях се използва данъчен
кредит. В чл. 68, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност е
предвидено, че данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има
право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него
стоки или услуги по облагаема доставка /чл. 68, ал. 1, т. 1/. Съгласно чл. 11
от Закона за корпоративното подоходно облагане, разходите, определени като
задължителни с нормативен акт, се признават за данъчни цели и не се облагат с
данък върху разходите, освен когато в този закон е предвидено друго. Тоест,
разходите за осигуреното от работодателя безплатно работно облекло на работниците,
се признават за данъчни цели и не се облагат с данък. В този смисъл и вещото
лице, при устното му изслушване /протокол от о.с.з. от 23.02.2021 г./, заяви
пред съда, че работното облекло е придобито на стойност 197,96 лв. без ДДС,
като работодателят е ползвал данъчен кредит. Ето защо, съдът счита, че предявеният
установителен иск е основателен до размера на сумата
от 197,96 лева без ДДС, като за разликата над уважения до първоначално предявения размер от 235,21
лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид основателността на
исковата претенция за главница, следва да се уважи и искането за присъждане на
законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда до окончателното изплащане.
По
отговорността за разноски:
При този резултат и двете страни имат право на
деловодни разноски на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Поради частичното уважаване на предявения установителен иск за вземането, за който ищецът се е
снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 8185/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ІХ гр. с., следва да бъдат редуцирани и разноските присъдени по производството
по последното до размера на сумата от 273,53 лв. /21,04 лв. – държавна такса по
съразмерност и 252,49 лв. – адвокатско възнаграждение по съразмерност/.
В о.с.з., проведено на 23.02.2021 г., пълномощникът на
ответника, е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца, като моли същото да бъде намалено до законоустановения минимум. Съдът намира същото за
основателно. В конкретния случай действително делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, като в хода на процеса не са настъпили
съществени усложнения, а и делото е приключило с провеждането на едно открито
съдебно заседание. Съгласно чл. 7, ал.
2, т. 1 НМРАВ минамалният размер на адвокатското
възнаграждение е 300 лева, поради което същото ще следва да бъде редуцирано до тази
сума. С оглед частичното уважаване на предявения установителен
иск, на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 357,69 лв. /21,04 лв. –
държавна такса по съразмерност, 252,49 лв. – адвокатско възнаграждение по
съразмерност и 84,16 лв. – депозит за вещо лице по съразмерност/.
На ответника също се дължат разноски по съразмерност с
оглед отхвърлената част от иска, като следва да му бъде присъдена сумата от
47,51 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Т.Г.Г., ЕГН **********,
ДЪЛЖИ на „Айгер
Инженеринг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 246, представлявано от *** Д. Я., на основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79 ЗЗД, вр.
чл. 126, т. 13 КТ, вр. чл. 296, ал. 1 КТ, вр. чл. 14, ал. 1,
т. 1, вр. ал. 2 Наредба за безплатното работно и
униформено облекло, СУМАТА от 197, 96 лева /сто деветдесет и седем
лева и деветдесет и шест стотинки/ – главница, представляваща стойността на
задържано от работника при прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № *** от ***на работодателя работно облекло,
както следва: „*****“ – 1 бр., „**“, размер *** – 1 бр., „***“, размер *** – 2
бр., „***“ – 2 бр., „***“, размер *** – 3 бр., „**“, размер *** – 1 бр., „**“,
размер *** – 1 бр., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на постъпване на заявлението в съда – 13.07.2020 г. до окончателното
погасяване, за която сума в полза на ищеца „Айгер
Инженеринг” ООД, ЕИК ********* е била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК № 3595 от 15.07.2020 г. по ч. гр. д. № 8185/2020 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, ІХ гр. с., като ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта за признаване за установено на
вземането за главница над уважения, до пълния предявен размер от 235, 21 лв.
ОСЪЖДА
Т.Г.Г., ЕГН **********
ДА ЗАПЛАТИ на „Айгер
Инженеринг” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, ул. „Васил Левски“ № 246, представлявано от *** Д. Я., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, СУМАТА от 273,53 лева
/двеста седемдесет и три лева и петдесет и три стотинки/ – разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 8185/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив,
ІХ гр. състав, както и СУМАТА от 357,69
лева /триста петдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ – разноски
за производството по гр. д. № 14842/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, ХV-
ти гр. с.
ОСЪЖДА „Айгер Инженеринг” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Васил Левски“
№ 246, представлявано от *** Д. Я., ДА
ЗАПЛАТИ на Т.Г.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК СУМАТА, от 47,51
лева /четиридесет и седем лева и петдесет и една стотинки/ – разноски по
съразмерност за настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок, считано от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Николай Голчев
Вярно
с оригинала: Ц.В.