Р Е Ш Е Н И Е
№ 447 18.11.2022г. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На
единадесети октомври 2022г.
в
открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
Секретар: Стефка Христова
Като разгледа докладваното от съдия Ирена
Янкова административно дело №630 по описа за 2022г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.128 и сл.
от АПК, вр. с чл.186 ал.4 от ЗДДС, образувано по жалба на „ЯСИ ГРУП“ ООД ЕИК *********,
град Казанлък, представлявано от управителя И.К., а в съдебното производство от
редовно упълномощен адвокат, против Заповед №ФК-228-0116253/01.08.2022г., издадена
от Началник отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, с наложена на търговеца
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект –ресторант
„Светицата“, находящ се на главен път Е85, между град Шипка и град Крън,
стопанисван от дружеството жалбоподател и забрана за достъп до него за срок от
21 дни, на основание чл. 186 ал.1 т.1 буква „а“ от ЗДДС вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС вр. с чл.3 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г на МФ за регистриране и
отчитане, чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин /Наредбата/.
Принудителната мярка е наложена за
това, че при извършена на 26.07.2022г в 13.15часа проверка на посочения обект е
констатирано, че лицето в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредбата
не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от търговския обект,
чрез издаване на фискални касови от
въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство модел „Dateks dp-150“ с ИН на ФУ №DT785629
и ИН на ФП №02785629, с което е извършено нарушение на чл.3 ал.1 от
Наредбата и чл.118 ал.1 от ЗДДС.
Съставен е АУАН, приложен към преписката.
При проверката на 26.07.2022г е в 13.02ч
е извършена контролна покупка, преди легитимацията на контролните органи, на 2
броя таратор, един брой бира Каменица, един брой порция пилешки шишчета, един
брой порция шницел, едно кафе еспресо, една сладоледена торта, два броя
минерална вода Банкя от 0.5л, на обща стойност 31.60лв., заплатени в брой от Г.Г.–
проверяващ, на Н.Г.В.– сервитьор, за която не е издаден фискален бон от
въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. Установена е положителна
разлика в касовата наличност в размер на 46.97лв, при установена фактическа
наличност в размер на 131.92лв, а по данни от ФУ 84.95лв, съгласно генериран
Дневен отчет от ФУ за 26.07.2022г до момента на проверката. Нарушението води до
неотразяване на приходи. Съставен е протокол по чл.50
от ДОПК серия АА, №0015524/26.07.2022г от Г.Г., на длъжност главен инспектор по
приходите в дирекция „Оперативни дейности“-Пловдив, към който са приложени
събраните доказателства, установяващи, че ЯСИ ГРУП ЕООД не издава съответен документ
за продажба по чл.118 от ЗДДС, с което изпълнява състава на чл.3 ал.1 от
Наредбата, а това се явява основание по
чл.186 ал.1 т.1 буква А от ЗДДС за прилагане на принудителна административна
мярка за срок от 21 дни.
Мотивите за срока: Нарушението води до неотразяване на приходи и препятства вярното им
установяване; за същото по вид нарушение е издадена ЗНПАМ
№ФК-197-0119704/27.06.2022г и АУАН №F664027/17.06.2022 г.;
размера на установената положителна разлика от 46.97лв. между фактическа касова
наличност от 131.92лв и разчетена през ФУ сума в размер на 84.95лв. Мястото на
търговския обект с голям автомобилен и човекопоток, големината около 300кв.м.,
състоящ се от лятна градина, ресторантска част и сервизни и кухненски
помещения, продължителност на работното време от 09.00ч до 23.00ч всеки ден,
предлагането на различни хранителни стоки и напитки в широк ценови диапазон,
които обстоятелства са предпоставка за високи търговски обороти.
Заповедта е връчена на 17.08.2022г на
управителя на дружеството, а жалбата е подадена на 30.08.2022г, в рамките на
14-дневния преклузивен срок, и от лице, което е
адресат на принудителната административна мярка, поради което е допустима.
С жалбата се иска да бъде отменена
заповедта като постановена в нарушение на чл.6 от АПК и при неправилно
приложение на чл.24 ал.2 от ЗАНН и чл.186 от ЗДДС. Органът не е определил кой
точно е извършил нарушението – дали е извършено от сервитьора, който е служител
на дружеството, поради липса на време да обслужи всички клиенти, или с неиздаване на фискален бон е изпълнявано нареждане за това
бездействие, дадено от управителя на дружеството. В хода на съдебното дирене
представя договор за наем между управителя на дружеството в качеството му на
физическо лице и ЯСИ ГРУП ЕООД за наемане на търговския обект за срок до
31.07.2022г, и заявява на това основание искане за неприлагане
на мярката спрямо обекта. Претендира присъждане на разноските по делото.
Ответникът Началник отдел „Оперативни
дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител, в открито
съдебно заседание, иска от съда да бъде отхвърлена жалбата като неоснователна.
Срокът на мярката от 21 дни правилно е определен с оглед на факта, че в рамките
на един месец дружеството е извършило две нарушения от един и същи вид: не
издава съответен документ за извършените в търговския обект продажби. Освен
това принудителната мярка се прилага спрямо обекта, в който е извършено
нарушението, независимо дали се стопанисва от нарушителя и адресат на мярката. Представя документите, съставящи
административната преписка, и претендира присъждане на възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 240 лв./ списък към писмено становище на стр. 11/.
Административен
съд Стара Загора, като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
Заповед № ФК-228-0116253/01.08.2022г е
издадена от компетентен орган. Началник
отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП има делегирани правомощия да
налага принудителните мерки по чл.186 от ЗДДС по силата на Заповед
№ЗЦУ-1148/25.08.20г на Изпълнителния директор на НАП /стр.7/.
Не са основателни възраженията и за липса на
основание по чл.186 ал.1 т.1 буква „А“ вр. с чл.118 ал.1 от ЗДДС поради липса
на доказателства за личността на физическото лице, което е извършило
нарушението. На първо място, основанието за налагане на принудителна
административна мярка е самостоятелно от административно наказателната
отговорност на физическите лица и от имуществената отговорност на юридическите
лица за извършени административни нарушения, при това и по аргумент от чл.186
ал.1 от ЗДДС. Правно ирелевантен е въпросът за причините, поради които
търговецът – юридическо лице, задължено по чл.3 от Наредбата вр. с чл.118 ал.1
от ЗДДС, не издава съответен документ за извършената продажба. Всяко лице,
включително и юридическото, регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС, е длъжно
да регистрира и отчита, чрез издаване на
фискален бон, извършените в търговския обект продажби/доставки. Адресат на
задължението, а оттук и на принудителната мярка, е задълженото по чл.118 ЗДДС
лице, а това е търговеца в настоящия случай, не и физическите лица, които престират труд в негова полза. Съставът на принудителната мярка изисква
бездействие – неиздаден съответен документ за продажба по чл.118 от ЗДДС. Това
означава, че неиздаването на съответен документ за
продажба е съставомерно тогава, когато са се сбъднали описаните в чл.118 от ЗДДС факти, пораждащи задължението за фактическо действие – издаване на съответен
документ за продажба. Съгласно чл.118 от ЗДДС задължение за издаване на
документ за продажбата възниква за всяко лице, което извършва продажби в
търговски обект. При извършване на продажба в търговски обект лицето, от чието
име се извършва тази продажба, издава фискален бон. Тези две обстоятелства са
описани в мотивите на оспорената заповед, а са и установени съгласно протокол
по чл.50 от ДОПК, съставен за извършена на 26.07.2022г. проверка в търговския
обект. Доказателственият факт за поведение, противно на дължимото, е
установената положителна разлика между наличните пари в касата и разчетените в
паметта на ФУ средства от продажби. Ето защо за доказване на съставомерното
бездействие не е необходимо да се извършва във всеки случай контролна покупка, тъй
като тя, наред с установената положителна разлика между налични и разчетени
чрез ФУ парични средства има значението на доказателствен факт за осъществен
състав по чл.118 ал.1 т.1 буква А от ЗДДС. Главният доказателствен факт за това, че
въпреки извършване на продажби в търговски обект лицето не изпълнява
задължението си по чл.118 ал.1 ЗДДС вр. с чл.3 ал.1 от Наредбата е установена
разлика между фактическа и разчетена от ФУ касова наличност, а причината за
този факт, ако е в категорията на отричащите основанието за налагане на ПАМ,
лежи в тежест на задълженото лице. То следва да установи, че разликата не е в
пряка и непосредствена връзка с неизпълнение на задължението за издаване на
касови бележки, защото то е длъжно да разчита оборотните си средства през ФУ и
съответно то знае причината за налични в касата пари в повече от отразените –
дали се касае за инцидентен случай на неиздаване на
съответен документ за извършената контролна покупка поради посочените в жалбата
причини за натовареност на сервитьора. Дневният
отчет за дата 26.07.2021г / стр.24/ сочи на разчетени през ФУ 84.95лв, без да
са отразени служебни въведени/изведени пари от касата. В дневния отчет не е
отразена стойността на контролната покупка от 31.60лв. При преброяване на
наличните парични средства се установява наличност от 131.42лв / 99.92лв по
въпросен лист на стр.22 плюс 32лв по въпросен лист на стр. 23/, което прави
разлика от 46.47лв. В настоящия случай не се доказва от жалбоподателя друга
причина за наличната разлика към момента на проверката от 46.47лв, които
приходи не са регистрирани през ФУ, освен основаната на правилата на формалната
и житейска логика – неотразяване в паметта на ФУ,
чрез което се и регистрира продажбата. Моментът на проверката е към 13.00ч,
което на четвъртия час от началото на работния ден и оборота е в размер на
131.42лв, а процентото съотношение на отчетените
спрямо неотчетени е около 35%. Тежестта на нарушението в конкретния случай
следва да се определи именно от стойността на неотчетените към момента на
проверката приходи, поради което съразмерен срок на мярката би бил този, който
е равен на около 1/3 от максималния срок от 30 дни или 10 дни, тъй като второто
главно обстоятелство, а именно за повторност на
нарушението, не се установява и не е посочено като мотив за продължителността
на мярката. Съгласно определението на § 1, т. 35 от ДР на ЗДДС
"повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок от влизането в
сила на наказателно постановление, с което лицето е било наказано за същото по
вид нарушение. В конкретния случай органът по приходите е посочил като
фактическо основание издадена ЗНПАМ №ФК-197-0119704/27.06.2022г., издадена и
въз основа на АУАН от 17.06.2022г за установено извършване на същото по вид
нарушение, представляващо и основание по чл.118 ал.1 т.1 буква А от ЗДДС. Но по
аргумент от чл.187 ал.4 от ЗДДС правно значение има извършено в условията на повторност административно нарушение, представляващо и
състав на приложената ПАМ, защото мярката се прекратява, ако бъде доказано от
лицето, че е заплатило наложената глоба или имуществена санкция. Ето защо,
когато се позовава на повторност, за да обоснове
продължителността на срока на принудителната мярка, органът следва да посочи
факт на влязло в сила наказателно постановление с визиране на датата на влизане
в сила, за да се прецени, че считано от този юридически факт и преди да е
изминала една година, същото лице извършва същото по вид нарушение. Няма
представено НП за същото по вид нарушение, което да е влязло в сила в рамките
на една година преди 26.07.2022г., а констатираното извършване на същото по вид
нарушение на 17.06.2022г, за което е приложена като доказателства ЗПНАМ на стр.
54 по делото, не е факт, имащ признаците на определението за повторно
нарушение. Само влизане в сила на наказателно постановление за същото по вид
нарушение е основание за определяне на по-тежък срок на мярката по аргумент от
чл.187 ал.4 от ЗДДС.
Изложеното обосновава извод за
незаконосъобразно определена продължителност на срока, тоест за несъразмерна
тежест на мярката спрямо тежестта на нарушението, което е в противоречие с
материалния закон – чл.6 от АПК, и обуславя отмяна на оспорената заповед. При
този изход на спора на жалбоподателя се дължат разноските по делото в размер на
заплатената държавна такса по делото, тъй като пълномощното за един адвокат е
безплатно / стр.63/.
Мотивиран от изложеното и на основание
чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
РЕШИ
ОТМЕНЯ Заповед №ФК-228-0116253/01.08.2022г
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ –Пловдив при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите гр. София да
заплати на „ЯСИ ГРУП“ ЕООД ЕИК ********* сумата от 50лв /петдесет/,
представляваща държавна такса по адм. дело №630/22г по описа на АС Стара
Загора.
Решението подлежи на обжалване
в 14-дневен срок от връчването му на страните пред ВАС на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: