РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 28.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 14972
по описа за 2018 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от В.Н.В. ***“ АД, с която е предявен иск с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането и чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите.
Ищецът В.Н.В. твърди, че на
30.10.2017 г., около 09.30 ч. в гр. Елин Пелин е пресичал ул. „Стоян
Михайловски“ когато пред магазин Т-Маркет бил блъснат от лек автомобил „Фолксваген
Пасат“ с рег. № ******, управляван от В.Г.. Твърди, че при ПТП получил: открита
фрактура на дясната подбедрица и фрактура и луксация на дясното рамо. Бил лекуван в болнично заведение
за периода 30.10 – 06.11.2017 г., където за различните медицински процедури и
за консумативи заплатил 2546 лв., а за периода 07.11 – 10.11.2017 г. претърпял
оперативна интервенция, разходите по която били 680 лв. В периода 19.03.2018 г.
– 01.04.2018 г. отново постъпил за болнично лечение на последици във връзка с
инцидента. Претърпял болки и страдания поради физическите си увреждания.
Направил извънсъдебна претенция до застрахователя на деликвента
за обезщетението на понесените вреди, но тя останала неудовлетворена. Поради
изложеното претендира от ответника обезщетение за претърпени от ПТП имуществени
вреди на обща стойност 5 148,91 лв., ведно със законна лихва от 390,46 лв. за периода 01.02.2018 г. –
31.10.2018 г., както и 30 000 лв. – неимуществени вреди (болки и страдания),
ведно със законна лихва от 3 050 лв. за периода 30.10.2017 г. – 31.10 2018 г.
Претендира съдебни разноски. Ответникът
ЗК Б.И. АД оспорва исковете по основание и размер. Поддържа липса на
фактическия състав на деликта. Прави възражение за съпричиняване, тъй като пострадалият е пресичал пътното
платно на необозначено място на 3-4 метра от пешеходна пътека. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните
по делото писмени доказателства, гласни доказателства чрез разпит на свидетеля В.Н.Г.
и приетото заключение на съдебно-автотехническа
експертиза се установява, че на 30.10.2017 г. около 9.30 часа в светлата част
на денонощието, нормарна видимост, сухо асфалтово
покритие, в зоната на населено място – гр. Елин Пелин, по ул. Стоян Михайловски
се движел лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** с около 32 км.ч. и
непосредствено след кръстовище между улица Стоян Михайловски и улица Гайдарец
пешеходецът В.Н.В. е предприел пресичане на пътното платно и е бил ударен от
челната лява част на лекия автомобил. В заключението си вещото лице от съдебно
– автотехническата експертиза установява, че причина
за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лекия автомобил, тъй
като е закъснял с реакцията си за
спиране и не е пропуснал пешеходеца. Съдът не кредитира заключението в частта,
в която вещото лице приема, че ПТП е настъпило на пешеходната пътека, тъй като
видно от събраните по делото писмени доказателства (Констативен протокол № 19
от 30.10.2017 г., Протокол за оглед на ПТП от 30.10.2017 г.) и събраните по
делото гласни доказателства, пешеходецът е пресичал след пешеходната пътека по
посоката на движение на автомобила.
Установява се
от приетата и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза, изготвена, въз основа на събраните по делото
доказателства, че вследствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 30.10.2017 г. В.Н.В. е получил открити многофрагментарни фактури на костите на дясната подбедрица в долната им част, фрактура на голямото
възвишение на дясната раменна кост, изкълчване на дясната раменна става. Вещото
лице посочва, че подобен вид травми често се срещат при пешеходци , пострадали от ПТП. Установява, че по своя
медико-биологичен характер получените открити
многофрагментарни счупвания на костите на дясната подбедрица в долната й част
са довели на ищеца трайно затруднение на движенията на десния долен
крайник за срок по – дълъг от 30 дни (в случая около 6 месеца), а получената
фрактура на голямото възвишение на
дясната раменна кост в съчетание с изкълчване на дясната раменна става са
причинили на ищеца – трайно затруднение на десния долен крайник за срок
по-дълъг от 30 дни (в случая 3 месеца). Установява се, че спешна медицинска
помощ пострадалият е получил в МБАЛ „ С.С.“ ЕООД,
село Доганово, и е приет за лечение в
отделение по Ортопедия и травматология на болницата. Извършена е по спешност
операция – наместване на изкълчената раменна става, открито наместване на
фрактурите на дясната подбедрица и стабилизиране на костните фрагменти с 3 бр.
метални плаки и винтове“. Установява се, че в периода
от 07.11.2017 г. до 10.11.2017 г. ищецът епровел
отново болнично оперативно лечение по повод фрактурата на главата на дясната
раменна кост, която на първия етап не е била оперирана. Било извършено закрито
наместване на фрактурата и скрепяване на костните фрагменти с киршнерови игли. В периода от 13.03.2018 г. до 01.04.2018
г. ищецът е провел болнично лечение по повод на настъпило гнойно усложнение – некротичен фасцеит и остеомиелит на десния голям пищял след открита фрактура на
същия. Извършена е частична некректомия на некротизирания тибиален мускул,
дезинфекция и затваряне на оперативното поле. Вещото лице дава заключение, че
общо лечебният и възстановителния период
при ищеца В.В. е продължил около 1 година.
През този период В.В. търпял болки и страдания като
през първите 4 месеца непосредствено след злополуката и извършените три
операции болките му са били с по-интензивен характер. Извън посочените периоди
ищецът търпял периодично явяващи се болки в зоната на счупения глезен. Наред с
претърпените болки ищецът е бил принуден да се придвижва с помощта на патерици,
без да стъпва на оперирания крак, като това му е довело до затруднения в самообслужването
му в ежедневието. Поради напредналата му възраст напълно е възможно за него в
периода на лечение и възстановяване да се е грижел друг член на семейството. Вещото лице дава заключение, че към настоящия
момент общото здравословно състояние на ищеца е стабилизирано. Травматичното
увреждане на дясната раменна става е възстановено. Металните игли са извадени,
а движенията възстановени, макар с намерен обем до 30 градуса. Счупените кости
на подбедрицата са зараснали, но при условията на
остатъчен гноен костен процес, който е удължил обичайния възстановителен
период. Движенията в глезенната става са с намален
обем при екстензия на ходилото с около 10 градуса.
Към настоящия момент ищецът се придвижвал с едно помощно средство с видимо
накуцваща надясно походка. Вещото лице дава прогноза, че е възможно да се
възобнови възпалителния процес на десния голям пищял, което може да наложи и
нова косна оперативна интервенция.
Във връзка с
установяване на размера на неимуществените вреди са събрани и гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля Г.В.Р.– дъщеря на ищеца. В показанията си свидетелката
установява, че преди инцидента баща й бил добре. Гледал животни на вилата си в
Мусачево. Живеел сам и се грижел за себе си. След инцидента дълго лежал в
болница. Правили му животоспасяваща операция на крака. Рамото му било също
пострадало и имало втора операция. Вдигал температура. Пиел много антибиотици.
2-3 седмици бил в болницата. След това бил при дъщеря си. Тя се грижела да
него. Той не можел сам. Осигурили количка и патерици. След това се наложило пак
да влезе в болница. Кракът му непрекъснато се надувал. Вдигал температура. Пиел
антибиотици. След година и нещо махнали от едната страна железата. От другата
страна останали. След това малко се подобрил, въпреки, че през лятото кракът се
подувал от топлото. Предстояла още една операция. Към момента се движел с
бастун. В периода, в който свидетелката се грижела за него, ищецът не се
чувствал комфортно, тъй като не можел да се самообслужва. Изпитвал болки.
Наложило се свидетелката да му слага инжекции за разреждане на кръвта много
дълго време, защото не можели да си намерят сестра, която да идва в къщи.
От събраните по
делото писмени доказателства се установява, че ищецът е направил разходи на
обща стойност от 5148,91 лева, които вещото лице от съдебно-медицинската
експертиза посочва, че са направени във връзка с лечението и възстановяването
на получените при ПТП травматични увреждания.
Не е спорно между
страните, че между З. „Б.И.“ АД и собственика лек автомобил „Фолксваген Пасат“
с рег. № ****** е сключена застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна
полица № BG/02/117001148056, по силата на която застрахователят е поел
задължението да покрие в границите на уговорената сума отговорността за
причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
Установява се, че
ищецът е направил искане до застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ като с писмо от 08.08.2018 г.е З. „Б.И.“
е посочил допълнително документи, които следва да бъдат представени, за
да се произнесе по искането за определяне на застрахователно обезщетение.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 432, ал. 1 от
Кодекса за застраховането (КЗ) увреденото лице, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя при спазване на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, т.е. да
е отправило писмена застрахователна претенция към застрахователя. Застрахователят
по задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива
отговорността на застрахования за причинените на трети лица неимуществени и
имуществени вреди вследствие на телесно увреждане (чл. 477, ал. 1 и чл. 278,
ал. 1 от КЗ). Основателността
на предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочената в исковата молба дата е настъпило
пътно – транспортно произшествие, при което В.Н.В. е получил увреждания – открити
многофрагментарни фактури на костите на дясната подбедрица в долната им част, фрактура на голямото
възвишение на дясната раменна кост, изкълчване на дясната раменна става.
Механизмът на ПТП, вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите
по делото писмени доказателства и приетите медицинска и автотехническа
експертизи.
Установява се, че към датата на настъпване на
застрахователното събитие между ответното застрахователно дружество и собственика
на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ****** е съществувало
застрахователно правоотношение по застраховка “Гражданска отговорност”. По
силата на застрахователния договор застрахователят е поел задължението да
покрие в границите на определената в договора сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Следователно
предявеният иск за заплащане на обезщетение за вреди се явява основателен, като
следва да бъде обсъден техния размер, както с оглед събраните по делото
доказателства, така и с оглед направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането лечебният и възстановителен
период е продължил около 1 година, като ищецът е имал нужда от помощ от близки,
тъй като в първите месеци не е можел да стъпва на крака си. Следва да бъде взета
предвид и възрастта на пострадалия, която предполага по-трудно възстановяване.
Съдът взема предвид и това, че на ищеца предстои и нова операция за
отстраняване на метални остеосинтези, както и
благоприятните прогнози за възстановяването му. С оглед на изложеното, съдът
намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди е в размер на 30 000
лева.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че ищецът е направил разходи за
лечение в размер на 5148,91 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване. Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от Закона
за движение по пътищата при пресичане на платното за движение пешеходците са
длъжни да преминават по пешеходните пътеки, като преди да навлязат на платното
за движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства (чл.
113, ал.1, т. 1 от закона). В §6, т. 54 от Допълнителните разпоредби на Закона
за движението по пътищата е дадена легална дефиниция на понятието „пешеходна
пътека“, а именно част от платното за движение, очертана или не с пътна
маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена за преминаване на
пешеходци, а на кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и
банкетите върху платното за движение. От събраните по делото доказателства се
установява, че ПТП не е настъпило на обозначена пешеходна пътека. Следователно
предприетото внезапно навлизане на пътното платно от пострадалия също е станало
причина за настъпване на ПТП. Следователно направеното възражение за
съпричиняване се явява основателно и определеното обезщетение следва да бъде
намалено с 1/5 или до размер от 24000 лева, а обезщетението за имуществени
вреди до размер от 4119,13 лева.
Като законна последица от
решението и доколкото е поискано с исковата молба следва да бъде присъдена и
законна лихва върху дължимото обезщетение от датата на подаване на исковата
молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от
Закона за задълженията и договорите делинквентът се
счита в забава от деня на непозволеното увреждане. Отговорността му е
обуславяща отговорността на застрахователя, но законна лихва е дължима от
по-късен момента, тъй като съгласно изричната уредба на чл. 497 от Кодекса за
застраховането застрахователят изпада в забава от датата на уведомяване на
застрахователя и изтичане на определения в кодекса срок по чл. 496, ал. 1 за произнасяне на застрахователя или от
датата на отказа да бъде платено застрахователно обезщетение. В конкретния
случай, по делото няма данни за датата, на която е подадена молбата за
определяне на застрахователно обезщетение. Първата сигурна датата, че такова
искане е направено е от 08.08.2018 г., т.е. срокът за
произнасяне е изтекъл на 08.11.2018 г. и ответникът е изпаднал в забава за
плащане от 09.11.2018 г. Следователно предявеният иск за заплащане на
обезщетение за забавено плащане се явява неоснователен за претендираните
суми върху дължимото обезщетение за имуществени и неимуществени вреди.
По разноските
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 2486,36 лева,
представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 54
лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
основание чл. 432
от Кодекса за застраховането ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.Н.В., ЕГН-**********,*** сумата от 24 000 (двадесет и четири хиляди) лева, представляващи застрахователно обезщетение за
неимуществени вреди – открити многофрагментарни
фактури на костите на дясната подбедрица в долната им
част, фрактура на голямото възвишение на дясната раменна кост, изкълчване на
дясната раменна става и сумата от 4119,13
лева (четири хиляди сто и деветнадесет лева и тринадесет ст.) - имуществени
вреди, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 30.10.2017 г. от В.Н.Г., водач на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. №
******, застрахован със застрахователна полица № BG/02/117001148056, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликата над сумата от 24000 лева до
предявения размер от 30000 лева, както и за разликата над сумата от 4119,13
лева до предявения размер от 5148,91 лева, както и иска с правно основание чл.
86 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 3050 лева –
обезщетение за забавено плащане на обезщетение за неимуществени вреди за периода от 30.10.2017-31.10.2018 г. и
390,46 лева – обезщетение за забавено плащане на обезщетение на имуществени
вреди за периода от 01.02.2018-331.10.2018 г. като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и
адрес на управление *** да заплати на В.Н.В., ЕГН-**********,*** сумата от 2486,36 лева (две хиляди четиристотин
осемдесет и шест лева и тридесет и шест ст.), представляваща направени по
делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК В.Н.В., ЕГН-**********,*** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „Б.И.“ АД, ЕИК – ******, със седалище и адрес на управление *** сумата от 54 лева (петдесет и четири лева), представляващи направени по
делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: