Р Е Ш Е Н И
Е
№ 523/16.12.2016г.,гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,гражданска колегия,ІІІ въззивен
състав,в открито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди и шестнадесета
година,в състав:
Председател:Албена Палова
членове:Борислав Илиев
Мариана Димитрова
при
секретаря К.К. като разгледа докладваното от съдия
Мариана Димитрова в.гр.дело №775 по описа на Съда за 2016 година,и за да се
произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Обжалва се Решение № 586 постановено на 18.07.2016г.
по гр.дело № 3739 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2014г., с което е
осъден В.Д.К. с
ЕГН ********** *** да заплати на М.Н.Т.
с ЕГН ********** и В.К.Т. с ЕГН ********** *** на основание чл.265, ал.1,т.2 от ЗЗД сумата от 3 452 лв./ три хиляди
четиристотин петдесет и два лева/, представляваща стойността на разходите ,
необходими за поправка на недостатъците
в резултат на неточно изпълнение в
количествено отношение на сключен през пролетта на 2014г. устен договор за
изработка с предмет – извършване на ремонт на къща в село ..., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата
молба- 04.12.2014г до окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 3 452 лв. до претендиратите 7 383
лв. искът като неоснователен е отхвърлен.
Осъдени са М.Н.Т. с ЕГН **********
и В.К.Т. с ЕГН ********** *** да
заплатят солидарно на В.Д.К. с ЕГН ********** *** на основание чл.266 от ЗЗД
сумата от 346.02 лв./ триста четиридесет и шест лева и две стотинки/ дължимо
възнаграждение за допълнително извършени
СМР-та по сключен през пролетта на 2014г устен договор за изработка с предмет –
извършване на ремонт на къща в село ..., ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на насрещната искова молба 07.01.2015г до
окончателното изплащане на сумата, като за разликата от 346.02 лв. до претендираните 2 048
лв. искът като неоснователен е отхвърлен. Присъдени са разноски.
Решението се обжалва с въззивна жалба в частта, с която претенцията за разликата
над присъдените 3 452 лв. до претендираните 7 383 лв. е отхвърлена като
неоснователна,както и в частта, с която е уважена насрещната претенция в размер
на 346,02 лева.
Жалбоподателите-ищци в първоинстанционното
производство твърдят,че решението в обжалваните части е неправилно и необосновано. Посочват,че изводът на съда,че ищците-
възложители на работата са приели некачествено извършената работа без
забележки, е необоснован,тъй като е изведен единствено от гласните
доказателства по делото, ангажирани от ответника. Показанията на разпитаните по
делото свидетели, посочени от ответника били противоречиви, а наред с това
свидетелите били заинтересовани,тъй като и към момента работят при
ответника,т.е намирали са се в пряка служебна зависимост. По отношение на
уваженият насрещен иск жалбоподателите навеждат същите доводи за порочност на
решението,в частта му ,с която този иск е уважен. Искането е решението в
обжалваните му части, да бъде отменено, предявеният от тях иск изцяло уважен,
съответно насрещната искова претенция да бъде отхвърлена.
В срока по чл.263,ал.І от ГПК е постъпил отговор от ответника
в първоинстанционното производство,в който излага
доводи за неоснователност на жалбата.
Пазарджишкият окръжен съд като съобрази наведените от
жалбоподателя доводи за незаконосъобразност на първоинстанционния
съдебен акт,отговора на жалбата от ответника и събраните по делото
доказателства-поотделно и в съвкупност, прие за установено :
Относимите обстоятелства са следните:
В
исковата си молба против В.Д.К. ищците М.Н.Т. и В.К.Т. твърдят, че са
собственици на жилищна сграда с площ от
52 кв.м. , застроена в парцел II –
държавен в кв.76 по плана на село ..., община Пазарджик. Твърдят, че в началото
на 2014г решили да направят основен ремонт на жилището си.Ответникът в
качеството му на строител им представил оферта. Договорили се, че ответника ще
изпълни поетата работа със средства на ищците, като той самия ще доставя
материалите , както и че ще започне работа на 01.05.2014г. Твърдят, че първоначалната
оферта на ответника била на стойност 21 000 лв. След започване на ремонта
ответникът предложил по-висока оферта в размер на 26 160 лв. Заплатили му
общо сумата в размер на 20 390 лв. Твърдят, че за всяка получена сума
ответникът се е подписвал лично в тетрадка, създадена за целта от ищците. Срещу
така получените суми изпълнителят е предоставил на ищците оферта , наименувана
„Ремонт на къща в село ...“, с подробно описание на СМР, поети за извършване по договора и с отбелязвания по
офертата, направени от изпълнителя. По
устна уговорка между страните ремонта е следвало да бъде завършен за
около месец – месец и половина. Твърди се, че ответникът не е спазил
договорките между страните за качествено извършване на договорените СМР.
Твърдят, че някои СМР-та не са извършени въобще. Материалите, които са
заплатени от ищците не са доставени, като неизвършените СМР-та, некачествено
извършените СМР-та и недоставените материали ищците подробно са описали в
приложение към исковата молба. Твърдят,
че неизвършените СМР-та , но заплатени от тях са на стойност 3 643 лв.
Твърдят, че недоставените материали са на стойност 2 580 лв. Твърдят, че
некачествено извършените СМР-та са на стойност 1 160 лв. или общо
7 383 лв. Твърдят, че в момента, в
която са направили забележка на ответника за некачествено извършени СМР-та ,
както и за получена от него сума за доставка на камък и недоставен такъв,
последният напуснал обекта и ги оставил сами да довършат започнатото и да
оправят с други хора некачествено извършените СМР-та. Формулират искане
ответника да бъде осъден да им заплати общо сумата в размер на 7 383 лв. ,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.
В
срока по чл.131 от ГПК с отговора на исковата молба ответникът е оспорил
предявения иск. Не оспорва сключването
на договора за изработка. Оспорил е твърденията в исковата молба за неточно
изпълнение на задълженията му по договора. Твърди,че всички уговорени
строителни дейности са извършени от него точно. До момента на предявяване на исковата
молба ищците не са поискали поправяне на работата, която е извършил на техния
обект , нито пък са искали заплащане на разходи, необходими за поправката или
съответно намаление на възнаграждението, което те вече са му заплатили в
по-голямата си част. Възложеното строителство било осъществено в сроковете, на
цената и качеството, за които се били договорили. Ищците през цялото време
следели изпълнението на СРР, всеки етап от работата е прегледан и приет без възражения за неправилно, частично или некачествено
изпълнение.
Приет за
разглеждане е насрещен иск. Ищецът по този иск твърди,че е доставил на ищците
по първоначалния иск материал 9 куб.метра фракция, метална мрежа 11 бр. по 8
лв. кв.м. или 88 кв. метра или общата стойност на този материал е 230 лв.
Твърди, че в хода на работата ищците поискали
допълнителни СМР извън офертата/ конкретизирани в насрещната исковата
молба/, които били извършени от него ,но му били заплатени. Допълнителните
строителни работи били приети от ищците без възраженията за некачествено
изпълнение. Формулира искане да му заплатят сумата в размер на 2 048 лв.,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещната искова
молба.
Както се
посочи ,ищците претендират сумата в общ размер 7 383 лева, от която : неизвършените
СМР-та,но заплатени от тях -на стойност 3 643 лв. ,недоставените материали
-на стойност 2 580 лв. ,и некачествено извършените СМР-та - на стойност
1 160 лв.
Първоинстанционният съд за да отхвърли претенцията за
разликата над 3 452 лв. до претендираните 7 383 лева е приел следното:
Между
страните е валидно сключен договор за изработка.
По
претенцията на ищците за некачествено извършени СМР на стойност 1 160,
лева, съдът е приел,че същата касае само явни недостатъци на извършената
работа. От ангажираните гласни доказателства се установило,че същите-като
възложители на работата са се възползвали активно от правото си по чл.262 от ЗЗД и са проверявали изпълнението на договора по
всяко време, като са присъствали неотлъчно на
обекта- предмет на договора, на
който обект – къщата им , находяща се в село ..., са се
извършвали строително ремонтни работи от ответника и наети от последния
лица. Приели са извършената работа и изрично са заявили, че одобряват работата.След
като са приели извършената работа без
възражения,ищците не са могли да се ползват от
възможността си по чл.265,
ал.1,т.2 от ЗЗД да искат заплащане на разходите, необходими за поправка на некачествено
извършената работа,поради което тази претенция в посочения размер се явявала
неоснователна.
По
претенцията на ищците по чл.265, ал.1,т.2 от ЗЗД за неточно изпълнение в количествено
отношение- неизвършени/ но заплатени/ СМР-та
на стойност 3 643 лв. ,първоинстанционният съд е приел,че същата е
частично основателна. От заключенията -
основно и допълнително на тричленната съдебно-техническа експертиза се
установило,че ответникът в качеството си на изпълнител не е извършил част от уговорените строително ремонтните работи, залегнали в
договора, касаещи както следва : 1/ боядисване и кърпеж на спални,2/ боядисване
и кърпеж на изба, 3/ боядисване и шпакловка на кухня , на баня на първи етаж и
баня на втори етаж,4/ външна изолация със стиропор 5 см, шпакловка с мрежа,
боядисване, 5/външна изолация със стиропор 7 см, шпакловка с мрежа ,
боядисване, 6/ шпакловка и боядисване на тераси, 7/ ПВЦ улуци, водосточни тръби, 8/ черни дъски , ламперия
за обшивка на стреха, 12/боядисване на
задна ограда към пътя 13/ странична ограда отливане на бетонна стена 13/ ограда
юг шапка като в стойностно изражение неизвършената част работа възлизала на сумата от 1392 лв. И
предвид направеното от ответника в
отговора на исковата молба признание на факта, че стойността на всички уговорени ремонти дейности по
втората оферта са заплатени от ищците сумата от 1 392 лв. се явявала платено без основание възнаграждение по
договора за изработка,в останалия претендиран размер
или за сумата от 2 251 лева-претенцията била неоснователна.
По претенцията
на ищците за сумата в размер на 2 580,00 лева –платени ,но недоставени
материали, решаващият съд е приел,че по съществото си представлява неточно изпълнение в количествено отношение –
неизвършени СМР-та. Установило се от
писмените доказателства, заключението на съдебно- графологическата
експертиза, от гласните доказателствени средства, че
ищците са заплати на ответника сумата от
2 060 лв. за доставка на камък,
който е следвало да се положи като настилка в двора на къщата. Установило
се, а и този факт се признавал от ответника в писмения му отговор, че същият е доставил камъка, но не го е
разтоварил,поради което съдът е уважил претенцията за сумата в размер на
2 060, лева, като за разликата до претендирания
размер от 2 580,00 лева се явявала неоснователна.
Въпреки,че
във въззивната жалба е посочено ,че се обжалва
решението в частта ,с която искът е отхвърлен за разликата над 3 452 лв. до претендираните 7 383 лева,жалбоподателите излагат
доводи за порочност на решението, единствено за изводите му по отношение на
претенцията за сумата в размер на
1 160, лева-представляваща стойността на некачествено извършените
строителни дейности.
По
отношение на останалите конкретизирани от тях претенции, и от съда в решението,
не се излагат пороци обуславящи неправилност на решението, предвид изведените
от първоинстанционният съд правни
доводи.
С
т.1 от ТР №1/2013г. на ГТК на ВКС е дадено следното разрешение относно
правомощията на въззивната инстанция при проверка на
правилността на обжалвания съдебен акт,при липса на конкретни оплаквания във въззивната жалба: „При
преценката за правилността на обжалвания съдебен акт служебният контрол
следва да бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. второ от ГПК, според която извън проверката за валидност и допустимост въззивният съд е
ограничен от посоченото в жалбата“. В
мотивите на ТР е обсъдена нормата на чл.5 от ГПК, която вменява на съда
задължение да осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва
да намери приложение установена в публичен интерес материалноправна
норма, а не диспозитивно право,отклонението от което
с необжалването му следва да се третира за възприето от заинтересованата
страна. Това изключение от забраната за служебна проверка на правилността на
обжалвания съдебен акт,съобразно ТР следва да се приеме и по отношение на правомощията
на въззивния съд.Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на
фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране
на установените факти под приложимата материалноправна
норма.Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона,
тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва
да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен
интерес.
В
конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми. Не е налице
и служебно задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в
производството,предвид разясненията,дадени в посоченото ТР. При това положение и предвид липсата на конкретни
,каквито и да било ,оплаквания във въззивната жалба,
настоящият състав на въззивната инстанция приема,че
не дължи служебна проверка за правилността на обжалвания съдебен акт в
посочените му по-горе части.Въззивният съд извърши служебна проверка за
правилност на решението относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, и не
констатира такива.
Досежно въведения предмет във въззивното производство,предвид изложеното дотук,съдът
приема следното: Както се посочи, първоинстанционният съд е отхвърлил претенцията
в размер на 1 160, лева- представляваща стойността на
некачествено извършени строителни дейността, като приел, от една страна,че се
касае за явни недостатъци на вещта, и от друга страна,че ищците изрично са
заявили ,че одобряват работата. Проверявали са изпълнението на договора по
всяко време, присъствали на обекта.
В
заключението си вещите лица посочват,че извършените некачествено строителни дейности
,са както следва:
1.
Боядисване
и кърпежи спални – 151,92лв.
2.
Боядисване
и кърпежи изба – 580,00лв.
3.
Боядисване
и шпакловка стълбище – 273,68лв.
4.
ПВС-улуци
– 833,00лв.
5.
Водосточни
тръби – 375,00лв.
6.
Челни
дъски, ламперия за обшивка на стреха – 225,00в.
7.
Покрив
– 589,81лв.
8.
Ограда
юг – шапка, колони, измазване и боя, подзиждане – 172,30лв.
9.
Плочки
изба – 77,50лв., или общо на стойност 3 278, лева.
Разпоредбата на чл. 264, ал.
1 от ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената
съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни
действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на
готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното
съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно
поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я
приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички възражения,
или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се счита
приета, рискът преминава върху поръчващия и за него възниква задължението да
плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал.
1 ЗЗД/.
Поръчващият има право да откаже
да приеме работата, ако тя не отговаря на поръчката, например ако е изработена
вещ, която е различна от поръчаната, или ако изпълнителят така се е отклонил от
поръчката или изработеното има такива недостатъци, че е негодно за договореното
или обичайното му предназначение. В този случай поръчващият не дължи заплащане
на възнаграждение, има право да развали договора и има право на обезщетение за
претърпените от него вреди.
Несъответствието може да се
изразява в наличието на явни или скрити недостатъци на извършената работа. При
предаване, респективно приемане на работата поръчващият следва да прегледа
извършената работа и ако констатира явни недостатъци или отклонения /такива,
които са видими при обикновен преглед на работата/ е длъжен да направи
възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в
уговорения в договора срок – чл. 264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити
недостатъци или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен
преглед на извършената работа или се появят по-късно, поръчващият следва да
направи възраженията си веднага след откриването им или в уговорения между
страните срок, освен ако изпълнителят е знаел за недостатъците или
отклоненията. – чл. 264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД. В посочения смисъл е постоянната
практика на ВКС, обективирана в множество решения,
постановени по реда на чл. 290 ГПК –
например решение № 231/13.07.2011г. по т. д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, ІІ т. о.,
решение № 23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г., ВКС, ТК, І т. о. и други.
С решение №202/27.02.2015
по дело №4123/2013 на ВКС, ТК, II т.о. постановено по реда на чл.290 от ГПК ВКС
е приел:При констатирани явни недостатъци на изработеното правата на
поръчващия /възложителя/ по договора за изработка по чл. 265, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД
възникват при предаване на работата, като поръчващият /възложителят/ е длъжен
да направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата
или в уговорения от страните в договора срок.При наличие на скрити недостатъци
или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на
извършената работа или се появят по-късно, правата на поръчващия /възложителя/
по договора за изработка по чл. 265, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД възникват веднага след
откриването или появата им, като поръчващият /възложителят/ е длъжен да направи
възраженията си пред изпълнителя веднага след откриването или появата на
скритите недостатъци или в уговорения от страните в договора срок. Когато
изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията, уведомяване за
неточното изпълнение не е необходимо.
Предвид изложеното и с
оглед установената по делото фактическа обстановка,настоящият съдебен състав
приема,че ответникът е знаел за недостатъците. Посочените в заключението на
вещите лица некачествено изпълнени строителни дейности са от такъв характер,че
съдът приема от една страна, за несъмнено знанието на ответника за отклонение
от точното изпълнение на дейностите,като напр. :кърпежи на стени и боядисване-предвид
установеното от вещите лица количествено несъответствие между уговореното и
изпълненото,покрив,обшивка на стреха и пр. От друга страна, от показанията на
св. Игнатова се установява,че след извършване на ремонта на покрива е имало
отново теч,т.е и макар ищеца непрекъснато да е присъствал при извършване на
строителните дейности, не би могло да се приеме,че същия е одобрил работата,
след като веднага не е възразил за некачественото й изпълнение. Гласните доказателства ,ангажирани от
ответника, макар да установяват ,че ищецът „ харесал работата“, не биха могли
да обосноват непротиворечивия извод на първоинстанционния
съд,че това означава приемане на работата. Защото ,както се посочи по-горе,
например дейностите по покрива на жилищната сграда следва да се приемат за
скрити недостатъци, а от друга страна : предвид осъществяваната от ответника
строителна дейност, следва да се приеме,че същият е знаел за отклоненията от
качественото извършване на работата-в този смисъл съдът изцяло цени и
заключението на тройната съдено-техническа експертиза, която установява
конкретните видове и параметри на некачествено извършените строителни дейности,и
на трето място: следва да се приеме,че ищците своевременно,незабавно са
възразили,като данни за това обстоятелство могат да се извлекат от жалба вх.
№15857/16.07.2014г.,въз основа на която е образувана преписка под същия номер
при РУП –Пазарджик, т.е непосредствено след изтичане на уговорения срок на
договора,за който срок страните в производството не спорят. Претенцията-в
размера,в който е предявена - за сумата от 1 160,00 лева е основателна.
По насрещният иск и въведените с въззивната
жалба доводи: Жалбоподателите твърдят,че
изводите на първоинстанционния съд са неправилни,тъй
като се е позовал единствено на показанията на заинтересовани по делото свидетели.
Тези доводи са несъстоятелни. На първо място, самият факт,че свидетелите са
трудово ангажирани при ответника, не би могъл да обоснове извод за заинтересованост.
Безспорно е установено,че същите са извършвали ремонтните дейности в обекта на
ищците,поради което следва да се приеме,че същите имат преки и достоверни
впечатления. Конкретна заинтересованост и предубеденост не се доказва по
делото. От заключението на тройната съдебно-техническа експертиза / Приложение
4 / се установява стойността на претендираните
строителни дейности. От ангажираните гласни доказателства се установява,че
същите са извършени. По аргумент от чл. 154, ал.1
от ГПК ответниците по насрещния иск дължат
да докажат,че претендираните дейности не са
извършени. Доказателства в този смисъл не са ангажирани ,поради което изводът
на първоинстанционният съд,че сумата в размер на 346,02 лева е дължима тях за
извършени от ищеца по насрещния иск допълнителни строителни дейности е
правилен.
По изложените съображения, обжалваното решение следва
да се отмени в частта, с която искът за заплащане стойността на разходите , необходими за поправка
на недостатъците в резултат на неточно изпълнение на сключен през пролетта
на 2014г. устен
договор за изработка с предмет – извършване на ремонт
на къща в село ..., ведно със законната лихва
считано от датата на подаване
на исковата молба- 04.12.2014г до окончателното изплащане за
разликата над присъдените от 3 452 лв. до претендираните 4612
лева,и искът бъде уважен за сумата в размер на 1160,00 лева.
В останалата обжалвана част решението като правилно
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора-съразмерно на уважените
претенции, в полза на жалбоподателите следва да се присъди сумата в размер на
23,20 лева -заплатена държавна такса /д-ва за
заплатено адв. в-ние не се представят/ във въззивното производство и 163,00 лева-разноски в
първоинстанционното производство по приложен списък по чл.80 от ГПК ,а в полза на ответника -364,00 лева-платено адв. възнаграждение във въззивното
производство.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 586 постановено на 18.07.2016г. по гр.дело №
3739 по описа на Пазарджишкия районен съд за 2014г., с което е отхвърлен предявения от М.Н.Т. с ЕГН ********** и В.К.Т.
с ЕГН ********** *** против В.Д.К. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл.265, ал.1,т.2 от ЗЗД за заплащане на сумата в размер на
1160 лева- разликата от уважените 3 452 лв. до претендираните
4 612 лева-представляваща стойността на разходите, необходими за поправка
на недостатъците в резултат на неточно
изпълнение на сключен през пролетта на
2014г. устен договор за изработка с предмет – извършване на ремонт на къща в
село ..., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
подаване на исковата молба- 04.12.2014г до окончателното изплащане на
сумата,вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА В.Д.К.
с ЕГН ********** *** да заплати на М.Н.Т.
с ЕГН ********** и В.К.Т. с ЕГН ********** *** разликата от присъдените 3 452
лв. до претендираните 4 612 лева,или сумата в
размер на 1 160,00 /хиляда сто и шестдесет/ лева-представляваща стойността
на разходите, необходими за поправка на
недостатъците в резултат на неточно изпълнение на сключен през пролетта на 2014г. устен
договор за изработка с предмет – извършване на ремонт на къща в село ..., ведно
със законната лихва, считано от 04.12.2014г.
до окончателното й изплащане .
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА М.Н.Т. с ЕГН **********
и В.К.Т. с ЕГН ********** *** да заплатят на В.Д.К. с ЕГН ********** *** сумата в размер на 364,00 /триста
шестдесет и четири/ лева-представляваща
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА В.Д.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на М.Н.Т. с ЕГН ********** и В.К.Т. с ЕГН ********** *** сумата в размер
на 186,20 /сто осемдесет и шест и 0,20/
лева-представляваща съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС
.
Председател:
членове:
1.
2.