РЕШЕНИЕ
№ ……….
гр. Варна, ………….2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, XXIII-ти състав, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести април две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Пенка Михайлова, разгледа докладваното от
съдия Наталия Дичева административно дело 470/2020г. по описа на
XXIII-ти състав на Административен съд – гр. Варна, като за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба на А.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес
***, чрез адв.В.М. срещу Решение № 2/13.01.2020 г. на гл. арх. на район „Одесос“
към Община Варна, с което се отказва одобряване на инвестиционни проекти и
издаване на разрешение за строеж по заявление peг. № АУ1167349ОД/29.11.2019г.
от А.Б.Н. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти с ОСИП от ЕСУТ и
издаване на разрешение за строеж относно „Промяна предназначението на ателие 6
с идентификатор *********** по КК в апартамент 6, находящ се в сграда на ***********.
В жалбата се обосновава незаконосъобразност и
неправилност на постановения отказ.
В качеството си на собственик на ателие № 6 с идентификатор
№*********** по КК, находящо се
на пети етаж в сграда в УПИ П1-275, кв. 123 по плана на 7 м.р. ***********, гр.
Варна, съгласно НА № ***********. дело № 222/2012 год. и на паркомясто № 5, в
същия недвижим имот - УПИ Ш-275. кв. 123 по плана на 7 м.р. ***********,
съгласно НА № 178. том VI. peг. № 8580, дело № 930/2012 год., жалбоподателят е започнал процедура за промяна
на предназначението на ателие №6 с идентификатор № *********** по КК, находящо се на пети етаж в сграда в
УПИ ***********по плана на 7 м.р, ***********, гр. Варна в апартамент № 6.
Позовава се на издадена виза за проектиране, презаверена на 08.02.2019 год. от
Главен архитект на район „Одесос”, в която е констатирано, че на основание чл.
140, ал. 1, 2 от ЗУТ е възможно проектиране на жилище, представляващо промяна
предназначение на ателие № 6 с идентификатор №*********** по КК, находящо се на пети етаж в сграда в УПИ
***********по плана на 7 м.р, ***********, гр. Варна при спазване на
техническите, технологичните, санитарно - хигиенните и противопожарните
изисквания.
Счита мотивите за отказ в Решение № 2/13.01.2020г. на гл.
архитект към район „Одесос” за непълни и противоречиви поради следното:
В обжалваното
решение е посочено, че в Удостоверение №0- 202/18.12.2008г. за въвеждане в
експлоатация на сградата е допусната ОФГ, както вместо „Сграда с ателиета,
офиси и гаражи” е записано „Жилищна сграда”, поради което в деловодството е
внесена докладна записка и с Решение № 09.01.2020 г. на гл. арх. е допусната
поправка на ОФГ. Тъй като не е съгласен с реда и начина за допускането на
поправка на ОФГ, жалбоподателят е обжалвал издаденото Решение № 1/09.01.2020 г.
Оспорва констатациите по т.4 като твърди, че не се
предвиждат никакви СМР и промяна на съществуващите ел. инсталации, като същите
са въведени в експлоатация съобразно действащите нормативни документи, касаещи
този вид дейност и на заключението на инж. Велинова, което гласи, че
съществуващото водоснабдяване и отводняване в ателие 6 е аналогично на
апартамент 6 и отговаря на нормите за проектиране на експолатация и ВиК мрежи и
системи.
Моли за отмяна на издаденото решение за отказ като
незаконосъобразно. Претендират се разноски.
В съд. з. жалбоподателя, чрез проц.предствител поддържа
жалбата.
Гл.арх. на р-н „Одесос“ при Община Варна, чрез юр.к. П.М.,
оспорва жалбата. Твърди, че ПУП е влязъл в сила и не се допуска изграждане на
чиста жилищна сграда.
Заинтересованата страна- В.Ч.- като управител на етажната
собственост, се представлява от сл.защ., Т.Т.-Р., която оспорва жалбата.
Твърди, че първо следва да се промени градоустройствения план, с който се
отрежда точното предназначение на имота.
От събраните по делото доказателства е установено и между
страните няма спор, че жалбоподателят е собственик на самостоятелен обект в
сградата с идентификатор *********** по КК на гр. Варна с функционално
предназначение „Ателие". Той се легитимира като собственик с Нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот ***********, дело 222/2012г., вписванията с
вх. peг. №7329 от 09.04.2012г., Акт №187, том XVII,дело 3621.
Със заявление peг. № АУ1167349ОД/29.11.2019г. от А.Б.Н. е
депозирано съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти с ОСИП от ЕСУТ и
издаване на разрешение за строеж относно „Промяна предназначението на ателие 6
с идентификатор *********** по КК в
апартамент 6, находящ се в сграда на ***********".
По преписката е приложено Разрешение за строеж
№0-147/29.06.2006г. за „Сграда с ателиета, офиси и гаражи в *****, кв. 123 по
плана на 7-ми м.р., ул. „Капитан Петко войвода" №47, гр. Варна"
Представено е Удостоверение №0-202/18.12.2008г. за
въвеждане в експлоатация на сградата. Констатирано е, че в същото е допусната
очевидна фактическа грешка, като вместо
„Сграда с ателиета, офиси и гаражи" е записано „Жилищна сграда", поради
което в деловодството на районната администрация е внесена Докладна записка peг.
№АГУП190016900Д/13.11.2019г. от гл. експерт „Регистрация строежи" и са
инициирани действия по реда на чл. 62 от Административно-процесуалния кодекс
/АПК/ за поправка на допуснатата очевидна фактическа грешка. Поправката е
направена с Решение №1/09.01.2020г. на гл. архитект на Район „Одесос",
Община Варна, която е съобщена на заинтересуваните лица със съобщение изх.
№АГУП190016900Д-0010Д/10.01.2020г.
Приложено е Разрешение за строеж №160/26.05.2010г. за
„Преустройство на ателие 5 и ателие 6 в жилищна сграда, находяща се в *****,
кв. 123, 7м.р., ул. „Капитан Петко Войвода" №47, гр. Варна", издадено
от гл. архитект на Община Варна.
Представени са: Скица на поземлен имот №15-28479-24.01.2015г.;
Инвестиционен проект по част „Архитектура" с проектант арх. Д. Х.;
Становище по част „Електрическа" от инж. С. Б.; Конструктивно становище от
инж. Т. Т.; Становище по част „ВиК" от инж. М. В.
Не е спорно, че имот с идентификатор *****по КК на
гр.Варна, кв. 123 по плана на 7-ми м.р., с административен адрес: *****, гр.
Варна, е съсобствен, частна собственост.
В имота е изградена сграда с ателиета, офиси и гаражи на
пет етажа, с тавански етаж и подземен етаж, разположена на уличната регулация.
Сградата е съсобствена.
Самостоятелният обект в сградата с идентификатор ***********
по КК на гр. Варна с функционално предназначение „Ателие" е собственост на
А.Б.Н..
Видно от материалите по делото за имота има влезли в сила
и действащи:
- Подробен
устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/, одобрен със
заповед №Г-228/11.08.2005г. на Зам. Кмет на Община Варна, предвиждащ изграждане на нова сграда в УПИ *****„за офиси";
- Подробен
устройствен план /ПУП/ - Работен устройствен план /РУП/, одобрен със заповед
№Г-144/10.08.2009г. на Зам. Кмет на Община Варна, предвиждащ надстрояване на
съществуваща сграда в УПИ *****„за офиси";
Начинът на трайно ползване на урегулирания поземлен имот,
съгласно действащите градоустройствени планове е „за офиси".
На осн. чл.142, ал.4 от ЗУТ с внесеното заявление е
поискано съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти с ОСИП от Експертен
съвет по устройство на територията /ЕСУТ/. Инвестиционните проекти са
разгледани от ECУT при Район „Одесос", Община Варна, но с Решение по т. 4
от Протокол №8/18.12.2019г. не се приемат представените инвестиционни проекти и
не се дава положителна оценка за съответствие на проекта с основните изисквания
към строежите, със следните мотиви: Отреждането на *****, кв. 123 по плана на
7-ми м.р. гр. Варна е „за офиси".
За да постанови отказ за одобряване на инвестиционния
проект и издаване на разрешително за строеж по чл.148 от ЗУТ, Гл.арх. на р-н “Одесос“
при община Варна заявява, че инвестиционното предложение е в противоречие с
предвижданията на одобрените градоустройствени планове.
При така
установените фактически обстоятелства, съдът изведе следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е срещу подлежащ на
съдебно оспорване индивидуален административен акт, от лице, чиято правна сфера
е неблагоприятно засегната с издаването му и в предвидения от закона срок за
това.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореният отказ за одобряването на инвестиционен проект,
по реда на чл.154 ЗУТ, е издаден от Главния архитект на район
"Одесос" - компетентен орган.
Съгласно посочената разпоредба, ал. 6 измененията в одобрения инвестиционен
проект в обхвата на съществените отклонения по ал. 2, т. 5 – 8 се одобряват при
условията и по реда на 145 ЗУТ. Според чл. 145, ал. 1, т. 1 ЗУТ техническите
или работните инвестиционни проекти се съгласуват и одобряват от главния
архитект на общината (района). Поради изложеното, оспорения отказ за одобряване
на проект по реда на чл.154 от ЗУТ е издаден от компетентен орган. Спазена е
установената писмена форма. В случая е посочен издателят на акта, адресатът,
индивидуализиран е предмета на отказа, съдържа фактически и правни основания за
издаването му.
По съответствието на заповедта с материалния закон:
Съгласно чл. 154, ал. 2, т. 1 от ЗУТ съществени
отклонения от одобрения инвестиционен проект са отклонения, които нарушават
предвижданията на действащия ПУП.
Между страните не е спорно, че с Решение №
1778/23.02.22г. на ВАС по адм.д. № 8613/21г. се оставя в сила решение №
295/08.03.21г. на АС Варна по адм.д. № 645/20г. на АС Варна. С посоченото решение са отхвърлени жалбите на
А.Б.Н., К. К.Ц. и П. Р. Р. срещу Решение №1/09.01.2020г. на Главния архитект на
район „Одесос“ към Община Варна за поправка на очевидна фактическа грешка в
Удостоверение № 0-202/18.12.2008 г. на гл. архитект на район „Одесос“ – община
Варна за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда“ с 3 офиса, 6 ателиета, 3 тавански помещения, 2
паркоместа в двора, подземен гараж с 4 паркоместа; сградни ВиК отклонения;
сградно ел. захранване от ШК-4 до ТЕМЗ“, находящ се в УПИ ІІІ-275, кв.123, 7
м.р. на гр. Варна с административен адрес ул. ****, като в наименованието на
строежа се заличава текста „Жилищна“.
В мотивите на съдебния акт е посочено, че съгласно
действащия ПУП-ПРЗ и РУП, одобрени със заповед от 11.08.2005 г. на зам. кмета
на община Варна, *****, кв. 123, в който е построена сградата, е с отреждане
"за офиси". Със заявление от 04.05.2006г. възложителят прави искане
за одобряване и съгласуване на инвестиционни проекти за „жилищна сграда с офиси
и гаражи“. На същото е направено отбелязано с дата и подпис на заявителя, че
проектите са оттеглени за корекция на 11.05.2006 г. Представените по делото
инвестиционни проекти, съгласувани и одобрени на 19.06.2006 г. са за следния
строеж: сграда с ателиета, офиси и гаражи.
Със заявление от 29.06.2006г. от възложителя е поискано издаване на разрешение
за строеж на „сграда с ателиета, офиси и гаражи“. В издаденото разрешение за
строеж № О-147/29.06.2006 г., в протокол от 22.01.2007г. за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, както и
в останалата строителна документация сградата е описана по същия начин.
Допуснатите изменения по време на строителството на основание чл. 154, ал. 5 ЗУТ, отразени в две забележки върху строителното разрешение, не касаят корекции
в предназначението на предвидените обекти, а промяна в местоположението на
въздуховодите на вентилацията на подземния гараж и в част ВиК. В обяснителната
записка към инвестиционния проект е дадено подробно описание по етажи на отделните
обекти в сградата и РЗП за всеки от тях, като са предвидени единствено изби,
подземен паркинг, проход, паркоместа, офиси, стълбище и асансьор, ателиета и
тавански етаж. По отношение на този етаж, за който жалбоподателите твърдят, че
представлява жилище/апартамент, в графичната част на проекта са обозначени
следните помещения: стълбище, асансьор, три тавански помещения, балкон и
покрив-тераса. В случая строежът в
удостоверението за въвеждане в експлоатация е описан като „Жилищна сграда с 3
офиса, 6 ателиета, 3 тавански помещения, 2 паркоместа в двора, подземен гараж с
4 паркоместа; сградни ВиК отклонения; сградно ел. захранване от ШК-4 до ТЕМ3“.
В цялата приложена документация, послужила като основание за издаването му, е
индивидуализиран като „сграда с ателиета,
офиси и гаражи“. По този начин органът въз основа на задължително
изискваните документи и книжа и направения оглед на строежа след завършването
му, е формирал воля именно за въвеждане в експлоатация на този строеж, а не на
такъв, представляващ жилищна сграда. В случая действително е налице
несъответствие между формираната воля на административния орган и нейното
обективно изразяване в писмения текст на акта, доколкото в удостоверението за
въвеждане в експлоатация се визира именно строежът, изпълнен въз основа на
одобрените инвестиционни проекти и издаденото разрешение за строеж. На практика
се касае за допусната техническа грешка в наименованието му, което се
установява от всички доказателства по преписката, по отношение на които органът
е формирал действителна воля за издаване на удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж, който не е жилищна сграда.
Следователно по делото не е спорно, че съгласно
действащия ПУП-ПРЗ и РУП, одобрени със заповед от 11.08.2005 г. на зам. кмета
на община Варна, *****, кв. 123, в който е построена сградата, е с отреждане
"за офиси". В този смисъл представеният проект на жалбоподателя по
заявление peг. №
АУ1167349ОД/29.11.2019г. за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти с
ОСИП от ЕСУТ и издаване на разрешение за строеж относно „Промяна
предназначението на ателие 6 с
идентификатор *********** по КК в апартамент 6, находящ се в сграда на ***********",
е в отклонение, защото нарушава предвижданията на действащия ПУП.
Предвид
изложеното, настоящият състав намира подадената жалба за неоснователна. Инвестиционният проект на жалбоподателя, подаден със заявление
peг. № АУ1167349ОД/29.11.2019г., е в отклонение,защото нарушава предвижданията
на действащия ПУП, според който не само неговият собствен имот, но и цялата
сграда е отредена за офиси. В този смисъл и оспорения индивидуален
административен акт- Решение № 2/13.01.2020 г. на гл. арх. на район „Одесос“
към Община Варна, с което се отказва одобряване на инвестиционни проекти и
издаване на разрешение за строеж на жалбоподателя, поради констатираното
противоречие с предвижданията на ПУП, е правилно.
По разноските: С оглед изхода на делото, на ответника
следва да се присъдят разноски при прилагане на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл.
144 от АПК и на осн. чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ на Община Варна следва да се присъди сумата от 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.
2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалба на А.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес ***, срещу
Решение № 2/13.01.2020 г. на гл. арх. на район „Одесос“ към Община Варна, с
което се отказва одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение
за строеж по заявление peг. № АУ1167349ОД/29.11.2019г.
ОСЪЖДА А.Б.Н., ЕГН: **********, с адрес *** да заплати на Община
Варна сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен съд.
СЪДИЯ: