Определение по дело №293/2020 на Окръжен съд - Ямбол

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№260045/22.1.2021 г.                              22.01.2021 година                        гр.Ямбол

 

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

Ямболският окръжен съд,  І-ви въззивен граждански състав, 

на 22.01.2021  година, в закрито заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА СТОЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА ПЕЙЧЕВА

                      НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                      

секретар:

като разгледа докладваното от съдия К.Пейчева

в.гр.д. № 293 по описа за 2020 година на ЯОС,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С молба от адв.С.Т. *** като пълномощник на Н.Г.А. *** - въззиваема страна, се прави искане за допълване на решението на ЯОС в частта за разноските. Смята, че неправилно ЯОС не е присъдил разноски на възиваемия и иска съдът да допълни решението си в частта за разноските като осъди въззивника ПРБ да заплати на въззиваемия направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

В срока за отговор по чл.248, ал.2 от ГПК, е постъпил писмен отговор от въззивника ПРБ, чрез прокурор при ЯОП - М. Б., с който се оспорва молбата като неоснователна и се излагат съображения, че не е представен списък на разноските. Направено е възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение от 500лв..

Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските.

ЯОС намира, че молбата за допълване на решението по делото в частта му за разноските е подадена в срока по чл.248, ал.1 от ГПК и е допустима. По същество, молбата е частично основателна.

Молителят-въззиваем е подал отговор на въззивната жалби и е претендирал разноските, направени пред въззивната инстанция. Видно от договор от 24.05.2020г. за правна защита и съдействие, въззиваемият Н.А. е сторил разноски в размер на 500лв. за адвокатско възнаграждение, платени в брой. Въззиваемият би имал право на направените от него разноски, ако въззивният съд потвърди първоинстанционното решение и отхвърли въззивната жалба. В случая с постановеното решение №264/30.10.2020г. по в.гр.д.№ 293/2020г. по описа на ЯОС, въззивният съд уважава частично жалбата на ПРБ и отменя решение № 40/23.01.2020г. на ЯРС, постановено по гр.д.№ 3579/2019г. по описа на ЯРС, в частта, с която ЯРС осъжда Прокуратурата на Република България, на основание чл.86 от ЗЗД, да заплати на Н.Г.А. с ЕГН **********, законната лихва върху обезщетението считано от 10.10.2016 г. до окончателното изплащане на сумата, и осъжда Прокуратурата на Република България, на основание чл.86 от ЗЗД, да заплати на Н.Г.А. с ЕГН **********,***, законната лихва върху обезщетението от 2000лв. за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.201 от НК, считано от 17.08.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. ЯОС потвърждава решението на ЯРС в останалата обжалвана част, с която Прокуратурата на Република България, на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, е осъдена да заплати на ищеца Н.Г.А. сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.201 от НК. С въззивното решение не са присъдени разноски. Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК, т.8, липсата на представен списък по чл.80 от ГПК в хипотезата, при която съдът не се е произнесъл по искането за разноски не е основание да се откаже допълване на решението в частта му за разноските. Поради това, на въззиваемия А., с оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски. От представеното по делото адв.пълномощно е видно, че въззиваемият е направил разноски пред въззивната инстанция в размер на 500лв., платени в брой. Въззивникът ПРБ е направил възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 500лв. на насрещната страна. При възражение за прекомерност, в контекста на приложното поле на чл.78 ал.5 от ГПК, съдът е длъжен да прецени дали размерът на заплатените разноски е адекватен на естеството на извършените  процесуални действия. С оглед защитавания интерес минималното адвокатско възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е 370лв. и предвид обема на извършената от процесуалния представител на въззиваемия работа по делото - изготвяне на отговор на жалбата, както и молба, с оглед фактическата и правна сложност на делото, ЯОС смята за основателно направеното от въззивника възражение за прекомерност на размера на претендираното от въззиваемия адвокатско възнаграждение и същото следва да бъде намалено на 370 лв., като с оглед частичното отхвърляне на въззивната жалба, на въззиваемия следва да се присъдят 320лв.

На основание изложеното, ЯОС

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

Допълва, на основание чл.248, ал.1 от ГПК, решение №264/30.10.2020г. на ЯОС по в.гр.д.№ 293/2020г. по описа на ЯОС, със следното:

Осъжда въззивника - Прокуратурата на Република България, представлявана от Главен прокурор, с адрес: гр.София, бул.„Витоша“ № 2, на основание чл.78, ал.3 вр. чл.273 от ГПК, да заплати на Н.Г.А. с ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, кантора **, адв.С.Т. ***, 320лв. - направени разноски във въззивното производство.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.

 

 

 

 

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                    

 

 

 

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:1.                          

 

 

 

                                                                                         2.