МОТИВИ
по
присъда № 10/05.04.2016
година, постановена по НОХД
№
682/15 година по описа на Софийския
окръжен съд
С.о.п. е повдигнала обвинение пред съда на подс.
М.Л.В., за това, че на 09.01.2015 г. около 07.40 ч. на първокласен път І – 8 от
републиканската пътна мрежа, в участъка на 43 – ти километър, землището на гр.
Б., обл. С., в платното за движение от гр. С. към гр. С., обл. С., при
управлението на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Субару” модел
„Легаси 3.0 Аутбек” с рег. № ******, е нарушил правилата за движение, визирани
в Закона за движение по пътищата (ЗДвП), а именно чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, който
гласи „На пътя водачът на пътно превозно средство се движи най-вдясно по платното
за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва
най-дясната свободна лента”, и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.И. А.,
с ЕГН ********** от гр. С., като след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл. 343 а, ал. 1, б. Б,
вр.чл. 343, ал. 1, б.”В”, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебни прения представителят на държавното
обвинение – прокурор Б. К. от СОП, счита, че обвинението е доказано по несъмнен
и категоричен начин от всички събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства в хода на съдебното производство. Поддържа се, че установената в хода на
съдебното следствие фактическа обстановка изцяло съвпада с изложената в
обстоятелствената част на обвинителния акт. Иска се подсъдимият да бъде признат
за виновен по повдигнатото обвинение, като спрямо него бъде определено наказание
при превес на утежняващи вината обстоятелства - посочени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, и наказанието бъде в размер, надвишаващ значително
минимума, определен за състава на престъплението. Иска се да бъде взето
предвид, че пострадалото лице като водач на МПС е допринесло със своите
действия за настъпване на общественоопасните последици. Веществените
доказателства, иззети в хода на наказателното производство, се предлага да
бъдат върнати на правоимащите лица.
Повереникът на
частния обвинител Е.И. - адв. Д. от САК, счита, че в хода на съдебното
следствие по безспорен начин е установено, че подсъдимият М.В. е допуснал
нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП и се е движил в лявата активна лента за
движение на Главен път № 8, въпреки че дясната е била свободна и законът го е
задължавал да се движи именно в тази лента. Сочи се, че вещите лица по делото
категорично са заявили, че ако подсъдимият се е движил именно в тази дясна
активна лента за движение, и в момента на възприемане на направената маневра от
страна на Г.И. А. е започнал да намалява скоростта, той е имал възможност както
да премине вдясно от автомобила, управляван от Г.И. А., така и да спре при тази
опасност за движението. Нарушението на чл. 15 от ЗДвП се сочи като такова в
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, а именно смъртта
на Г.И. А.. Подчертава се, че на мястото на ПТП участъкът е прав, има две
платна за движение с по две ленти във всяка посока, на мястото на реализирането
на ПТП има и странично отклонение от три
метра – като по време на реализираното ПТП в нито една от посоките на движение
не се е движил друг автомобил, движението е било ненатоварено. Твърди се, че подсъдимият
е имал възможност да възприеме фактическата обстановка от много голямо
разстояние, както и да възприеме факта, че вдясно от пътя е спрял автомобил, от
който слиза синът на починалия, автомобил, който след това започва маневра,
така че е имал възможност и да реагира на тази опасност на движението. Сочи се,
че не е имало никакви субективни и обективни причини подсъдимият да не
възприеме автомобила, управляван от Г. А., като опасност за движението, съответно
да започне да намалява скоростта, както изисква законът, и да се движи в
дясната лента, както изисква законът, и при тези обстоятелства е нямало да бъде
отнет един човешки живот. Повереникът на частния обвинител се съгласява, че
пострадалият А. в голям степен е допринесъл със своите действия за настъпване
на ПТП – преди предприемане на маневрата не се е убедил, че няма да застраши
останалите участници в движението, като се иска от съда това да бъде взето
предвид при определяне размера на наказанието на подсъдимия. Счита се, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено около минимума, предвиден в
закона, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на определеното
наказание да бъде отложено.
Частният
обвинител Е.И., редовно призован, не се явява в последното по делото съдебно
заседание.
Защитникът на
подсъдимия В. - адв. С. от САК, счита, че обвинението не е доказано. Сочи се, че
действително по делото е доказано, че в процесния пътен участък, съставен от
две полуплатна за движение, всяко от които съставено от по две пътни ленти;
подсъдимият се е движил в лява пътна лента, при положение, че в негова дясна
пътна лента за движение не е имало други автомобили, което да му пречат да
осъществява движението си именно там; като не е доказано по никакъв начин, че
именно движението на подсъдимия В. в лява, а не в дясна лента, е именно причина
за настъпване на процесното ПТП. Прави се съпоставка на изготвените
автотехнически експертизи, като се счита, че от страна на подсъдимия е
извършено нарушение не на чл. 15 от ЗДвП, а на чл. 20 от същия закон – каквото
обвинение обаче не е повдигнато.
Изводите на
вещите лица по двете тройни и единична автотехнически експертизи, базиращи се
на откритите следи от странично
приплъзване на гумите на л.а. „Фолксваген”, се считат за неправилни и зле
мотивирани, тъй като са базирани на вероятно сгрешен протокол за оглед на
местопроизшествие. Алтернативно, ако бъде счетено от съда, че подсъдимият В. е
виновен за настъпване на процесното ПТП, се сочи, че наложеното наказание
спрямо него следва да бъде определено при превес на смекчаващите вината
обстоятелства; а тъй като за процесното деяние не се предвижва минимум на наказанието
лишаване от свобода, се иска да бъде приложена разпоредбата на чл. 55 от НК и
наказанието ЛС да бъде заменено с пробация, като какви точно мерки да бъдат
определени по наказанието пробация се предоставя на съда. В случай, че от
страна на съда бъде преценено, че наказанието пробация не е достатъчно тежко за
извършеното от подсъдимия В. деяние, се предлага по отношение на него да бъде
определено наказание в размер на две години ЛС, изпълнението на което при
условията на чл. 66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от три години. Иска
се в случай на осъдителна присъда подсъдимият да бъде лишен от право да
управлява МПС за срок от две години.
Подсъдимият М.В.
в съдебни прения се присъединява към пледоарията на защитата; изразява своето
съжаление от смъртта на пострадалия, като смята, че е бил в невъзможност да
предотврати по какъвто и да е начин произшествието. Твърденията, че е било
възможно да спре автомобила, се считат за „чисто спекулативни”, тъй като никой
шофьор не се съобразява с автомобилите извън пътното платно, когато същите не
са в движение; а е задействал спирачната система на автомобила веднага, след
като видял, че автомобилът се движи и навлиза в пътното платно. В последната си
дума пред съда моли за оправдателна присъда.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 14 от НПК, приема за установено
следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият М.В. е правоспособен водач на МПС от 2003 г. – категории В М АМ
В1, като се води на отчет в ОДМВР М. – установено от справка от
ОДМВР М. за водача М.Л.В. – ДП, л. 118 – 120, и копия на контролен талон и
СУМПС – ДП, л. 160. За периода 2006 – 2014 г. подсъдимият е бил
многократно санкциониран за нарушения на правилата на ЗДвП, видно от цитираната
справка; като към датата на произшествието същият нямал отнети контролни точки.
Пострадалият Г.И. А. бил правоспособен водач на МПС, положил изпит на
06.09.1962 г., с регистрирано в електронната система на КАТ издадено СУМПС от 1997 г., категории В М АМ –
установено от справка от СДВР Отдел ПП – ДП, л. 123 – 125, и копия
на контролен талон и СУМПС – ДП, л. 166. За периода 2008 г. – 2013 г. пострадалият бил многократно санкциониран за нарушения на правилата на ЗДвП, видно от посочената
справка; като към датата на произшествието на същия били отнети 16 контролни
точки.
На
09.01.2015 г. подсъдимият М.В. и свидетелите Г. Г., Л. М. и В. Я. тръгнали за
ски курорт в Австрия. Подсъдимият управлявал собствения си лек автомобил марка
„Субару”, модел „Легаси 3.0 Аутобек” с рег. № *****; на предната седалка до
него се возел свидетелят Г., а на задната седалка пътували свидетелите Я. (зад
подсъдимия) и М. (зад свидетеля Г.). Друга част от компанията тръгнала с втори
автомобил, в който пътували свидетелят Б. Г. и лица със собствени имена Т. и К..
Малко след 6.40 часа компанията напуснала пределите на град С. и потеглила към
сръбско-българската граница. На бензиностанция в град Б. вторият автомобил
спрял, за да зареди гориво, а автомобилът, управляван от подсъдимия В.,
продължил пътя си. Било на разсъмване - светло, облачно - без слънце, с
нормална видимост, студено – с температура на въздуха минус 11 градуса по
Целзий, без валежи, тихо.
Междувременно
пострадалият Г. А. решил да откара сина си – свидетеля И. И., до работното му
място; като двамата се качили на собствения на пострадалия лек автомобил марка
„Фолксваген”, модел „Пасат” с рег. № *****. Пострадалият А. управлявал
автомобила, а свидетелят се возел на предната дясна седалка до него. Пострадалият
А. страдал от диабет, а въпреки нарушеното си зрение не носел очила (дори
когато шофирал), като отхвърлял молбите на близките си в тази връзка. По време
на движението към местоработата на свидетеля И. И. пострадалият извършил
няколко нарушения на ЗДвП – преди и по време на маневра не включвал светлинните
пътепоказатели на превозното средство (мигачи), неправилно се престроявал на
светофарите, не осигурявал предимство на останалите участници в движението. В
района на предприятието за печене на ядки, находящо се в участъка на 43 – ти
километър, землището на гр. Б., обл. С., пострадалият спрял автомобила плътно
вдясно в дясното полуплатно за движение – насочен към К.. Тъй като не включил
аварийните светлини за престоя си, свидетелят И. И. го направил вместо него, но
пострадалият А. изключил светлините и му казал да не пипа нищо по таблото на
автомобила му. Тогава свидетелят И. И. слязъл от автомобила и се отправил към
предприятието - в посока, обратна на тази, в която до този момент се движели.
Около 07.40
часа управляваният от подсъдимия В. автомобил се движел по първокласен път № 8
от републиканската пътна мрежа, при сухо асфалтово покритие, на прав равнинен
участък от пътя, в зоната на 43 – ти километър, в землището на град Б.. Асфалтът
бил дребнозърнест, гладък, без нарушения на повърхностното покритие; автомобилът
се движел в лявата лента за движение, в посока град С. – ГКПП К., със скорост
от 100 км/ч.
В зоната на движение на автомобила нямало действащи пътни знаци. Платното за
движение в пътния участък било двупосочно, съставено от две самостоятелни
полуплатна за движение в противоположните посоки, отделени едно от друго
посредством двойна непрекъсната бяла линия „М2”. Всяко платно било съставено от
две ленти за движение, отделени една от друга с единична бяла прекъсната линия
„М3”, като всяка пътна лента била с ширина 3.70 метра. Поради
ранния час движението в участъка не било интензивно.
Пострадалият А.
привел в движение управлявания от него автомобил, след което, без да включи
светлинните пътепоказатели на превозното средство, без да се огледа и да се
убеди, че няма да застраши останалите участници в пътното движение, навил
волана вляво, потеглил от място и предприел маневра за завиване в обратна
посока. При това той пресякъл дясната лента за движение в посока С. – К. и
установил автомобила почти перпендикулярно на лявата лента за движение в тази
посока, с челната част в зоната на двойната непрекъсната линия, отделяща двете
полуплатна за движение в противоположните посоки. По този начин предната част
на автомобила изминала път около 6.40 метра, със средна скорост от 5 км/ч.
Част от
престоя на лекия автомобил „Фолксваген” вдясно на дясното полуплатно за
движение бил забелязан от подсъдимия В., като по това време пред управлявания
от него автомобил нямало превозни средства. Подсъдимият не възприел автомобила
на пострадалия като опасност за движението и продължил да управлява автомобила
„Субару” със скорост от 100
км/ч. в лявата лента за движение в посока К., макар
вдясно от него лентата за движение да била свободна от превозни средства, а
преди и след управлявания от него автомобил да нямало други ППС.
Междувременно,
свидетелят И. И., тръгвайки в посока към предприятието за печене на ядки (обратна
на движението на лекия автомобил „Фолксваген”), възприел приближаването на
лекия автомобил „Субару” и тъй като знаел, че баща му ще прави маневра обратен
завой, махнал с ръка с цел да бъде видян от него в огледалото за обратно
виждане и той да преустанови вече предприетата маневра – което обаче
пострадалият А. не сторил.
Предприетата
от пострадалия маневра била забелязана от подсъдимия; и в момента, в който лекият автомобил „Фолксваген”
бил разположен почти перпендикулярно на лявата лента за движение в посока К., при
което челната му част наближавала двойната непрекъсната линия, подсъдимият В.
задействал спирачната система на управлявания от него автомобил, но въпреки
това настъпил удар между челната част на лекия автомобил „Субару” и лявата
странична част на лекия автомобил „Фолксваген” – по дължина на около 28.00 – 29.00 метра от линията
на ориентир № 1 (западния край на земно пространство, отделящо вход и изход на
предприятие за печени ядки, намиращ се непосредствено на десния край на асфалтовото
покритие на ПП І -8) в посока от С. към К.; по широчина на около 4.00 – 6.00 метра наляво от
десния край на дясната лента, в същата посока. Вследствие на удара, лекият
автомобил „Фолксваген” бил отхвърлен напред и вляво по отношение посоката на
движение на лекия автомобил „Субару”, като по време на отхвърлянето лекият
автомобил „Фолксваген” извършвал и ротационно движение около вертикалната си
ос, в посока обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка на около
45 градуса, като в крайната фаза на отхвърлянето се установил в мястото, на
което е описан в протокола за оглед на местопроизшествие – в посока на огледа
(град С., запад) предно дясно колело на 39.00 метра от линията
на ориентир № 1 и на 11.48
метра вляво от ориентир № 2; (десния край на асфалтовото
покритие на платното за движение на ПП І – 8), задно дясно колело на 56.90 метра от линията
на ориентир № 1 и на 10.40
метра отляво на ориентир № 2.
Непосредствено
след установяването му на място, откъм двигателя на лекия автомобил
„Фолксваген” пламнал пожар.
След удара
лекият автомобил „Субару” продължил движението си напред и леко вдясно, като
също извършвал и ротационно движение около вертикалната си ос в посока обратна
на въртенето на часовниковата стрелка, и след като се завъртял на около 150
градуса, се установил на мястото, на което е описан в протокола за оглед на
местопроизшествие – предно ляво колело на 44.20 метра от линията
на ориентир № 1 в посоката на огледа и на 3.43 метра вляво от
ориентир № 2, задно дясно колело на 46.10 метра от линията на ориентир № 1 и на 1.68 метра вляво от
ориентир № 2.
Свидетелят И. И.
се затичал към лекия автомобил „Фолксваген” и опитал да извади баща си, но
установил, че краката му са заклещени, а баща му е мъртъв – при което му
затворил очите и изтичал до лекия автомобил „Субару”, за да види има ли
пострадали в него.
Свидетелката М.
излязла от задна дясна врата на автомобила и седнала на снега отстрани на пътя;
от автомобила излезли и свидетелите Г. и Я., както и подсъдимият В..
Подсъдимият В. незабавно се обадил на тел. 112 и съобщил за случая, след което,
виждайки дима от автомобила на пострадалия, се насочил към него с
пожарогасителя от автомобила си в ръце. С него тръгнал и свидетелят Я., и заедно
със свидетеля И. И. всички отишли до този автомобил. Свидетелят В. Н. – който
по това време случайно преминавал на път за работа, възприел ударените и
установени на местата си леки автомобили, спрял управлявания от него автомобил,
обадил се на тел. 112 и слязъл, като отишъл до лекия автомобил „Фолксваген” и
видял, че пострадалият А. не дава признаци на живот. Свидетелят опитал да угаси
възникналия пожар с пожарогасителя от автомобила си; спрели и други автомобили,
от тях излезли неустановени лица и също се опитали да угасят пламъците – което
обаче успели да направят напълно едва служителите на пожарната служба.
Подсъдимият се
обадил по телефона и на свидетеля Б. Г., като му съобщил за станалото, а
свидетелят и останалите пътуващи във втория автомобил на компанията тръгнали от
бензиностанцията, на която се намирали, и пристигнали на мястото на
произшествието след няколко минути – като от разстояние забелязали дима от
горящия автомобил на пострадалия А..
След констатиране
на смъртта на Г. А. за случилото се били уведомени синът му – свидетелят Е.И.,
и съпругата му – свидетелката Л. И.
Описаната
по-горе като възприета от съда фактическа обстановка се изведе от писмените и
гласни доказателства и доказателствени средства – обясненията на подсъдимия М.В.;
показанията на свидетелите Г. Г., Л. М., В. Я., Б. Г., И. И., В. Н.; протокол
за оглед на местопроизшествие – ДП, л. 11-15 с фотоалбум към протокол за оглед
на местопроизшествие – ДП, л. 16-36, протокол за химическа експертиза – ДП, л.
96, талон за медицинско изследване – ДП, л. 97, протокол за медицинско
изследване – ДП, л. 98, фиш за спешна медицинска помощ – ДП, л. 100, констативен
протокол за ПТП с пострадали лица – ДП, л. 108, извлечение от акт за смърт на Г.И.
А. – ДП, л.111, удостоверение за наследници на Г. А. – ДП, л. 114,
удостоверение за съпруга и родствени връзки на Г. А. – ДП, л. 115, справка от
ОДМВР М. за водача М.Л.В. – ДП, л. 118 – 120, справка от СДВР за водача Г.И. А.
– ДП, л.123 – 125, справка за л.а. с рег. № ****** – собственик Г. А., справка
от Дирекция „Национална система 112”,
Районен център 112 – С. – ДП, л. 128, справка от ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението”, Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението” – ДП, л. 130, телефонограми – ДП, л. 131 – 132, справка за личен
лекар на Г. А. – ДП, л. 137, справка от Областно пътно управление *** – ДП, л.
143, справка от Национален институт по метеорология и хидрология – ДП, л. 146,
докладна записка за ОИМ – ДП, л. 155, копия талон за ГО, контролен талон,
СУМПС, лична карта на М.В. – ДП, л. 160, застрахователна полица за ГО – ДП, л.
161 – 163, полица по застраховка „Каско на МПС” – ДП, л. 164, удостоверение за
техническа изправност на ППС – ДП, л. 165, копия контролен талон, талон за ГО,
СУМПС на Г. А., удостоверение за техническа изправност – ДП, л. 166, застрахователна полица за ГО –
ДП, л. 167, удостоверение за техническа изправност на ППС – ДП, л. 168,
разписка за данък МПС – ДП, л. 169, сметка за платена застрахователна премия –
ДП, л. 170. Фактическата обстановка се установява и от заключенията на СМЕ на
труп - изготвена от д-р Е.И. (ДП, л. 61
– 65), СХЕ - изготвена от А.А.
Анастасова (ДП, л. 67), СХЕ – изготвена от В.Н.Д. (ДП, л. 70), СХЕ – изготвена
от В.Н.Д. (ДП, л. 71), автотехническа експертиза – изготвена от инж. А.П.Д. (ДП,
л. 80 – 92), и две допълнителни тройни автотехнически експертизи – изготвени в
хода на съдебното производство от инж. Ц.В.В., инж. В.С.П. и инж. А.П.Д., и от разпита
на вещите лица в съдебно заседание. Доказателствата и доказателствените
средства са в синхрон помежду си, взаимно се допълват и не се откриват
противоречия между тях, които да са от значение за възприетата от съда
фактическа обстановка.
Незначителните
несъответствия в гласните доказателства – напр. кои са лицата, които първи са
отишли да лекия автомобил „Фолксваген”, и какви действия е предприел свидетелят
И. И. след ПТП за търсене на помощ, съдът отдаде както на изтеклия период от
време от случилото се до разпита на свидетелите в съдебно заседание, така и на
напрегнатата ситуация, в която са се озовали лицата, при което възприятията им
са били съсредоточени в участниците в ПТП и обстоятелството дали са пострадали,
а не в обкръжаващата ги среда и последователността на действията на всеки от
тях.
При аутопсията
на трупа на пострадалия Г. А., видно от заключението на СМЕ на труп, са
установени черепно-мозъчна травма със субарахноидален кръвоизлив около
малкомозъчните полукълба и контузия с разкъсване в областта на моста, гръдна
травма с двустранно счупване на ребра и счупване на гръдната кост, контузия на
белите дробове и медиастинума, разкъсване на аортата и сърцето, хемо- и пневмоторакс;
гръбначно- мозъчна травма със счупване на телата и отваряне на
гръбначно-мозъчния канал на 2-ри и 3-ти гръдни прешлени, кръвонасядане на
мускулатурата по предната повърхност на гръбначния стълб в областта на шията;
коремна травма със счупване и отваряне на тазови пръстен в областта на
симфизата и кръстната кост двустранно, разкъсване на черния дроб по долната му
повърхност, разкъсване на хилуса на левия бъбрек, контузия на панкреаса и
чреводържателя; счупване на дясната мишнична кост, счупване на лявата бедрена
кост, охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по главата и горните
крайници; изгаряния от ІІ-ра степен по долните крайници; генерализираща
атеросклероза и високостепенна коронаросклероза, хипертонична болест
(хипертрофия на миокарда на лявата камера и нефросклероза), емфизем на белите
дробове, мастна дистрофия на черния дроб, оток на мозъка и белите дробове.
Причината за смъртта на Г. А. е съчетаната черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна,
гръдна и коремна травма със счупвания на кости на крайниците с нараняване на
жизненоважни органи. Установените травматични увреждания са резултат от удари с
или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети, както и от притискане между
такива предмети, и добре отговарят да са получени в условията на ПТП.
Изгарянията по долните крайници са резултат от действието на висока температура
и могат да се получат в условията на ПТП при запалване на автомобила. При
извършеното съдебно-химическо изследване не се установява наличие на упойващи
вещества в кръвта на пострадалия.
Видно от
заключението на СХЕ № А-37/15, в изпратената за химическо изследване проба
кръв, взета от трупа на пострадалия, с техниката на газовата хроматография не
се доказва наличие на етилов алкохол; не се доказва и наличие на други летливи
редуциращи вещества.
Установява се
от заключението на СХЕ № 39/2015 г., че в изпратената за химическо изследване
проба кръв, взета от трупа на пострадалия, с методите на тънкослойната
хроматография и УВ – спектрофотометрия не се доказва наличие на алкалоиди
(синтетични и опиеви вещества), барбитурати, салицилати, бета-блокери,
фенотиазинови, бензодиазепинови и имипраминови лекарствени средства.
От
заключението на СХЕ за карбоксихемоглобин № СО-3/2015 г. се установява, че в
изпратената за химическо изследване проба кръв, взета от трупа на пострадалия,
спектрофотометрично не се доказва наличие на карбоксихемоглобин.
От протокол за
химическа експертиза № 19/12.01.2015 г. се установява, че при изследването на
проба кръв, взета от подсъдимия В., не се доказва етилов алкохол.
От изготвената
в хода на производството автотехническа експертиза, изготвена от вещото лице А.Д.,
се установява, че ПТП е възникнало на
43-ти километър от първокласен път № 8 от републиканската пътна мрежа, в
землището на гр. Божурище, непосредствено пред входа към предприятие за печени
ядки, в продължително прав, равнинен участък. Освен описаните по-горе в
мотивите характеристики на пътното платно е установено, че вдясно от дясната
лента за движение от полуплатното за движение в посоката на огледа се намира
ускорителна лента, предназначена за МПС, излизащи от предприятието за ядки, с
широчина 3.00 метра,
която продължава в посоката на огледа до 50.00 метра от линията
на ориентир № 1, като от ориентира до 20.00 метра е отделена
от платното за движение с единична непрекъсната линия „М1” и от 20.00 до 50.00 метра същата
линия е единична прекъсната „М3”. Предвид състоянието на лекия автомобил
„Фолксваген” вещото лице не се ангажира с извод относно техническото му
състояние към момента непосредствено преди ПТП; а най-вероятно към същия момент
лекият автомобил „Субару” е бил технически изправен. Като място на удара между
процесните автомобили по дължина и широчина на платното за движение е прието -
по дължина на около 28.00 – 29.00
метра от линията на ориентир № 1 (западния край на земно
пространство, отделящо вход и изход на предприятие за печени ядки, намиращ се
непосредствено на десния край на асфалтовото покритие на ПП І -8) в посока от С.
към К.; по широчина на около 3.50 – 6.00 метра наляво от
десния край на дясната лента, в същата посока. Прието е от вещото лице, че
ударът между процесните автомобили е извършен изцяло в лявата лента за движение
в посока С. – К.. Относно скоростта на движение на лекия автомобил „Фолксваген”
е прието, че е потеглил от място, достигнал е скорост на движение около 10 км/ч. и непосредствено
преди удара с лек автомобил „Субару” се е установил на място – т.е. в момента
на удара скоростта на движение на този автомобил е равна на 0 км/ч. Скоростта на
движение на лекия автомобил „Субару” към момента на удара е определена от
вещото лице на 100 км/ч.,
като при тази скорост опасната зона за спиране е визирана като 115 метра, и е изчислена
опасната зона за спиране на същия автомобил при скорост от 90 км/ч., а именно 101 метра. Механизмът на
възникване и развитие на ПТП е определен от вещото лице като посочения по-горе
в настоящите мотиви; като е посочено, че в зоната на ПТП подсъдимият е имал
реална възможност да забележи навлизането на лекия автомобил „Фолксваген” в
лентата му за движение от разстояние не по-малко от 150 метра (предвид
правият и равнинен участък и нормалната видимост). Като причина за настъпване
на ПТП са приети субективните действия на водача на лекия автомобил „Фолксваген”,
който в зоната на ПТП, преди предприемане на маневрата от негова страна не се е
убедил, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него и да извърши маневрата,
като се съобрази с тяхното положение, посока и скорост на движение – като при
спазване на посочените правила за пострадалия А. ПТП е било предотвратимо. За
подсъдимия В. е прието, че отстоянието на челната част на управлявания от него
лек автомобил към момента, в който челната част на лекия автомобил „Фолксваген”
се е намирала на един метър вдясно от непрекъснатата линия „М3”, отделяща
лентите за движение в посока С. – К., е било 86 метра, като при
движение със скорост от 100
км/ч. предвид изчислената опасна зона за спиране от 115 метра ПТП за него е
непредотвратимо. Посочено е от вещото лице, че ако в зоната на възникване на ПТ
лекият автомобил „Субару” се е движил в най-дясната свободна лента, както
нормативно е вменено на водача, то тогава ПТП за подсъдимия е било
предотвратимо. От разпита на вещото лице Д. в съдебно заседание се установява,
че спирачни следи в зоната на самото ПТП не са констатирани и описани в
огледния протокол, а описаните в него и посочени в скицата следи са от двете
десни гуми при страничното приплъзване на лекия автомобил „Фолксваген”,
оставени след удара с лекия автомобил „Субару”. Уточнява се, че в областта на
тези две следи е ударът между двата автомобила, при което в момента на удара
предна дясна гума на лекия автомобил „Фолксваген” се е намирала на 5.80 метра, считано от
десния край на платното за движение; предната броня на автомобила се е намирала
на около половин до един метър вдясно от двойната непрекъсната линия (разделяща
посоките на движение); а крайна задна част на автомобила е била на около 2.10 метра от десния
край на платното за движение. Подчертава се от вещото лице, че безопасното
отстояние, което трябва да спазва автомобилът от десния край на платното за
движение, от професионална гледна точка следва да е минимум половин метър; но е
необходимо да се има предвид, че в конкретния случай вдясно от платното за
движение има т.нар. ускорителна лента – също асфалтирано пространство с
широчина от 4 метра,
като платното за движение не е ограничено от бордюри или банкет, а към момента
на ПТП ускорителната лента е била почистена от снега и гладко асфалтирана.
Посочва се от вещото лице, че в случай, че лекият автомобил „Субару” се е
движел в дясната лента, е имал възможност при настъпване на опасността да
намали скоростта на движение и да мине зад задна броня на лекия автомобил
„Фолксваген”, без да настъпи удар между автомобилите (тъй като широчината на
лекия автомобил „Субару” е 1.73
метра). Относно липсата на спирачни следи на въпрос от
съда вещото лице пояснява, че при техническия оглед на лекия автомобил се
установява много добро техническо състояние на гумите, лекият автомобил е с
автоматична скоростна кутия и с ABS система, чиято функция е към момента, когато гумите започнат да оставят
следи, да освободи спирачното усилие, за да не се получава приплъзване – при
тези условия и сухо асфалтово покритие е нормално да не са оставени спирачни
следи.
В хода на
съдебното следствие е допусната допълнителна тройна автотехническа експертиза,
като вещите лица са стигнали до извода, че мястото на удара между двата леки автомобила
е по дължина на около 28.00 – 29.00 метра от линията на ориентир № 1
(западния край на земно пространство, отделящо вход и изход на предприятие за
печени ядки, намиращ се непосредствено на десния край на асфалтовото покритие
на ПП І -8) в посока от С. към К.; по
широчина на около 4.00 – 6.00
метра наляво от десния край на дясната лента, в същата
посока. При анализиране на материалите по наказателното производство експертите
приемат, че водачът на лек автомобил „Фолксваген” е потеглил от място за
извършване на маневрата завиване в обратна посока, като до мястото да удара
предната част на автомобила е изминала път около 6.40 метра, в момента на
удара скоростта му е била съвсем ниска, като е възможно в крайната фаза (в
момента на удара) автомобилът да е бил установен на място – при което вещите
лица приемат да работят със средна скорост в района на ПТП 5 км/ч. Приетата от тях
скорост на лекия автомобил „Субару” към момента на удара с лекия автомобил е
била от порядъка и не по-малко от 100 км/ч.. Механизмът на ПТП, описан в
заключението, съвпада с този, установен от заключението на единичната
автотехническа експертиза; а при установената скорост от 100 км/ч. за лекия
автомобил „Субару” разстоянието пред фронта на автомобила, в момента, в който подсъдимият
е имал за пръв път реална възможност да възприеме навлизането на лекия
автомобил „Фолксваген” в лявата пътна лента за движение от С. към К., е
определено като 74 метра.
Установява се, че при същата скорост за лекия автомобил „Субару” разстоянието
пред фронта на автомобила, в момента, в който подсъдимият е имал за пръв път
реална възможност да възприеме навлизането на лекия автомобил „Фолксваген” в
дясната пътна лента за движение от С. към К. е било 128 метра – следователно,
в момента, в който водачът на лекия автомобил „Фолксваген” е навлязъл в дясната
пътна лента в платното, по което в лявата му пътна лента се е движел лекият
автомобил „Субару”, ПТП за подсъдимия като водач на лекия автомобил „Субару” е
било предотвратимо чрез аварийно спиране; а в случай, че лекият автомобил
„Субару” се е движел в дясната пътна лента в платното, от момента, в който
водачът на лекия автомобил „Фолксваген” е навлязъл в дясната лента на същото
платно, ПТП за подсъдимия като водач на лекия автомобил „Субару” е било
предотвратимо чрез аварийно спиране. В съдебно заседание се пояснява от вещите
лица, че в момента, в който потегля лекият автомобил „Фолксваген” от десния ръб
на настилката, водачът на лекия автомобил „Субару” може да го възприеме на 128 м. и може да намали
скоростта и да реагира за аварийно спиране; от техническа гледна точка по
данните от делото в момента, когато окончателно е спрял - в момента на удара,
задната част на лекия автомобил „Фолксваген” се е намирала на 2.10 м. в ляво от десния ръб
на настилката, при което се получава в дясната лента едно пространство от 2.10 метра, при което,
ако лекият автомобил „Субару” се е движил в дясна пътна лента, дори водачът да
не реагира за аварийно спиране, автомобилът е можел да премине. Пояснява се
също така, че широчината на лекия автомобил „Субару” е 1.73 метра, като в тази
широчина влизат и по 20
сантиметра за огледалата от двете страни. Установява се
от разпита на вещите лица, че следите от приплъзване, фиксирани в огледния
протокол, са оставени в момента на удара в динамичен процес и за двата
автомобила, като лекият автомобил „Фолксваген” не се е намирал перпендикулярно
на платното за движение, и от удара е започнал да „подскача”, при което предвид
движението на автомобила в дъговидна форма разстоянието между двете опорни
точки на колелата му се е изменило, масовият център на автомобила се е
преместил надясно от удара и това е допринесло оставените следи да са по-широки
и по посоката на траекторията на удара.
По искане на
защитата в лицето на адв. С. е допусната допълнителна тройна автотехническа
експертиза, като възможността всеки един от водачите поотделно да предотврати
настъпването на ПТП е следвало да бъде изчислена при скорост от 10 км/ч. за лекия автомобил
„Фолксваген”; възможността за предотвратяване на удара от водача на лекия
автомобил „Фолксваген” – при 4 и при 6 метра, изминати от него; и в случай, че
предна дясна гума на лекия автомобил „Фолксваген” отстои на 5.80 метра вляво от
десния край на пътното платно за движение да бъде изчислена възможността за
водача на лекия автомобил „Субару” при движение в дясна пътна лента на платното
за движение да се размине безпрепятствено с лекия автомобил „Фолксваген”, като
се вземе предвид и безопасното странично разстояние. В заключението експертите
заявяват, че от техническа гледна точка скорост от 10 км/ч. при конкретната
пътна ситуация е нереално да бъде достигната, тъй като ускорението за
достигането й се постига при специални пътни условия и управлението на
автомобила от пилот-изпитател, при нов автомобил и нови гуми, при пълно
използване на мощността. Изчисленията, направени от вещите лица при зададената
от защитата задача – скорост от 10
км/ч. за лекия автомобил „Фолксваген”, сочат на
непредотвратимост на удара от страна на подсъдимия като водач на лекия
автомобил „Субару” от момента, в който е имал за пръв път реална възможност да
забележи навлизането на лекия автомобил „Фолксваген” както в дясната, така и в
лявата пътна лента на платното за движение. Заявява се в експертното заключение,
че изминатият път от 4 и от 6
метра от лекият автомобил „Фолксваген” – съгласно
условието на задачата, е приет чисто теоретично, тъй като мястото на удара не е
точка, а зона, и именно разстоянието от 4 до 6 метра определя обхвата на
тази зона по широчина на платното за движение, така, както е прието в
предходното заключение. Сочи се, че свободното пространство зад задния габарит
на лекия автомобил „Субару” е 1.725 метра, и това означава, че ако бъде
спазена безопасната странична дистанция 1.2 метра при преминаването
зад спрения лек автомобил „Фолксваген” (т.е. левият страничен габарит на лекия
автомобил „Субару” трябва да бъде на това разстояние от 1.2 метра зад задната
част на спрения лек автомобил „Фолксваген”), тогава десният страничен габарит
на лекия автомобил „Субару” ще излезе извън дясната граница на платното за
движение на разстояние 1.205
метра – следователно не е възможно за конкретната пътна
обстановка лекият автомобил „Субару” да заобиколи спрелия лек автомобил
„Фолксваген” при спазване на безопасната странична дистанция, без да излезе
вдясно извън платното за движение. Подчертава се от експертите в съдебното
заседание, че ако водачът на лекия автомобил „Субару” навреме е предприел
действия за спиране, при настъпване на опасност за неговото движение към
момента на идване на лекия автомобил „Субару” в конфликтната точка, той е щял
да бъда с някаква скорост от порядъка на около 20 - 30 км/час, което му
позволява да премине съвсем безопасно зад лекия автомобил „Фолксваген”, без да
настъпи удар, а новите изчисления не променят заключението, обсъждано в
предходното съдебно заседание, в тази част. Сочи се, че няма данни за рязко
потегляне на лекия автомобил „Субару”, за да се обсъжда достигането на скорост
от 10 км/ч.,
а такава скорост може да бъде достигната при посочените в заключението идеални
условия – с уговорката, че дори и тогава данните за скоростта от
завода-производител могат да бъдат вписани с рекламна цел.
Съдът не
намери основания да не бъдат кредитирани изводите на вещите лица по допуснатите
автотехнически експертизи. Съдът прие, че експертите ясно и мотивирано дават
отговори на поставените от значение за производството въпроси; не възникват
съмнения за техните обективност и безпристрастност – доводи в тази насока не се
и релевират от защитата при оспорване на заключенията; а от останалите събрани
в хода на производството доказателства и доказателствени средства не се
установяват факти в подкрепа на твърдението на защитата за наличие на грешки
при извършване на огледа на местопроизшествие и изготвяне на протокола за това
действие. Освен това, при извършване на огледа, като специалист технически –
помощник е взел участие и експертът А.Д., при което съдът счита, че направените
измервания, имащи значение за установяване на фактическата обстановка относно
ПТП, са извършени коректно и с достатъчна прецизност.
Съдът не кредитира
показанията на свидетеля И. И., депозирани в хода на съдебното следствие, в
частта, в която заявява, че винаги при предприета маневра за завиване вляво
пострадалият е включвал светлинен показател („според мен си пускаше винаги ляв
мигач”), че свидетелят не го е било страх да се вози при пострадалия предвид
навиците му за шофиране („чак да ме е страх – не, бавно си караше”), че не са
му известни други заболявания на баща му, освен диабет, и че пострадалият носел
очила при шофиране. В тази им част депозираните пред съда показания
противоречат на показанията, дадени от същия свидетел пред орган на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК –
като свидетелят е заявил, че винаги го е било страх да се вози при баща си, тъй
като нарушавал разпоредбите на ЗДвП, но не допускал да му дават съвети или „да
му се месят в работите”; че баща му страдал освен от диабет и от перде и на
двете очи, но не направил належащата за отстраняване на този проблем операция;
че не носел предписаните му за шофиране очила; а заради отправени реплики и
забележки по повод на шофирането му на няколко пъти се случвало дотолкова да се
ядоса, че да „налита на бой” на близките си. Освен че показанията пред орган на
досъдебното производство са депозирани в един по-ранен и следователно по-близък
към датата на случая момент, поради което спомените на свидетеля И. И. са били
по-ярки, съдът приема и че заявеното от този свидетел в съдебно заседание,
обяснимо от близките му родствени връзки с пострадалия, в известна степен цели
омаловажаването на незаконосъобразното поведение на А. като причина за
настъпилото ПТП.
Съдът не
възприема като относими към случая заключенията на вещите лица по допуснатата
по искане на защитата допълнителна тройна автотехническа експертиза, при която възможността
всеки един от водачите поотделно да предотврати настъпването на ПТП е изчислена
при скорост от 10 км/ч.
за лекия автомобил „Фолксваген”. Както бе посочено, от техническа гледна точка
скорост от 10 км/ч.
при конкретната пътна ситуация е нереално да бъде достигната, следователно, не
може да бъде прието, че ударът за подсъдимия е бил непредотвратим от момента, в
който е имал за пръв път реална възможност да забележи навлизането на лекия
автомобил „Фолксваген” както в дясната, така и в лявата пътна лента на платното
за движение. Освен това, изминатият път
от 4 и от 6 метра
от лекият автомобил „Фолксваген” – съгласно условието на задачата, е приет
чисто теоретично, при което не може да бъде прието и че ако е била спазена
безопасната странична дистанция 1.2 метра при преминаването зад спрения лек
автомобил „Фолксваген”, не е възможно за конкретната пътна обстановка лекият
автомобил „Субару” да заобиколи спрелия лек автомобил „Фолксваген” при спазване
на безопасната странична дистанция, без да излезе вдясно извън платното за
движение.
Подсъдимият М.Л.В. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, с ЕГН **********, с полувисше образование, системен
администратор в „Н.”ООД, неженен, неосъждан – последното установено от
писменото доказателство справка за съдимост.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Авторството на
подсъдимия в престъплението, в което е обвинен, се доказва по несъмнен и
категоричен начин от събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите Г. Г., Л. М., В. Я., Б. Г. и И. И., които са единни и непротиворечиви относно обстоятелството, че именно
той е управлявал лекия автомобил марка „Субару”, модел „Легаси
3.0 Аутобек” с рег. № ******. Тези показания са в синхрон и с обясненията
на подсъдимия, дадени в тази връзка в хода на съдебното следствие.
Съдът сподели становището, изразено от представителя на СОП, че
действайки по описания по-горе начин, подсъдимият М.В. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението, визиран в разпоредбата
на чл. 343 а, ал. 1, б. Б, вр.чл. 343, ал. 1, б.”В”, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3
от НК, тъй като на инкриминираната дата, час и място при управлението на
моторно превозно средство – лек автомобил марка „Субару” модел „Легаси 3.0
Аутбек” с рег. № М 1421 ВС, е нарушил правилата за движение, визирани в Закона
за движение по пътищата (ЗДвП), а именно чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, който гласи „На
пътя водачът на пътно превозно средство се движи най-вдясно по платното за
движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва
най-дясната свободна лента”, и по непредпазливост е причинил смъртта на Г.И. А.,
с ЕГН ********** от гр. С., като след деянието е направил всичко зависещо от
него за оказване помощ на пострадалия.
От обективна страна обект на
престъплението са обществените отношения, свързани с транспорта, която дейност
едновременно е общественополезна, но и представлява източник на повишена
опасност, което е наложило нейната регламентация със законови и подзаконови
нормативни актове.
Изпълнителното деяние е осъществено от
подсъдимия В. чрез действия, изразени в нарушение на конкретна разпоредба,
визирана в ЗДвП, а именно посочената по-горе.
Съдът прие за
безспорен факта, че към момента на осъществяване на ПТП подсъдимият В. като
водач на МПС и участник в движението, без обективна причина не се е движил в
най-дясната свободна лента на платното за движение, при което поради
предприетата от пострадалия А. маневра за т.нар. обратен завой, настъпил удар
между двете процесни МПС именно в лентата, избрана от подсъдимия (лява в посоката
му на движение С. – К.). Действително, водачът А. преди предприемане на
маневрата от негова страна не се е убедил, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават
покрай него, и е извършил маневрата, без се съобрази с наличието на платното за
движение на автомобила, управляван от подсъдимия В.. Ако обаче в зоната на
възникване на ПТП лекият автомобил „Субару” се е движил в най-дясната свободна
лента, както нормативно е вменено на водача В., то тогава ПТП за подсъдимия В. е
било предотвратимо – установено от цитираните по-горе експертни заключения. В
момента на удара предна дясна гума на лекия автомобил „Фолксваген” се е
намирала на 5.80 метра,
считано от десния край на платното за движение; предната броня на същия
автомобил се е намирала на около половин до един метър вдясно от двойната
непрекъсната линия (разделяща посоките на движение); а крайна задна част на
автомобила е била на около 2.10
метра от десния край на платното за движение. При тези
данни, тъй като в конкретния случай вдясно от платното за движение се е
намирала т.нар. ускорителна лента (асфалтирана, почистена от снега, с широчина
от 4 метра,
без ограничения на платното за движение посредством бордюри или банкет), ако
лекият автомобил „Субару” се е движел в дясната лента, водачът му е имал
възможност при настъпване на опасността да намали скоростта на движение и да
мине зад задна броня на лекия автомобил „Фолксваген”, без да настъпи удар между
автомобилите; а от момента, в който водачът на лекия автомобил „Фолксваген” е
навлязъл в дясната лента на същото платно, ПТП за подсъдимия като водач на
лекия автомобил „Субару” е било предотвратимо и чрез аварийно спиране.
Установява се
от заключението на допълнителна тройна автотехническа експертиза, че при
определената скорост от 100
км/ч. за лекия автомобил „Субару” разстоянието пред
фронта на автомобила, в момента, в който подсъдимият е имал за пръв път реална
възможност да възприеме навлизането на лекия автомобил „Фолксваген” в лявата
пътна лента за движение от С. към К., е 74 метра – и следователно,
предвид изчислената опасна зона за спиране от 115 метра, ПТП за него е
било непредотвратимо. По този начин, движението на управлявания от подсъдимия В.
лек автомобил в лявата лента на платното за движение (в нарушение на нормативно
закрепеното правило за движение в най-дясната свободна лента на платното за
движение), без да има обективна причина за това, се явява причина за
настъпването на ПТП с посочения вредоносен резултат – а незаконосъобразните
действия на пострадалия А., при извършената от съда съвкупна преценка на
събраните в хода на съдебното следствие доказателства, не изключват отговорността
на подсъдимия В..
Обстоятелството,
че подсъдимият е предприел действия за аварийно спиране посредством задействане
на спирачната система на автомобила, се установява от гласните доказателства –
показанията на свидетелите М. („натискане на спирачки усетих с тялото си.. имах
чувството, че колата забавя и се движи надясно.”); Г. („…вече беше натиснал
спирачката, и леко зави надясно…усетих натискането на колана…”), Я. („…мисля,
че рязко ги натисна” спирачките). Действително, при огледа на
местопроизшествие не са установени спирачни следи, но от страна на вещото лице е
пояснено в съдебно заседание, че при техническия оглед на лекия автомобил
„Субару” е установило много добро техническо състояние на гумите, лекият
автомобил е с автоматична скоростна кутия и с ABS система, чиято функция е
към момента, когато гумите започнат да оставят следи, да освободи спирачното
усилие, за да не се получава приплъзване – като при описаните условия и сухо
асфалтово покритие е нормално да не са оставени спирачни следи.
В случая се
касае за комплекс от нарушени и от двамата водачи правила за движение, които се
намират във взаимовръзка помежду си, като всяко от тях е допринесло в определен
момент за настъпване на този резултат. Съдът отчете и обстоятелството, че
пострадалият А. като водач на МПС е допринесъл в значителна степен за
реализираното ПТП, тъй като той е предприел маневра, свързана с промяна
посоката на движение на място, забранена от хоризонталната маркировка,
разграничаваща платната за движение. Той е нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 1
и 2 от ЗДвП,
като преди да предприеме завиването от крайната дясна лента, не се е убедил, че
няма да създаде опасност за другите участници в движението, не се е съобразил с
тяхното положение, посока и скорост на движение и не е пропуснал попътно
движещия се автомобил, управляван от подсъдимия. На практика обаче двете
превозни средства в конкретния случай са можели да се разминат безпроблемно,
дори и при предприетите от пострадалия действия, ако управляваният от
подсъдимия автомобил се е движел в дясната пътна лента за движение в своята
посока - при което, както бе отбелязано по-горе в мотивите, е имал възможност
както да намали скоростта на движение и да мине зад задна броня на лекия
автомобил „Фолксваген”, без да настъпи удар между автомобилите, така и да спре
аварийно. Съобразно възприетото от съда за състоянието на платното за движение
и наличието на ускорителна лента, обективно подсъдимият В. е имал възможност да
осигури достатъчно разстояние между превозните средства за тяхното разминаване, вкл. безпроблемно навлизайки
при необходимост в ускорителната лента за движение.
Констатираното нарушение на правилото на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП от страна на
подсъдимия е в пряка и непосредствена причинна връзка с причинения престъпен
резултат - смъртта на водача на лекия автомобил „Фолксваген” Г. А.. Установената
стойност на скоростта на движение на лекия автомобил „Субару” и нормативно
определената допустима стойност на същата в района на ПТП, не повлияват върху
крайния извод на съда за това, че във всички случаи конкретната пътна
обстановка е била такава, че водачът-подсъдим, независимо от бързата реакция,
поради предприетото от него движение в лявата лента не е бил в състояние да
спре безопасно.
Съдът не се
съгласява със заявеното от подсъдимия, че в дясната лента за движение в района
на ПТП на инкриминираната дата е имало пръски от сняг и лед – което го
принудило да управлява автомобила в лявата лента за движение. Установява се от
протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения към него фотоалбум, че в
района на местопроизшествието всички ленти – общо четири (по две в посока),
както и ускорителната лента, са чисти, без наличие на сняг/снежни пръски върху
тях; като сняг има само извън платното за движение за движение. Това
обстоятелство се подкрепя и от събраните гласни доказателства – показанията на
свидетелите И. И., В. Я. („отстрани на пътя не беше разчистено…бяха изчистени
само двете ленти…”), В. Н. („не беше хлъзгаво, приятно беше…пътят беше
разчистен, нямаше сняг и беше сух”). Самият подсъдим признава, че вдясно от
него не е имало други автомобили, а изпревареният от него преди това камион не
се е намирал в района на ПТП, при което съдът приема, че субективната му
преценка за движение на управлявания от него автомобил в лявата, вместо в
дясната пътна лента в посоката на движение, е в пряка причинна връзка с
настъпването на ПТП и резултата от него.
В §6 от ДРЗДвП са дадени легални определения на
понятията „път”, „пътна лента” и „пътно платно”. Съобразно тези определения „път"
е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за
движение на пътни превозни средства или на пешеходци, като към пътищата се
приравняват и улиците; "пътна лента" е надлъжна част от пътя,
очертана или не с маркировка и осигуряваща движението на недвуколесни пътни
превозни средства в една посока едно след друго; а "платно за
движение" е общата широчина на пътните ленти, като пътят може да има
няколко платна за движение, видимо отделени едно от друго. В конкретния случай
се касае за общо четири пътни ленти, по две във всяка от посоките на движение,
т.е. може да се приеме, че са оформени две самостоятелни платна за движение
(т.нар. полуплатна на пътното платно - с уговорката, че такъв легален термин не
съществува). В конкретния случай обаче за отговорността на подсъдимия е без
значение по какъв начин ще се определи пътния участък – като такъв с едно
платно за движение или с две платна съобразно посоките за движение, тъй като моментът
на възникване опасността за движението е въпрос фактически и той не може да
бъде свързан с формалния критерий - определена част от пътя. В случая от
значение за отговорността на подсъдимия В. е фактът, че той безспорно е
придържал управлявания от него автомобил без обективна причина в лявата лента
за движение, което при предприетите от пострадалия действия за т.нар. обратен
завой не му позволило своевременна и адекватна на ситуацията реакция.
От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината непредпазливост - небрежност по смисъла на чл. 11, ал. 3
от НК - подсъдимият В. не е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди. Тази
форма на вината съдът изведе действията и цялостното поведение на подсъдимия В.,
описани по-горе – въпреки активната си дейност като водач на МПС (правоспособен
водач от 2003 година, многократно проверяван от органите на КАТ), подсъдимият
не определил съобразно правилата за движение по пътищата местоположението на
управляваното от него МПС в рамките на пътното платно, и допуснал нарушение на
правилата за движение, което е в причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
Причинно-следствената
връзка между описаното поведение на подсъдимия и причинения вредоносен резултат
е безспорна. От заключението на СМЕ се установява, че вследствие на ПТП на Г. А.
е причинена черепно-мозъчна травма със субарахноидален кръвоизлив около
малкомозъчните полукълба и контузия с разкъсване в областта на моста, гръдна
травма с двустранно счупване на ребра и счупване на гръдната кост, контузия на
белите дробове и медиастинума, разкъсване на аортата и сърцето, хемо- и
пневмоторакс; гръбначно- мозъчна травма със счупване на телата и отваряне на
гръбначно-мозъчния канал на 2-ри и 3-ти гръдни прешлени, кръвонасядане на
мускулатурата по предната повърхност на гръбначния стълб в областта на шията;
коремна травма със счупване и отваряне на тазови пръстен в областта на
симфизата и кръстната кост двустранно, разкъсване на черния дроб по долната му
повърхност, разкъсване на хилуса на левия бъбрек, контузия на панкреаса и
чреводържателя; счупване на дясната мишнична кост, счупване на лявата бедрена
кост, охлузвания, кръвонасядания и разкъсно-контузни рани по главата и горните
крайници; изгаряния от ІІ-ра степен по долните крайници; оток на мозъка и
белите дробове. Установява се от същото заключение, че причината за смъртта на Г.
А. е съчетаната черепно-мозъчна, гръбначно-мозъчна, гръдна и коремна травма със
счупвания на кости на крайниците с нараняване на жизненоважни органи.
Съдът намери също така, че след деянието
подсъдимият В. е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия А.. В конкретния случай са налице основания за прилагане на
разпоредбата на чл.343 а от НК за намалената отговорност, тъй като оказаната от
подсъдимия В. помощ на пострадалия А. (посредством незабавното обаждане на тел.
112 и съобщаване за ПТП) е намаляващо отговорността обстоятелство в случаите на
чл. 343, ал. 1, б. "в" от НК. Тъй
като на подсъдимия В. към момента на обаждането на тел. 112 не му е било
известно, че пострадалият е починал, то без значение е обстоятелството, че помощта
не е била необходима и е била насочена към вече мъртъв човек – оказаната помощ
е била насочена субективно и обективно към спасяване живота му. Преценена
конкретно с оглед възможностите на подсъдимия В., с обстановката и характера на
действията, които подсъдимият извършил сам, съдът счете помощта, към която той прибегнал,
за единствено възможната в случая.
По
изложените съображения съдът намери, че е доказано по несъмнен и категоричен
начин, че подсъдимият М.В. е осъществил всички признаци от обективната и
субективна страна на престъплението по чл.
343 а, ал. 1, б. Б, вр.чл. 343, ал. 1, б.”В”, вр.чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
ОТНОСНО
НАКАЗАНИЕТО:
При индивидуализацията на наказанието съдът взе
предвид всички смекчаващи отговорността обстоятелства - чистото съдебно минало
на подсъдимия В., липсата на отрицателни характеристични данни, поведението му
непосредствено след инцидента и по време на провежданото наказателно
производство, фактът, че има сравнително дълъг стаж като водач; както и
съпричиняването на настъпилия съставомерен резултат от неправомерното поведение
на пострадалия Г. А..
Преценени в съвкупност обаче описаните
обстоятелства, смекчаващи отговорността, не са многобройни и нито едно от тях
не е изключително по своя характер, поради което и не може да се обоснове
приложението на разпоредбата на чл. 55 от НК.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство съдът отчете обстоятелството, че същият е системен нарушител на
правилата за движение по пътищата – установено от справка от ОДМВР М., видно от
която поведението му като водач на МПС се характеризира с множество нарушения
на режима на скоростта; несъобразяване със сигналите на длъжностните лица,
упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и
със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка; отнемане
предимство на пешеходци на пешеходна пътека и др.
За да се постигнат целите както на специалната,
така и на генералната превенция, съдът намери, че следва да се определи
наказание лишаване от свобода в размер близък до минималния предвиден от закона
- а именно - една година. Този размер съдът прие за справедлив и адекватен на
тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на осъщественото деяние.
За преценката си съдът взе предвид, че наказанието има конкретно определени
цели, визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК – да предотврати извършването на
нови престъпления от подсъдимия и другите членове на обществото, като
въздейства върху тях възпиращо и поправително-възпитателно. В конкретния случай,
с оглед личностовите качества на дееца и всички останали обстоятелства по
делото (посочени по-горе), тези цели могат да бъдат постигнати с така
определеното на подсъдимия В. наказание. Тъй като са налице предпоставките на
чл. 66, ал. 1 от НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от три
години, като прие, че за постигане целите му и поправянето и превъзпитанието на
подсъдимия не е необходимо наказанието да бъде търпяно ефективно, с откъсване
от социалната среда. Освен това, угрозата от привеждане в изпълнение на
отложеното наказание ще бъде достатъчен мотив за подсъдимия В. да съобразява
занапред поведението си като водач на моторно превозно средство с правилата за
движение по пътищата.
Що се отнася до наказанието лишаване от право да
управлява МПС, съдът намери, че съобразено с всички обстоятелства по делото –
смекчаващите отговорността такива, настъпилия тежък съставомерен резултат и тежестта
на конкретно допуснатото нарушение на правилата за движение по пътищата,
наказанието следва да бъде определено в рамките на срок от една година. Този
срок съдът прие за справедлив в настоящия случай.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА
Вещественото доказателство - лек
автомобил марка „Субару” модел „Легаси 3.0 Аутбек” с рег. № ***** с ключ и два
броя регистрационни табели (на съхранение в База КАТ С.), съдът постанови да се
върне след влизане на присъдата в сила на собственика М.Л.В..
Вещественото доказателство – лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Пасат” с рег. № *******, с ключ и два броя регистрационни табели, (на
съхранение в База КАТ С.), съдът постанови след влизане на присъдата в сила да
се върне на наследниците на Г.И. А..
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът възложи на
подсъдимия В. и сторените в хода на досъдебното и съдебното производство
разноски – в размер на 1009,00 лв. по
сметка на ОДМВР, ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в
случай, че не ги внесе доброволно след влизането на присъдата в сила; и в
размер на 1951,66 лв. по сметка на ВСС,
ведно с 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист, в случай, че не ги
внесе доброволно след влизането на присъдата в сила.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
(Ан.Игнатова)