№223/25.10.2019г.
гр. Шумен
Шуменски окръжен
съд, в публичното заседание на двадесет и пети
септември , две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.Карагьозян
Членове: 1.Р.Хаджииванова
2. З.Иванова
при
секретаря С. Методиева, като разгледа докладваното от съдия Зара Иванова
в.гр.д. №256 по описа за 2019 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С
Решение №741/25.07.2018г. , постановено по гр.д.№1425/2017г. по описа на
ШРС е извършена съдебна делба и са
разрешени претенции по сметки , както следва :
1. В индивидуален
дял на С.Г.Ц., с ЕГН **********,постоянен адрес: ***, подробно описан в Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, придобит по силата на съдебно решение №
614/21.09.1990 г., по ГД № 942/1989 г., по описа на ШРС, том , дело № 1491/1990
г. на нотариус при ШРС, с пазарна стойност 36 844.00 лева, на основание чл.
349, ал. 2 ГПК. С.Г.Ц. е осъдена да заплати на другия съделител Ц.Д.Б., сумата
от 18 422.00 лева, ведно със законната лихва в шестмесечен срок, считано от
влизане на съдебното решение в сила, на основание чл. 349, ал. 5 ГПК ,
представляваща уравнение на дела
2. С.Г.Ц.,
е осъдена да плати на Ц.Д.Б., с ЕГН: ********** и адрес: ***, сумата 810.00
лева, обезщетение за лишаването й от ползването на съсобствения, допуснат до
делба недвижим имот за периода от 03.08.2016 г. до 31.07.2017 г., на основание
чл. 31, ал. 2 ЗС, като отхвърля претенцията за разликата над 810 лв. до пълния
размер от 7 200 лв., за периода от 13.07.2012 г. до 03.08.2016 г. и от
01.08.2017 г. до постановяване на окончателен съдебен акт .
3. Отхвърлена
е претенцията по сметки , заявена по реда на чл.61 от ЗЗД за осъждането на Ц.Д.Б.
да заплати на С.Г.Ц., стойността на
извършени подобрения в делбения имот в общ размер на 460 лв. /бойлер -
150 лв. и входна врата - 310 лв./, като неоснователна.
4. Отхвърлена
е претенцията по сметки от С.Г.Ц. против Ц.Д.Б., с правно основание чл. 12, ал. 1 ЗН, за
признаване принос преди откриване на наследството, довел до увеличаване
имуществото на наследодателя, за което наследникът е спомогнал, в общ размер на
7 920.55 лева, като неоснователна.
5. С.Г.Ц.
е осъдена да заплати на Ц.Д.Б., сумата от 61.76 лева съдебно деловодни разноски, съобразно
уважената част от исковете по претенции по сметки.
6. Ц.Д.Б.
е осъдена да заплати в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по
сметка на РС Шумен, сумата от 377.88 лв. - държавна такса съобразно с признатия
й дял в прекратената общност, както и 5,00 лева такса, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист , а С.Г.Ц., да плати
в полза на Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен,
сумата от 736.88 лв. - държавна такса съобразно с признатия й дял в
прекратената общност; сумата 150 лв. - депозит за вещо лице и сумата от 50.00
лв. - държавна такса съобразно уважената спрямо нея претенция по чл. 31, ал. 2
ЗС, на основание 355 вр. чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 1 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и 5.00 лева такса, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
От
съделителя С.Г.Ц.
е постъпила въззивна жалба
с вх. №12417/02.08.2018г., в която посочва , че не е съгласна с решението на
съда. Посочено е, че процесуалният й представител ще депозира допълнение към
жалбата. Подадена е въззивна жалба с вх. №16236 от 18.10.2018г., която е
върната от първоинстанционния съд като просрочена. Настоящият състав приема, че
същата представлява уточнение към въззивна жалба с вх. №12417/02.08.2018 г., с
която първоинстанционното решение се обжалва в посочените части. С уточняващата
жалба се възразява срещу решението в частта, с която жалбоподателката е осъдена
да заплати на ищцата сумата от 810 лв., обезщетение за лишаването й от
ползването на съсобствения, допуснат до делба недвижим имот за периода от
03.08.2016 г. до 31.07.2017 г., както и в частта, с която е отхвърлена
претенцията по сметки с правно основание чл. 12, ал. 1 ЗН, за признаване принос
преди откриване на наследството, довел до увеличаване имуществото на
наследодателя, за което наследникът е спомогнал в общ размер на 7 920, 55
лева. В открито съдебно заседание отново е извършено уточнение на въззивната
жалба , като изрично особеният представител е заявил, че решението се обжалва в
частта, в която е осъдена да заплати обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС и в
частта , в която е отхвърлена претенцията по чл.12,ал.1 от ЗН.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от съделителя Ц.Д.Б.-
ищец по първоинстанционното производство. Взема становище за недопустимост на
въззивната жалба срещу решението в частта, с която имотът е възложен в дял на
жалбоподателката поради липса на правен интерес. Излага съображения, поради
които счита въззивната жалба за неоснователна.
В
срока по чл.263, ал.2 от ГПК е
постъпила насрещна въззивна жалба от Ц.Д.Б., с която първоинстанционното
решение се обжалва в частта, с която претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС е отхвърлена
за периода от 01.08.2017г. до прекратяване на съсобствеността върху имота,
както и в частта, с която имотът е възложен в дял на ответницата С.Г.Ц.. В
обстоятелствената част на въззивната жалба е посочено, че решението се обжалва в
частта за поставяне в дял на делбения имот на С.Г.Ц. в случай, че същата не
оттегли жалбата си в тази част.
Постъпил
е отговор на насрещната въззивна жалба от жалбоподателката С.Г.Ц., в който
излага становище за неоснователност на насрещната жалба.
Съгласно разпоредбата на
чл.
269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
В така очертаните рамки
на въззивната проверка, съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение е валидно, допустимо в едната си обжалвана част и недопустимо в друга обжалвана част, посочена по-долу в мотивите към настоящото съдебно решение.
Шуменският
окръжен съд, след като се запозна с
доводите изложени в жалбата , становищата на страните и събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
На
първо място съдът намира за необходимо да посочи, че не следва да се разглежда
насрещната въззивна жалба подадена от Ц.Д.Б. за отмяна на първоинстанционното решение в частта
за възлагане на процесния имот в личен дял на съделителя С.Г.Ц.. Както е
посочено по-горе , жалбоподателят Ц.Д.Б. , изрично е посочил, че желае
разглеждането и само при условие, че
другата страна С.Г.Ц., претендира отмяна на решението в същата
част. В уточняваща молба и в проведеното
във въззивната инстанция открито съдебно заседание – 25.09.2019г. , последната
заявява , че обжалва решението само в частта в която е осъдена заплати
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС и в
отхвърлителната част по претенцията па чл.12,ал.1 от ЗН . Предвид посоченото ,
първоинстанционното решение подлежи на въззивна проверка в частта относно
претенциите по чл.
31, ал. 2 ЗС- както в уважената, така и в отхвърлителната част ,
както и в частта относно произнасянето по чл.12, ал.1 от ЗН.
Относно претенцията с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС.
С
молба от 26.03.2018г. ищецът Ц.Д.Б. е
поскала да бъде открито „производство по сметки“ с искане ответникът С.Г.Ц. да бъде осъдена да и заплати
обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС , в размер на 100
лева на месец , считано от 13.07.2012г. Не е посочен краен момент, до който се иска присъждане на обезщетението, посочената непълнота не отстранена впоследствие.
Независимо, че липсва изявена воля за крайната дата , ШРС , в първото открито съдебно
заседание след извършване на делбата е постановил определение, с което е приел,
че е заявено искане за присъждане обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС,
считано от 13.07.2012г. до постановяване на окончателен съдебен акт и именно в
този смисъл се е произнесъл и обжалваното решение. Освен, че по този начин съдът
се е произнесъл извън предявения иск, определяйки сам крайната дата на
претенцията, постановил е и недопустимо решение, за периода след датата на
първото съдебно заседание след допускане на делбата -23.4.2018г. , т.к. след тази дата вземанията
не са съществуващи, а бъдещи, като не произтичат от периодични платежи.
Задължението за заплащане на обезщетение не е периодично, въпреки че размерът му може
да бъде определен на база на съответния наем. Това не променя характера на
задължението, тъй като отношенията между съсобствениците не се уреждат с
договор за наем. Предвид изложеното, съдът намира , че обжалваното решение
следва да бъде обезсилено в частта, в която е отхвърлена претенцията заявена от
Ц.Д.Б. срещу С.Г.Ц. за заплащане на обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС,
за периода 24.4.2018г. ( денят следващ датата на първото съдебно заседание след
извършване на делбата ) до постановяване на окончателен съдебен акт.В
останалите обжалвани части на произнасянето по претенцията по чл. 31,
ал. 2 ЗС, решението е правилно и следва да бъде потвърдено по
следните съображения :
Първоинстанционният
съд е развил подробни аргументи относно задължителните предпоставки при които
възниква вземането за обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС- писмено
поискване и лишаване от правото да се ползва имота , които въззивният съд
споделя и на осн. 272 от ГПК, препраща към тях. Въз основа на тези съображения
, ШРС е достигнал до законосъобразен извод , че релевантно за началният момент
, от който може да се иска обезщетението е писменото поискване , други форми на
поискване – вербална, конклудентна, са без правно значение . Поради посоченото
и с оглед представените доказателства , правилно е определен началната дата, от
която е станало изискуемо вземането – получаването на писменото поискване на Ц.Д.Б.,
получено от С.Г.Ц. на 03.08.2016г. При
определяне на крайния момент до който се дължи обезщетението в обжалваното решение е прието , че ответницата С.Г.Ц., след получаване на препис от исковата
молба с писмения си отговор по чл.131 от ГПК , представен по делото на
31.07.2017г. изрично е заявила и е
поканила ищцата „...да ползва съсобствения ни имот. Винаги е добре дошла. Нека
да живее в това жилище и да си го ползва.” По така предложеното ползване ищцата
не е взела отношение, с което се е поставила в забава. Настоящият съд намира за правилно възприетото в обжалваното
решение становище, че ищцата Ц.Д.Б. , като не е предприела действия да упражни
правото си на реално ползване на имота се е поставила в забава, с което е
отпаднало задължението на С.Г.Ц. да заплаща обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС. Във
възивната жалба на Ц.Д.Б. е развито оплакване , че не е съобразен факта, че
въпреки изразената готовност да бъде осигурен достъп до измота, респ. да се
полза реално, не е направено изявление
да се предостави ключ , като единствения такъв се държи от ответницата. Съдът
намира, че възражението е неоснователно,
т.к. от събраните пред първоинстанционния съд гласни доказателства е
установено, че ищцата винаги когато е проявявала желание да посети имота ,
достъп не и е отказван . По същия начин , към момента на поканата за реално
ползване , предвид предходното поведение на ответницата , ищцата е можела да
направи опит да реализира предоставеното и право . Тя обаче не е извършила
никакви действия в тази насока и пасивността и не може да обуслови безусловно
задължение за заплащане на обезщетение по чл.31,ал.2 от ЗС .
На последно място следва да се уточни, че при откриване на производството по сметки за иска по чл.31, ал.2 от ЗС е прието, че е за сума от 100 лева на месец. Като се съобрази с посоченото , въззивният съд намира , че претенцията за периода, в които искът се явява допустим , а именно от 13.07.2012г. до 23.04.2018г. ( датата на първото съдебно заседание след допускане на делбата) е за обща сума в размер на 6 933 лева. ( 69 месеца и 10 дни по 100 лева). С оглед посоченото решението следва да бъде потвърдено , в частта в която ответницата е осъдена да заплати на Ц.Д.Б., сумата 810 лева – обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗС , за лишаването и от ползване на процесния имот, за периода 03.08.2016г. до 31.07.2017г. , както и да бъде потвърдено в частта , в която същата претенция е отхвърлена за разликата от 810 лева , до пълния предявен размер от 6 933 лева , за периодите 13.07.2012г. до 03.08.2016г. и от 01.08.2017г. до 23.04.2018г. ( датата на първото съдебно заседание след допускане на делбата) .
В частта за сума от 267 лева, представляваща претенция по чл.31,ал.2 от ЗС, за периода от 24.04.2018г. (първото съдебно заседание след допускане на делбата) до постановяване на окончателен съдебен акт, решението съобразно изложените по-горе мотиви се явява недопустимо, ето защо следва да бъде обезсилено.
Относно
претенцията по чл.12, ал.1 от ЗН
Според твърденията заявени пред ШРС и в настоящото производство , ответницата С.Г.Ц. , преди смъртта на наследодателя е погасила негов личен дълг. Предвид посоченото, правилна е квалификацията по чл.12, ал.2 от ЗН , т.к. както е посочено в мотивите на обжалваното решение предпоставката претендиращият да е спомогнал за увеличаване на наследството предполага действия преди откриване на наследството ясно изразени в някаква форма, довели до неговото увеличение. Едната от възможните форми на приноса е обективно неказуално подпомагане на наследодателя за количествено и стойностно увеличение приживе на неговото имущество, което може да е изразено като икономическото съдействие, осуетяващо намаление на имуществото на наследодателя чрез погасяване на дълг, без наличие на договорни отношения. По същество, въззивният съд споделя изводите на ШРС, че от представените писмени доказателства - вносни бележки за внесени от съделителя С.Ц., през периода от 15.08.1991 г. до 05.03.1992 г., общо 5 380.55 лева, с посочено основание за погасяване на жилищен заем на наследодателя, както и през периода от 16.12.2009 г. до 05.03.2009 г. – общо 1 840 лева, с посочено основание вноски по кредит текущо потребление на съделителя С.Ц. не могат да послужат като доказателство за твърденията и че посочените суми са били лична собственост, което е основна предпоставка да се признае, основателност на претенцията по чл.12,ал.1 от ЗН. По време на извършване на горните престации наследодателят и вносителят С.Г.Ц. са били съпрузи, поради което е действала презумпцията за установена от чл.19 от СК (отм.01.10.2009г.) за съвместна собственост на съпрузите , включително и върху паричните влогове. В чл.20 от СК (отм.01.10.2009г.) е посочено изчерпателно кои вещи са лични на съпрузите , като по делото липсват доказателства , паричните суми изразходвани за погасяване на кредита да са придобити по някой от начините изброени в посочената разпоредба . Поради изложеното решението , в частта в която е отхвърлена претенцията по чл.12,ал.1 от ЗН се явява правилно и следва да бъде потвърдено .
В останалата необжалвана част решението е влязло в сила .
Предвид изхода от спора, съдът намира, че извършените по делото разноски следва да останат в тежест на страните .
Водим от горното и на основание чл. 208, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение №741/25.07.2018г., постановено по гр.д.№1425/2017г. по описа на ШРС, само в частта, в която е отхвърлена претенцията по чл.31, ал.2 от ЗС, предявена от Ц.Д.Б., с ЕГН: и адрес: *** срещу С.Г.Ц., с ЕГН , постоянен адрес: *, за заплащане на обезщетение за това, че я е лишила от ползването на нейната част от имот, представляващ апартамент в гр.Ш..., за периода от 24.04.2018г. ( денят следващ датата на първото съдебно заседание след допускане на делбата) до постановяване на окончателен съдебен акт , представляващо сума от 267 ( двеста шестдесет и седем) лева , поради НЕДОПУСТИМОСТ.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №741/25.07.2018г. , постановено по гр.д.№1425/2017г. по описа на ШРС в частта, в която е уважена предявената от Ц.Д.Б., срещу С.Г.Ц., с ЕГН , претенция за заплащане на обезщетение по чл.31, ал.2 от ЗД , за лишаване от ползване на нейната част от посочения по-горе имот , за периода от 03.08.2016г. до 31.07.2017г. , представляващо сума от 810 лева , както и в частта , в която е отхвърлена претенцията по чл.31,ал.2 от ЗС , предявена от Ц.Д.Б. срещу С.Г.Ц., за разликата от 810 лева, до размера от 6 933 лева, за периодите от 13.07.2012г. до 03.08.2016г. и 01.08.2017г. до 23.04.2018г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№741/25.07.2018г. , постановено по гр.д.№1425/2017г. по описа на ШРС в частта , в която е отхвърлена претенцията
по сметки по чл.12,ал.1 от ЗН , предявена от С.Г.Ц., с ЕГН срещу Ц.Д.Б. с ЕГН:,
за сума от 7 920,55 лева.
В
останалата необжалвана част решението е влязло в сила.
Решението може да се обжалва, пред ВКС, в 1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.