РЕШЕНИЕ
гр.София,
30.04.2018г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Пети брачен състав в съдебно заседание на тридесети
март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМАНА ЙОСИФОВА
при секретаря Павлинка
Славова, като разгледа докладваното от съдия ЙОСИФОВА гр.дело № Е 6984 по описа за 2016г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.119 от Кодекса за международно частно право/КМЧП/, във вр. с чл. 46,чл.47 и сл. от Договора между Народна
Република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна
помощ по граждански, семейни и наказателни дела (Обн.
в ДВ, бр. 12/10.02.1975г.), наричан по- надолу за краткост на изложението „Договора”.
Предявена е молба от В.В.П., гражданка на Р.Ф., с постоянен адрес на регистрация: Р.Ф.,
М.О., гр. ******; с постоянен адрес на местожителство: 50 П.Р., гр. О., Н. З. против длъжникът С.З.Ч., с ЕГН **********, с постоянен адрес:***, представляван от адв. К.П. ***-особен представител .
В молбата се твърди, че С.Ч. не живее в Русия,
и няма никакво имущество, върху което
може да се насочи принудително изпълнение. Изрично се посочва, че съдебното
решение е влязло в законна сила на 24
август 2015 г., но относно издръжката
посоченото решение на съда подлежи на изпълнение от датата на приемането му
- 22 май 2015 г.Твърди се , че С.Ч. не
изпълнява съдебното решение от 22 май 2015 г. и поради тази причина с молба вх.№77797/08.06.2016г, изпратена чрез
Министерство на правосъдието на Република България, се иска признаване и допускане/разрешаване/
на принудително изпълнение на територия на Република България на съдебно
решение по семейни дела, прието от съда на Р.Ф. на 22 май 2015 г. Р.градски съд
на М.О. (143969, М.О., гр. ******) в състав: федерален съдия Н. Б. К. -
председател, постановено на основание разгледана искова молба на В.В.П. срещу С.З.Ч. за определяне местоживеенето на
непълнолетно дете при разделно живеене на родителите му, разрешение за
напускане на страната без съгласие на баща на детето и присъждане на издръжка.
По-конкретно в молбата
се иска да се допусне изпълнение на съдебното решение на Реутовския
съд в частта за присъдената издръжка и
разноски, които С.З.Ч. следва да
изплати в полза на В.В.П. както следва: дължима
издръжка на И.С.Ч.-негов син, роден на ********г.,
за три години от момента на обръщане в съда (от 12.11.2011 г. до 12.11.2014 г.)
в размер на 545 523 руски рубли; текуща
издръжка на И.С.Ч., роден на ********г., започвайки от 13.11.2014 г. и до пълнолетие на детето „в двойния
размер над размера на екзистенц-минимум на деца,
установен в М.О., тоест 17 494 руски
рубли, с последваща индексация, като дължимите
суми за издръжка към 31.11.2015 г. с оглед индексацията възлизат
на 268 437,00 руски рубли; съдебни
разноски в размер на 143 987,94 руски
рубли, както и съгласно чл. 115 ап. 2 от Семейния кодекс на Р.Ф., при
забава на плащането на паричната издръжка дължимата се законната лихва в размер на 0,5 % върху
неизплатената сума за всеки ден забава. разноски за превод на документи
(съдебното решение и настоящата молба) за сума от 35 000 руски рубли съгласно чл. 54 ал. 2 и чл. 49 от Договор За
правна помощ.
Пред Софийски градски
съд В.В.П. е
представлявана от адвокат С.И.П.от БАК, с адрес
гр.Бургас, ул.“********, съгласно Договор за правна защита и съдействие
от 12.09.2017г.
В.В.П.
иска на основание постановеното съдебно решение и Договорът За правна помощ по
граждански, семейни и наказателни дела” от 19 февруари 1975 г., сключен между
Народна Република България и Съюза на Съветските Социалистически Републики , да
се постановени решение с което да се допусне изпълнение и да се изпълни на
територия на Република България решението на Р.градски съд на М.О. от 22 май
2015 г., с което българският гражданин С.З.Ч. – баща на И.С.Ч., роден на ********г.,
е осъден да изплати в полза на В.В.П. присъдената издръжка на детето И.С.Ч., роден на ********г.
Ответникът С.Ч., чрез особенният представител адв. П.
от САК е подал отговор на молбата. Ответникът счита, че молбата е допустима, но
изцяло е неоснователна. Твърди, че решението на Реутовския
градски съд не следва да бъде допускано
до изпълнение, поради противоречие на
искането с разпоредбите на чл.117, т.1, т.З, т.4 и т.5 КМЧП. Намира искането за
несъобразено с нормите на чл.117, т.З и
т.4 КМЧП, тъй като молителката П. не е декларирала отсъствието на тези
обстоятелства по надлежния ред.
Твърди, че искането е подадено в противоречие с
българския обществен ред, най-вече поради обстоятелството, че размерът на
присъдената издръжка, макар и в полза на майката В.П. е голям и несъобразен с
възможностите на ответника Ч.. Счита, че решението, чието изпълнение се иска на
територията на страната ни за общата сумата
от 982 947, 94 рубли за периода до 31.12.2015г. не е несъобразено с българския
обществен ред и поради факта, че отделно от тази сума се иска и заплащане и на сумата от 600 евро месечно за
периода след тази дата. Позовава се на настоящия курс на рублата към лева и приема,
че до началото на тази година тази сума
ще нарастне до около 27 000 лева, а за всеки месец С.
Ч.следва да заплаща по още 1170 лева.
Твърди, че присъдените
и поискани суми не са съобразени с възможностите на длъжника. Месечната издръжка
е в двойния размер на нужните за живот на И.Ч. средства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорно установено е
, че със съдебно решение по семейни
дела, постановено от съда на Р.Ф. на 22 май 2015 г. Р.градски съд на М.О.
(143969, М.О., гр. *******) в състав: федерален съдия Н. Б. К.- председател, на
основание разгледана искова молба на В.В.П. срещу С.З.Ч.
се определя местоживеенето на
непълнолетно дете при разделно живеене на родителите му, разрешение за
напускане на страната без съгласие на баща на детето и присъждане на издръжката.
Безспорно установено е,
че съдебното решение е влязло в законна
сила на 24 август 2015 г., но
относно издръжката посоченото решение на съда подлежи на изпълнение от
датата на приемането му - 22 май 2015 г.
От изслушването на С.Ч. *** по повод на изпълнението на международна съдебна
поръчка №2126/2015г., се установява, че ответникът Ч. е уведомен за предявения иск и е
изявил готовността си да плаща присъдената издръжка, съобразно финансовите му
възможности.
Уточнил е , че не е
изпращал пари за издръжката на детето от раздялата им през 2011г.
Безспорно установено е
, че ответникът Ч. не е изпълнявал съдебното решение от 22 май 2015г.
и поради тази причина с молба
вх.№77797/08.06.2016г, изпратена чрез Министерство на правосъдието на Република
България, се иска от В.П. признаване и допускане/разрешаване/ на принудително
изпълнение на територия на Република България на съдебното решение на Реутовския съд в частта относно издръжката.
Ищцата е представила препис от съдебното
решение, със заверка „Апостил“ в Нова Зеландия от
16.12.2015г. Решението има заверка, че е влязло в закона сила на 24.08.2015г.Подписано
е и е подпечатано с печата на Р.градски съд, М.О. на Руската федерация.
Съдът е сезиран с иск/молба/
за допускане на изпълнението на чуждестранно решение на територията на Република
България, с което е прекратен бракът между страните и ответникът е осъден да
заплаща издръжка на роденото от брака им дете.
Софийски градски
съд е международно компетентен да
разгледа подадената молба, съгласно чл.4 от Кодекса за международно частно
право.
От правна страна съдът намира предявената молба
за основателна.
Към молбата, по която е
образувано настоящото производството са приложени посочените в чл.49 от
Договора документи.
Съгласно разпоредбата
на чл.117 от КМЧП решенията и актовете на чуждестранните съдилища и други
органи се признават и изпълнението им се допуска, когато: чуждестранният съд
или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и
ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е
било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; на
ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно
призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани
с тяхната защита; ако между същите страни, на същото основание и за същото
искане няма влязло в сила решение на български съд; ако между същите страни, на
същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд,
образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието
признаване и изпълнение се иска; признаването или допускането на изпълнението
не противоречи на българския обществен ред.
Съгласно чл. 46 от
Договора влезлите в сила решения по граждански и семейни дела от неимуществен
характер, издадени от органите на правосъдието, органите по гражданското
състояние и органите на настойничеството и попечителството на една от
договарящите страни, се признават на територията на другата договаряща страна,
без да се извършва производство, ако органите на тази договаряща страна не са
издали по това дело влязло в сила решение или ако съгласно този договор
въпросът не е от изключителна компетентност на органите на тази договаряща
страна.
В конкретния случай
българският съд не е постановявал решение за прекратяване на брака между
страните, а и съгласно Договора въпросът не е от изключителна компетентност на
българския съд. В тази връзка следва да се посочи, че според нормата на чл.
118, ал. 1 от КМЧП чуждестранното решение се признава от органа, пред който то
се представя, т. е. иск за признаването му може да бъде предявен само ако то не
бъде признато по административен ред - чл. 118, ал.2 от КМЧП. По тези
съображения не може да се признае и допусне изпълнение на чуждестранното
решение в частта, в която е прекратен бракът между ищцата и ответника, но и
това не се иска от молителката.
Съгласно разпоредбата
на чл.47 от Договора, договорящите страни взаимно признават и изпълняват
издадените на територията на другата договаряща страна влезли в сила решения на
органите на правосъдието по граждански и семейни дела от имуществен характер,
постановени по правоотношение, възникнали след влизане в сила на договора, а
съгласно чл.48 от Договора решението по допускане на изпълнението се издава от
органа на правосъдието на договарящата страна, на територията на която трябва
да се извърши изпълнението.
Ищцата- молителката П.В.
е представила всички необходи документи,
за да се признае изпълнението на решението на Р.градски съд на М.О. от 22 май
2015г., с което българският гражданин С.З.Ч. – баща на И.С.Ч., роден на ********г.,
е осъден да изплати в полза на В.В.П. присъдената издръжка на детето И.С.Ч., роден на ********г.
В съдебното
производство пред настоящата съдебна
инстанция ответникът, чрез назначения особен представител адв.
П. не установи също, че между същите страни, със същия предмет и на същите
основания е било постановено по-рано влязло в законна сила решение от
компетентния съд на Република България, на територията на която решението
трябва да бъде признато и изпълнено, респ. че между същите страни, със същия
предмет и на същите основания по-рано не е било образувано дело в съда на
Република България, на територията на която решението трябва да бъде признато и
изпълнено, съгласно изискването на чл.
117 т. 3 и т. 4 от КМЧП.
При преценка, дали
постановеното решение на чуждестранния съд противоречи на българския обществен
ред, следва да се вземе предвид, че правното задължение на ответника към
малолетното му дете за издръжка е безусловно и основно задължение за всеки
родител и по българското право, поради което не е налице противоречие с
обществения ред на Република България.
С оглед разпоредбата на
чл. 121, ал. 1 от КМЧП съдът не навлиза в разглеждане на съществото на спора,
разрешен от чуждия съд и по тези съображения следва да бъде признато и
допуснато изпълнението на решението на Р.градски съд на М.О. от 22 май 2015г.,
с което българският гражданин С.З.Ч. – баща на И.С.Ч., роден на ********г., е
осъден да изплати в полза на В.В.П. присъдената издръжка на детето И.С.Ч., роден на *******. и в тази част не
може да се обсъжда правилността на решението.
По изложените съображения съдът следва да
признае и допусне изпълнението на съдебно решение по семейни дела, прието от
съда на Р.Ф. на 22 май 2015 г. Р.градски съд на М.О., постановено на основание
разгледана искова молба на В.В.П. срещу С.З.Ч. в частта за присъдената издръжка и разноски,
които С.З.Ч. следва да изплати в полза на В.В.П. както следва: дължима издръжка на И.С.Ч.-негов
син, роден на ********г., за три години
(от 12.11.2011 г. до 12.11.2014 г.) в размер на 545 523 руски рубли; текуща издръжка на И.С.Ч., роден на ********г.,
започвайки от 13.11.2014 г. и до
пълнолетие на детето „в двойния размер над размера на екзистенц-минимум
на деца, установен в М.О., тоест 17 494
руски рубли, с последваща индексация, като
дължимите суми за издръжка към 31.11.2015 г. с оглед индексацията възлизат
на 268 437,00 руски рубли; съдебни
разноски в размер на 143 987,94 руски
рубли, както и съгласно чл. 115 ап. 2 от Семейния кодекс на Р.Ф., при
забава на плащането на паричната издръжка се дължи законна лихва в размер на 0,5 % върху неизплатената
сума за всеки ден забава, както и разноски за превод на документи (съдебното
решение и настоящата молба) за сума от 35
000 руски рубли съгласно чл. 54 ал. 2 и чл. 49 от Договор За правна помощ.
При този изход на
делото ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от
50.00 лв. - държавна такса за настоящото производство, съгласно чл. 15 от Тарифа
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Така мотивиран, Софийски
градски съд, Пети брачен състав,
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА
ИЗПЪЛНЕНИЕ на Решение по семейни дела, прието от Р.градски съд на Р.Ф. от 22 май 2015 г.(143969, М.О., гр. *****,
пл-т „*****) , постановено на основание разгледана
искова молба на В.В.П. срещу С.З.Ч. в частта за присъдената издръжка и разноски,
които С.З.Ч. следва да изплати в полза на В.В.П. както следва:
дължима издръжка на И.С.Ч.-негов
син, роден на ********г., за три години
(от 12.11.2011 г. до 12.11.2014 г.) в размер на 545 523 руски рубли;
текуща издръжка на И.С.Ч.,
роден на ********г., започвайки от
13.11.2014 г. и до пълнолетие на
детето в двойния размер над размера на екзистенц-минимум
на деца, установен в М.О.- 17 494 руски
рубли, с последваща индексация, към 31.11.2015
г. възлизащи на 268
437,00 руски рубли;
съдебни разноски в
размер на 143 987,94 руски рубли,
както и съгласно чл. 115 ап. 2 от Семейния кодекс на Р.Ф., при забава на
плащането на паричната издръжка се дължи законна лихва в размер на 0,5 % върху
неизплатената сума за всеки ден забава, както и
разноски за превод на документи (съдебното
решение и настоящата молба) за сума от 35
000 руски рубли съгласно чл. 54 ал. 2 и чл. 49 от Договора между Народна
Република България и Съюза на съветските социалистически републики за правна
помощ по граждански, семейни и наказателни дела (Обн.
в ДВ, бр. 12/10.02.1975г.
ОСЪЖДА С.З.Ч., ЕГН ********** да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 50 лева за Държавна такса.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните и връчване на препис от същото, като ищцата се уведоми и преписът се
връчи чрез Министерство на правосъдията на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: