Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Козлодуй, 20.10.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ в публично заседание на 20.09.2021 година /Двадесети септември, две хиляди двадесет и първа година/, в състав:
Районен съдия: Галя Петрешкова - Ставарова
при участието на секретаря Галина Дикова като разгледа докладваното от съдия Галя Петрешкова - Ставарова гражданско дело № 407 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба на Е.Й.Т., ЕГН ********** от гр.Вълчедръм чрез пълномощник адвокат М.С. ***, с която е предявен против „А.К.” ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор Наско Асенов Михов отрицателен установителен иск за признаване за установено, че не дължи сумата от 3 093.09лв. /три хиляди деветдесет и три лева и девет стотинки/, от които 2801.09лева- главница, представляваща стойността на ползвана и неплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.04.2004г. до изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 112.00лв. /сто и дванадесет лева/ и юрисконсулско възнаграждение в размер на 180.00лв. /сто и осемдесет лева/, за които е издаден изпълнителен лист от 17.11.2004г. по гр.дело № 282/2004г. на PC - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 85/2015г. по описа на ДСИ при Районен съд - Бяла Слатина, поради погасяване на вземанията по давност.
Да обезсили издадения на 17.11.2004г. по гр.дело № 282/2004г. на PC - Козлодуй изпълнителен лист.
Да осъди „А.К.” ЕАД, ЕИК ********* да заплати направените по делото разноски.
В съдебни заседания ищеца участва чрез адвокат М.С. и поддържа иска.
Ответникът в срока и по реда на чл.131 ГПК е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло иска като неоснователен и излага подробни съображения за това. В съдебни в съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител юрисконсулт Б., който оспорва иска и поддържа доводите изложени в писмения отговор.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е приложено изпълнително дело № 85/2015г. на СИС при PC – Бяла Слатина.
Съдът
приема за установени от фактическа страна по делото следните обстоятелства:
На 17.11.2004г. в полза на ответното дружество - „А.К.” ЕАД е издаден изпълнителен лист по гр.дело № 282/2004г. на PC - Козлодуй срещу Е.Й.Т. за сумата от 3 093.09лв. /три хиляди деветдесет и три лева и девет стотинки/, от които главница в размер на 2801.09лева представляваща ползвана и неплатена топлинна енергия, законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.04.2004г. до изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 112лв. и юрисконсулско възнаграждение в размер на 180лв.
Въз основа на изпълнителния лист и подадена на 21.01.2005 г. молба от ”А.К.” ЕАД е образувано изпълнително дело № 14 по описа за 2005г. на ДСИ при PC - Козлодуй срещу длъжника Е.Й.Т..
С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателя е поискал извършването на справки за притежавани от длъжника движими и недвижими имоти, земеделски земи, МПС, банкови сметки и получавано трудово възнаграждение, но не е посочил принудителен способ.
В изпълнение на възложените му от взискателя правомощия, съдебния изпълнител е поискал информация от НАП, КАТ, ОСЗГ - Козлодуй, Община Козлодуй „Дирекция МДТ”, но не са предприемани принудителни действия.
ПДИ е връчена на съпругата на длъжника на 10.02.2005г., но не са последвали доброволни плащания.
На 21.10.2005г. взискателят е подал молба, с която е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника в „Атоменергоремонт” ЕАД. В резултат на наложения запор на длъжника са правени удръжки от трудовото му възнаграждение в периода 23.11.2005г. - 24.10.2007г. Направените удръжки възлизат на 1 380.00лв. На 20.11.2007г. работодателя на длъжника е уведомил съдебния изпълнител, че поради прекратяване на трудовото правоотношение спира изпълнението на запора.
Следващата молба, която взискателя е подал е от 27.11.2014г., когато е поискал да присъедини вземането си по друг изпълнителен лист към вземането по изпълнително дело № 14 по описа за 2005г. на ДСИ при PC - Козлодуй. С молбата са направени искания за справки, но не са предприемани други изпълнителни действия.
На 14.05.2015г., взискателя е подал нова молба за справки, но отново не са предприемани други изпълнителни действия.
Такива са предприети едва 14.07.2015г., когато е поискан опис на движими вещи собственост на длъжника, както и да бъде вписана възбрана на недвижим имот - Нива от 3 500дка., находяща се в с.Буковец, общ.Бяла Слатина.
С постановление от 27.08.2015г., съдебния изпълнител е уважил искането за опис на недвижим имот - Нива, като в изпълнение на разпоредбата на чл.427, ал.1, т. 1 от ГПК е прекратил производството по изпълнително дело № 14/20105г. по описа на СИС при PC - Козлодуй и го е изпратил по компетентност на СИС при PC - Бяла Слатина. С разпореждане от 29.09.2015г. на държавен съдебен изпълнител е образувано изпълнително дело № 85/2015г. по описа на СИС при PC - Бяла Слатина.
След образуване на делото, съдебния изпълнител на няколко пъти е насрочвал публична продан на възбранения имот, но поради липса на купувачи ги е обявявал за нестанали.
От съдържащите се данни в изпълнителния лист е видно, че вземането на ответника произтича от неизпълнено задължение по договор за предоставяне топлинна енергия и топла вода. Вземанията за тези услуги са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на кратката тригодишна погасителна давност по чл.111, б ”в” от ЗЗД. По силата на чл.116, бук."в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, като от прекъсването на давността започва да тече нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога 5 години - чл.117, ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Ищецът твърди, че с оглед бездействието на взискателя в изпълнителното производство за периода от образуване на изпълнителното производство срещу срещу него не са извършени никакви принудителни действия и е изтекла тригодишната давност за тези плащания, поради което той не ги дължи. Иска съда да се произнесе в този смисъл. Пълномощника на ищеца цитира и се позовава на съдебна практика, включително на задължителната такава дадена с ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС.
Ответникът оспорва иска по съображения, че няма вина за непредприетите изпълнителни действия.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Искът предмет на спора е с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а
наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла
погасителна давност.
Според съда по отношение конкретния казус следва да намери приложение тълкуването дадено с отмененото ППВС № 3/18.11.1980г., тъй като спорът се отнася до последиците от тълкуваната норма, реализирали се в периода преди отмяна му с новото ТР 2/26.06.2015г. /последното се прилага от този момент за в бъдеще/.
Страните не спорят, за факта на съществуване на процесното вземането, посочено в изпълнителния лист издаден на17.11.2004г. по гражданско дело № 282/2004г. по описа на Районен съд - Козлодуй, за главница в размер на 2801.09лева, представляваща стойността на ползвана и неплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.04.2004г. до изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 112.00лв. /сто и дванадесет лева/ и юрисконсулско възнаграждение в размер на 180.00лв. /сто и осемдесет лева/.
Безспорно е по делото и видно от приложеното изпълнително дело, че въз основа на изпълнителния лист издаден на 17.11.2004г. по гражданско дело № 282/2004г. по описа на Районен съд - Козлодуй, е образувано изпълнително дело № 14/2005г. по описа на ДСИ при КРС. С факта на образуването му на 17.11.2004г. погасителната давност за това вземане на ответното дружество се счита прекъсната на основание чл.116, б. "в" от ЗЗД и по силата на чл.115, ал.1, б. "ж" ЗЗД по време на изпълнителното производство давността е спряла да тече. Това становище на съда се основава на даденото с ППВС №3/18.11.1980г. тълкуване на посочените правни норми намиращо приложение за конкретния казус.
Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 ГПК, когато взискателят в продължение на две години не поиска извършване на нови изпълнителни действия, изпълнителното производство подлежи на прекратяване. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение. Изпълнителният процес съществува само и доколкото, чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи, а взискателят е длъжен да поддържа висящността му като предприема съответните изпълнителни действия.
Перемцията е обусловена от активността на взискателя. В изпълнителният процес, кредиторът може да избере дали да действа (да иска нови изпълнителни способи, защото все още не е удовлетворен), или да не действа (да не иска нови изпълнителни способи). Когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение.
В конкретният случай, от изложеното по-горе се установява, че прекъсването на давността за вземането по изпълнителния лист от 17.11.2004г. е настъпила на 24.09.2004г., когато Решение № 167/08.07.2004г. по гр.дело № 282/2004г. на Районен съд - Козлодуй е влязло в законна сила.
От приложените към изпълнителното дело доказателства е видно, че на длъжника и настоящ ищец Е.Т. са правени удръжки от трудовото възнаграждение в периода 23.11.2005г. - 24.10.2007г., с които е погасил част от задължението си. След тази датата на последната удръжка - 24.10.2007г. длъжника не е извършвал други плащания, а взискателя не е предприемал изпълнителни действия.
След датата на последната удръжка от трудовото възнаграждение - 24.10.2007г., взискателя в продължение на две години не е предприемал изпълнителни действия за удовлетворяване на вземането.
При тези данни следва да се приеме, че съобразно разпоредбата на чл.330, ал.1, бук."д" ГПК /отм./ производството по изпълнително дело № 14/2005г. на ДСИ при КРС е прекратено с изтичане на двегодишния срок, т.е. на 24.10.2009г., независимо от това, че съдебният изпълнител не е прекратил с постановление изпълнителното производство.
Последното действие на взискателя по отношение на това вземане е станало на 24.10.2007г. следователно погасителната давност започва да тече именно от тази дата. Давността е петгодишна. На 24.10.2012г. давността за това вземане е изтекла, поради погасяването му по давност и заведен след тази дата настоящия отрицателен установителен иск за недължимост на вземането е основателен и доказан.
С погасяване на главницата на задължението се погасяват и акцесорните задължения за лихви по силата на чл.119 от ЗЗД. Погасяват се и разноските, направени в заповедните производства и в изпълнителния процес.
Съдът намира за неотносими към спора молбата на взискателя от 27.11.2014г. с която е поискано присъединяване на вземането по друг изпълнителен лист и молбата от 14.07.2015г. за извършване на опис на движими вещи на длъжника и налагане на възбрана на недвижим имот и изпращане на делото по подсъдност, тъй като тези действия за поискани и извършени след настъпилото ех lege прекратяване на изпълнителното производство. Същите са без правно значение и са непротивопоставими на длъжника, и не съставляват годно действие за принудително изпълнение по смисъла на чл.116 б."в" от ЗЗД, което да доведе до прекъсване на давността - в този смисъл е решение на ВКС постановено по чл.290 от ГПК № 223/12.07.11 г., по гр. д. № 124/10 г. на II т.о.
С оглед на изложеното съдът следва да уважи изцяло отрицателния установителен иск.
Предвид изхода на спора и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените съдебни разноски. Разноските по делото на ищеца са платено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева.
Тъй като ищеца е бил освободен при образуване на делото от заплащане на държавна такса, то ответника при този изход на спора я дължи в полза на Районен съд Козлодуй, която е в размер на 123.72 лева.
На ответника не се следват разноски при този изход на делото.
Водим
от изложените правни съображения, Козлодуйският районен съд, четвърти състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 вр. чл.124, ал.1 от ГПК, че Е.Й.Т., ЕГН ********** от гр.Вълчедръм, не дължи на „А.К.” ЕАД, ***, представлявано от изпълнителния директор Наско Асенов Михов сумата от 3 093.09лв. /три хиляди деветдесет и три лева и девет стотинки/, от които 2801.09лева- главница, представляваща стойността на ползвана и неплатена топлинна енергия, ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 23.04.2004г. до изплащане на вземането и направените разноски в процеса в размер на 112.00лв. /сто и дванадесет лева/ и юрисконсулско възнаграждение в размер на 180.00лв. /сто и осемдесет лева/, за които е издаден изпълнителен лист от 17.11.2004г. по гр.дело № 282/2004г. на PC - Козлодуй и е образувано изпълнително дело № 85/2015г. по описа на ДСИ при Районен съд - Бяла Слатина, поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „А.К.” ЕАД *** с ЕИК106513772, да заплати на Е.Й.Т., ЕГН ********** от гр.Вълчедръм, направените съдебни разноски за платено адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лева.
ОСЪЖДА „А.К.” ЕАД *** с ЕИК106513772, да заплати на Районен съд Козлодуй дължима държавна такса в размер на 123.72 лева.
ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист издаден на 17.11.2004г. по гр.дело № 282/2004г. на PC – Козлодуй, за което да се уведоми служебно ДСИ при Районен съд – Бяла Слатина, след влизане на решението в сила.
Решението подлежи на обжалване пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: