РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Благоевград , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на десети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Гюлфие Яхова
Ангелина Бисеркова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело №
202112005002* по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от
жалбоподателите Р.Д. В.ска – И.а и ЯНК. Й. ИВ. против Решение № 465 от 22.07.2020
г., постановено по гр.д. № 19 от 2016 г. по описа на Районен съд - П.. С оспорения
съдебен акт са отхвърлени предявените по реда на чл. 124, ал. 1, във вр. с чл. 537, ал. 2
ГПК искови претенции на ЯНК. Й. ИВ., ЕГН ********** и Р.Д. В.ска - И.а, ЕГН
********** против ЕЛД. ИВ. АЛ., ЕГН **********, с които се иска да бъде признато
за установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици по приращение
на 4/6 идеални части от едноетажна сграда с идентификатор 56126.602.2411.1 /петдесет
и шест хиляди сто двадесет и шест точка шестстотин и две точка две хиляди
четиристотин и единадесет точка едно/, намираща се в гр. П., ул. „Ц.Б.“ *, в поземлен
имот с идентификатор 56126.602.2411 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест
точка шестстотин и две точка две хиляди четиристотин и единадесет/, с
предназначение - сграда за търговия, със застроена площ на сградата от 15 /петнадесет/
квадратни метра, както и да бъде отменен констативен нотариален акт за собственост
№ 178, том I, peг. № 3296, дело № 161/2015 г., с който ЕЛД. ИВ. АЛ. е призната за
собственик на индивидуализирания по-горе имот по извършена обстоятелствена
проверка. Във въззивната жалба са изложени подробни доводи, според които
първостепенният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Твърди се, че
процесната сграда „не е годен самостоятелен обект на правото на собственост,
доколкото не отговаря на изискванията за търпимост“. Поради тези съображения
жалбоподателите смятат, че собственост върху нея не може да бъде придобИ.а чрез
правни сделки или по давност. Застъпено е и становище, че от доказателствата по
1
делото се установява, че страните по делото /съсобственици на земята/ са имали и
качеството на съвладелци на спорната недвижима вещ. Настоява се оспореното
решение да бъде отменено и да се постанови ново, с което исковите претенции да
бъдат уважени.
Постъпила е и частна жалба от Р.Д. В.ска – И.а и ЯНК. Й. ИВ., насочена против
Определение № 9206 от 06.*.2020 г., постановено по гр.д. № 19 от 2016 г. по описа на
Районен съд – П.. С определението районният съдебен състав е уважил молба с правно
основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, подадена от ЕЛД. ИВ. АЛ. и е допълнил своето
решение в частта за разноските, като е осъдил ищците да заплатят на ответника сумата
от 780 лева – съдебни разноски, представляващи адвокатски хонорар. В частната
жалба са изложени доводи, че Районен съд - П. е постановил своето определение, без
да е бил надлежно сезиран за това.
Отговори по двете жалби не са постъпвали от въззиваемата страна.
Съдът, след като прецени доводите на страните, при съобразяване на акта, чиято
отмяна се иска, закона и всички останали обстоятелства по делото, намира за
установено следното от фактическа страна:
По делото не е спорно, че жалбоподателите ЯНК. Й. ИВ. и Р.Д. В.ска – И.а,
ищци пред първата инстанция, са съпрузи, сключили граждански брак през 1991г.
Видно от удостоверение за наследници Б. И . Б. /починал през 1989г./ и
съпругата му П. И.а Б. /починала през 1989г./ са наследодатели на А.Д. И.а /дъщеря/,
И.Д.Б. /син/ и Л. Д. Б. /дъщеря, починала 2013г./.
С нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № 7, том I, дело
№ 9/20.01.1955г. общият наследодател Д.Б. е признат за собственик на празно дворно
място, съставляващо урегулиран парцел XII, кв. *1, по плана на гр. П.. С нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот, срещу задължение за издръжка и гледане
№ 21, том II, дело № 315/1984г. Б. И . Б., със съгласието на съпругата си П. И.а Б.,
продава на А.Д. Я. /майка на ищеца Я.И./ първи етаж от двуетажна жилищна сграда,
построена в имот план. № 1936, кв. 96 по плана на гр. П., както и 1/2 ид. част от
дворното място, представляващо имот пл. № 1936, кв. 96 по плана на гр. П., целият с
площ от 190 кв.м.
Видно от заключението на в.л. по СТЕ и приложените към същото скици имот
пл. № 1936, кв. 96 по плана на гр. П., имот урегулиран парцел XII, кв. *1, имот пл. №
2411, кв. 96 по плана на гр. П. и имот по сега действащата КК с номер 56126.602.2411
са идентични. Соченото обстоятелство не е спорно между страните, в тази връзка е
представено и удостоверение, издадено от Кмета на Община П., в което е посочено че
ПИ с идентификатор 56126.602.2411 е идентичен на ПИ № 2411, кв. 94 по плана на гр.
П. и описан в нотариален акт № 143, том I, дело № 199/18.03.1992г. С посочения
нотариален акт А.Д. И.а продала на сина си ЯНК. Й. ИВ. /към 1992г. в законен брак с
ищцата Р. И.а/ 4/6 ид. части от дворно място, представляващо имот пл. № 2411, кв. 94
по плана на гр. П. с обща площ от 190 кв.м., ведно с първи етаж от двуетажна жилищна
сграда, построена в имота.
Като доказателства пред районния съд са представени копия на делбени
решения, постановени по гр. дело № 201/1992г. по описа на Районен съд – П.. Видно от
същите съдът е сезиран с искова молба от И.Д.Б. /баща на ответницата ЕЛД. ИВ. АЛ./,
с която е направено искане да се допусне делба на имот пл. № 2411, кв. 94 по плана на
гр. П., целият с площ от 190 кв.м., ведно с двуетажна жилищна сграда. С влязло в сила
2
решение е допусната делба на втори етаж от двуетажната жилищна сграда, на правото
на надстрояване на трети жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда и на дворно
място, принадлежащо към втори жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда с площ
от 95 кв.м. при квоти по 1/3 за съделителите И.Д.Б., А.Д. И.а и Л. Д. Б. /наследници на
Д. и П. Б./. С влязла в сила спогодба по втората фаза на делбата в дял на И.Д.Б. се
предоставя втори етаж, а на другите две съделителки правото да надстроят трети
жилищен етаж, за който няма данни да е реализиран. След одобряване на спогодбата
И.Д.Б. се е снабдил с констативен нотариален акт № 182, том II, дело № 627/1998г., с
който е признат за собственик на втори жилищен етаж от жилищна сграда – къща,
построена в имот пл. № 2411 по плана на гр. П..
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 32, том I, рег. № 423, дело №
30 от 29.01.2002г. И.Д.Б. и В.П.Б.. даряват на дъщеря си ЕЛД. ИВ. АЛ. 1/3 ид. част от
УПИ VIII-2411, кв. 94 по плана на гр. П., целят с площ от 190 кв.м. и целия втори
жилищен етаж от двуетажна масивна жилищна сграда. Видно от документите, описани
в нотариалния акт, при изповядване на сделката е представен Нотариален акт № 71,
том II от 1991 г. на Районен съд – П., който с решението по първата фаза на делбата,
постановено по гр. дело № 201/1992г. по описа на Районен съд - П. е признат за
неистински /неверен/.
С писмен договор от дата 12.04.2004г. И. и В. Б. дарили на дъщеря си –
ответницата, процесния магазин, построен в североизточната част на УПИ VIII-2411,
кв. 94 по плана на гр. П..
С нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот №
178, том I, рег. № 3296, дело № 161 от 25.08.2015г. ЕЛД. ИВ. АЛ. е призната за
собственик на основание давностно владение на процесната сграда, представляваща
сграда с идентификатор 56126.602.2411.1, с предназначени сграда за търговия със
застроена площ на сградата от 15 кв.м. с адрес: гр. П., ул. „Ц. Б. *.
За процесния имот е представено удостоверение за търпимост изх. №
42/31.03.2004г. от Главния архитект на Община П., съставено по искане на И. и В. Б..
Представена е и нотариално заверена декларация от дата 28.11.2013г. подписана на И.
Б., в която е посочено, че процесната сграда е построена през 1924г.
Като доказателство е представено и постановление на РП П. за отказ да се
образува наказателно производство от дата *.01.2013г., образувано по жалба на Я.И. за
това, че в имот пл. № 2411, кв. 94 по плана на гр. П. се извършва строеж на търговски
обект без необходимите строителни книжа. Депозирана е и жалба от същия до Община
П. от 1994 г. по повод на извършваното незаконно строителство.
Пред районния съд е назначена СТЕ, по която вещото лице дава заключение, че
процесната сграда е построена в периода 1992г.-1994г., въведена в експлоатация като
магазин през 1994г. Вещото лице посочва, че за сградата няма данни да са спазени
разпоредбите на ЗТСУ и ППЗТСУ. За сградата е издадено удостоверение за търпимост,
което няма данни да е отменено.
Пред районния съд са разпитвани свидетели, доведени от ответната страна.
Същите посочват, че знаят имота като собственост на Е.. Тя е възлагала дейности по
извършване на ремонтни работи, плащала е за тях. Наемателка, която ползва имота от
дълги години също знае, че е собственост на ответницата, която живее в чужбина.
Всички свидетели сочат и това, че никой никога не е имал претенции по отношение на
имота.
3
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните
правни изводи.
Пред Районен съд - П. е предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване на
установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици по приращение на
4/6 ид. части от имот с идентификатор 56126.604.2411.1. Последните твърдят, че са
собственици на посочената идеална част, тъй като чрез покупко - продажба са
закупили през 1992г. 4/6 ид. части от дворното място, върху което е построена
сградата, представляващо по сега действащата КК имот с идентификатор
56126.604.2411 с площ от 190 кв.м. По делото не е спорно, че в имот с идентификатор
56126.604.2411 освен процесната сграда съществува и друга двуетажна жилищна
сграда. Виднo от приложените нотариални актове – първият етаж е собственост на
ищците, а вторият на ответницата.
Според заключението на вещото лицe процесната сграда е построена в периода
1992г.-1994г. Според свидетелите и твърденията на страните е построена от бащата на
ответницата.
В писмения отговор по чл. 131 ГПК ответницата отрича собственическите права
на ищците, като твърди, че те не притежават каквито и да било права върху процесното
дворно място. Сочи, че по отношение на последното е постановено влязло в сила
делбено решение, в което като страни не участват ищците, а тяхната праводателка.
Следователно претендиращите лицa не притежават идеална част от дворното място. На
следващо място се оспорва нотариалният акт, в който е обективирана покупко-
продажба на 4/6 ид. част от дворното място, като се твърди, че посоченият акт няма
вещно - прехвърлително действие, тъй като не е вписан.
Настоящата съдебна инстанция не споделя тези възражения. По делото са
представени доказателства, от които е видно, че с влязло в сила решение до делба са
допуснати втори етаж на построена в дворното място жилищна сграда, ведно с дворно
място, прилежащо към втори жилищен етаж на двуетажна жилищна сграда с площ от
95 кв.м., както и правото да се надстрои трети жилищен етаж при квоти по 1/3 ид. част
между съделителите И. Б., А. И.а и Л. Б. Видно от мотивите на делбеното решение
/влязло в сила на 19.05.1997г./ наред с втория етаж до делба се допускат и съответните
идеални части от общите части на терена, като тези идеални части следват обекта.
Видно от одобрена от съда спогодба на И. Б. се предоставя втори жилищен етаж
от жилищна сграда, построената в имот пл. № 2411, в кв. 94 по плана на гр. П., а в общ
дял на другите две съделителки - А. И.а и Л. Б. се предоставя правото да построят
трети жилищен етаж /който и към настоящия момент не е построен/. С влизане в сила
на съдебната спогодба по втората фаза на делбата съсобствеността върху допуснатите
до делба обекти е прекратена. Доколкото вторият жилищен етаж е предоставен на
съделителя И. Б. следва да се приеме, че към него принадлежи и допуснатото до делба
дворно място, прилежащо към втори жилищен етаж, като последното има характер на
обща част, която е неразривно свързана с главната вещ. При това положение за
праводателя на ищците по делбата не е предоставено дворното място като
наследствена част.
По делото е представен нотариален акт от 1984г., от който е видно, че приживе
общите наследодатели Д. и П. Б. са продали срещу задължение за издръжка и гледане
1/2 ид. част от дворното място на праводателя на ищците. Видно от нотариален акт от
1992г. последната е продала на сина си 4/6 ид. части от имота /1/2 ид. част придобита
чрез продажба от 1984г. и 1/6 ид. част по наследство от родителите й/. Доколкото обаче
4
по приключилото делбено производство праводателката на ищците не е получила дял
от допусната до делба обща част на дворното място /принадлежаща към втория етаж/
следва да се приеме, че към момента на покупко-продажбата от 1992г. / с която
ищците се легитимират като собственици/ продавачът е бил собственик само на 1/2 ид.
част от имота. От това следва, че последният е могъл да прехвърли на сина си само
частта, която притежава. След като е закупена 1/2 ид. част от дворното място следва
изводът, че по приращение ищците са станали собственици на 1/2 ид. част от
процесната сграда. За посочената част искът им е основателен, а за останалата 1/6 ид.
част е неоснователен.
Съдът не споделя възраженията на въззиваемата за това, че нотариалният акт, с
който ищците се легитимират като собственици на идеална част от поземления имот е
нищожен, тъй като не е вписан и по този начин не е произведен вещно-транслативният
му ефект. Обстоятелството, че нотариалният акт не е вписан не води до нищожност на
акта, нито до извода, че собствеността не е прехвърлена.
Съгласно чл. 1 от Правилника за вписванията /в действащата му редакция към
1992г./ вписването на сделки в Служба по вписванията има само оповестително
действие по отношение на третите лица, каквато се явява оспорващата страна. При
всички положения обаче вписването не е елемент от фактическия състав на сделката
продажба, не е част от формата за нейната действителност, поради което не се отразява
нито върху действителността й, нито върху транслативния й ефект. Вписването на
нотариалния акт би имал значение само когато е налице конкуренция между права –
придобИ.е на имот от две лица последователно от един и същи праводател –
собственик на имот, каквато хипотеза не е налице в настоящия случай.
Видно от мотивите на атакуваното съдебно решение районният съд е отхвърлил
собственическия иск, приемайки че ответницата е придобила имота по давност.
Настоящата съдебна инстанция не споделя тези изводи по няколко съображения: На
първо място в писмения си отговор ответницата не твърди, че смята себе си за
собственик на процесната сграда на основание давностано владение. Не сочи от кога и
до кога е владяла имота, демонстрирала ли е собственическите си намерения, пред
кого, явно, спокойно и необезпокоявано ли е било това. В отговора по чл. 131 ГПК
ответницата сочи, че ищците не са собственици на 4/6 ид. части от поземления имот, а
от там и на 4/6 ид. части от сградата, но не твърди че тя е собственик на сградата въз
основа на осъществявано от нея давностно владение. Безспорна и категорична е
практиката на съда, че служебно произнасяне по въпросите за давността е
недопустимо. Обстоятелство, че към писмения отговор са представени доказателства –
констативен нотариален акт от 2015г., с който ответницата е призната за собственик на
сградата по давност, също не променя горните изводи, доколкото твърденията на
страните не могат да бъдат извеждани от наличните по делото доказателства.
На второ място дори и са се приеме, че ответницата се позовава изрично на
придобивна давност по делото липсват доказателства за завършен фактически състав за
посочения придобивен способ.
За да може едно лице да придобие имот по давност следва освен осъществено
владение за определен период от време, то да е явно, спокойно, несмущавано и
необезпокоявано, също така да е налице и намерение за своене, което е демонстрирано
пред всички лица, в частност ищците.
От ангажираните пред първата инстанция гласни доказателства се установява, че
ответницата от дълги години пребивава в чужбина /според баща й повече от 30
5
години/, т.е владението не е осъществявано лично от нея, а чрез баща й, но по
твърдения на свидетелите имотът е собственост на Е.. Свидетелите сочат, че са
контактували с ищцата по телефона, по повод въпроси свързани с наемането на
сградата и извършените ремонти. Дори и да се приеме, че ответницата е ползвала
имота /чрез баща си/ за период повече от * години, липсват доказателства това да е
било явно, спокойно, несмущавано и необезпокоявано, както и да е налице
обективирано намерение за своене, демонстрирано от нея пред останалите
съсобственици на земята, в частност пред ищците още повече като се има предвид, че
те също от дълги години не живеят в гр. П.. В тази връзка св. И. Б. посочи, че не е имал
никакъв контакт с Я. след 2002г. Св. П. посочи, че не е виждал ищеца повече
от 30 години, тъй като е по С.. При това положение няма как да се приеме, че
намерението за своене е демонстрирано пред ищците и последните са били съгласни с
това. За периода преди 2002г. са представени доказателства, от които е видно, че
ищецът се е противопоставял на изграждането на процесния обект, сигнализирайки за
това компетентните органи.
Предвид на това настоящата съдебна инстанция намира, че е незаконосъобразен
и необоснован изводът на районния съд за това, че ответницата е придобила имота по
давност и поради това претенцията на ищците се явява неоснователна.
С оглед на изложеното по-горе и доколкото съдът намира, че ищците са
собственици на 1/2 ид. част по приращение от процесната сграда ще следва
обжалваното решение да бъде отменено в частта, с която собственическият иск е
отхвърлен за 1/2 ид. част и вместо това се постанови съдебен акт, с който ищците да
бъдат признати за собственици на 1/2 ид. част придобита по приращение.
Ще следва атакуваният акт да бъде отменен и в частта, с която е отхвърлено
искането за отмяна на издадения в полза на Е.А. констативен нотариален акт за 1/2 ид.
част, като вместо това се отмени на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК констативния нотариален
акт за 1/2 ид. част.
Решението, в частта с която е отхвърлен собственическия иск за 1/6 ид. част и е
отхвърлено искането за отмяна на нотариалния акт за 1/2 ид.част, ще следва да се
потвърди.
За по-голяма яснота ще следва да се отменят решението в частта за разноските и
изцяло обжалваното определение, с което решението на първата инстанция в частта за
разноските е допълнено. Разноски в полза на страните следва да се присъдят съобразно
изхода на спора. Ответницата следва да заплати на ищците разноски пред първата
инстанция /съобразно уважената част от иска за 1/2 ид. част/ в размер на 382,50 лв.
Съобразно отхвърлената част от иска /за 1/6 ид. част/ ще следва ищците да заплатят на
ответницата разноски пред първата инстанция в размер на 315 лв.
За настоящата съдебна инстанция разноски не следва да се присъждат,
доколкото такива не са сторени и не са поискани.
Преди насроченото о.с.з пред настоящата съдебна инстанция въззиваемата
страна, чрез адв. Х., е направила искане за отлагане на делото, като молбата е
докладвана /видно от протокол от проведено о.с.з. на *.06.2021г./, но липсва изрично
произнасяне по нея. Съдебното заседание пред настоящата инстанция е насрочено за
разглеждане в о.с.з, за която дата страната ЕЛД. ИВ. АЛ. е призована лично. Преди
о.с.з е представена молба от адв. Х., с посочено че е пълномощник на А., направено е
искане за отлагане на делото по причина, че адвокатът и страната не могат са се явят в
6
о.с.з по здравословни причини. За процесуалния представител е представен болничен
лист. За страната обаче както към молбата, така и впоследствие доказателства за
невъзможност да се яви не са ангажирани. Въззивният съд е дал ход на делото,
доколкото страната е била редовно призована и за същата не са ангажирани
доказателства, че е невъзможно да се яви. Отделно от това видно от данните по делото
адв. Х. е била упълномощена да представлява страната единствено пред първата
инстанция. С определението за насрочване на делото не са ангажирани доказателства,
въпреки указанията на съда, за представяне на надлежно учредена представителна
власт. Поради изложеното по-горе не са били налице каквито и да било пречки по хода
на делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 465/22.07.2020г., постановено по гр. дело № 19/2016г. по
описа на Районен съд-П., в частите с които: е отхвърлен предявеният собственически
иск за 1/2 ид. част, отхвърлено е искането за отмяна на констативен нотариален акт за
1/2 ид. част и изцяло в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ЕЛД. ИВ. АЛ., ЕГН **********, с
адресна регистрация и адрес за призоваване и кореспонденция: гр. Д., ул. „Ч.: № 5 и с
втори адрес за призоваване и кореспонденция: гр. П., ул. „Ц.Б.“ *, че ЯНК. Й. ИВ., ЕГН
**********, с адресна регистрация и адрес за призоваване и кореспонденция: гр. С..
ж.к."М." 3, *, * *, и Р. Д. В., ЕГН: **********, с адресна регистрация гр.С., район
„ЛЛ.“, ул.“М.Т.“ *0, бл.*, ет.*, * и адрес за призоваване и кореспонденция гр.С.,
ж.к.“М.“ 3, *, * *, са собственици по приращение на 1/2 ид. част от едноетажна сграда
с идентификатор 56126.602.2411.1 /петдесет и шест хиляди сто двадесет и шест точка
шестстотин и две точка две хиляди четиристотин и единадесет точка едно/, намираща
се в гр. П., ул. „Ц.Б." *, в поземлен имот с идентификатор 56126.602.2411 /петдесет и
шест хиляди сто двадесет и шест точка шестстотин и две точка две хиляди
четиристотин и единадесет/, с предназначение - сграда за търговия, със застроена площ
на сградата от 15 /петнадесет/ квадратни метра.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт за собственост № 178, том I, peг. № 3296,
дело № 161/2015 год., в частта с която ЕЛД. ИВ. АЛ., ЕГН: ********** е призната за
собственик на индивидуализирания по-горе имот по извършена обстоятелствена
проверка за 1/2 ид. част.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.
ОТМЕНЯ изцяло Определение № 9206/06.*.2020г., постановено по гр. дело №
19/2016г. по описа на Районен съд - П..
ОСЪЖДА ЕЛД. ИВ. АЛ., ЕГН ********** да заплати на ЯНК. Й. ИВ., ЕГН
********** и Р.Д. В.ска - И.а, ЕГН ********** разноски пред първата съдебна
инстанция, съразмерно на уважената част от иска в размер на 382,50 лв.
ОСЪЖДА ЯНК. Й. ИВ., ЕГН ********** и Р.Д. В.ска - И.а, ЕГН **********, да
заплатят на ЕЛД. ИВ. АЛ., ЕГН ********** разноски пред първата съдебна инстанция,
съразмерно на отхвърлената част от иска в размер на 315 лв.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
7
страните пред Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8