Р Е Ш Е Н И Е
№….........../27.11.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми октомври през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 5783 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Т.Н.Т.,
ЕГН **********, с адрес: ***, ЕИК ***, с адрес: гр. Варна, бул. ***, отрицателен установителен
иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата
от 97,07 лв., представляваща
обезщетение за месец юли 2008 г. за ползване на имот, находящ се в гр. Варна,
ул. *** п.р., уговорено в чл. 16.1 от договор за учредяване възмездно право на
ползване № РД-9200/1312/03.07.1998 г. и
анекс към него от 18.08.1999 г., сумата от 91,40 лв., представляваща законна лихва върху обезщетението от
97,07 лв., начислена за периода от 18.12.2009 г. до 01.03.2019 г., сумата
от 4659,50
лв., представляваща обезщетение по чл. 16.2 от договора за ползването на
същия имот за периода от 01.08.2008 г. до 18.11.2009 г., сумата от 4 386,93 лв., представляваща лихва за
забава върху обезщетението от 4659,50 лв., начислена за периода от 18.12.2009
г. до 01.03.2019 г., както и сумата от 1238,08
лв. за присъдени разноски, които вземания са предмет на принудително
изпълнение по изпълнително дело № 20198080400077 по описа на ЧСИ Захари
Димитров, вписан с рег. № 808 на КЧСИ и с район на действие Окръжен съд –
Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист № 737/29.01.2019 г., издаден
по гр.д. № 14132/2009 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба на
01.04.2019 г. ищецът е получил покана за доброволно изпълнение по изп. д. № 20198080400077 по описа на ЧСИ З.Д.с рег. № 808
на КЧСИ, в която е отразено, че въз основа на изпълнителен лист от 29.01.2019
г., издаден по гр.д. № 14132/2009 г. е осъден да заплати парично задължение в
полза на Община Варна, като по изпълнителното дело същото възлиза в размер на
11668,19 лв., от които: 97,07 лв. главница, ведно със законна лихва в размер на
91,40 лв. за периода от 18.12.2009 г. до 01.03.2019 г.; главница в размер на
4659,50 лв., ведно със законна лихва в размер на 4386,93 лв. за периода от
18.12.2009 г. до 01.03.2019 г., присъдени разноски в размер на 1238,08 лв.,
както и такси и разноски по изпълнителното дело в общ размер на 1195,21 лв.
След извършена справка в Районен съд – Варна е установил, че действително е
издаден изпълнителен лист по посоченото гражданско дело въз основа на влязлото
в сила решение на 21.06.2013 г.
Ищецът счита, че с влизане в сила на съдебното решение се прекъсва теченето
на давността относно вземането на кредитора и от този момент – 21.06.2013 г.,
започва да тече нова петгодишна давност, която до издаването на изпълнителния
лист на 29.01.2019 г. е изтекла. По тези съображения поддържа, че вземанията за
главници и лихви, предмет на принудително изпълнение, са недължими като
погасени по давност.
В съответствие с изложените твърдения е и формулираното искане по същество
- да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи
на ответника сумите по изпълнителния лист. Претендира и сторените разноски по
делото, включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа
исковата молба и моли за уважаване на предявения иск, както и за присъждането
на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск като неоснователен. Твърди, че с писмо от 07.02.2017 г.,
изпратено до Т.Т. и получено от трето лице (Н.Н.) на 09.02.2017 г., Община Варна е поканила ищеца
доброволно да заплати дължимите суми, за които е осъден. Излага още, че с писмо
от 30.05.2017 г. е подадена молба по гр.д. № 14132/2009 г. на Районен съд –
Варна за издаване на изпълнителен лист по делото, получена на същата дата от
съда.
С тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск и релевира възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание ответникът не изпраща представител.
Предварително депозира молба, в която поддържа формулираното в отговора искане
по същество.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С решение №
126/15.01.2012 г., постановено по гр.д. № 14132/2009 г. по описа на Районен съд
– Варна Т.Н.Т. *** сумата от 216 лв., представляваща обезщетение
за ползване на имот, находящ се в гр. Варна, ул***.,
представляващ денонощно охраняем паркинг с площ 850
кв.м., съдържащ 34 паркоместа, за месец юли 2008 г.,
съгласно чл. 16.1 от договор за учредяване възмездно право на ползване № РД-9200/1312/03.07.1998 г. и анекс към него от 18.08.1999 г., сключени
между Община Варна и ЕТ „Арес-68-Т.Т.", сумата от 10 368,00лв.,
представляваща обезщетение за ползването на същия имот за периода от 01.08.2008
г. до 18.11.2009 г., съгл. чл. 16.2 от договора, както и законната лихва върху
тези суми, считано от датата на завеждане на исковата молба -18.12.2009г. до
окончателното им изплащане. Решението е обжалвано и потвърдено от въззивната инстанция с решение № 1063/25.06.2012 г. по
описа на Окръжен съд – Варна. При касационна проверка по т.д. № 925/2012 по
описа на ВКС, I ТО, въззивният акт е отменен в частта за уважаването на иска за заплащане на обезщетение
за ползване, на основание чл. 16.1 от договор за учредяване на възмездно право
на ползване от 03.07.1998 г. и анекс от 18.08.1999 г., дължимо за м. юли 2008
г. над сумата 97.07 лв. и в частта за уважаването на иска за заплащане на
обезщетение за ползване, на основание чл. 16.2 от договора, дължимо за периода 01.08.2008 г.-18.11.2009
г. над сумата от 4659.50лв., като е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение
за ползване на имот, находящ се в гр. Варна, ул***.,
уговорено в чл. 16.1 от договор за учредяване на възмездно право на ползване от
03.07.1998 г. и анекс от 18.08.1999 г., дължимо след прекратяване на договора
за м. юли 2008 г. за разликата над 97.07 лв., както и иска за заплащане на
обезщетение за ползването на същия имот, уговорено в чл. 16.2 от договора,
дължимо след прекратяването му за периода 01.08.2008 г.-18.11.2009 г., за
разликата над 4659.50лв. В частта, с която е потвърдено решението на Районен
съд-Варна за уважаването на исковете съответно за 97.07лв. и 4659.50лв., ведно
със законната лихва от завеждането на иска, решението на Окръжен съд – Варна е
оставено в сила. Окончателният акт на ВКС е влязъл в сила на 21.06.2013 г.
Видно от материалите по приобщеното гр.д. № 14132/2009 г.
на Районен съд – Варна, Община Варна е подала молба за издаване на изпълнителен
лист по делото на 01.06.2017 г. (л. 96),
като съдът е указал на страната да отстрани допуснатите нередовности на молбата
двукратно – с разпореждания от 02.06.2017 г. и от 05.06.2017 г., но указанията
не са изпълнени в предоставения срок и изпълнителен лист не е издаден.
Повторна молба по чл. 405 ГПК е депозирана по делото на 25.01.2019
г. и въз основа на същата в полза на Община Варна срещу Т.Н.Т. е издаден
изпълнителен лист от 29.01.2019 г. за следните суми: 97,07 лв. – обезщетение за
ползване на описания имот за м. юли 2008 г., 4659,50 лв. – обезщетение за
ползване на същия имот за периода 01.08.2008 г. – 18.11.2009 г., ведно със
законната лихва, считано от 18.12.2009 г., както и 1238,08 лв. за разноски по
делото.
По така издадения изпълнителен лист на 13.02.2019 г. е
образувано изпълнително дело № 20198080400077 по описа на ЧСИ З.Д.с рег. № 808
на КЧСИ и район на действие ОС-Варна.
Към доказателствения материал по делото е приобщена и представена от
ответника покана за доброволно изпълнение от 07.02.2017 г., изпратена от Община
Варна до Т.Т., получена от адресата на 09.02.2017 г.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен
иск е с правно основание чл. 439 ГПК. Посочената разпоредба предвижда
възможност за длъжника по изпълнителното производство да оспори изпълнението
чрез иск, основан на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В настоящия случай ищецът твърди, че не дължи процесните
суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства
след влизане в сила на осъдителното решение, а именно изтекла погасителна
давност за вземанията. Последните са установени със
съдебно решение, поради което от влизането му в сила – 21.06.2013 г. е
започнала да тече нова давност, която е петгодишна – арг.
от чл. 117, ал. 2 вр. ал 1 вр.
чл. 116, б. „б“ ЗЗД.
Ответникът основава своята защита по предявения иск с
твърдения да е прекъснала погасителната давност с изпращането на извънсъдебна
покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 09.02.2017 г., както и
с подаването на молба за издаване на изпълнителен лист от 30.05.2017 г. Съдът
намира същите за неоснователни по следните съображения:
Прекъсването на давността е
уредено в чл. 116 ЗЗД в три хипотези, едната от които - чл. 116, б. „в“ ЗЗД, на
която се позовава ответникът, предвижда предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Според указанията, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, в хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с
предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) – насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и
оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. В мотивите на тълкувателния акт изрично е посочено, че не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането
и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото
състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа
и др.
Следователно действията за принудително изпълнение, годни
да прекъснат давността, са пряко насочени към събиране на вземането, тоест насочени
към имуществената сфера на длъжника с цел удовлетворяване на взискателя. Доколкото според цитираното тълкувателно
решение връчването на поканата за доброволно изпълнение по образувано
изпълнително дело не прекъсва давността, на още по-малко основание такива
последици би могло да има връчването на извънсъдебна покана. Същата манифестира
желанието на кредитора да получи дължимата му престация,
но не представлява действие на принудително изпълнение по смисъла на закона.
Подаването на молба за
издаване на изпълнителен лист за вземане, което е признато с влязло в сила
съдебно решение, също не представлява такова действие. Посредством тази молба
кредиторът отправя искане да бъде снабден с изпълнителен титул, въз основа на
който би могъл да предприеме последващи действия за принудително събиране на
вземането, които зависят изцяло от неговата воля. Снабдяването с изпълнителния
лист не е пряко насочено към имуществената сфера на длъжника. В производството
по чл. 406 ГПК съдът извършва формална проверка относно редовността на акта, с
който е установено изпълняемото право, и на
предпоставките за неговото упражняване. Правораздавателният орган не може да
упражни принуда за удовлетворяване на съдебно признатото право, а само издава
изпълнителен лист, който удостоверява правото на принудително изпълнение и овластява съдебния изпълнител да пристъпи към принудително
изпълнение, в случай че бъде поискано такова от кредитора.
Отделно от това, в
настоящия случай по подадената молба от 01.06.2017 г. изобщо не е издаден
изпълнителен лист, а такъв е издаден едва на 29.01.2019 г. след повторното
сезиране на съда с такова искане.
С оглед на гореизложеното,
съдът намира, че погасителната давност на процесните вземания е изтекла на 21.06.2018 г. и до този момент кредиторът не
е имал активно поведение, годно да прекъсне давностния
срок, поради което вземанията са погасени по давност и инициираното на
принудително изпълнение след тяхното погасяване е незаконно, респ. предявеният
отрицателен установителен иск – основателен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и направените в настоящото производство разноски в общ размер на 1298,92
лв., от които 418,92 лв. за заплатена държавна такса (л. 17) и 880 лв. за
адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени
по делото – договор за правна защита и съдействие от 12.04.2019 г. (л. 11),
ведно с отбелязване, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съдът намира
направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал.
5 ГПК за неоснователно, тъй като минималният размер на адвокатското
възнаграждение, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, възлиза в размер на 841,28 лв., което
надвишава претендираното възнаграждение с минимална разлика от 38,72 лв., която
не може да обоснове извод за неговата прекомерност.
Съобразно
изхода на делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
ищецът Т.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, не дължи на ответника Община Варна с адрес: гр. Варна, бул. ***,
следните суми: сумата от 97,07 лв.
(деветдесет и седем лева и седем стотинки), представляваща обезщетение за месец
юли 2008 г. за ползване на имот, находящ се в гр. Варна, ул. *** п.р.,
уговорено в чл. 16.1 от договор за учредяване възмездно право на ползване №
РД-9200/1312/03.07.1998 г. и анекс към
него от 18.08.1999 г., сумата от 91,40 лв. (деветдесет и един лева и
четиридесет стотинки), представляваща законна лихва върху обезщетението от
97,07 лв., начислена за периода от 18.12.2009 г. до 01.03.2019 г., сумата от
4659,50 лв. (четири хиляди шестстотин петдесет и девет лева и
петдесет стотинки), представляваща обезщетение по чл. 16.2 от договора за
ползването на същия имот за периода от 01.08.2008 г. до 18.11.2009 г., сумата от 4 386,93 лв. (четири хиляди
триста осемдесет и шест лева и деветдесет и три стотинки), представляваща лихва
за забава върху обезщетението от 4659,50 лв., начислена за периода от
18.12.2009 г. до 01.03.2019 г., както и сумата
от 1238,08 лв. (хиляда двеста тридесет и осем лева и осем стотинки) за
присъдени разноски, които вземания са
предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20198080400077 по
описа на ЧСИ Захари Димитров, вписан с рег. № 808 на КЧСИ и с район на
действие Окръжен съд – Варна, образувано въз основа на изпълнителен лист №
737/29.01.2019 г., издаден по гр.д. № 14132/2009 г. по описа на Районен съд –
Варна, на основание чл. 439 ГПК;
ОСЪЖДА Община Варна с адрес: гр. Варна, бул. ***,
да заплати на Т.Н.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 1298,92 лв. (хиляда двеста
деветдесет и осем лева и деветдесет и две стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: