Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
№ 1751 / 1.9.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, IХ-ти състав, в открито заседание на първи септември две хиляди двадесет и трета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА
при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа
докладваното от съдията адм. дело № 661 по описа за 2023 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производство е по реда на чл. 276 и сл. от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искане на Н.Н.А., ЕГН **********,
понастоящем в Затвора-гр. Пазарджик, изтърпяващ наказание лишаване от свобода, за
прекратяване на действие и/или бездействие на началника на Затвора-гр.
Пазарджик, да му бъде осигурен достъп до повече време престой на открито, за да
се движи. Сочи, че след изготвена съдебно-сексологична експертиза от 14.01.2014
г. му е поставена диагноза „Хиперсексуалност. Аноргазмия. Нарушен сексуален
стереотип“, поради което иска да му се удължи престоя на открито. Твърди, че не
може да спи нощно време, движи се, вика, нервира се, често е под напрежение
поради сексологичното му заболяване.
Ответникът – началникът на Затвора-гр. Пазарджик,
чрез процесуален представител юрисконсулт Р. Р., оспорва искането като
неоснователно и недоказано.
Административен съд-Пазарджик като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и становищата на страните, намира за установена следната
фактическа обстановка:
От представената и приета по делото справка вх.№
5971/11.07.2023 г. на началника на затвора-гр. Пазарджик се установява, че Н. А.
изтърпява присъда № 78/12.04.2010 г. по НОХД № 112/2009 г. на Окръжен
съд–Хасково, с което на осн. чл. 116 НК му е наложено наказание „доживотен
затвор“. В пенитенциарното заведение изтърпява наказанието си в обособена зона
с повишена сигурност, в постоянно заключено помещение при засилен надзор и
охрана. Посочено е, че в изпълнение на ЗИНЗС и ППЗИНЗС лицата, настанени в
зоната за повишена сигурност и охрана провеждат престой на открито с
продължителност 1 час и 30 минути всеки ден, на карета № 3 и № 4, като местата
са оборудвани с подходящи уреди за спорт и поддържане на добра физическа форма.
Сочи че А. многократно се е възползвал от правото си по чл. 71, ал. 3 ППЗИНЗС –
отказ от провеждане престой на открито.
Към административната преписка са приложени:
- Молба вх.№ М-2285/06.06.2023 г. от Н.А.,
подадена чрез ИСДВР до началника на затвора, с която лишеният от свобода е
поискал да му бъде изготвена актуална медицинска експертиза и по преценка на
директора на Медицинския център да му бъде удължен престоя на открито. Върху
молбата е поставена резолюция от 13.06.2023 г. с посочване че същата е
неоснователна и е оставена без уважение.
- Докладна записка от 09.06.2023 г. на директора
на Медицинския център при Затвора-гр. Пазарджик, в която е посочено, че преглед
от сексолог не е бил осъществен, тъй като същият не се покрива от НЗОК и на
територията на гр. Пазарджик няма такъв специалист. Посочено е, че лишеният от
свобода е уведомен за възможността да покани сам такъв специалист. В заключение
сочи, че към момента липсват основания за удължаване престоя на открито.
- Дневен режим, утвърден от началника на
Затвора-гр. Пазарджик на 25.01.2023 г., в който са посочени и часовете за
престой на открито.
От молителя са представени копия от заключения по съдебно-сексологична
и съдебно-психиатрична експертизи, изготвени по други дела, които са неотносими
към спора, доколкото допълнителен престой на открито се предоставя по предложение
на медицинско лице или от инспектора социални дейности и възпитателна работа
при мястото за изтърпяване на наказанието.
При така установеното от фактическа страна,
Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС забранява лишените
от свобода да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Съгласно чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС, за нарушение на забраната по
ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието
лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на
достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. В
цитираната норма в контекста на разглеждания случай това е условия за
двигателна активност.
Защитата срещу нарушаване на забраната по чл. 3 от ЗИНЗС се осъществява по реда и при условията на чл. 276 ЗИНЗС, съгласно която
разпоредба всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1.
прекратяване на действията и бездействията на орган по изпълнение на
наказанията или на длъжностно лице, с които се нарушава забраната по чл. 3 ЗИНЗС и 2. извършване на действия с цел прекратяване или предотвратяване на
нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС.
Видно от искането, с което Н.А. е сезирал съда,
твърдяното бездействие, за което се претендира, че нарушава забраната по чл. 3 ЗИНЗС се състои в неосигуряване на повече време за престой на открито от
определеното с дневния режим, утвърден от началника на затвора.
Съдът намира, че с оглед наведените от искателя
твърдения и събраните по делото доказателства, не се обосновава извод за
наличие на фактически действия/бездействия на началника на Затвора-гр. Пазарджик.
Съгласно чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС и чл. 71, ал.
11 ППЗИНЗС на лишените от свобода е гарантирано правото на престой на открито
не по-малко от един час дневно, като допълнителен престой на открито се
предоставя по предложение на медицинско лице или от инспектора социални
дейности и възпитателна работа. Ето защо, допълнителният престой на открито, извън
утвърдения график, по желание на лице не представлява право на лишения от
свобода, което администрацията е задължена да му осигури, както това се отнася
до задължителния един час престой на открито по чл. 86, ал. 1, т. 1 ЗИНЗС, а е
по скоро правна възможност, обусловена от предложение на лицата по чл. 71, ал.
11 ППЗИНЗС. Следователно разпоредбата на чл. 71, ал. 11 ППЗИНЗС не задължава
затворническата администрация да осигури допълнителен престой на открито по
молба на лишен от свобода. Още повече, че в докладната записка от директора на
МЦ изрично е посочено, че не са налице основания за това. От всички представени
писмени доказателства, се установява, че по отношение на Н.А. са взети мерки за
осигуряване на престой на открито, повече от законово определеното минимално
време за престой в часовете по графика/дневния режим на затвора. Горното не се
опроверга и от обясненията на лишения от свобода дадени в съдебното заседание,
нито от представените от него заповеди за налагане на наказания.
Следва да се отбележи, че ограниченията и неудобствата,
които в случая лишеният от свобода търпи са пряко следствие от наказанието,
наложено му с влязла в сила присъда, а не са вследствие на незачитане на закона
от страна на затворническата администрация.
Предвид горното, не се установиха противоправни
фактически действия и бездействия в нарушение на забраната по чл. 3 ЗИНЗС на
длъжностни лица и началника на Затвора-гр. Пазарджик относно осигуряване на допълнителен
престой на открито по отношение на лишения от свобода Н.Н.А., поради което искането
следва да се отхвърли като неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 280,
ал. 2, т. 1 ЗИНЗС, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав
Р А З П О Р Е Д И:
ОТХВЪРЛЯ искането на Н.Н.А., изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“
срещу началника на Затвора-гр. Пазарджик, с което на основание чл. 276 ЗИНЗС се
иска да бъде прекратено незаконосъобразното фактическо бездействие на
ответника, относно осигуряване на лицето на повече от определеното с графика време
за престой на открито.
Разпореждането, на основание чл. 281 ЗИНЗС, може
да се обжалва пред тричленен състав на Административен съд–Пазарджик, в
тридневен срок от съобщаването му на страните.
Разпореждането да се съобщи незабавно на страните.
СЪДИЯ:
(П)