РЕШЕНИЕ
№ 313
гр. Благоевград, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТИРИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ВЕЛКОВА
при участието на секретаря Т. Л.
като разгледа докладваното от РОСИЦА ВЕЛКОВА Гражданско дело №
20231200100338 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 26 от ЗЗД (главен и
евентуални), както и евентуално съединена претенция по чл. 108 от ЗС.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. Г. К., ЕГН
**********, с адрес: град ***, и Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***, чрез
адвокат Д. И., САК, със съдебен адрес: гр. ***, насочена срещу К. К. К., ЕГН
**********, с адрес: град ***
Съдебно предявеното искане е да се прогласи нищожността на договора,
сключен между М. Т. К., бивша жителка на град Б., починала на ** и К. К. К.
(настоящ ответник), който договор е обективиран в Нотариален акт № **** г.
на нотариус Л.М.К. район на действие - Районен съд Разлог, peг. № ***от
регистъра на НК на основание чл. 26, ал. 2, изречение първо, предложение
четвърто от ЗЗД поради липса на основание - главен иск. В условията на
евентуалност са предявени и искове за нищожност на същия договор на
основание чл. 26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД - поради накърняване
1
добрите нрави (първи евентуален иск); на основание чл. 26, ал. 1,
предложение четвърто от ЗЗД, като договор, сключен върху неоткрито
наследство — втори евентуален иск; на основание чл. 26, ал. 2, предложение
пето от ЗЗД, като привиден договор, прикриващ договор за дарение (трети
евентуален иск) и във връзка с този иск, да уважат и обективно съединените с
него иск по чл. 30 от ЗН за възстановяване на запазената част от наследството
на М. Т. К. в размер на 1/9 идеална част от процесните недвижими имоти в
полза на М. Г. К., както и иск с правно основание чл. 108 от ЗС да се осъди
ответницата К. К. К. да предаде владението на 1/9 идеална част от процесните
недвижими имоти в полза на М. Г. К.. Идентични са и исковите претенции на
другия ищец – Н. Г. К..
Исковете на ищците по настоящото дело се отнасят до следните
недвижими имоти:
- Поземлен имот с идентификатор 02676.501.1074 (нула две хиляди
шестстотин седемдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, хиляда и
седемдесет и четири), град Б., община Б., област Благоевград, по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-
18-81/10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на поземления
имот: град *** целият с площ от 309 кв. м. (триста и девет квадратни метра),
трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер
по предходен план: 1074 (хиляда и седемдесет и четири), квартал 70
(седемдесети), парцел XVI (шестнадесети), при съседи: поземлени имоти с
идентификатори 02676.501.4185 (нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, петстотин и едно, точка, четири хиляди сто осемдесет и пет),
02676.501.1075 (нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка,
петстотин и едно, точка, хиляда и седемдесет и пет), 02676.501.1073 (нула две
хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, хиляда
и седемдесет и три);
- Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676.501.1074.1.2
(нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, петстотин и едно,
точка, хиляда и седемдесет и четири, точка едно, точка две), град Б., община
Б., област Благоевград, по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед № РД-18-81/10.12.2009 г. на Изпълнителния директор на
2
АГКК. последно изменение със Заповед № 18-307-08.01.2019 г. на Началника
на СГКК - Благоевград, адрес на имота: град *** ет. 2, който самостоятелен
обект се намира в сграда № 1 (едно), предназначение: Жилищна сграда -
многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор
0276.501.1074 (нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка,
петстотин и едно, точка, хиляда и седемдесет и четири), предназначение на
самостоятелния обект: Жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1 (едно),
целият с площ от 93,00 кв. м. (деветдесет и три квадратни метра), прилежащи
части: съответните идеални части от общите части на сградата, съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под обекта:
02676.501.1074.1.1 (нула две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка,
петстотин и едно, точка, хиляда и седемдесет и четири, точка едно, точка
едно), над обекта: няма;
- Сграда с идентификатор 02676.501.1074.2 (нула две хиляди шестстотин
седемдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, хиляда и седемдесет и
четири, точка две), град Б., община Б., област Благоевград, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 81/10.12.2009
г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: град *** разположена
в поземлен имот с идентификатор 02676.501.1074 (нула две хиляди
шестстотин седемдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, хиляда и
седемдесет и четири), застроена площ: 36 кв. м. (тридесет и шест квадратни
метра), брой етажи 1 (един), брой самостоятелни обекти в сградата: няма
данни, предназначение: Друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план: няма, при съседи: поземлен имот с
идентификатор 02676.501.1074 (нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, петстотин и едно, точка, хиляда и седемдесет и четири), сграда с
идентификатор: 02676.501.1074.3 (нула две хиляди шестстотин седемдесет и
шест, точка, петстотин и едно, точка, хиляда и седемдесет и четири, точка
три), поземлен имот с идентификатор 02676.501.1075 (нула две хиляди
шестстотин седемдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, хиляда и
седемдесет и пет) и сграда с идентификатор: 02676.501.1074.1 (нула две
хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, хиляда
и седемдесет и четири, точка едно);
- Сграда с идентификатор 02676.501.1074.3 (нула две хиляди шестстотин
седемдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, хиляда и седемдесет и
3
четири, точка три), град Б., община Б., област Благоевград, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18- 81/10.12.2009
г. на Изпълнителния директор на АГКК, адрес на имота: град *** разположена
в поземлен имот с идентификатор 02676.501.1074 (нула две хиляди
шестстотин седемдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, хиляда и
седемдесет и четири), застроена площ 10 кв. м. (десет квадратни метра), брой
етажи 1 (един), брой самостоятелни обекти в сградата: няма данни,
предназначение: Друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор: няма,
номер по предходен план: няма, при съседи: от две страни поземлен имот с
поземлен имот с идентификатор 02676.501.1074 (нула две хиляди шестстотин
седемдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, хиляда и седемдесет и
четири), сграда с идентификатор: 02676.501.1075.2 (нула две хиляди
шестстотин седемдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка, хиляда и
седемдесет и пет, точка две) и сграда с идентификатор: 02676.501.1074.2 (нула
две хиляди шестстотин седемдесет и шест, точка, петстотин и едно, точка,
хиляда и седемдесет и четири, точка две).
В проведеното по делото съдебно заседание, ищците, лично и чрез
упълномощения от тях адвокат, поддържат предявените искове. Претендират
и сторените по делото разноски.
Твърди се с исковата молба, че с Нотариален акт № *** г. на нотариус
Л.М.К. район на действие - Районен съд Разлог, per. № ***от регистъра на НК,
на *** г., М. Т. К. прехвърлила срещу издръжка и гледане на К. К. К.
собствеността върху 4/6 ид.ч. от процесните недвиживи имоти.
М. Т. К. починала на ** което се установявало от Удостоверение за
наследници изх. № 94-22-5119 от 30.08.2022 г., издадено от Община Б..
Твърди се, че М. Т. К. е била ***на ищците М. Г. К. и Н. Г. К. по *** (М.
Т. К. била ***на ищците Г. Д. К., починал на ** г.).
Между М. Т. К. и К. К. К. нямало пряка родствена връзка по права
линия, а такава по сватовство, като М. Т. К. била ***на К. К. К., която е ****й
син Н. Д. К., починал на***
Видно от Нотариален акт № **** г. М. Т. К. е прехвърлила
собствеността върху горепосочените идеални части от недвижими имоти, а К.
К. К. е получила собствеността върху същите и се е задължила да предоставя
пожизнено издръжка и гледане на М. Т. К..
4
Ищците считат, че този договор не поражда правните последици за
прехвърляне на собствеността на недвижимите имоти.
Не оспорват нотариалното действие по изповядване на сделката.
Оспорват правното действие на сключения договор, обективиран в процесния
Нотариален акт № 39, том 1, peг. № 552, дело № 36/2020 г. на нотариус Л.М.К.
район на действие - Районен съд Разлог, pег. № 502 от регистъра на НК за
прехвърляне на собственост на съответните идеални части от недвижими
имоти срещу задължение за издръжка и гледане.
Обосновават правния интерес за водене на това производство.
Видно от представеното Удостоверение за наследници изх. № 94-22-5119
от 30.08.2022 г., издадено от Община Б., М. Т. К. е била баба на ищците М. Г.
К. и Н. Г. К. по бащина линия. М. Т. К. е била майка на бащата на ищците Г. Д.
К., починал на ** г.
С процесната недействителна сделка формално се стигало до
намаляване на наследствената маса на М. Т. К. и поради това в резултат се
стигнало до увреждане на наследствените права на ищците, които имали
правата на нейни преки наследници по закон.
Поради това и те имали правен интерес да установят нищожността на
процесния договор за прехвърляне на собственост върху процесните
недвижими имоти с оглед връщането им в патримониума на техния
наследодател.
Ищците имали също така и правен интерес да установяват и
предявените при условията на евентуалност твърдения, че процесният
договор - Нотариален акт № *** г. е привиден и всъщност прикрива
действителен договор за дарение, тъй като, ако бъде установен този факт, ще
се установи също и че с тези свои действия наследодателката им М. Т. К. е
накърнила тяхната запазена част от наследството й.
Относно нищожността на процесната сделка поради липса на основание
- чл. 26, ал. 2, изречение първо, предложение четвърто от ЗЗД:
Считат, че процесната сделка е нищожна, тъй като е договор без реално
и действително основание. Прехвърлителят на недвижимите имоти М. Т. К. не
получила никаква насрещна престация и страните били напълно наясно, че
посочените издръжка и гледане нито се осъществяват, нито ще бъдат
5
осъществявани от К. К. К. поради нейната невъзможност да ги предоставя.
Всеки договор трябвало да има основание за сключването си.
Основанието на договора е причината, поради която той е сключен. Тази
причина следвало да е реална, възможна и действителна.
Договорът в същността си бил възмезден, тъй като основанието за
прехвърляне на собствеността е предоставянето на издръжка и/или полагането
на грижи. Обикновено този договор уреждал бъдещи задължения на
приобретателя, най-често до смъртта на прехвърлителя. В тези случаи
договорът бил алеаторен, тъй като отнапред не можело да се знае, колко дълго
ще живее прехвърлителят и от какви издръжка и грижи ще се нуждае.
Твърди се, че процесният договор е без основание, защото след неговото
сключване прехвърлителят на съответните идеални части от недвижимите
имоти М. Т. К. не получила никаква насрещна престация от К. К. К.. Двете
страни по процесния договор били напълно наясно, че посочените издръжка и
гледане нито се осъществяват, нито ще бъдат осъществявани от К. К. К.
поради нейната невъзможност да ги предоставя пожизнено на М. Т. К..
Това било така, защото К. К. К. не реализирала доходи, живеела е изцяло
от пенсията на М. Т. К. и нито при сключването на договора, нито
впоследствие имала намерение за изпълнение на поетите с него задължения.
К. К. К. нямало как да сключва договор, след като не може и няма намерение
да престира задълженията си по този договор.
На основание чл. 26, ал. 2, изречение първо, предложение четвърто от
ЗЗД, процесният договор, сключен във формата на горепосочения нотариален
акт, бил нищожен, тъй като няма за основание полагането на грижи и
предоставяне на издръжка в установените съобразно доктрината и съдебната
практика обем, съдържание и периодичност от страна на К. К. К. към М. Т. К..
Доколкото им било известно К. К. К. не е изпълнявала и е била през
цялото време след сключването на процесния договор на 30.07.2020 г. до
настъпването на смъртта на М. Т. К. на *** г. в невъзможност да изпълнява
задълженията си по процесния договор, а от друга страна и М. Т. К. през целия
този период е имала доходи и е получавала грижи, включително и от служба
„Социален патронаж“ към Община Б..
Относно накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1, предложение
6
трето от ЗЗД:
При условията на евентуалност се заявява нищожност на договора,
обективиран в Нотариален акт № *** г., и на основание чл. 26, ал. 1,
предложение трето от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
Счита се, че процесният договор накърнява добрите нрави, тъй като
приобретателят на процесните недвижими имоти К. К. К. не била от кръга на
преките наследници по закон на прехвърлителя М. Т. К.. Този аргумент в
допълнение на вече изложените по-горе съображения за липсата на реалност
при предоставянето на грижи и издръжка в полза на прехвърлителя на
процесиите недвижими имоти водела до заключението за нарушаване на
добрите нрави.
Съобразно установената съдебна практика (Тълкувателно решение №
1/2009 от 15.06.2010 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г., ОСТК на ВКС)
добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение,
защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на
противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).
Добрите нрави не са били писани, систематизирани и конкретизирани
правила, а съществували като общи принципи или произтичат от тях.
В конкретния случай прехвърлителят на процесните недвижими имоти
М. Т. К. се е лишила от тях без да е получила адекватни и съобразени с
необходимите обем. съдържание и периодичност насрещни престации за
издръжка и гледане.
Отделно от това ако е получила някакви грижи и издръжка от К. К. К.,
то това би следвало да се е случило в периода от сключването на договора на
30.07.2020 г. до настъпването на смъртта на М. Т. К. на ** което било твърде
кратък срок, за да се оправдае прехвърляне на 4/6 от описания по горе имот,
т.е. добрите нрави са нарушени и поради липсата на еквивалентност на двете
престации по договора.
Освен това, по този начин се увреждали неправомерно правата на
преките наследници по закон на М. Т. К., в това число и ищците и се стигало
до неоправдано облагодетелстване на трето лице по отношение на тези
родствени отношения по пряка линия - приобретателят на недвижимите имоти
К. К. К.. С този договор без никаква насрещна престация се облагодетелствало
7
лице, което е извън наследниците по закон на починалата М. Т. К..
Относно нищожност във връзка с договаряне върху неоткрити
наследства - чл. 26, ал. 1, предложение четвърто от ЗЗД:
При условията на евентуалност ищците заявяват също и нищожност на
договора, обективиран в Нотариален акт № *** г. на нотариус Л.М.К. район
на действие - Районен съд Разлог, peг. № ***от регистъра на НК, и на
основание чл. 26, ал. 1, предложение четвърто от ЗЗД, като договор, сключен
върху неоткрити наследства. Това представлявало както цялата съвкупност от
наследими права и задължения, която след смъртта на едно лице се очаква да
бъде негово наследство, така и отделните елементи от тази съвкупност
(отделните права, задължения и фактически отношения). С други думи, това
било тази част от патримониума на едно живо лице, която била наследима и
която вероятно ще съставлява неговото наследство след неговата смърт.
Сключвайки процесния Нотариален акт № *** г., и двете страни
действали с намерението да извършат разпореждане с процесните недвижими
имоти, като нарушат неправомерно и неоснователно правата на съответните
бъдещи наследници по закон и съответно отклонят преминаването на
собствеността на процесните недвижими имоти от обичайните правила на
наследяването.
Относно привидност на договора - чл. 26, ал. 2, предложение пето от
ЗЗД:
Считат, че процесната сделка е нищожна, тъй като е привиден договор.
Всъщност страните не са желаели правните последици на такъв тип договор.
В конкретния случай, процесният договор, сключен във формата на
горепосочения нотариален акт бил привиден, тъй като страните не са имали за
цел полагането на грижи и предоставяне на издръжка в установените
съобразно доктрината и съдебната практика обем и периодичност от страна на
К. К. К. към М. Т. К.. К. К. К. нямала финансови възможности да предоставя
издръжка на М. Т. К. и реално не й е предоставяла такава издръжка, а
напротив самата тя се е ползвала от финансовата помощ на М. Т. К.. От друга
страна и М. Т. К. приживе, включително и в периода след сключването на
процесния договор на 30.07.2020 г. и до настъпването на смъртта й на **
всъщност разполагала с достатъчни финансови средства, а също така
получавала грижи от трети страни като служба „Социален патронаж“ към
8
Община Б..
Ако съдът приемел, че страните са желали да постигнат ефекта на
прехвърляне на собствеността на процесните недвижими имоти от М. Т. К.
към К. К. К., то за това прехвърляне не било налице никаква насрещна
престация от страна на приобретателя К. К. К. и поради това следвало да се
приеме, че евентуално страните са сключили договор за дарение. В този ред на
мисли посоченият в процесния нотариален акт договор за прехвърляне на
собственост върху недвижими имоти срещу издръжка и гледане бил привиден
договор и всъщност прикривал действителния договор за дарение.
В това отношение и на основание на основание чл. 26, ал, 2, изречение
първо, предложение пето от ЗЗД било предвидено, че привидните договори са
нищожни.
На основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД ако страните прикрият сключеното
между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се правилата
относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата действителност.
Ако на посочените основания се приеме, че страните по процесния
нотариален акт са сключили действителен договор за дарение, то с това те са
накърнили запазената част на ищците от наследството на тяхната
наследодателка М. Т. К..
На основание чл. 28, ал. 1 от Закона за наследството, когато
наследодателят остави низходящи, родители или съпруг, той не може със
завещателни разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което
съставлява тяхна запазена част от наследството.
На основание чл. 28, ал. 2 от Закона за наследството, частта от
наследството, вън от запазената част - е разполагаемата част на наследодателя.
На основание чл. 29, ал. 1 от Закона за наследството запазената част на
низходящи (включително и осиновените), когато наследодателят не е оставил
съпруг, е: при едно дете или низходящи от него - 1/2, а при две и повече деца
или низходящи от тях - 2/3 от имуществото на наследодателя.
При смъртта си на*** г. ***на ищците М. Т. К. оставила като
наследници по закон следните лица: ***- М. Г. К. (***на починалия преди
това на ** г. Г. Д. К. - **на М. Т. К.); **- Н. Г. К. (**на починалия преди това на
** г. Г. Д. К. - ***на М. Т. К.); ***- Д. Н. К. (**на починалия преди това на ***
9
г. Н. Д. К. - **на М. Т. К.); **- К. Н. К. (**на починалия преди това на ** г. Н.
Д. К. - **на М. Т. К.).
Разполагаемата част от наследството на М. Т. К. била 1/3, а запазената
част на нейните наследници е 2/3.
На основание чл. 29, ал. 1 от Закона за наследството следвало, че
запазената част на наследниците на М. Т. К. от 2/3 се разпределяла между тях
по следния начин: 1/3 за низходящите на сина й Г. Д. К. (починал на ** г.). т.е.
за ищците по настоящото дело - 1/6 за М. Г. К. и 1/6 за Н. Г. К.; 1/3 за
низходящите на ***Н. Д. К. (починал на *** г.), т.е. за ответниците по
настоящото дело - 1/6 за Д. Н. К. и 1/6 за К. Н.К..
С горепосоченото дарение, извършено във формата на Нотариален акт
№*** г. на нотариус Л.М.К. район на действие - Районен съд Разлог, peг. №
***от регистъра на НК, наследодателката на ищците М. Т. К. се разпоредила
изцяло със собствените си 4/6 от недвижимите имоти, посочени по-горе, като
с това накърнила запазената част от нейното наследство на ищците.
С това свое действие наследодателката на ищците М. Т. К. накърнила
запазената част от наследството й, припадащо се на ищците в следните
размери: 1/6 от 4/6 или 1/9 идеална част от недвижимите имоти за М. Г. К. и
1/6 от 4/6 или 1/9 идеална част от недвижимите имоти за Н. Г. К..
На основание чл. 30 от ЗН било предвидено, че наследник с право на
запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради
завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим
за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в
негова полза завети и дарения е изключение на обичайните дарове.
Поради тези съображения, за М. Г. К. и Н. Г. К. се обосновава правен
интерес от предявяването на настоящия иск за намаляване на извършеното
дарение на процесните недвижими имоти, извършено с Нотариален акт №
*** г. на нотариус Л.М.К. район на действие - Районен съд Разлог, peг. № **от
регистъра на НК до размера, който е необходим за възстановяване на тяхната
запазена част от наследството на тяхната наследодателка М. Т. К., в размер от
по 1/6 идеална част от 4/6 идеални части или от по 1/9 идеална част от
недвижимите имоти за всеки един от тях, които наследяват от баба си М. Т. К..
В случай на уважаване на евентуалния иск на основание чл. 26, ал. 2,
10
предложение пето от ЗЗД във връзка с иска за възстановяване на накърнена
запазена част от наследството на М. Т. К. на основание чл. 30 от ЗН, ищците
отправят искане да им бъде предадено и владението върху собствените им
идеални части от процесните недвижими имоти от владеещата ги в момента К.
К. К. по реда на чл. 108 ЗС. Поради изложеното, ищците предявяват иск да
бъдат признати за собственици на 1/9 идеална част от процесиите недвижими
имоти за всеки от тях поотделно, както и К. К. К. да бъде осъдена по реда на
чл. 108 ЗС да им предаде владението върху общо 2/9 идеални части от
процесиите недвижими имоти.
Ответницата е подала писмен отговор по исковете в срока по чл. 131
ГПК. Изразява становище за неоснователността им.
Заявява, че искането за обявяване нищожност на договора за гледане и
издръжка поради липса на основание - чл. 26, ал. 2, изр. първо, предложение
четвърто от ЗЗД, следва да се отхвърли, доколкото съгласно чл. 26, ал. 2, изр.
второ от ЗЗД, законовата презумпция е, че основанието се предполага до
доказване на противното. Тя не била оборена. Освен това основанието на
договора за гледане и издръжка се състояло в самото му наименование.
Ответницата била в състояние да изпълни задълженията си го договора и това
е било ясно към момента на подписването му. Това била целта на
договарянето. Тя била ***на М. К., ***на починалия на ** неин син Н. Д. К..
Съпругът на М. К. - Д. Н. К. е починал на ** г. Живеели заедно след като
съпрузите им са починали. Това е станало през 2015 г., като М. К. е заживяла
на първия етаж от двуетажната сграда, който е собственост на К. К. и нейните
деца Д. и Костадин К.и. Живеенето в едно домакинство е продължило до
смъртта на М. К.. Твърденията относно неполагане на грижи и издръжка били
неверни.
Ответницата към 30.07.2020 г. работела като масажист за лица с
увредено зрение по договор. Установявало се това от приложената към
отговора справка от НАП за актуално състояние на трудовите й договори. К.
К. била и социално осигурена.
Видно от банкова справка, се установяват и преводи на пари по нейна
сметка от сина й Д. Н. К., непосредствено преди и по време на действие на
договора за гледане и издръжка.
Ответницата прилага заверен препис от собственоръчно написана
11
декларация от М. К., с нотариална заверка на подписа, с която опровергава
твърдението за привидност на договора за гледане и издръжка, а също и
останалите искови претенции.
Предявеният при условията на евентуалност иск за обявяване
нищожност на договора поради накърняване на добрите нрави - чл. 26, ал. 1,
предложение трето от ЗЗД също следвало да се отхвърли. Потвърждаването на
волята на страните и изпълнението на поетите задължения категорично се
установявали от приложената към отговора декларация с нотариална заверка
на подписа на прехвърлителката М. Т. К.. Противоречието с добрите нрави
следвало да съществува към момента на сключване на договора. Установявало
се от съдържанието на договора. Задължение на нотариуса било да изпълни
исканото нотариално удостоверение съобразно закона и добрите нрави.
Задължението по чл. 13 от Етичния Кодекс на Нотариусите в Република
България било изпълнено от нотариус Кадева, която се убедила, че договорът
за гледане и издръжка не е в противоречие с добрите нрави и била изпълнила
исканото нотариално удостоверяване.
По искането за обявяване нищожност във връзка с договаряне върху
неоткрити наследства - чл. 26, ал. 1, предл. четвърто от ЗЗД:
Договарянето следвало пряко да нарушава това изискване. То не можело
да се предполага или да се обосновава чрез логически конструкции. Следвало
да има много ясни и недвусмислени доказателства за такова договаряне и те да
са в съдържанието на договора като такъв. В обхвата на правата на
собственика било разпореждането му със собствеността и това право не може
да бъде оспорвано. Не ставало ясно какво в съдържанието на договора дава
основание в исковата молба да се твърди, че „... и двете страни са действали с
намерението да извършат разпореждане с процесните недвижими имоти, като
нарушат неправомерно и неоснователно правата на съответните бъдещи
наследници...". Намерението и волята на страните по договора за гледане и
издръжка били изразени в нотариалния акт.
По искането за нищожност на договора като привиден и че прикрива
действителен договор за дарение:
Ответницата заема становище, че същото следва да се отхвърли. Не било
представено обратно писмо между прехвърлителката М. К. и
приобретателката К. К., което да съдържа изрично изявление за това, че
12
сключеният между тях договор е привиден, като в обратното писмо да
разкриват съдържанието на прикрития договор. Такова писмо не
съществувало, не било изготвяно и подписвано от страните по договора за
гледане и издръжка. Допълнителни съображения не били необходими.
По предявения иск за възстановяване на запазена част по чл. 30 от ЗН
във вр. с чл. 28 и чл. 29 от ЗН към искането за привидност на договора за
гледане и издръжка и прикриването с него на действителен договор за
дарение: Според ответницата, това може да стане по реда на чл. 31 от ЗН.
По иска по чл. 108 от ЗС за осъждане на К. К. К. да предаде владението
върху 1/9 идеална част от процесните недвижими имоти за всеки от ищците се
излага от ответницата следното:
Отхвърлянето на искането за обявяване нищожност на договора за
гледане и издръжка, като привиден и прикриващ действителен договор за
дарение, води до отхвърляне и на искането за намаляване на дарението до
размера на запазената част. На ищците било известно, че с нот. акт № ****г. на
Разложкия районен съдия Н. М., Д. Н. К. и М. Т. К. са дарили на Г. Д. К. - **на
ищците, парцел XIII /тринадесети/ в квартал 14/четиринадесети/ по
действащия план на гр. Б.. Ищците, като наследници на Г. Д. К., били
собственици, всеки от тях поотделно, на съответстващите им права върху
имота.
На основание чл.30, ал. 1 от ЗН, следвало да прихванат правата върху
описаното по-горе дарение и ако след прихващането, размерът на запазената
им част е нарушен, да предизвикат съдебен процес.
Предявява искане за изваждане от наследствената маса увеличението на
наследството по чл. 12, ал. 2 от ЗН, с подобренията, направени от К. К. К. в
имотите, предмет на спора. Те били направени за период след смъртта на
съпруга й - Н. Д. К. до 2019 г. и били следните:
В самостоятелен обект в сграда с идентификатор 02676,501.1074.1.2:
- Подмяна на покрива на цялата сграда като се изгради нов покрив.
Всички необходими материали били закупени от К. К.. Възнаграждението на
наетия изпълнител било изцяло платено от нея. Тъй като цялата сграда е на
два етажа, стойността, която трябвало да признае като подобрение в този
процес, била 4/12-четири дванадесети- идеални части от цялата стойност на
13
новоизградения покрив.
-Изграждане на два комина след срутване на преди това изградените,
които били за нуждите на цялата сграда. Стойността на подобрението било
4/12-четири дванадесети- идеални части от стойността на двата, изградени със
средства на К. К., комини.
-изцикляне, боядисване и лакиране на хола в описания имот. Подът в
останалите три стаи на етажа е с ламинат. Ламинатът и труда по поставянето
му били заплатени със средства на К. К..
-поставяне на плочки с лайсни в цялото стълбище на сградата.
Закупуване на материалите и труда са със средства изцяло на К. К..
Стойността на подобрението било 4/12-четири дванадесети-идеални части от
стълбището на двуетажната сграда.
-топлоизолация на цялата сграда. Материалите и труда били платени от
К. К.. Припадащата се стойност на подобрението в настоящия процес било
4/12-четири дванадесети идеални части от цялата стойност на
топлоизолацията.
-поставяне на плочки в мазето на сградата, включително в тоалетната, в
коридора и в битовата стая, както и поставяне на нова мазилка в тях.
-смяна на дограмата на всички прозорци на имота, предмет на договора
за гледане и издръжка- общ 8 броя. Смяна на всички врати на етажа- общо 6
врати. Подмяна на прозорец в битовата стая в мазето на сградата.
-закупуване и поставяне на щори на прозорците на целия етаж-общо 8
броя.
-закупуване и измазване с латекс вътрешните стени на целия етаж,
предмет на договора за гледане и издръжка.
-закупуване и подмяна на полюлеите във всички стаи на етажа,
прехвърлен с договора за гледане и издръжка.
-фугиране на камъните на стените на сградата.
Подобрения в другите прехвърлени обекти:
-закупуване на боя и измазване на описаните в нотариалния акт като
друг вид сгради за обитаване в т.1.3. и 1.4.
-пълна подмяна на улуците на цялата сграда, а също и на улуците на
14
описаните в нотариалния акт друг вид сгради в т.1.3 и т.1.4 на нотариалния акт.
-закупуване на ламарина и направа на ламаринен покрив на посочена в
т. 1.3. на нотариалния акт друг вид сграда.
-поставяне на каменни плочки върху посочената в т.1.4. на нотариалния
акт друг вид сграда и превръщането на покрива в тераса, до която се излиза от
първи етаж на двуетажната жилищна сграда.
-измазване зида със съседите на имота, описан в т. 1 от нотариалния акт.
-изливане на три площадки с циментова отливка върху описания в т. 1 от
нотариалния акт имот.
По иска по чл.108н от ЗС за предаване на владение върху съсобствените
идеални части от процесните недвижими имоти за всеки един от ищците:
При отхвърляне на твърденията за привидност на договора за гледане и
издръжка - искът се явява неоснователен. Ищците, като наследници на
починалия им баща Г. К., имат права на съсобственост върху този имот. Те са
извън обхвата на това производство. В друг висящ в Разложкия районен съд
процес е направено изявление, че никой не пречи на реализиране на правата
им. Поканени били на място да определят реалното владение, съответстващо
на правата им. Същите не са го направили. Имотите, описани в исковата
молба, не се ползвали.
С влязло в сила протоколно определение от 20.03.2025 г. по настоящото
дело съдът е прекратил производството по евентуално предявения иск по чл.
30 от ЗН.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Между страните не е спорно прехвърлянето на процесните имоти, а и
това се установява по силата на нотариалния акт от 30.07.2020 г.
Наследственото правоприемство, респективно – правният интерес за ищците,
се извежда от представеното и неоспорено Удостоверение за наследници Изх.
№ *** г., съобразно което М. Т. К. е починала на ** съобразно акт за смърт №
0021 от 22.02.2022 г., а ищците се явяват внуци на починалата.
По делото са приети като писмени доказателства справки от
Националната агенция по приходите. Приета е също така справка от
15
Националния осигурителен институт, както и Удостоверение от Служба
„Домашен социален патронаж“ – Община Б., видно от която починалата М. Т.
К. е ползвала вариант на хранене „обяд, вечеря, хляб, кисело мляко“.
По делото като свидетели са разпитани Р. К. – **на ищците, както и Д. К.
– **на ответницата.
От показанията на свидетелката К. става ясно как са научили за
настъпилата смърт на М. К., както и какво е било здравословното състояние
непосредствено преди кончината . Според свидетелката бабата на ищците
била здрава жена, която се е занимавала с домакинска работа. Съдът намира
показанията на свидетелката от една страна за неотносими към предмета на
делото, а от друга страна – за вътрешно противоречиви, поради което не ги
кредитира. От една страна свидетелката твърди, че ответницата е взела
телефона на М. К., но от друга посочва, че когато са ходили в гр. Б. се е
налагало М. К. да звъни на ответницата, за да може последната да дойде и да
се видят всички заедно. Отделно от това, противоречие е налице и в
показанията, които касаят здравословното състояние на М. К., която
първоначално се твърди да е била здрава, но по-късно в показанията се
посочва, че е ползвала бастун и дори се е наложило да ползва втори такъв.
Изхождайки от контекста на разпоредбата на чл. 172 от ГПК и преценявайки
евентуалната заинтересованост на тази свидетелка от изхода на делото, съдът
проявява особена критичност към тези показания, но както стана ясно и по-
горе, те са достатъчно фрагментарни, за да имат какъвто и да било приносен
характер към изясняването на обективната истина. Не на последно място,
следва да се има предвид, че свидетелката живее от много години в гр. Варна
и не е имала непосредствени впечатления върху живота на прехвърлителя по
процесния договор за издръжка и гледане.
От показанията на свидетеля К. също се установяват инцидентни
впечатления за живота на М. К., които не са достатъчно комплексни и
подробни, за да бъдат кредитирани. Този свидетел също е евентуално
заинтересован, а и както свидетелката К., не живее в гр. Б., като спорадичните
му спомени не могат да формират извод в подкрепа или във вреда на която и
да било от двете тези, оформени във фактическите твърдения на страните.
Съдът не приема и няма да кредитира като писмено доказателство по
делото представената декларация, която се твърди да изхожда от М. К., и в
16
която се обективират твърдения за надлежно изпълнение на договора. Тази
декларация представлява свидетелски показания в писмен вид, каквито
гражданският процес не познава. Макар и да е ясно, че предвид настъпилата
смърт на праводателя по процесния договор, същият няма как да
свидетелства, нарочно съставен документ, с оглед целите на бъдещ процес, не
може да бъде противопоставен на насрещната страна, респективно – няма как
ответникът да черпи благоприятни за себе си последици от извънсъдебно
създадено доказателство.
При това положение, независимо от процесуалните усилия на
настоящия съдебен състав, и подробно проведеното съдебно дирене, съдът
намира, че не се установиха в условията на пълно и главно доказване нито
едно от основанията за нищожност на процесния договор за издръжка и
гледане.
За липсата на основание съдът не може да следи служебно, защото то се
предполага съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗЗД и съдът е длъжен да зачете
съществуването му, ако презумпцията не е оборена. Независимо от
спецификата на предвиденото в закона основание за нищожност, когато то
произтича от факти, които не могат да се установят от самата сделка, страните
трябва да са посочили в срок конкретните факти и доказателствата, от които тя
се извежда, при спазване на установените в ГПК преклузии. В случая в тежест
на ищеца е било да установи неизпълнението, от което черпи благоприятни за
себе си изводи, но такова доказване не беше проведено. Нещо повече, видно
от събраните по делото писмени доказателства, прехвърлителката е ползвала
услугите на социален патронаж, получавала е минимална пенсия – нейната
нужда от допълнителни грижи и издръжка в случая е очевидна.
Накърняването на добрите нрави ще намери приложение само там,
където не е налице друго основание за нищожност. За да се достигне до
накърняване на добрите нрави, подобно на противоречието със закона, няма
значение дали страните съзнават или искат несъответствието между сделката
и добрите нрави. Няма значение също какво е разбирането на страните за
добрите нрави и дали те считат, че с договора по някакъв начин се нарушават;
това е правно ирелевантно. В случая дори не става ясно кое точно е причината
договорът да бъде подведен под тежката санкция на нищожността предвид
противоречие на сделката с добрите нрави. Предвид неоснователността на
17
тази искова претенция, искът следва да се отхвърли.
Няма спор също така, че праводателката е била собственик на имотите
към датата на прехвърлянето им, поради което и за сделка с неоткрито
наследство не може да се говори. Този иск също се явява неоснователен и
следва да се отхвърли.
Привидност на договора в случая също не се установи от страната, чиято
е тежестта на доказване в случая, поради което и санкционирайки я за
неустановяване на релевантните по делото факти, съдът следва да отхвърли и
този иск.
Като обобщение, въз основа на твърдения за едни и същи факти, ищецът
се домогва да установи различни основания за нищожност на процесната
сделка. Нито едно от тях обаче не беше доказано, поради което и исковете
следва да се отхвърлят.
В тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника
разноски в размер на 2 250,00 лв., съобразно представен списък по чл. 80 от
ГПК. Неоснователно е възражението за прекомерност, предвид големия обем
от доказателства и множеството възражения на страните.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. К., ЕГН **********, с адрес: град ***,
и Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***, иск с правно основания чл. 26,
ал. 2, изр. първо, предложение четвърто от ЗЗД (липса на основание) срещу
К. К. К., ЕГН **********, с адрес: град Б., ***, за прогласяване нищожността
на договор за прехвърляне на невижими имоти срещу задължение за издръжка
и гледане, обективиран в Нотариален акт № *** г. на нотариус Л.М.К. район
на действие - Районен съд Разлог, peг. № **от регистъра на НК, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. К., ЕГН **********, с адрес: град ***,
и Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***, иск с правно основания чл. 26,
ал. 1, предложение трето от ЗЗД (накърняване на добрите нрави) срещу К. К.
К., ЕГН **********, с адрес: град Б., ***, за прогласяване нищожността на
договор за прехвърляне на невижими имоти срещу задължение за издръжка и
18
гледане, обективиран в Нотариален акт № *** г. на нотариус Л.М.К. район на
действие - Районен съд Разлог, peг. № *от регистъра на НК, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. К., ЕГН **********, с адрес: град ***,
и Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***, иск с правно основания чл. 26,
ал. 1, предложение четвърто от ЗЗД (договор върху неоткрито наследство)
срещу К. К. К., ЕГН **********, с адрес: град Б., ***, за прогласяване
нищожността на договор за прехвърляне на невижими имоти срещу
задължение за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт № *** г. на
нотариус Л.М.К. район на действие - Районен съд Разлог, peг. № **от
регистъра на НК, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. Г. К., ЕГН **********, с адрес: град ***,
и Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***, иск с правно основания чл. 26,
ал. 2, предложение пето от ЗЗД (привиден договор) срещу К. К. К., ЕГН
**********, с адрес: град Б., ***, за прогласяване нищожността на договор за
прехвърляне на невижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в Нотариален акт № ***г. на нотариус Л.М.К. район на действие -
Районен съд Разлог, per. № **от регистъра на НК, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК М. Г. К., ЕГН **********,
с адрес: град ***, и Н. Г. К., ЕГН **********, с адрес: с. ***, да заплатят на
К. К. К., ЕГН **********, с адрес: град Б., ***, сума в размер на 2 250,00
лв., представляваща направени разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийския апелативен
съд в 2 - седмичен срок от получаване на съобщението от страните.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
19