Определение по дело №385/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 537
Дата: 19 септември 2017 г.
Съдия: Милен Петров Славов
Дело: 20173000500385
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 9 август 2017 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ 537

гр. Варна, 19.09.2017г.

Варненски апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН СЛАВОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА                                                                                                                         МАРИЯ МАРИНОВА          

като разгледа докладваното от съдията Славов в. гр. дело № 385/17г., намира следното:

         С определение № 516/08.09.17г. въззивният съд съдът по искане на въззивниците /ответници в исковото производство/ В.П. и Д.Д. е назначил повторна СТЕ, определяйки първоначален депозит в размер на 500 лв., вносим от същите в 1-седмичен срок от съобщението.

            С молба вх. № 5401/15.09.17г. тези въззивници чрез адв. М. са изложили, че нямат финансови средства, с които да заплатят определения им депозит, тъй като са в изключително затруднено материално положение. Това се установявало и от подадените от всеки от тях декларации по чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК, въз основа на които те са били освободени от заплащането на ДТ за въззивното обжалване. Отправеното от тези въззивници искане е да бъдат освободени от внасянето на определения им депозит за СТЕ.

            Настоящият състав на съда, за да се произнесе по отправеното искане съобрази следното:

            Въззивниците П. и Д. са ответници в първоинстанционното исково производство по предявени спрямо всеки един от тях искове съответно по чл. 45, ал. 1 и чл. 49 от ЗЗД за присъждане на обезщетения на всеки един от ищците за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на причинената по непредпазливост от В.П. по възлагане на работата от Д.Д. смърт на наследодателя на ищците. Смъртта е настъпила при извършването от наследодателя на ищците на дейности по строителен обект /къща, собственост на Д.Д./, за които като технически ръководител на обекта е бил В. П..

            С определение № 703/03.07.17г. тези въззивници са били освободени от заплащането на ДТ по въззивната им жалба с вх. № 3752/08.06.17г. въз основа на подадена молба и декларации, че нямат абсолютно никакви доходи и имущества. Настоящият състав на съда намира, че определението е конкретно за дължимата ДТ за въззивното обжалване и не обхваща дължимостта на разноски във въззивното производство /така е било поискано от самите въззивници в молбата им от 22.06.17г. пред ДОС и така е било произнесено от съда/.

            Налице са косвени доказателства /липсват самите нотариални актове/ за придобиването на собствеността върху ремонтирания обект /жилищна сграда със ЗП от 74 кв.м. в гр. Добрич, УПИ VІ, пл. № 111, кв. 50 по плана на ж.к. „Балик-Йовково-юг”, на ул. „Бойчо Огнянов”, № 32/ от Д.Д. - с два НА от 22.05.2003г. за дарения, извършени от баща му В. П. и баба му Р. С. – така в мотивите към присъда № 15/25.04.16г. по НОХД № 88/16г. на ДОС, така и в разрешението за строеж № 176/30.08.13г. Липсват данни по делото този имот да е отчужден от Д.Д..

            И двамата ответници са в трудоспособна възраст – бащата П. е на 56 години, а сина му Д. на 31 години и липсват доказателства за влошено здравословно състояние. Въззивникът П. е с придобито средно специално образование „Строителство и архитектура” и е работил като технически ръководител поне 7-8 години наред в различни фирми, включително и към 2015г. и 2016г. /в този смисъл са дадените от самия П. обяснения по реда на чл. 176 от ГПК в с.з. на 16.02.17г. пред ДОС – л. 204/.

            Не на последно място, определеният от съда депозит в общ размер от 500 лв. /по 250 лв. за всеки от въззивниците/ не представлява значителна по размер сума, имайки предвид и размера на минималната РЗ за страната.

            Всичко изложено по-горе обосновава извода, че молбата на въззивниците за освобождаването им от задължението да внесат депозит за извършване на СТЕ, назначена от съда по тяхно искане, е неоснователно.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В.Д.П. и Д.В.Д. за освобождаването им от внасяне на определения депозит в размер на 500 лв. по допуснатата повторна СТЕ.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 1-седмичен срок от съобщението до въззивниците /да се уведомят чрез адв. М./ пред ВКС.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                        ЧЛЕНОВЕ: