№ 19108
гр. София, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110104825 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Т...“ АД, ЕИК ...,
представляван от Изпълнителния директор против М. Б. Д., ЕГН **********,
с адрес гр. П/адрес/, .. с искане за постановяване на установително решение
спрямо ответника, за това, че дължи на ищеца сумата от 609,53 лева, като
сбор от стойността за доставена, ползвана, но неизплатена топлинна енергия
за имот, находящ се в гр. П/адрес/, .. в размер на 507,24 лева за период от
01.08.2021г до 30.04.2022г., законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 102.29 лева за периода 08.10.2021г. до 23.08.2023г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на съда до
окончателно плащане на сумата.
Ищецът твърди, че е налице облигационна връзка с ответника относно
продажбата и покупка на топлинна енергия на основание Закона за
енергетиката и ОУ на дружеството. Ангажират се доказателства и се
претендират разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. С него
ответникът оспорва исковата молба като заявява, че оспорва само
основанието, но не и размера на претенцията за сумата от 507.24 лева, както и
лихвата към нея. Не оспорва размера на начислената топлинна енергия за
1
периода по индивидуалната справка. Навежда давност и липсата на качеството
му на потребител. Прави възражение за прекомерност на претендираните
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ангажира доказателства.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК
във чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
Страните спорят само досежно качеството на ответника като
потребител на топлоенергия, както и досежно наличие или не на давност,
изтекла в полза на ответника.
В тази връзка съдът е събрал доказателства – договор за покупко-
продажба на недвижим имот от 17.02.2016г., както и заявление – декларация за
откриване на партида за битови нужди от М. до ищцовото дружество от
29.02.2016г. От тях се установява, че М. е придобил правото на собственост
чрез покупко – продажба на исковия имот още през февруари на 2016г. като
още през същия месец е подал искане за включване в мрежата на ответното
дружество.
Ответникът не оспорва сумите по размер и извършена доставка, но
навежда възражение за давност, което не е основателно. Сумите са начислени
за периода от 01.08.2021г. до 30.04.2022г. като са потърсени по съдебен ред
със заявление за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК на 26.09.2023г.
2
Давността за тези вземания е тригодишна, а исковите суми са в период, в
който не са изтекли трите години преди тяхното търсене по съдебен ред. Това
дава основание на съда да приеме, че и при това възражение исковете са
доказани и основателни и следва да бъдат уважени.
Относно исковете за присъждане на мораторна лихва върху главниците
за сумата от 102.29 лева за периода 08.10.2021г. до 23.08.2023г., като
обезщетение за забава върху стойността на сумата за доставена ТЕ, то
потребителят е изпаднал в забава от датата на изтичане на срока за
доброволно плащане или 45 дни след датата на издаване на фактурите и
следва да бъде уважен като това се установява по делото, а и не е спорно.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат разноските по исковото и производства съобразно уважената част
на претенциите каро разноските са в размер на 305 лева – 255 лева за
държавна такса и 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт. От тази сума
разноските, след тяхното редуциране, които са дължими от ответника
съобразно уважената част от претенциите са в размер на 50.44 лева.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.1 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди
с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на
ответника следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства в пълен размер и въпреки възражението за тяхната
прекомерност тъй като исканите възнаграждения са в минимален размер и в
такъв следва да бъдат уважени или дължимите разноски са в размер на 100
лева за държавна такса и още по 50 лева за възнаграждение на юрисконсулт
по исковото и заповедното производства или разноски в общ размер на 200
лева.
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. чл.422, ал.1 ГПК, вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД във вр. с чл.155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД по отношение на „Т...“ АД,
ЕИК ..., представляван от Изпълнителния директор, че М. Б. Д., ЕГН
**********, с адрес гр. П/адрес/, .. дължи на ищеца сумата от 609,53 лева,
3
като сбор от стойността за доставена, ползвана, но неизплатена топлинна
енергия за имот, находящ се в гр.П., ул.“Р. Д.“, .. в размер на 507,24 лева за
период от 01.08.2021г до 30.04.2022г., законна лихва за забава на месечните
плащания в размер на 102.29 лева за периода 08.10.2021г. до 23.08.2023г.,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на сезиране на
съда – 26.09.2023г. до окончателно плащане на сумата, които суми са предмет
на издадена и оспорена заповед по чл. 410 от ГПК с № 32949/ 02.11.2023г. по
ч.гр.дело с № 58382/2023г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА М. Б. Д., ЕГН **********, с адрес гр. П/адрес/, .. да
заплати на „Т...“ АД, ЕИК ..., представляван от Изпълнителния директо на
основание чл.78, ал. 1 от ГПК сумата от 200 лева за разноски по гр.дело с №
4825/ 2024г. и ч.гр.дело с №58382/ 2023г. по описа на СРС.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4