№ 7242
гр. София, 28.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВА
при участието на секретаря ЕД
като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20211110173862 по
описа за 2021 година
РЕШЕНИЕ
28.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на втори юни през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВА
при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 73862/2021 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от ЗД „Е“ АД срещу ЗАД „АБ“ АД, като се твърди, че на
11.02.2021 г. в гр. София, на кръгово кръстовище на 4-ти километър било настъпило ПТП,
като лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № ЕН .............. ВТ, управляван от Г.Ц., водачът не
виновно и противоправно не бил спазил правилата за движение по пътищата, като поради
неспазване на дистанция се ударил в движещия се пред него лек автомобил „Ауди А4“, рег.
№ СВ ............. СА, собственост на ЮДв, управляван от Е.Л., като по последният автомобил
били нанесени вреди. Поддържа, че за ПТП-то бил съставен двустранен констативен
протокол. Навежда доводи, че към момента на ПТП-то за увредения лек автомобил била
налице валидно сключена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица №
00500100392291 с период на застрахователно покритие от 10.12.2020 г. до 09.12.2021 г.
Излага съображения, че във връзка с ПТП-то била образувана застрахователна преписка
1
(именувана „щета“) № **********/2021 г., като на сервиза извършил ремонта била
заплатена сумата от 1199,16 лева с преводно нареждане от 07.05.2021 г., освен това били
сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00 лева. Твърди, че с плащане на
застрахователно обезщетение е встъпил в правата на увредения срещу делинквента и
неговия застраховател. Поддържа, че към момента на ПТП-то гражданската отговорност на
виновния водач е била покрит застрахователен риск от ответника по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с период на валидност от 05.10.2020 г. до
05.10.2021 г. Навежда доводи, че е поканил ответника да заплати претендираното регресно
вземане, като последният бил изпълнил частично задължението си и на 25.06.2021 г. бил
изплатил сумата от 588,04 лева. Развива съображения, че с оглед неизплащане цялото
регресно вземане ответника дължал и мораторна лихва в размер на 30,44 лева за периода
01.07.2021 г. до 22.12.2021 г. Иска ответника да бъде осъден да заплати претендираните
суми, както и сторените деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, с който предявените
искове се оспорват. Твърди, че не оспорва наличието на застрахователни правоотношения и
размера на застрахователното обезщетение изплатен от ищеца, както и че е заплатил
твърдяна от ищеца сума. Поддържа, че претенцията е в завишен размер, като не бил
определен правилно средния пазарен размер на труда, материалите и резервните части към
момента на ПТП-то, като увредения автомобил бил извън 3-годишен срок на експлоатация.
Навежда доводи по отношение механизма на ПТП-то и наличието на причинна връзка.
Излага съображения, че с плащане на застрахователното обезщетение е удовлетворил
напълно претенцията на ищеца. Иска отхвърляне на предявените искове. Претендира
разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 411 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от
правилата по чл. 74 ЗЗД, тъй като застрахователят при настъпване на застрахователното
събитие не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно
обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл.
411 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата или срещу
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечил деликтната
отговорност на виновния за настъпването на процесното ПТП водач на МПС.
Предпоставките за възникване на регресното право на застрахователя по
имуществено застраховане срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“
на причинителя на имуществени вреди (делинквента) изисква кумулативното осъществяване
на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение
между увредения и ищеца по имуществена застраховка; 2) за увредения да е възникнало
право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 3) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил
застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ и 4) към
момента на настъпване на застрахователното събитие (ПТП) между делинквента и
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ да е съществувало действително
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Между страните не се спори, поради което с доклада по делото е обявено за
безспорно на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, че: 1) на 11.02.2021 г. в гр. София, на
кръгово кръстовище на 4-ти километър било настъпило ПТП, като лек автомобил „Сеат
2
Леон“, рег. № ЕН .............. ВТ, управляван от Г.Ц., водачът не виновно и противоправно не
бил спазил правилата за движение по пътищата, като поради неспазване на дистанция се
ударил в движещия се пред него лек автомобил „Ауди А4“, рег. № СВ ............. СА,
собственост на ЮДв, управляван от Е.Л., като по последният автомобил били нанесени
вреди; 2) за ПТП-то бил съставен двустранен констативен протокол; 3) към момента на
ПТП-то за увредения лек автомобил била налице валидно сключена застраховка „Каско“,
обективирана в застрахователна полица № 00500100392291 с период на застрахователно
покритие от 10.12.2020 г. до 09.12.2021 г.; 4) във връзка с ПТП-то била образувана
застрахователна преписка (именувана „щета“) № **********/2021 г., като на сервиза
извършил ремонта била заплатена сумата от 1199,16 лева с преводно нареждане от
07.05.2021 г., освен това били сторени обичайни ликвидационни разходи в размер на 15,00
лева; 5) към момента на ПТП-то гражданската отговорност на виновния водач е била покрит
застрахователен риск от ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите с период на валидност от 05.10.2020 г. до 05.10.2021 г.; 6) ищецът е
поканил ответника да заплати претендираното регресно вземане, като последният бил
заплатил на 25.06.2021 г. бил изплатил сумата от 588,04 лева.
Отделените за безспорни обстоятелства се подкрепят и от представените по делото
писмени доказателствени средства, които настоящият съдебен състав кредитира.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на св. Е.Л..
От показанията на св. Л. се установява, че е участвала в ПТП от 11.02.2021 г.
Изяснява, че се намирала на кръговото на 4-ти километър, като имало знак за пресичане на
път с предимство. Не можела да навлезе в кръговото преди да погледне дали идвали коли от
ляво, тъй като същите били с предимство. Както чакала била ударена отзад , като се чул
силен шум и трясък, след което слязла от автомобила, а другият водач бил мъж. Бил се
притеснил, като и казал, че е виновен и предложил да отидат отстрани – на спирката, за да
освободят кръговото. Свидетелства, че след това се обадила на съпруга си и на
застрахователите, като полицията не била посещавала мястото. Били написали двустранен
протокол. При предявяване на протокола по делото, сочи, че това е протоколът, който били
написали, като подписът до буква „Б“ бил положен от нея. Свидетелства, че към момента на
удара била спряла, като не била променяла посоката на движение.
Настоящата съдебна инстанция приема показанията на св. Л. за достоверни, тъй като,
преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични,
като не се доказа свидетелят да е заинтересован от изхода на правния спор, предмет на
делото. Въпреки наличието на противоречия в някой детайли, това не може да доведе до
извод за противоречивост, нелогичност и непоследователност на показанията. Нещо повече,
логично е с оглед изминалия период от време свидетелят, да си спомня случая по-общо,
допускай неточности в някои детайли, които избледняват с времето, поради особеностите на
човешката памет. Същественото е, че субективните му възприятия по отношение на
правнорелевантните факти са формирани непосредствено и не са взаимоизключващи се,
включително свидетелят ги потвърждава, под страх от наказателна отговорност.
Необходимо е да се изясни, че с оглед непосредственото формиране на субективните
възприятия е нормално свидетелите да описва някои детайли по различен начин, доколкото
същият е и пряк участник в ПТП-то.
Прието е заключението на САТЕ и допълнително САТЕ, като се установява, че
механизма на ПТП-то е следния: на 11.02.2021 г., около 17:48 ч., лек автомобил „Сеат Леон“
3
рег. № ЕН .............. ВТ се движи в гр. София, като при навлизането в кръговото кръстовище
на „Площад на авиацията – 4ти километър“, настъпва удар с намиращия се пред него лек
автомобил „Ауди А4“ , рег. № СВ ............. СА. Посочено е, че по лек автомобил „Ауди А4“ ,
рег. № СВ ............. СА са нанесени вреди по задна броня в ляво и парктроник. Вещото лице е
посочило, че стойността необходима за възстановяване на увредения автомобил на базата на
средни пазарни цени към датата на ПТП-то е в размер на 1238,74 лева.
От допълнителното заключение на САТЕ се изяснява, че по инвентарен номер на
увреденият детайл не се предлага алтернативен детайл, като същият се предлага от два
доставчика с цени съответно 1772,51 лева и 1614,18 лева. Изяснено е, че при отстраняването
на вредите е използван детайл с цена от 1093,28 лева. Посочено е, че на базата на
алтернативни цени, стойността необходима за възстановяване на увредения автомобил е
1528,52 лева. В открито съдебно заседание от 21.03.2022 г. експертът е изяснил. че не може
точно да се определи мястото на настъпване на удара по широчина и дължина на пътното
платно. Ударът бил настъпил косо в ляво за лекият автомобил „Ауди“. Посочено е, че няма
алтернативен доставчик за детайла, като е посочено, че стойността на сервизният част от
2019 г., 2020 г. е повишен. Изяснено е, че винаги е необходимо да има камера от
технологична гледна точка, тъй като детайлът иначе ще остане на капки, поради стичане на
боята, която оставала неравномерно изсъхнала. Вещото лице е посочило, че камерата е
включена в трудово-бояджийските стойности, като за задна броня са необходими повече боя
и материали. Посочено е, че дори с камера стойността е по-висока.
Съдът, при преценка на заключението на САТЕ и допълнителна САТЕ, съобразно
правилото на чл. 202 ГПК намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на
поставените задачи, като по делото не се установяват обстоятелства от които да се направи
извод, че вещото лице е недобросъвестно или заинтересовано от изхода на правния спор.
При определяне на стойността на дължимото регресно вземане, съдът намира, че
следва да вземе предвид стойността изяснена в заключението на САТЕ по средни пазарни
цени. Трябва да се изясни и принципната позиция на настоящият съдебен състав, че
съгласно нормата на чл. 386 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната или възстановителната стойност на имуществото. За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със
същото качество. За възстановителна стойност се смята цената за възстановяване на
имуществото от същия вид, в това число всички присъщи разходи. Съгласно чл. 399 КЗ,
предмет на застрахователния договор за имуществено застраховане може да бъде всяко
право, което за застрахования е оценимо в пари. С оглед на така очертания предмет, при
обикновената имуществена застраховка максималният размер на вредите, които могат да
настъпят, може предварително да бъде определен, поради което застрахователната сума не
трябва да надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото.
Начинът на определяне размера на дължимото застрахователно обезщетение при иска по чл.
405 КЗ, съответно чл. 410 КЗ, чл. 411 КЗ и чл. 432 КЗ се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно адекватната стойност на претърпяната от
осъществяване на застрахователното събитие вреда, който не може да надхвърля
действителната стойност на увреденото имущество, определена като пазарната му стойност
към същия момент – така Решение № 37 от 23.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 667/2008 г., I т.
о., ТК; Решение № 59 от 6.07.2017 г. на ВКС по т. д. № 2367/2015 г., I т. о., ТК; Решение
№ 235 от 27.12.2013 г. на ВКС по т. д. № 1586/2013 г., II т. о., ТК.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че са налице всички материални
предпоставки за уважаване на предявения иск за регресно вземане в цялост, като с оглед
принципа на диспозитивното начало – арг. чл. 6, ал. 2 ГПК, съдът е длъжен да се произнесе в
заявеният от ищеца размер, поради което искът следва да бъде уважен в цялост.
4
Искът за мораторна лихва е акцесорен по отношения на главният иск, като същият
при аритметическото пресмятане и приложението на чл. 162 ГПК, следва да бъде уважен в
цялост. За пълнота трябва да се спомене, че съдът е взел предвид нормата на чл. 412 КЗ, като
е взел предвид момента на извършеното плащане, съответно периода за който се претендира
заплащането на мораторна лихва.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира разноски
разполага само ищецът. Последният е поискал присъждането на деловодно разноски, като е
доказал, че реално е сторил такива, поради което и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да
му се присъди сумата от 600,00 лева, представляващи деловодни разноски и заплатено
адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „АБ“ АД, ЕИК: ................., със седалище и адрес на управление: гр.
.................. да заплати на ЗД „Е“ АД, ЕИК: ...................., със седалище и адрес на
управление: гр. ...................., на основание чл. 411 КЗ, във вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
сумата от 626,12 лева, представляващи регресно вземане по застрахователна преписка
(именувана „щета“) № **********/2021 г., за ПТП от 11.02.2021 г., настъпило в гр. София,
на кръгово кръстовище на 4-ти километър, като лек автомобил „Сеат Леон“, рег. № ЕН
.............. ВТ, управляван от Г.Ц., който виновно и противоправно не бил спазил правилата за
движение по пътищата, като поради неспазване на дистанция се ударил в движещия се пред
него лек автомобил „Ауди А4“, рег. № СВ ............. СА, собственост на ЮДв, управляван от
Е.Л., като по последният автомобил били нанесени вреди, ведно със законната лихва от
23.12.2021 г. до окончателното плащане, както и сумата от 30,44 лева, представляващи
мораторна лихва за периода от 01.07.2021 г. до 22.12.2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЗАД „АБ“ АД, ЕИК: ................. да заплати
на ЗД „Е“ АД, ЕИК: ...................., сумата от 600,00 лева, представляващи деловодни
разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните
пред Софийският градски съд с въззивна жалба.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5