№ 20
гр. Шумен, 14.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
като разгледа докладваното от Нели Г. Батанова Въззивно частно гражданско
дело № 20223600500004 по описа за 2022 година
Производството е с основание чл. 413, ал. 2 от ГПК.
Производство е образувано по частна жалба депозирана от адв. Б.С., в качеството и на
пълномощник на „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, п.к 1324, ж.к Люлин 9, бл. 963, ет.1, офис 11, представлявано от
Д.В.Д., с вх. № 6124 от 22.12.2021 год. срещу разпореждане № 1694/07.12.2021г. на РС – Нови
пазар, по ч.гр.д. № 20213620101605/2021, с което първоинстанционния съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за претендираните срещу
длъжника С.З.И. с ЕГН - ********** от гр. Н.П. суми: 80лв.- главница и сумата от 30,56 лв.
договорна лихва за периода от 01.12.2021 г. до 01.12.2021 г. , ведно със законната лихва от
подаване на заявлението от 03.12.2021 год., както и разноски в размер на 25лв. за ДТ и 400лв.
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че разпореждането е неправилно като съдът не се е съобразил със
съдебната практика, че при разсрочено плащане на отпуснатия кредит всяка погасителна вноска
става изискуема с настъпването на съответния падеж. И след като падежа е настъпил и длъжника
не е изпълнил задължението си, то вземането е станало изискуемо без задължение на длъжника да
го кани да го изпълни. Освен това след като длъжника е подписал Общите условия, той е приел че
размера на дължимите суми могат да бъдат увеличени в случай на неизпълнение на договорните
задължения от негова страна.
За да отхвърли заявлението, първоинстанционния съд е приел, че от извършената
служебна проверка в деловодната програма на съда се установява, че същия заявител до момента е
предявил четири претенции спрямо същия длъжник на напълно същото основание, по договор за
потребителски кредит SО № 2604/09.07.2021г, по които заявления са били образувани частни
граждански дела с номера 1158, 1222, 1359 и 1480 от 2021 г. на РС Нови пазар, като настоящето
дело се явява пето по ред. Съдът е приел, че като не предявява искане за цялото оставащо вземане,
а само за част от него, което при това е много малка част от размера на цялото вземане, върху
което има право, и което е индивидуализирано единствено като „пета" вноска, заявителят цели
увреждане на интересите на длъжника по договора, чрез натоварването му с извънредно много
разходи за държавни такси и разноски за адвокатско възнаграждение. Това води до значително
1
увреждане на правата на длъжника за вземания произтичащи от едно и също правно и
фактическо основание. Поради което съдът е приел, че искането за заплащане на посочената
главница и договорна лихва, макар да е дължимо, следва да се отхвърли, поради наличието на
проява на злоупотреба с процесуални права, съгласно чл. 57, ал.2 от КРБ и представляващо
нарушение на принципа за добросъвестност на страните по делата, съгл. чл. 3, изр. 1-во от ГПК и
на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК е отхвърлил заявлението, в частта за претендираните суми.
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 275 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е
неоснователна, поради следното:
Производството пред РС – Нови пазар е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК депозирано от „Интернешънъл
Саламанка Капитал" ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к
1324, ж.к Люлин 9, бл. 963, ет.1, офис 11, представлявано от Д.В.Д. чрез адв. Б.С., в качеството и
на пълномощник срещу длъжника С.З.И. с ЕГН: ********** от гр. Н.П. за сумите: 80лв.-
главница и сумата от 30,56 лв. договорна лихва за периода от 01.12.2021 г. до 01.12.2021 г. , ведно
със законната лихва от подаване на заявлението от 03.12.2021 год., както и разноски в размер на
25лв. за ДТ и 400лв. адвокатско възнаграждение произтичащи от неплатена пета вноска, за
периода от 01.12.2021 г. до 01.12.2021 г. на индивидуален договор за потребителски кредит S0 №
2604/09.07.2021г, сключен с „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД. В заявлението е посочено,
че искането се основава на индивидуален договор за потребителски кредит S0 №
2604/09.07.2021г., сключен между „Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД и длъжника. Този
договор по силата на чл. 9, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, представлява договор за
потребителски кредит, за който съгл. чл. 24 от ЗПК се прилагат разпоредбите на чл. 143-148 от
ЗЗП.
Първоинстанционния съд не е уважил заявлението и не е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, за посочената сума в размер на 80лв.- главница и сумата
от 30,56 лв. договорна лихва за периода от 01.12.2021 г. до 01.12.2021 г., ведно със законната лихва
от подаване на заявлението от 03.12.2021 год., както и разноски в размер на 25лв. за ДТ и 400лв.
адвокатско възнаграждение.
За да отхвърли заявлението за претендираните суми и разноски първоинстанционния съд е
констатирал (при направена служебна справка в деловодната програма на съда), че заявителят,
вече е предявил четири претенции спрямо същия длъжник на напълно същото основание, по
договор за потребителски кредит SО № 2604/09.07.2021г, по които заявления са били образувани
частни граждански дела с номера 1158, 1222, 1359 и 1480 от 2021 г. на РС Нови пазар, като
настоящето дело се явява пето по ред.
При преценката за законосъобразността на предявеното искане, съдът е отчел, че видно от
посоченото в заявлението в т.9, б. „в" се иска заплащане на 1 вноска /пета/ за периода от 01.12.2021
г. до 01.12.2021 г. от 80лв. и лихва от 30,56 лв. Новопазарският районен съд е констатирал, че по
предшестващите настоящето дело други четири дела са присъдени суми съответно за първа до
четвърта по ред вноски, като по всяко от посочените дела с номера 1158, 1222, 1359 и 1480 от 2021
год. са присъдени разноски в размер на платената за тях ДТ от по 25лв. и за адвокатско
възнаграждение от по 360 лв.
Приел е, че взискателя като не предявява искане за цялото оставащо вземане, а само за част
от него, което при това е много малка част от размера на цялото вземане, върху което има право, и
което е индивидуализирано единствено като „пета" вноска, заявителят цели увреждане на
интересите на длъжника по договора, чрез натоварването му с извънредно много разходи за
държавни такси и разноски за адвокатско възнаграждение, което води до значително увреждане на
правата на длъжника, за вземания, произтичащи от едно и също правно и фактическо основание.
Поради което съдът е приел, че искането за заплащане на посочената главница и договорна лихва,
макар да е дължимо, следва да се отхвърли, поради наличието на проява на злоупотреба с
2
процесуални права, съгласно чл. 57, ал.2 от КРБ и представляващо нарушение на принципа за
добросъвестност на страните по делата, съгл. чл. 3, изр. 1-во от ГПК и на осн. чл. 411, ал. 2, т. 2 от
ГПК е отхвърлил заявлението, в частта за претендираните суми.
Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на районния съд. Заповедният
съд е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК със закона и добрите нрави - чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК.
При тази преценка съдът съпоставя твърденията за обстоятелствата, от които произтичат
субективните права, предмет на заявлението, със закона и с добрите нрави.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК заповед за изпълнение не се издава,
когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и съдът може да откаже да
издаде заповед за изпълнение ако констатира нарушение на закона или на добрите нрави. Добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица
от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1
от ЗЗД).
Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като
общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно. Един от тези
принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес и след като нормата на чл. 411,
ал. 2 от ГПК задължава съда в заповедното производство да извърши тази преценка за
съответствие на претендираното вземане с императивни правни норми и добрите нрави, то в
случая първоинстанционния съд не е превишил правомощията си, каквито са основните
възражения на жалбоподателя в разглежданата жалба. Извършването на тази преценка не
противоречи и на принципа на диспозитивното начало, т. к. законът не допуска съществуването на
права, които са в нарушение на установения правов ред, а призвание на съда е да съблюдава за
това. В случая на съда е служебно известно, че поведението на заявителя за претендиране на
вземанията си срещу един длъжник, произтичащи от едно договорно правоотношение в отделни
заповедни производства се прилага многократно (към настоящият момент в РС Нови пазар са били
на разглеждане 4 идентични дела). Без значение е дали това е избор на заявителя или на
упълномощения процесуален представител, но налагащия се извод е, че отделното претендиране
на всяка незаплатена вноска е именно с цел претендиране на ново адвокатско възнаграждение,
което в пъти превишава дължимата сумата. Посредством законоустановени средства се цели
постигане на противоправен резултат и неоснователно обогатяване на заявителя, както и
калкулиране в тежест на длъжника на наимоверно високи по размер разноски в рамките на
заповедното производство, а в последствие и в изпълнителното производство. Многократното
претендиране на малки части от общото вземане цели възникването на множество вземания в
полза на дружеството и поражда наглед законоустановено право всяко от тях като взискател да
претендира заплащане от длъжника и на разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение за всяко от отделните минимални по размер вземания. Вследствие на горното се е
стигнало до абсурдното положение при главница в общ размер /до претендираните по настоящото
дело 4х80 лв./ – 320 лв. да е претендирано и присъдено юрисконсулско възнаграждение от 1440
лв. /4х360 лв./ - четири и половина пъти над главницата. В случая е осъществена безпрецедентна
злоупотреба с права, която противоречи на общоприетите норми на морала в житейски смисъл и на
морала в правото, респк. на правилата в правото за добросъвестност и справедливост при
упражняване на законоустановени права. Такава фрапираща недобросъвестност не може да бъде
толерирана.
Налице е неравноправно третиране на икономически слаби участници в оборота, за да се
облагодетелства друг. Това означава, че е налице редовна практика, а не единичен пропуск и се
цели натоварване на длъжника с допълнителни разноски, които обогатяват заявителя. Още повече,
че процесуалният представител, упълномощен с общо пълномощно е направил съответно искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение и държавна такса и по другите дела и те са му били
присъдени. Именно поради това ШОС приема, че претенцията на заявителя, респ. процесуалния
му представител за поредно присъждане на неплатена месечна вноска, ведно с адвокатско
3
възнаграждение, както и следващата се с производството държавна такса, във връзка с договор за
потребителски кредит SО № 2604/09.07.2021г., по който страна е С.З.И. с ЕГН ********** от гр.
Н.П., не съответства на закона и добрите нрави и те следва да останат за негова сметка. За този си
извод, на основание чл. 278, ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – Шумен,
препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които са правилни и законосъобразни.
Ето защо разпореждането, с което заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е
отхвърлено в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено, а жалбата против същото,
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на делото по жалбата
разноски на жолбоподателя не се следват.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 1694/07.12.2021г. на РС – Нови пазар, по ч.гр.д. №
20213620101605/2021, с което първоинстанционния съд е отхвърлил заявлението на
„Интернешънъл Саламанка Капитал" ООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, п.к 1324, ж.к Люлин 9, бл. 963, ет.1, офис 11, представлявано от Д.В.Д.,
представлявано от адв. Б.С. срещу длъжника С.З.И. с ЕГН ********** от гр. Н.П., относно
сумите: 80лв.- главница и сумата от 30,56 лв. договорна лихва за периода от 01.12.2021 г. до
01.12.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението от 03.12.2021 г., както и
разноски в размер на 25лв. за ДТ и 400лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно и неподлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4