МОТИВИ
към Присъда № 19 на С.ския районен
съд от 17 май 2021 г.
по НОХД № 178/2021 г. по описа на същия съд
С обвинителен акт на С.ската
районна прокуратура С.Я.М. *** е обвинен в това, че на 25.05.2019 г. около 00,10
ч. в к. к. „Б.“, Община С., в хотел „С.” пред стая 403, без надлежно разрешително
съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, е държал
у себе си високорисково наркотично вещество – кокаин в смес с пирацетам с общо нето
тегло 0,31 грама и със съдържание на активния компонент – кокаин 64,3 %
тегловни, на стойност 49,60 лв., като деянието представлява маловажен случай –
престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1 от НК.
Пред съда подсъдимият С.М., в
присъствието на упълномощения си защитник си адв. Л.Б., заявява, че признава
изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласието си за тези факти да не се събират доказателства.
Съдът на основание чл. 372, ал. 4
от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от
подсъдимия М. самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и е постановил провеждане на съкратено съдебно следствие.
В хода на съдебните прения
прокурорът заявява, че от събраните по делото доказателства по несъмнен начин
се установява, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил
състава на престъплението, в което е обвинен и следва да бъде признат за виновен
в извършването му. Счита, че на подсъдимия следва да бъде наложено наказанието,
предвидено за това престъпление, а именно „глоба“ в размер, определен по
преценка на съда.
Защитникът на подсъдимия М. –
адв. Л.Б. заявява, че самопризнанието на подсъдимия е израз на критичното му
отношение към извършеното от него деяние, но подробно излага доводи, основани
на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК, че това деяние, макар и формално да
осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, не е престъпно, тъй
като поради своята малозначителност не е общественоопасно. Поради това отправя
искане подсъдимият да бъде признат за невинен и оправдан по повдигнатото му
обвинение.
Подсъдимият изцяло се
солидаризира с речта на защитника си в хода на съдебните прения.
При упражняване на правото си на
последна дума подсъдимият се разкайва за стореното и заявява, че то е единичен
случай, който няма да се повтори.
По реда на чл. 371, т. 2 от НПК
подсъдимият признава следната фактическа обстановка:
На 24.05.2019 г. свидетелите З.Й.,
Д.М. и Д.Д.- полицаи в група „Криминална полиция“ в РУ - С., участвали в
специализирана полицейска операция, провеждана на територията на к. к. „Б.“,
Община С.. По този повод около 00,10 ч. на 25.05.2019 г. те направили обход на
хотел „С.“ в курортния комплекс и на четвъртия етаж в хотела пред стая 403
видели момче със съмнително и неадекватно поведение, поради което му поискали
личните документи за проверка. Проверяваният ги представил и от тях свидетелите
установили, че това е подсъдимият С.Я.М.. В проведената с него беседа
подсъдимият съобщил на свидетелите, че употребява различни видове наркотични
вещества. Тогава те го попитали дали държи у себе си такива вещества, а той се
притеснил и казал, че в портфейла си има пликче, съдържащо амфетамин, като
обяснил, че бил закупил това вещество за лична употреба по повод предстоящите
абитуриентски празници и част от него вече бил употребил. Подсъдимият извадил
от портфейла си найлоново пликче, тип „спейсбег“, което съдържало бяло вещество
на прах и малки бучки и го предал на св. З.Й.. За предаването на това пликче
св. Й. съставил протокол за доброволно предаване, в който описал външния вид на
пликчето и на съдържанието му, а подсъдимият вписал в протокола пояснения, че
веществото било негово, за лична употреба и било кокаин. В същия ден с протокол
за доброволно предаване това найлоново пликче с прахообразното вещество било
предадено от св. Й.на разследващ полицай, който започнал досъдебното
производство и назначил физикохимична експертиза за отговор на въпроси,
поставени в постановление от 29.05.2019 г.
От заключението на И.А.-Х.– вещо
лице в ЦЕКИ към НИК-МВР по назначената на досъдебното производство
физикохимична експертиза, се установява, че представеният за анализ обект е с
нето тегло 0,31 грама, представлява бяло вещество на прах и бучки и в него има
наличие на кокаин и пирацетам, като съдържанието на активния компонент –
кокаин, е 64,3 % тегловни.
Подсъдимият С.Я.М. е роден на ***
***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неженен, със средно
образование, не работи, ЕГН **********.
Подсъдимият е осъждан. С одобрено
на 10.01.2019 г. споразумение по НОХД № 622/2018 г. по описа на РС – С., с
последици на влязла в сила присъда от същата дата, същият е признат за виновен в
извършване на 25.05.2018 г. на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, за което
са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието
изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години,
считано от одобряване на споразумението, както и „глоба“ в размер 100 лв. и
„лишаване от право да упражнява определена дейност“, а именно – да управлява
МПС, за срок от 8 месеца, считано от отнемане на свидетелството му за
управление на МПС на 18.07.2018 г.
Съдът приема така изложената
фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на направеното от
подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от
събраните в хода на досъдебното производство № 231/2019 г. на РУ – С. гласни доказателствени средства:
показания на свидетелите З.Й. (л. 45), Д.М.(л. 46-47), Д.Д.(л. 48); експертно заключение на И.А.-Х.– вещо
лице в ЦЕКИ към НИК-МВР по протокол за извършена физикохимична експертиза № 20/НАР
- 1234 от 20.10.2020 г. (л. 28-29); писмени
доказателства: протокол за доброволно предаване от 25.05.2019 г. (л. 20);
протокол за доброволно предаване от 25.05.2019 г. (л. 21); писмо рег. № 338р-7863/30.05.2019
г. от разследващ полицай от РУ – С. до Директора на НИК – МВР (л. 22); справка
за съдимост на подсъдимия (л. 49); характеристична справка за подсъдимия (л. 53),
декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия
(л. 54).
При така установената
фактическа обстановка, правните изводи
на съда са следните:
Подсъдимият С.Я.М. е осъществил
съставомерните от обективна страна признаци на престъплението по чл. 354а, ал.
3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК.
На 25.05.2019 г. около 00,10 ч. в
к. к. „Б.”, Община С., в хотел „С.” пред стая 403 подсъдимият лично и
непосредствено е упражнявал фактическа власт върху найлоново пликче, в което се
е намирало бяло вещество на прах и малки бучки.
От приетото заключение по
назначената в досъдебното производство физикохимична експертиза се установява,
че веществото, върху което подсъдимият е осъществявал фактическа власт на
горепосочените дата, час и място, е с нето тегло 0,31 грама и в него се доказва
наличие на кокаин в смес с пирацетам, като процентното съдържание на активния
компонент – кокаин, е 64,3 % тегловни.
Кокаинът е високорисково
наркотично вещество, тъй като е включен в Списък І – „Растения и вещества с
висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от
злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за контрол върху наркотичните
вещества и прекурсорите, който списък представлява приложение № 1 към Наредбата
за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични /обн. ДВ,
бр. 87/2011 г./.
Безспорно е, че на подсъдимия не
е издадено надлежно разрешително за държане на кокаин.
От субективна страна подсъдимият
е извършил деянието умишлено – съзнавал е неговия общественоопасен характер,
предвиждал е неговите общественоопасни последици – че с деянието си ще накърни
обществените отношения, свързани с опазване на общественото здраве, и е искал
настъпването на тези общественоопасни последици. До тези изводи относно
субективната страна на деянието съдът достига с оглед установените по делото
обстоятелства, че в протокола за доброволно предаване от 25.05.2019 г., с който
подсъдимият е предал веществото на св. Й., той лично е вписал свое изявление,
че веществото е негово и е за лична употреба, като същото представлява кокаин.
С оглед малкото количество на
държаното от обвиняемия наркотично вещество и ниската му стойност извършеното деяние
представлява маловажен случай по
смисъла на чл. 93, т. 9 от НК, поради което същото следва да се квалифицира
като престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл.
първо от НК.
Не са налице основания по чл. 9,
ал. 2 от НК за извод, че деянието на подсъдимия само формално осъществява
признаците на престъплението, в което той е обвинен, но не е престъпно поради
липса на обществена опасност или поради явната й незначителност.
На първо място, малкото
количество и ниската стойност на високорисковото наркотично вещество, са
предопределени от обстоятелствата, при които е установено държането му от подсъдимия,
а не от факти, релевантни за обществената опасност като характеристика на
престъплението. Кокаинът е открит не в жилищни или други помещения, ползвани от
подсъдимия (в какъвто случай само евентуално би могло да се приеме, че
конкретното количество на наркотичното вещество около 0,31 грама би сочело на
малозначителност на деянието му), а той го е носил у себе си и е житейски
логично от негова гледна точка да носи у себе си малко количество такова
вещество.
И на следващо място, конкретните
обстоятелства, при които подсъдимият е извършил престъплението, в което е
обвинен, налагат да се отбележи също, че обществената опасност на
престъпленията, свързани с държане на високорискови наркотични вещества, изобщо
не бива да бъде подценявана от съда чрез абсолютизиране на количеството
инкриминирано вещество.
Първо, в едно общество като
българското понастоящем, в което броят на младите хора непрекъснато намалява, а
същевременно се увеличава делът на тези от тях, които употребяват наркотици и
извършват предизвикани от употребата им престъпления и актове на агресия, съдът
в настоящият си състав не намира никакво основание да приложи чл. 9, ал. 2 от НК по отношение на лице, което държи у себе си кокаин, пък дори нетното му
тегло да е 0,31 грама на стойност 49,60 лв. (при това определена за
съдопроизводствени цели, а не на нелегалния пазар).
В този смисъл съдът намира за
крайно необходимо да повтори, че положителната перспектива за
благоприятно развитие на младите хора в страната, употребяващи наркотични
вещества, е буквално "разядена“, до степен дори личната употреба на такива
вещества да представлява сериозна заплаха за общественото здраве като
непосредствен обект на престъпленията в различните им състави, визирани в чл.
354а от НК. Излишно е още по-подробно да се коментира и аргументира за целите
на настоящото изложение, че загубата на самоконтрол и самооценка, която е
естествена медико-биологическа последица от употребата на наркотични вещества,
отдалечава лицето, което ги употребява, от социалната му същност и го превръща
в оръдие на инстинктите му, повлияни от въздействието на наркотичното вещество.
Това, заради което за трети
път съдът намира за необходимо да посочи, че деянието на подсъдимия е
престъпно и не са налице основания по чл. 9, ал. 2 от НК за оневиняването му по
повдигнатото обвинение, не са само разсъждения за пагубното въздействие на
наркотиците върху младежта, а съвсем конкретното и установено по делото
обстоятелство, че подсъдимият го е извършил осъждан – в изпитателния срок на
осъждането му на лишаване от свобода по НОХД № 622/2018 г. на РС – С.. Вярно е,
че с оглед характера и тежестта на повдигнатото срещу подсъдимия обвинение –
предмет на разглеждане в настоящото производство, признаването му за виновен по
него не е от естество да доведе до активиране на условното му осъждане на
основание чл. 68, ал. 1 от НК, но е вярно и друго – че с оглед предходното му
осъждане подсъдимият се характеризира като личност, склонна да извършва
общоопасни престъпления, а това в никакъв случай не може да се съвмести с
хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК.
В обобщение, доводите на
защитника на подсъдимия относно приложението на чл. 9, ал. 2 от НК по отношение
на инкриминираното деяние на подсъдимия са неоснователни с оглед конкретиката
на случая, независимо от цитираната от него съдебна практика по други дела.
За престъпление по чл. 354а, ал.
5, вр. ал. 3, предл. второ, т. 1, предл. първо от НК е предвидено наказание
„глоба” в размер до 1000 лв.
С одобрено от съда на 10.01.2019
г. споразумение по НОХД № 622/2018 г. по описа на РС – С., с последици на
влязла в сила присъда от същата дата, на подсъдимия е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, чието изпълнение е отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от три години от одобряване на
споразумението. Към датата на извършване на инкриминираното в настоящото
производство деяние не е изтекъл изпитателният срок по условното осъждане на
подсъдимия по НОХД № 622/2018 г. на РС – С., поради което е обективно
невъзможно към тази дата същият да е бил реабилитиран по право на основание чл.
86, ал. 1, т. 1 от НК. Ето защо не са налице основания по чл. 78а, ал. 1 от НК
подсъдимият да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание за престъплението – предмет на обвинението в настоящото производство.
По тези съображения съдът прие,
че на подсъдимия следва да бъде наложено предвиденото в чл. 354а, ал. 5 от НК
наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК, а именно „глоба“.
При проведено в конкретния случай
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК важат правилата за
индивидуализацията на наказанието, установени в чл. 58а от НК съгласно
препращащата разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК. В такъв случай, ако на
индивидуализация подлежи наказанието „глоба“ по чл. 37, ал. 1, т. 4 от НК, то
съгласно чл. 58а, ал. 5 от НК не се прилагат правилата, установени в
предходните алинеи на същата разпоредба. Ето защо при определяне на глобата по
размер в хипотезата на проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2
от НПК съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства относително ниската степен на обществената му опасност като
извършител на престъпление и малкото количество наркотично вещество – предмет
на престъплението, а като отегчаващо обстоятелство – предходно извършване на друго
общоопасно престъпление (умишлено престъпление по транспорта). Изложените смекчаващи
обстоятелства нямат сериозен превес спрямо отегчаващите такива, а и не са нито
многобройни, нито изключителни, за да се приеме, че и най-лекото предвидено в
закона наказание (глоба в размер 100 лв. съгласно чл. 47, ал. 1, изр. второ от НК) ще се окаже несъразмерно тежко за подсъдимия по смисъла на чл. 55, ал. 2,
вр. ал. 1 от НК.
От друга страна социалното и
материалното положение на подсъдимия сочат, че същият не е в състояние да плати
глоба в размер около и над средния, предвиден в чл. 354а, ал. 5 от НК – същият
не е семеен и не работи по трудово правоотношение, а декларира месечен доход
около 750 лв. месечно, който е малко над минималната работна заплата за
страната към датата на постановяване на присъдата (650 лв. съгласно чл.
единствен, ал. 1 от ПМС № 331/26.11.2020 г., обн. ДВ, бр. 103/2020 г., в сила
от 01.01.2021 г.). Така при един лек превес на смекчаващите спрямо отегчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства, но и при съобразяване на
релевантното съгласно чл. 47, ал. 1, изр. първо от НК за определяне на глобата социално
и материално положение на подсъдимия и на основание чл. 54 от НК съдът наложи
на подсъдимия наказанието „глоба“ в размер 150 лв., който е над минималния, но
и значително под средния размер на това наказание.
Съдът намира, че това наказание е
справедливо и е достатъчно за постигане на целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК.
С оглед изхода на делото и на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати в полза на
държавата по сметка на ОДМВР – София сумата 95,34 лв., представляваща
разноските, направени на досъдебно производство № 231/2019 г. по описа на РУ – С.
за възнаграждение на вещо лице по назначената физикохимична експертиза,
извършена с протокол за извършена експертиза № 20/НАР-1234 от 20.10.2020 г. от И.Е.А.-Х.,
вещо лице в ЦЕКИ към НИК - МВР.
На основание чл. 354а, ал. 6 от НК съдът отне в полза на държавата предмета на престъплението – високорисково
наркотично вещество, предадено от подсъдимия С.Я.М. с протокол за доброволно
предаване от 25.05.2019 г., представляващо обект на изследване от
физикохимичната експертиза и върнато в РУ – С. в плик, запечатан с червени
восъчни печати и с надпис „опаковки към пр. № 20/НАР-1234“, съдържащ обект и
опаковки, които не са изразходени в хода на експертното изследване. След изготвяне
на заключението по физикохимическата експертиза този остатък е върнат на РУ – С..
Същият подлежи на предаване от РУ – С. за съхранение на „Агенция Митници” по
реда на чл. 91 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите
/ЗКНВП/ и на основание чл. 92, ал. 2 от ЗКНВП, вр. чл. 112, ал. 2 от НПК следва
да бъде унищожен след влизане на присъдата в сила.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: