Р Е Ш Е Н И Е
№260087
гр. Русе, 08.09.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенски
районен съд, ХI - ти граждански състав в публично заседание на двадесет и шести август, две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Тихомира Казасова
при
секретаря Станка Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5244 по описа за 2019 год., за да се произнесе, съобрази
следното:
Ищецът –
Гаранционен фонд заявява, че на основание чл.288а, ал.1, т.1 КЗ (отм.), а по
сега действащия чл.559, ал.1, т.1 КЗ, възстановил, изплатеното от Националното
бюро на българските автомобилни застрахователи (НББАЗ) на Национално бюро на
Германия обезщетение за имуществени вреди общо в размер на 10 071.96 лева,
по щета ГФ №120917/12.12.2014г., за увредено имущество при ПТП, настъпило на
02.09.2013г. в Германия.
Твърди,
че виновен за инцидента е Ш.Б.Е., който управлявал лек автомобил „Рено Еспейс“
с ДК№ …………………. РН по федерална магистрала 252, идвайки от федерална магистрала
255 през пътна връзка СД, по посока В-4/75. Автомобилът поднесъл и се блъснал в
лявото пътно ограждение, в резултат на което федерална магистрала 252 била
замърсена от изтекло масло и се наложило да бъда затворена за почистване за час
и половина.
В
нарушение на чл.259, ал.1 от КЗ (отм.), а по сега действащия КЗ – чл.483,
ответникът управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Въпреки отправените покани, Ш.Е. не
възстановил изплатеното от фонда обезщетение.
С оглед изложеното ищецът моли съда да постанови
решение, с което, на основание чл.288а, ал.3, вр.чл.288, ал.12 и ал.8 КЗ
(отм.), да осъди Ш.Б.Е., ЕГН ********** да заплати на Гаранционен фонд сумата 10 071.96
лева – изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за имуществени вреди,
възстановени на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи,
във връзка с претенция на Национално бюро на Германия за щетите по федерална
магистрала 252, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.09.2019г.
до окончателното й изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
В срока от чл.131 от ГПК адв.Д.А. – особен
представител на ответника Ш.Б. Е. е депозирала отговор на исковата молба, в
който излага доводи, досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Релевира възражение за погасяване вземането по
давност.
Счита, че размера на платеното обезщетение е
необосновано висок, незаконосъобразно определен и недоказан.
Съдът,
съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по
вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от фактическа страна,
следното:
В приложените към исковата молба писмени доказателства се съдържат данни за
ПТП, настъпило на 02.09.2013г. по федерална магистрала 252, Германия. Според изнесеното в съставения
протокол за инцидента (лист 16 – 18), Ш.Е. управлявал лек автомобил „Рено
Еспейс“ с рег.№Р ……………. РН по федерална магистрала 252, идвайки от федерална
магистрала 255 през пътна връзка CD по посока на В-4/75. Лекият
автомобил се движил в лявата от двете пътни ленти за съответната посока
преминавайки през мост, който завива надясно. МПС поднесло, без някой да има
вина за това, след което се блъснало в ляво пътно ограждение. Водачът бил леко
ранен. Пътната лента на федерална магистрала 252 била замърсена от изтеклото
масло, което наложило затварянето й за час и половина. Полицейските служители
установили, че ответникът е извършил нарушение на § 1, ал.2, §49 от Правилника
за движение по пътищата; § 24 от Закона за движение по пътищата.
Не се спори, че към датата на произшествието,
виновният водач не е имал действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите за управляваното от него МПС.
Във връзка с претърпените вреди „Областно предприятие – улици, мостове и
води“ предявило срещу Сдружение „Дойчес бюро Грюне Карте е.Ф.“ и Национално
бюро на българските автомобилни застрахователи претенция за обезщетяване на
щетите, тъй като в деня на ПТП причинителя на щетата не е бил застрахован (лист
22).
Определен е вида на вредите: отстраняване на изтекло масло и възстановяване
елемент от пътно ограждение (лист 25).
С писмо вх.№2-4499/02.10.2014г. „Дойчес бюро Грюне Карте е.Ф.“ уведомило
Национално бюро на българските автомобилни застрахователи за размера на
изплатеното обезщетение и съответните разходи – 4991.62 евро и поискало да бъде
възстановена сумата (лист 31 - 32), съгласно приложена фактура №14-06946 (лист
34). От кореспонденцията, приложена към исковата молба е видно, че щетите са
остойностени, както следва: 3133.18 евро – разходи за ремонт; 20 евро – дребни
разходи; 1187.36 евро – отстраняване на щети; 651.62 евро – такса.
На 24.11.2014г. НББА възстановило на „Дойчес бюро Грюне Карте е.Ф.“ сумата
14 223.24 евро – обезщетение за възстановени щети между които и тези
нанесени от ответника (лист 6) и предявило претенция срещу Гаранционен фонд за
заплащане сумата 5149.71 евро – обезщетение за вреди вследствие ПТП с виновно
незастраховано МПС с рег.№Р ……………. РН.
Въз основа доклад по щета №120917/12.12.2014г.,GF-14-210-D с преводно нареждане от 23.12.2014г. Гаранционен фонд изплатил на НББА
претендираната сума – 10 071.96 лева (равностойността на 5149.71 евро.
С регресна покана №ГФ-РП-235/21.05.2019г., ищецът
поискал ответникът да възстанови средствата и предоставил срок за погасяване на
задължението.
Установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените, обективно съединени
искове по чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД.
Отношенията между страните следва да се уредят по
нормите на отменения КЗ, тъй като след изплащане на обезщетението, ГФ встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходи, а в конкретния
случай това обезщетение е платено преди влизане в сила на новия КЗ.
Съдът намира иска с правно основание чл.288, ал.12 КЗ (отм.)
за допустим, предвид наличието на активна и пасивна процесуална легитимация,
както и правен интерес от завеждането му.
Съобразно разпоредбата на чл.288, ал.1, т.2 от КЗ,
Гаранционния фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди,
вследствие смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако ПТП
е настъпило на територията на Република България, на територията на друга
държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро на
застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от МПС,
което обичайно се намира на територията на Република България и виновния водач
няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. След изплащане на обезщетението по ал.1, фондът встъпва в
правата на увреденото лице до размера на платеното и разходите по чл.288, ал.8 КЗ (чл.288, ал.12 КЗ).
В настоящия случай, съдът намира, че ищцовата страна е
установила наличието на предпоставките от фактическия състав на чл.288, ал.12 КЗ. Установено бе, че на 02.09.2013г. при управление на лек автомобил „Рено
Еспейс“ с рег.№Р ……….. РН по федерална магистрала 252 в Германия, Ш.Е. извършил нарушение на § 1, ал.2, §49 от
Правилника за движение по пътищата; § 24 от Закона за движение по пътищата и
причинил ПТП в резултат на което увредил имущество на „Областно
предприятие – улици, мостове и води“. Констатирано е, че ответникът управлявал
увреждащият автомобил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Ангажирани
са доказателства за вида на щетите - отстраняване на изтекло масло и
възстановяване елемент от пътно ограждение и разходите, необходими за
възстановяване нормалното движение по федералната магистрала – 4340.54 евро.
Във връзка с образуваната преписка и изплащане обезщетение на увреденото лице
са направени разходи на обща стойност 675.84 евро (651.62 евро – такса за
обработка и 24.22 евро – преводни такси). Ищецът е възстановил на НББАЗ
изплатеното обезщетение – 10 071.96 лева, с което е встъпил в правата на
увреденото лице срещу прекия причинител на вредата до размера на платеното и
разходите за определяне и изплащане на обезщетението (чл.288, ал.8 КЗ (отм.)).
От ангажираните в хода на производството
писмени доказателства е видно, че изплатеното обезщетение е на стойност 4340.54
евро, а разходите – 675.84 евро. Претенция като основателна следва да бъде
уважена в размер на 5016.38 евро с левова равностойност – 9811.04 лева, а в
останалата част, като недоказана – отхвърлена.
Съобразно разпоредбата на чл.86 ЗЗД върху главницата
следва да се присъди лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска.
С оглед изхода
на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 1186.52 лева.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, Ш.Б.Е., ЕГН ********** да заплати
на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.”Граф
Игнатиев”№2, ет.4, представляван от изпълнителните директори Б. М. и С. С., на
основание чл.288, ал.12 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД сумата 9811.04 лева - изплатено от Гаранционен фонд обезщетение за
имуществени вреди, възстановени на Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи, във връзка с претенция на Национално бюро на Германия за щетите
по федерална магистрала 252, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 30.09.2019г. до окончателното й изплащане и 1186.52 лева – разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен иска в частта
над 9811.04 лева до предявените 10 071.96 лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: