Р
Е Ш Е Н И Е
№ 185/ 12.05.2022 г., град
Добрич
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Административен съд - Добрич, в открито съдебно заседание
на двадесет и шести април, две хиляди двадесет и втора година, в касационен
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ САНДЕВА НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на прокурора ВЕСЕЛИНА САНДЕВА и секретаря ВЕСЕЛИН
ВИЧЕВ изслуша докладваното от съдия Н. Каменска касационно дело с
административно–наказателен характер № 166 по описа на съда за 2022 г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна
жалба на Н.Х.М. ***, подадена чрез адв.Д.М. ***, срещу Решение № 4 от
26.01.2021 г. постановено по нахд № 143/2021 г. по описа на Районен съд
–Генерал Тошево, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000425 от
07.06.2021 г., издадено от директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ - Варна.
В касационната жалба са изложени съображения за
незаконосъобразност на постановеното решение, поради нарушаване на
процесуалните правила и неправилно приложение на материалния закон. Излагат се
доводи, че нарушение не е извършено, алтернативно за маловажност на
нарушението, за което е санкциониран касатора и на това основание се иска
отмяна на потвърденото от районния съд наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба в представен писмен
отговор, оспорва същата и твърди, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно. Моли да се потвърди.
Прокурорът при Окръжна прокуратура - Добрич дава заключение
за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Генерал
Тошево е правилно и законосъобразно и че не са налице основанията за прилагане
на чл.28 от ЗАНН.
Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК,
от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, е процесуално допустима.
Разгледана по същество, в пределите на касационната
проверка, Административен съд- Добрич, І - в и кас. състав, намира за
неоснователна по следните съображения:
С оспореното пред
районния съд наказателно постановление Н.М. е наказан с административното
наказание глоба от 2000 лева, за това, че на 22.01.2021г. в гр.Генерал Тошево,
по ул.“***“, пред ЖП Гара е управлявал товарен автомобил с рег. № ***,
собственост на ***“ ЕООД като е извършвал превоз на соев шрот от 4480 кг.
обозначен като превоз за собствена сметка в пътно-прехвърлителна разписка №
16/22.01.2021г. и на поставена на превозното средство табела „Превоз за
собствена сметка“ При проверка от контролните органи е установено, че касаторът
е извършвал превоза на товари с МПС, за
чието управление се изисква СУМПС от
категория „С“ без да притежава карта за квалификация на водача.
За да потвърди наказателното постановление районният съд е
приел за безспорно установено, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 2,
ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г., за което е бил правилно санкциониран на
основание чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закон за автомобилните превози, тъй като към
дата 22.01.2021г. извършвал превоз за собствена сметка на товар, без да
притежава карта за професионална квалификация на водача, независимо, че бил
правоспособен да управлява превозно средство от категория "С".
Изложил е мотиви, че нарушението не представлява маловажен случай и че за
извършването му, на касатора е наложено справедливо наказание глоба в минимално
установения в закона размер.
Първоинстанционното
решение е валидно, допустимо и правилно.
По делото не е налице спор, че касаторът е извършил
нарушението на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 4.08.2008 г., описано в
съставения на касатора АУАН и в оспореното пред районния съд наказателно
постановление. В разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/2008 г. е
предвидено, че водачите на МПС, за управлението, на които се изисква
свидетелство за управление на моторно превозно средство от категории и
подкатегории C 1, C 1+ E, C, C + E, D 1, D 1+ E, D или D + E, когато с тези
превозни средства се извършват обществени превози или превози за собствена
сметка, трябва да притежават карта за квалификация на водача. За да е налице
нарушение на горната разпоредба е необходимо водачът да извършва обществен
превоз или превоз за собствена сметка; превозът да се осъществява с МПС за
управлението, на което се изисква свидетелство за управление на МПС от
посочените категории; водачът да не разполага с карта за квалификация на
водача. От доказателствата по делото се установява, че от обектива страна са
доказани признаците на нарушението по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41/2008 г.
Касаторът не оспорва фактите, отразени в НП, касаещи датата на придобиване на
категория "С" и че към момента на проверката няма карта за
квалификация на водача.
Първият спорен момент, с който е сезирана настоящата
инстанция са изложени твърдения от касатора, че извършваният от него превоз попада
сред изключенията, визирани в чл.5, т.6 и т.7 от Наредба № 41/04.08.2008г. на
МТ. Цитираната разпоредбата, в действащата към датата на нарушението редакция,
обн. ДВ. бр.73 от 19.08.2008 г. определя, че карта за квалификация на водача не
се изисква: 6. за управлението на превозни средства, използвани за лична
употреба, с нетърговска цел; 7. за управлението на превозни средства,
превозващи материал или оборудване, необходими на водача за извършване на
неговата основна дейност.
Случая не попада в нито една от двете хипотези, тъй като
няма данни, че превозното средство е използвано за лична употреба на водача с
нетърговска цел, нито че превозваната стока е необходима на водача за извършване на неговата основна
дейност. Напротив, по делото не се спори, че в процесният случай касаторът е
извършвал превоз за собствена сметка. Видно е, че нормата на чл. 2, ал.1 от
Наредба № 41/04.08.2008г., в действащата й към датата на нарушението редакция
преди изменението, изрично определя, че
при извършването на този вид превоз, т.е. превоз за собствена сметка, водачите
трябва да притежават карта за квалификация на водача.
Вторият спорен момент, с който е сезирана настоящата
съдебна инстанция е дали в случая е следвало да намери приложение разпоредбата
на чл. 28 от ЗАНН, съгласно която за маловажни случаи на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди
нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му
бъде наложено административно наказание. ЗАНН не съдържа определение на
понятието маловажен случай на административно нарушение. Съгласно чл. 93, т. 9
от НК, приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН,
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Настоящият съдебен състав счита, че не са налице
законоустановените основания извършеното административно нарушение да бъде квалифицирано
като маловажен случай. Обстоятелството, че от деянието не са настъпили вредни
последици е ирелевантно, тъй като нарушението на чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41
от 4.08.2008 г., за което е санкциониран касатора е формално. Обстоятелствата,
изтъкнати от касатора, не могат да бъдат съобразени при наложеното му наказание
глоба на основание санкционната разпоредба на чл. 93, т. 1, т. 1 от ЗАвП, тъй
като в нея то е предвидено във фиксиран размер от 2000 лева, който не може да
бъде намаляван, както правилно е приел районния съд.
По тези съображения, съдът намира касационната жалба за
неоснователна, а решението на Районен съд – Генерал Тошево като правилно и
законосъобразно да се остави в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. І-во АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ-ро ЗАНН, Административен съд - Добрич,
I - в и касационен състав,
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 4 от 26.01.2021 г. постановено по
нахд № 143/2021 г. по описа на Районен съд –Генерал Тошево.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: