Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2720
гр. Пловдив, 19.12.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІІ състав, в публично съдебно заседание на втори
декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО ДИЧЕВ
при секретар Стефка Костадинова като разгледа докладваното адм.д. № 2019 по описа на съда за 2019 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на Н.З.
***, против РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-16001618005681-091-001/ 26.03.2019 г., издаден
от Г.ИИ.Д.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д.С.С.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител
на ревизията и РЕВИЗИОНЕН АКТ №
П-16001619059746-003-001 / 12.04.2019 г. ЗА ПОПРАВКА НА РЕВИЗИОНЕН АКТ, издаден
от Г.И.Д.на длъжност Началник на сектор, Д.С.С.на
длъжност Главен инспектор по приходите, потвърдени с Решение № 354/ 10.06.2019
г. на Директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП. В жалбата се твърди, че РА е
издаден при липса на предпоставките по чл.19 от ДОПК и се иска отмяна. В СЗ
процесуален представител поддържа жалбата и претендира разноски.
Ответникът чрез процесуален представител
оспорва жалбата и претендира разноски.
Административен съд - Пловдив, ІІ състав, намира жалбата процесуално допустима. Разгледана по
същество същата е основателна.
Между страните не е спорно, че са налице следните елементи: 1. че задълженото лице е субект на
отговорност поради това, че е бил управител на задълженото дружество за процесните данъчни периоди;
2. че е налице задължение на лице по чл. 14, т. 1 ДОПК - дружеството
"****" ЕООД има публични задължения, установени с влязъл в сила
ревизионен акт; 3. че задълженото дружество не разполага с парични средства и
имущество, които са в състояние да покрият размера на публичните задължения.
Спорът между страните се свежда до това налице ли са другите елементи за
отговорността по чл.19 от ДОПК.
От една страна Ревизионният акт обоснова несъбирането на
вземанията на дружеството с укриването на факти и обстоятелства в подадени СД
по ЗДДС. Това поведение е относимо към установяването
на задълженията на дружеството по ЗДДС, не и към възможността за събирането им.
По отношение на твърденията за разпореждане с имущество на дружеството –
длъжник в полза на трето лице следва да се отбележи, че непридобиването на
лизингов автомобил и съгласието правото на придобиване да се упражни от трето
лице не представлява такова отчуждаване, а от друга страна ако тази вещ беше
придобита, това би намалило имущественото състояние на дружеството с паричните
средства за придобиването на вещ, чиято стойност намалява прогресивно във всеки
един момент във времето, т.е. по-скоро придобиването би могло да се тълкува
като действие, което намалява имуществото на дружеството, отколкото обратното.
Не представлява такова действие по смисъла на чл.19 и последващото
отчуждаване на дружествени дялове.
От друга страна дори да се приеме за доказана тезата на приходните
органи, че с поведението си управителят на дружеството е извършил действия по
укриване на факти и обстоятелства, които по закон е следвало да обяви пред
приходния орган или публичния изпълнител, съответно че недобросъвестно е
извършил някое от посочените в чл.19 от ДОПК действия, в резултат на което
имуществото на задълженото лице да е намаляло и по тази причина да не са
погасени задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, което не
се споделя от настоящия съдебен състав, в случая не е доказано наличието на
другия кумулативен елемент на отговорността по чл. 19 ДОПК
– наличието на причинно-следствена връзка между поведението на управителя и
невъзможността да бъдат събрани задълженията на дружеството за данъци и
осигурителни вноски. В хода на ревизията не е извършен необходимия
задълбочен анализ какво точно имущество е притежавало
дружеството за процесния период, и дали същото е
могло да покрие задълженията на дружеството, установени с ревизионен акт,
съответно не са предприети необходимите действия за обезпечаване на
предполагаемите задължения. За непогасените задължения на дружеството е
наложен запор върху налични и постъпващи
суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и
съдържанието на касетите, както и суми,
предоставени за доверително управление, като по запорираните
сметки според приходните органи липсват авоари. При липсата на постъпващи суми
по запорираните банкови сметки произволно е прието,
че е налице изискуемата каузална връзка
между поведението на управителяи несъбирането на публичните задължения на дружеството, като се
изтъква, че поведението на управителя било единствената причина за обсъжданата
несъбираемост.
Всъщност органите по приходите са разполагали с възможността да обезпечат задълженията при условията на чл. 121 ДОПК
още в рамките на ревизионното производство спрямо цитираното дружество,
съответно да съберат впоследствие установените задължения без проблем. В хода
на настоящото производство е назначена експертиза, по която вещото лице в неоспореното заключение посочва какво
е имущественото състояние на дружеството
към 31.03.2016 г. и към 30.04.2016 г. /РА на дружеството е от 05.04.2016
г./. Установява се, че и към двете посочени дати дружеството разполага с машини
и оборудване, както и с касови наличности, които покриват неколкократно
размера на установените на дружеството задължения. При това положение несъбираемостта на задълженията се дължи на
бездействията на администрацията в хода на ревизионното производство, както и
след това, а не на поведението на управителя, както се сочи в РА и в решението
на горестоящия административен орган.
При липсата на елемент от фактическия състав на отговорността по
чл.19 от ДОПК, РА следва да бъде отменен като незаконосъобразен. При този изход
на делото и съобразно своевременно направеното искане следва да бъде осъдена
НАП да заплати на жалбодателя разноски в размер на 860
лв. – 650 лв. платено адвокатско възнаграждение /ДПЗС на л.746/, 200 лв. за
вещо лице и 10 лв. дължима и платена ДТ.
Мотивиран от горното,
Административен съд Пловдив, ІІ състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-16001618005681-091-001 / 26.03.2019 г., издаден
от Г.И.Д.на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Д.С.С.на длъжност главен инспектор по приходите – ръководител
на ревизията и РЕВИЗИОНЕН АКТ №
П-16001619059746-003-001 / 12.04.2019 г. ЗА ПОПРАВКА НА РЕВИЗИОНЕН АКТ, издаден
от Г.ИИ.Д.на длъжност Началник на сектор, Д.С.С.на
длъжност Главен инспектор по приходите, потвърдени с Решение № 354/ 10.06.2019
г. на Директора на Дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА НАП - София да заплати на Н.З. ***, разноски в размер на 860 лв.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /П/