Решение по дело №728/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, чрез юрк. Р. Г., против Решение № 1528/16.11.2022г. на ВРС, XXXVIII-ми състав, постановено по НАХД № 3930/2022г., с което е отменено НП № 662037-F671168/09.09.2022г., с което на основание чл.264, ал.1 ЗКПО на П.К.П. е наложена глоба, в размер на 200,00лв.

Касаторът твърди, че обжалваното решение е недопустимо, т.к. въззивният съд се е произнесъл по санкционен акт - НП № 662037-F671168/09.09.2022г., за който не е бил сезиран с жалба. Евентуално твърди, че решението е неправилно, поради допуснато съществено процесуално нарушение, довело до неговата необоснованост. Сочи, че процесната декларация безспорно е била подадена след законоустановения срок (03.07.2021г.) и това обстоятелство изрично е посочено в АУАН и НП. Отделно счита, че не са налице основания за приложението на чл.28 ЗАНН. Моли обжалваното решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане, или се постанови по същество друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай на отхвърляне на касационната жалба, прави възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба – П.К.П., чрез адв.Я., оспорва касационната жалба по подробни съображения в писмено становище С.д. № 5633/12.04.2023г. Счита, че правилно ВРС е приел, че непосочването на дата на извършване на нарушението, за което е повдигнато обвинение, е съществено процесуално нарушение, обосноваващо отмяна на наказателното постановление.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв. Я., който оспорва изцяло касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от Закона за адвокатурата.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба, т.к. действително липсва дата на извършване на нарушението. Сочи, че в обжалваното решение подробно са описани допуснатите процесуални нарушения и моли същото да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 АПК, в срока по чл.211, ал.1 АПК, поради което е ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

ВРС е бил сезиран с жалба от П. К.П. против Наказателно постановление № 661037–F671168/09.09.2022г. на директора на Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, издадено въз основа на АУАН № F671168/11.08.2022г., с което на основание чл.264, ал.1 ЗКПО му е наложена глоба в размер на 200,00лв. за нарушение на чл.162, ал.1 ЗКПО, изразяващо се в това, че в качеството си на ликвидатор на „ХИЛЪРС ЛАКСЧЪРИ ХОУМС“ ЕООД, П. не е изпълнил задължението да подаде ГДД по чл.162, ал.1 ЗКПО за последния отчетен период на дружеството (от 01.01.2021г. до 03.06.2021г.), в определения от закона 30-дневен срок, т.е. до 03.07.2021г. Декларацията била подадена с вх.№ 035642202829908/23.06.2022г.

Видно от обжалваното решение, ВРС е разгледал и отменил НП № 662037-F671168/09.09.2022г., като е приел, че в АУАН и НП са посочени отчетен период, краен срок за подаване на декларацията – 03.07.2021г., както и дата на подаване на декларацията – 23.06.2022г., но никъде не било посочено на коя дата актосъставителят и АНО са приели, че е извършено нарушението. Алтернативно ВРС е приел, че са налице обстоятелства, квалифициращи случая като маловажен.

С молба вх.№ 7515/30.01.2023г., директорът на Дирекция „Обслужване“ поискал поправка на допусната в решението очевидна фактическа грешка, като вместо НП № 662037-F671168/09.09.2022г., бъде изписано НП № 661037-F671168/09.09.2022г.

Във връзка с постъпилата молба, на 16.02.2023г. ВРС провел открито съдебно заседание, в което на основание чл.414, ал.1, т.1 НПК, допуснал тълкуване на решение по АНД № 3930/2022г. по описа на ВРС, като изразът „ОТМЕНЯ НП № 662037-F671168/09.09.2022г. на директор Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на П.К.П. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева на основание чл.264, ал.1 ЗКПО“, следва ДА СЕ ЧЕТЕ: „ОТМЕНЯ НП № 661037-F671168/09.09.2022г. на директор Дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП-Варна, с което на П.К.П. е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 200 лева на основание чл.264, ал.1 ЗКПО“.

Постановеното решение е неправилно.

Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на обжалваното решение, т.к. е отменено наказателно постановление, срещу което ВРС не е бил сезиран с жалба.

Действително при постановяване на решението си ВРС е допуснал техническа грешка при изписване на номера на наказателното постановление, като вместо НП № 661037-F671168/09.09.2022г. е посочил НП № 662037-F671168/09.09.2022г. Тази техническа грешка обаче е надлежно отстранена от ВРС с допуснато тълкуване на решението по реда чл.414, ал.1, т.1 НПК, който ред е допустим и приложим, т.к. в съдебната практика на общите наказателни съдилища се приема, че извън случаите на допуснати съществени процесуални нарушения, когато допуснати фактически грешки създават съмнение или затруднение при тълкуването на съдебния акт, те се отстраняват в производство по чл.414, ал.1, т.1 НПК – така в Решение на ВКС № 108/05.07.2022г. по н.д. № 373/2022г.; Решение на ВКС № 417/30.11.2015г. по н.д. № 1144/2015г.; Решение на ВКС № 603/13.01.2012г. по н.д. № 2474/2011г.; Решение на ВКС № 501/02.12.2009г. по н.д. № 548/2009г.; Решение на ВКС № 449/16.11.2009г. по н.д. № 482/2009г. и др.

В случая изложените в мотивите на решението факти кореспондират изцяло със субекта и състава на вмененото с обжалваното НП административно нарушение, поради което допуснатата фактическа грешка при изписване номера на постановлението не съставлява съществено процесуално нарушение и правилно ВРС я е отстранил по реда на чл.414, ал.1, т.1 НПК.

Основателно обаче е оплакването на касатора за това, че неправилно ВРС е приел, че в НП не е посочена дата на извършване на нарушението.

П. К.П. е наказан с НП № 661037–F671168/09.09.2022г. за извършено нарушение на чл.162, ал.1 ЗКПО, т.к. в качеството на ликвидатор на „ХИЛЪРС ЛАКСЧЪРИ ХОУМС“ ЕООД, не е изпълнил задължението си да подаде ГДД по чл.162, ал.1 ЗКПО за последния отчетен период на дружеството (от 01.01.2021г. до 03.06.2021г.), в определения от закона 30-дневен срок, т.е. до 03.07.2021г.

При нарушения като процесното, които се изразяват в неизпълнение на задължение в установен от закона срок, с изтичането на този срок субектът на задължението изпада в забава и съставът на нарушението се счита за осъществен.

В случая както в АУАН, така и в НП е посочено, че декларацията е следвало да бъде подадена до 03.07.2021г. ВРС е констатирал изрично това обстоятелство в мотивите на обжалваното решение и въпреки това е приел, че не е посочена дата на извършване на нарушението.

Доколкото изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие и противоправното поведение продължава до неговото преустановяване, с посочването на датата, на която изтича срока за подаване на декларацията по чл.162, ал.1 ЗКПО, АНО е изпълнил задължението си по чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН.

По същество пред ВРС наказаното лице е изложило доводи за това, че датата на нарушението 03.07.2021г. е необоснована, както и че фактическите констатации, и приложената санкционна норма, не съответстват на действителното положение, т.к. дружеството „ХИЛЪРС ЛАКСЧЪРИ ХОУМС“ ЕООД е било служебно заличено считано от 01.02.2017г., поради това че до 31.01.2017г. не е било пререгистрирано в Търговския регистър. Твърди се и че независимо от извършената на 03.06.2021г. пререгистрация в ТР, дружеството продължава да е заличено, поради което не попада в нито една от хипотезите по чл.161 и чл.162 ЗКПО, т.е. няма фактическа обстановка, която да обоснове нарушаване на конкретна законова норма.

Тези оплаквания на наказаното лице, относими към преценката за съставомерност на вмененото административно нарушение, не са обсъдени от ВРС, като липсата на мотиви по същество на спора – извършено ли е административно нарушение от лицето, сочено за извършител, е съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.348, ал.3, т.2 НПК.

По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Варна.

При този изход на спора, въпросът за разноските пред настоящата инстанция следва да се разгледа от ВРС по реда на чл.226, ал.3 АПК.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.2, т.1 АПК, Варненският административен съд, I-ви тричленен състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 1528/16.11.2022г. на ВРС, ХХXVIII-ми състав, постановено по НАХД № 3930/2022г.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ВРС.

Решението е окончателно.

	Председател:	ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
	Членове:	ИВЕТА ПЕКОВА ИСКРЕНА ДИМИТРОВА