№ 1207
гр. Плевен , 23.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Ана И. Илиева
Секретар:ЛИЛИЯ П. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Ана И. Илиева Гражданско дело №
20204430104325 по описа за 2020 година
Предявени са от Министерството на правосъдието, с адрес: гр.
София, ул. „Славянска“ №1, чрез Министъра на правосъдието срещу А. Ф.
Е. ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Плевен иск с правно
основание чл.16 ЗПФКП и чл.86 ЗЗД с искане да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца сумата от общо 30 350 лева, представляваща заплатената
финансова компенсация по ЗПФКПП на наследниците на ***; ведно със
законната лихва върху главницата, считано от деня на изплащане на
обезщетението до окончателното изплащане на сумата.
Твърди се в обстоятелствената част на ИМ, че с присъда №
122/13.06.2016 г., постановена по НОХД № 460/2016 г. по описа на ОС Бургас
влязла в законна сила на 11.01.2017 г., ответникът е признат за виновен в
престъпление по чл. 115 от НК, извършено на 30.08.2015 г в ***, с пострадало
лице ***. Излага се, че с приемането на ЗПФКПП е регламентирана
възможността за подпомагане и финансова компенсация от държавата на
пострадали от престъпления български граждани или граждани на държави -
членки на ЕС. Сочи се, че съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗПФКПП при условията и
по реда на този закон подпомагане могат да получат пострадали, претърпели
имуществени и неимуществени вреди от престъпления от общ характер, а
финансова компенсация - пострадали, претърпели имуществени вреди, като в
ал. 2 от същия текст е посочено, че когато пострадалият е починал в резултат
на престъплението, правата на подпомагане и финансова компенсация
преминават върху неговите наследници или върху лицето, с което се е
намирал във фактическо съжителство. Твърди се, че подпомагане и
1
финансова компенсация по чл. 3, ал. 3 от ЗПФКПП могат да получат
пострадали, претърпели вреди само от престъпленията: тероризъм; опит за
убийство; умишлено убийство; умишлена тежка телесна повреда; блудство,
изнасилване; трафик на хора; престъпления, извършени по поръчение или в
изпълнение на решение на организирана престъпна група, както и други
тежки умишлени престъпления, от които като съставомерни последици са
настъпили смърт или тежка телесна повреда. Излага се, че на основание чл.
20, ал. 1 от ЗПФКПП за осъществяване и координиране на дейностите по
закона към министъра на правосъдието е създаден Национален съвет за
подпомагане и компенсация на пострадали от престъпления (НСПКПП). Сочи
се, че през 2018 г. в НСПКПП е постъпила молба с рег. № 98-00-2/10.01.2018
г. от ***, ***, *** и *** наследници на починалия и лице, живяло във
фактическо съжителство с пострадалия, чрез адвокат *** - АК Бургас, с
искане да им бъде предоставена финансова компенсация на основание
ЗПФКПП. Твърди се, че с решение № 8/2019 година, НСПКПП на основание
чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 2, чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗПФКПП
е разрешено предоставянето на финансова компенсация в размер на 10 000
лева на ***, в размер на 10 000 лева на *** и в размер на 10 000 лева на ***.
Излага се, че със същото решение, на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, ал.
2, т. 1, чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1, т. 5 от ЗПФКПП е разрешено предоставянето
на финансова компенсация в размер на 350 лева на ***. Сочи се, че на
11.04.2019 г. от страна на Министерство на правосъдието на молителите е
изплатена сума в общ размер на 30 350 лева, предоставена им като финансова
компенсация по ЗПФКПП. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 16 от
ЗПФКПП министърът на правосъдието незабавно след изплащане на
финансовата компенсация предявява регресен иск срещу извършителя на
престъплението или неговите наследници за възстановяването на изплатената
парична сума. Излага се, че в цитираната правна норма е уредена
суброгацията на държавата в правата на удовлетворения пострадал от
престъпление, като пораждането на право на финансова компенсация от
държавата на пострадали от престъпления е предмет на производство, развито
в специален закон - ЗПФКПП. Сочи се, че компетентността относно правото
на предоставяне на финансова компенсация на пострадали от престъпления е
изцяло в правомощията на Националния съвет за подпомагане и компенсация
на пострадали от престъпления, чийто правомощия са уредени в Глава V от
закона и който се произнася с окончателно решение, с което предоставя или
отказва да предостави финансова компенсация на пострадалите от
престъпления, подали молби затова. Твърди се, че в негова компетентност е
да извърши проверка на данните, предоставени от молителите налице ли са
предпоставките на закона, за да бъде уважена молбата им за предоставяне на
финансова компенсация и законосъобразността на тази проверка не подлежи
на съдебен контрол. Излага се, че за да се породи правото на МП на този
регресен иск следва да са налице следните предпоставки - влязъл в сила
съдебен акт, с който ответникът е признат за виновен в извършването на
2
престъпление (хипотезите на чл. 12, т. 1 - 3 от ЗПФКПП), молба от
пострадалия от престъплението за финансова компенсация, произнасяне с
решение от специализиран орган - Националния съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления (чл. 24, ал. 3 от ЗПФКПП), както
и доказателства, че на пострадалия е изплатена съответната сума за
финансова компенсация от извършеното престъпление. Сочи, че в процесната
хипотеза е изпълнен горепосочения фактическия състав, поради което моли
съда да уважи предявения иск, както и да му присъди сторените по делото
разноски.
В проведеното по делото о.с.з. ищецът не изпраща представител. В
нарочна писмена молба моли съда да уважи предявения иск като основателен
и доказан и да му присъди разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е упражнил процесуалното си
право да депозира отговор на ИМ.
В проведеното по делото о.с.з. ответникът моли съда да уважи иска
съобразно доказателствата по делото. Излага, че не разполага с пари, като
когато излезе от Затвора в гр. Плевен може да започне да плаща.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно е от представеното по делото решение № 8/2019 година на
НСПКПП, че на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл. 13, ал. 2,
чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗПФКПП е разрешено предоставянето на финансова
компенсация в размер на 10 000 лева на ***, в размер на 10 000 лева на ***, в
размер на 10 000 лева на *** и в размер на 350 лева на ***.
Установява се от приложените по делото преводни нареждания, че на
наследниците на наследниците на *** са преведени сумите, за които е взето
решение да им се изплатят като обезщетение.
От представената по делото присъда № 122/13.06.2016 г., постановена
по НОХД № 460/2016 г. по описа на ОС Бургас влязла в законна сила на
11.01.2017 г., се установява, че ответникът е признат за виновен в
престъпление по чл. 115 от НК, извършено на 30.08.2015 г в ***, с пострадало
лице ***.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 16 от ЗПФКПП урежда суброгацията на държавата
в правата на удовлетворения пострадал от престъпление, респ. на неговите
наследници. Съгласно тази правна норма министърът на правосъдието
3
незабавно след изплащане на финансовата компенсация предявява иск срещу
извършителя на престъплението или неговите наследници за възстановяване
на изплатената парична сума. Следователно кумулативно предвидените
предпоставки на този регресен иск са няколко: а/ влязъл в сила съдебен или
прокурорски акт, с който ответникът е признат за виновен в извършването на
престъпление; б/ попадането на извършеното престъпление в хипотезите по
чл. 3 ал. 3 от ЗПФКПП; в/ молба от пострадалия от престъплението, респ. от
неговите наследници за финансова компенсация и г/ произнасяне с решение
от определения специализиран орган- Национален съвет за подпомагане и
компенсация на пострадали от престъпления- и съответно изпълнението на
това решение чрез изплащане на одобрената сума за финансова компенсация
от извършеното престъпление.
В конкретния случай всички елементи на така описания фактически
състав са налице. По делото не се спори, че с влязла в сила присъда №
122/13.06.2016 г., постановена по НОХД № 460/2016 г. по описа на ОС
Бургас, ответникът е признат за виновен за това, че на 30.08.2015 г. около
22.30-23.00 часа в ***, умишлено е умъртвил ***, което деяние представлява
престъпление по чл.115 от НК. По делото не е спорно и, че решение № 8/2019
година на НСПКПП, че на основание чл. 3, ал. 2 и ал. 3, чл. 12, ал. 2, т. 1, чл.
13, ал. 2, чл. 14, ал. 1, т. 4 от ЗПФКПП е разрешено предоставянето на
финансова компенсация в размер на 10 000 лева на ***, в размер на 10 000
лева на ***, в размер на 10 000 лева на *** и в размер на 350 лева на ***.
При тези обстоятелства се налага изводът, че предявеният регресен иск
по чл. 16 от ЗПФКПП се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Аналогично е положението и с акцесорния осъдителен иск за
присъждане на мораторна лихва върху главницата. Изплатената от
Министерство на правосъдието финансова компенсация представлява
обезщетение за вреди от непозволено увреждане и същото се дължи пряко от
делинквента на пострадалия, като длъжникът се смята в забава и без покана
/арг. от чл. 84 ал. 3 от ЗЗД/. След като изплати обезщетението за вреди от
деликта Министерството на правосъдието встъпва в правата на пострадалите
против делинквента, в това число и в правото да търси обезщетение за забава,
считано от деня на изплащането на компенсацията /така: решение № 164-
2011- III г. о./. В случая мораторната лихва, изчислена с помощта на онлайн
електронен калкулатор, считано от датата на изплащане на компенсацията до
датата на ИМ възлиза на сумата от 4265,86 лв., в който размер предявеният
иск следва да бъде уважен. Следва да бъде присъдена и претендирана законна
лихва, считано от датата на ИМ до окончателното плащане.
4
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Отделно от
това и на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в размер на
1214,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Ф. Е. ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр.
Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Министерството на правосъдието, с адрес: гр.
София, ул. „Славянска“ №1, чрез Министъра на правосъдието сумата от
общо 30 350 лева, представляваща заплатената финансова компенсация по
ЗПФКПП на наследниците на ***, както и сумата от 4265,86 лв.,
представляваща дължимата лихва за забава, считано от датата на изплащане
на компенсацията до датата на ИМ, както и претендираната законна лихва
върху главницата, считано от датата на ИМ - 28.08.2020 г. до окончателното
плащане на вземането, на основание чл.16 ЗПФКП и чл.86 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 А. Ф. Е. ЕГН **********,
понастоящем в Затвора в гр. Плевен ДА ЗАПЛАТИ на Министерството на
правосъдието, с адрес: гр. София, ул. „Славянска“ №1, чрез Министъра на
правосъдието, сумата от 1314,00 лв., представляващи сторените по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5