Решение по дело №3723/2020 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1210
Дата: 18 ноември 2020 г.
Съдия: Андон Вълков Вълков
Дело: 20202120203723
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 септември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 121018.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасLI състав
На 26.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:АНДОН В. ВЪЛКОВ
Секретар:КРАСИМИРА М. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно
наказателно дело № 20202120203723 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. А. К. , чрез адв. Христина Късева, срещу Наказателно
постановление № 570/17.07.2020 г., издадено от директора на РДГ гр. Бургас, с което на
жалбоподателя, на основание чл. 275, ал. 1, т. 2 от Закона за горите (ЗГ), за нарушение по чл.
213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 500 лв.
Жалбоподателят, редовно уведомен, се явява лично и с адв. Късева от БАК.
Жалбоподателят поддържа жалбата, като прави искане за отмяна на НП и присъждане
на разноските.
Административнонаказващият орган – РДГ - Бургас, чрез процесуалния си
представител юк. Стоянова, прави искане наказателното постановление да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
От фактическа страна:
На 13.07.2020 г., свидетелят Стоян Танев Кисьов - служител при РДГ – Бургас,
съставил на жалбоподателя К. А. К. АУАН, за това, че на 12.07.2020 г., в землището на село
Равадиново, подотдел 408:б, ОГТ Созопол, съхранявал натоварени на товарен автомобил
1
Мерцедес 814, с рег. № ..., 10 пр. м3 дърва за огрев, от дървесен вид дъб и цер, нарязани на 1
м, без превозен билет. От свидетелските показания на св. Кисьов се установява, че камионът
е бил на територията на временния склад. На 17.07.2020 г. било издадено процесното НП,
което е предмет на проверка в настоящото производство.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и
относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така
установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2
ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по
същество жалбата е основателна.
В конкретния случай съдът счита, че административнонаказателното обвинение не е
доказано по несъмнен и категоричен начин.
Отговорността на жалбоподателя е ангажирана за нарушаване на разпоредбата чл.
213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, съгласно която разпоредба се забранява покупко-продажбата и други
разпоредителни сделки, товаренето, транспортирането, разтоварването, придобиването,
съхраняването и преработването на дървесина, непридружена с превозен билет. Съгласно
разпоредбата на чл. 211, ал. 1 ЗГ, дървесината се транспортира от временен склад,
придружена с превозен билет. В § 1, т. 6 от ДР на ЗГ е посочено какво представлява
временният склад – това е терен, утвърден с технологичния план за сеч и извоз, подходящ за
складиране на добитата от сечището дървесина преди транспортирането й.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи, че на
процесната дата жалбоподателят действително е съхранявал натоварени на товарен
автомобил Мерцедес 814, с рег. № ..., дърва, без да има превозен билет. В същото време
обаче се установи, че превозното средство е било на територията на временния склад в
подотдел 408:б, ОГТ Созопол, и не е напускало същия, поради което и не е било нужно да
има такъв билет. Следва да се отбележи, че актовете, съставени за нарушения по ЗГ, не се
ползват с презумптивна доказателствена сила, както това е предвидено в чл. 189, ал. 2 от
ЗДвП за нарушения на този закон, и на органите на административнонаказателното
производство е възложена тежестта да докажат по несъмнен начин всички елементи от
твърдяното нарушение. В случая, такова категорично доказване не бе проведено, което е
основание за отмяна на наказателното постановление.
2
Предвид изложеното, обжалваното наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло.
С оглед изхода на спора, разноските следва да бъдат присъдени в полза на
жалбоподателя. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено
обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 (в случая т. 1) върху
стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, съгласно който договореното и
заплатено възнаграждение за процесуално представителство на жалбоподателя е 400 лв. В
конкретния случай, доколкото адвокатското възнаграждение е определено към минималния
размер, то направеното възражение за прекомерност се явява неоснователно, като съдът
съобрази предмета на спора, както и извършените процесуални действия от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя. Възнаграждението не надхвърля значително
стойността на правните усилия, необходими за опазването на накърнения интерес на
жалбоподателя, поради което в полза на същия следва да се присъдят разноски в
претендирания размер от 400 лева, в тежест на РДГ-Бургас, която съгласно чл. 2, ал. 1 от
Устройствения правилник на регионалните дирекции по горите е самостоятелно юридическо
лице на бюджетна издръжка.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 570/17.07.2020 г., издадено от директора на
РДГ гр. Бургас, с което на жалбоподателя на К. А. К. , ЕГН **********, на основание чл.
275, ал. 1, т. 2 от ЗГ, за нарушение по чл. 213, ал. 1, т. 2 от ЗГ, е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Регионална Дирекция по горите – гр. Бургас да заплати на К. А. К. , ЕГН
**********, сумата в размер на 400 лв., представляваща сторени в производството разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Административен съд - Бургас в 14-
дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3