Решение по дело №258/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 476
Дата: 15 април 2020 г.
Съдия: Николинка Георгиева Цветкова
Дело: 20205300500258
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   476

      гр. Пловдив, 15.04.2020г.   

 

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на 11.03.2020  година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: EКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                  ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА                                                       

при участието на секретар Елена Димова, като разгледа въззивно гр. дело № 258 по описа за 2020 година, докладвано от Цветкова, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на адв. М.Л.-***, като пълномощник на Детска градина „С.“, с. Б. против решение № 4481/25.11.2019г., постановено по гр. д. № 5259 по описа за 2019г. на Пловдивски районен съд, VIII гр. с., с което се признава за незаконна заповед № 151/13.03.2019г. на Директора на Детска градина „С.“ – с. Б., ЕИК *********, представлявана от директора Е. В. Щ., с която на основание чл. 187, т. 8, пр. 1-во и 2-ро от КТ, чл. 188, т. 1 във вр. с чл. 192, ал. 1 от КТ, при спазване на процедурата по чл. 193, ал. 1 от КТ и в срока по чл. 194 от КТ, е било наложено дисциплинарно наказание „Забележка“ на Т.В.П., ЕГН ********** и като такава я отменя.С решението се осъжда Детска градина „С.“ да заплати на Т.В.П. направените разноски за производството по делото в размер на 300 лева, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Пловдив – 50 лв. ДТ.

Във въззивната жалба се твърди, че оспорваното решение е необосновано, немотивирано, незаконосъобразно, съдържа вътрешни противоречия.Моли се същото да бъде отменено, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде оставен без уважение предявеният иск. Претендират се разноски.

           С подадения отговор в срок въззивната жалба и доводите, изложени в нея, се оспорват като неоснователни.Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение.Претендират се и направените пред въззивната инстанция разноски.

           Пловдивският окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията и доводите на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

           Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

           Производството е образувано по иск с правно основание чл. 188, т. 1 във вр. с чл. 357 от КТ, предявен от Т.В.П., ЕГН ********** против Детска градина „С.“, с. Б., представлявана от Директора Е. Щ. с искане за признаване за незаконна и отмяна на заповед № 151/13.03.2019г. на директора Е. Щ., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.Исковата претенция се основава на твърденията, че ищцата работи по трудов договор на длъжността „***“ в детска градина „С.“, с. Б., Община Р., Област П., като с обжалваната заповед й е наложено дисциплинарно наказание „забележка“.Твърди, че не е извършвала нарушения на трудовата дисциплина, като винаги съвестно и точно изпълнявала служебните си задължения, а описаното в оспорваната заповед наказание, не съставлявало нарушение на трудовата дисциплина.

           С писмения отговор на ответника по реда на чл. 131 от ГПК се изразява становище за неоснователност на предявения иск.Поддържа се, че оспорваната заповед е подробно мотивирана.В резултат на публикацията на ищцата в социалната мрежа, внушаваща неправомерно осъществена дейност „санитарна сеч“, последвали редица негативни реакции от страна на родители и общественост.Негативният ефект на публикацията бил мултиплициран, като се сочело, че директорът и кмета на населеното място си „разделят“ дървесината, окастрена при сечта; че двете институции не са преценили адекватно действията, предприети по санитарната сеч; че директорът е съсипал растенията в градината.Публикацията на П. била използвана и преповторена и в друга публикация от страна на родител на дете от детската градина, придружена от коментар в същия аспект спрямо ръководството на детското заведение.На ищцата било известно, че през 2019г., поради влошаване на метрологичните условия и при разразилите се бури, в резултат на силния вятър и заради височината на дървото – липа, имало счупени и паднали клони, което съставлявало предпоставка за инцидент.Поради тази причина и с оглед планираните инициативи в детското заведение, на проведена среща с учителския колектив в началото на годината, била изнесена информация относно предстоящата санитарна сеч, по отношение на която не били направени възражения от ищцата.В последвалата публикация от ищцата не било уточнено, че сечта е осъществена след изрично писмено решение на Кмета на Община Р., че за планираното мероприятие са уведомени компетентните институции и същата е осъществена при непосредствено участие на кмета на с. Б..Не било посочено също, че сечта се осъществява и с цел опазване живота и здравето на децата от градината, предвид реалната опасност от счупване на клони и падането им в двора на детската градина, което се било случило на по-ранен етап.Ефектите от публикацията били, че множество родители проявили недоверие в институцията и нейното ръководство.Поддържа се, че наложеното наказание е обосновано и правилно определено.

           Не се спори по делото, а и от приложените писмени доказателства, съдържащи се в трудовото досие на ищцата, се установява, че съгласно трудов договор № 08/2000г. същата заема длъжност „***“ в ДГ „С.“ с. Б..

          Със заповед № 138 от 31.01.2019г. на директора на ДГ „С.“, с. Б. на основание чл. 19, ал.1, т. 3, чл. 22, ал. 1 и чл. 23, ал. 1 от Наредба № 1 от 10.03.1993г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност и разрешение на Община Р. с изх. № 94Е – 720 -1/31.01.2019г. е наредено извършването на санитарна сеч – окастряне на сухи и опасни клони на 12 броя дървета от вида „Липа“ в двора на ДГ „С.“, с. Б..Организацията по кастренето на дърветата се извършва под пряката организация на директора на детското заведение – г-жа Е. Щ..В тази връзка е издадено и разрешение от кмета на Община Р. изх. № 94Е-720.1#1/31.01.2019г., да се извърши окастряне на сухи и опасни клони на 12 бр. дървета от вид Липа в двора на ДГ „С.“, с. Б..Организацията по кастренето на дърветата да се извърши от Е. Щ..При допускане на евентуални повреди по околната среда, причинени от окастрянето, отговорността се поема от същото лице.

          Със заповед № 151/13.03.2019г. на основание чл. 188, т. 1 във вр. с чл. 187, т. 8, пр. 1-во и 2-ро от КТ на директора на ДГ „С.“, с. Б., е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ на Т.В.П., ЕГН ********** за извършено нарушение, изразяващо се в следното: На 21.02.2019г. служителката публикувала в личната си страница в социалната мрежа „Фейсбук“ 2 броя снимки, на които били отразени 2 дървета от рода „липа“, находящи се в двора на ДГ „С.“, с. Б..Заглавието на публикацията гласяло: „Ей така се прави „санитарна сеч!“, последвано от изображение /емотикон/ със значение „сърдит“, изобразявано с поредица от клавиши със съответен код.Публикацията била с регистрирани съответен брой реакции на потребители, които я видели и взели отношение, както и коментари, вкл. отговор на въпрос: „Това нали е липата в градината?“, на което следвало изрично уточняване от ищцата: „да … там е!“Коментарите под публикацията съдържали термини като „ушмулване“, „…по-голямо безумие не съм виждала“.На коментар, внасящ пояснение, че инициативата е съгласувана, следвал коментар на ищцата: „Изглежда, че съответните „органи“ перфектно са си свършили работата!Адмирации!“, последвано от 3 броя емотикони, със значение „усмивка“.На 27.02.2019г. на проведено заседание на педагогическия съвет в ДГ „С.“, с. Б., на което присъствала и ищцата, т. 2 от дневния ред на заседанието била формулирана: „Искане за писмени обяснения от г-жа Т.В.П. – с. у. Докладвана била направената публикация от г-жа П. на снимката, която била направена извън работно време в двора на детското заведение и засягала санитарната сеч, извършена в края на м. януари и началото на м. февруари 2019г., след надлежна заповед на кмета на Община Р..Било уточнено, че с действието си ищцата е уронила престижа на детското заведение в нарушение на Етичния кодекс на ДГ, както и че е налице неспазване на т. 10 и т. 17 от Правилника за вътрешния трудов ред.В протокола било отразено, че служителят П. е поканена да даде писмени обяснения относно случилото се.Прието е от работодателя, че извършеното представлява нарушение на трудовата дисциплина, като с начина, по който била озаглавена публикацията и с използваните от П. в заглавието и в коментарите под нея думи и препинателни знаци /кавички, многоточия/, съставлява злоупотреба с доверие и уронване престижа на предприятието, както и нарушава Правилника и задълженията на служителката като учител в детското заведение; деянията са виновни, като действието – публикация на снимки с посоченото заглавие и коментари, използваните препинателни знаци, емотикони със съответното употребяемо и общоизвестно значение, е при форма на вина – небрежност.Според Правилника служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и пази доброто име на предприятието.Според длъжностната характеристика служителят отговаря за изграждането и поддържането на положителен обществен имидж на детското заведение в конкурентни условия, спазва Етичния кодекс и Правилника за вътрешния трудов ред.   

         Не е спорно между страните, че ищцата е направила публикация и коментар в социалната мрежа „Фейсбук“ от личния си профил, в описания в дисциплинарната заповед смисъл.

         В писмените обяснения, поискани от ищцата, същата е заявила, че не е обидила никого от ДГ, не е цитирала имена, не е уронила авторитета на директора, не е разпространила никаква вътрешна информация и тайна.Изказала лично виждане и мнение по въпроса и смята, че не е нарушила КТ или друг закон.Смята, че живее в свободна страна и всеки има право да изкаже лично мнение като гражданин на Република България.  

          Като свидетел в първоинстанционното производство е разпитана Т. Я., която работила в детското заведение на длъжност „***“ до 15 април.Сечта на дърветата по думите й била извършена през м. февруари, тогава дошъл кмета с хора от махалата, орязали дърветата и взели окастреното.След това купували овощарска мазилка, за да се намажат и запазят дърветата.Дървесината можело да остане в детската градина, защото се отоплявали на парно с дърва, но хората от махалата я събрали и натоварили в техни каруци.Преди публикацията на ищцата във „Фейсбук“ имало и други публикации за случая.Хората коментирали, че кастрация се прави частично, но не и масово.

          Като свидетел е разпитана и Р. К. – директор на ДГ „С.“, с. Б., но в момента в отпуск по майчинство.За сечта на дървета в детската градина й било известно, тъй като била извършена по нейна молба и молба на кмета на населеното място, защото дърветата били опасни, имало паднали клони.След предприетите действия нямало коментари в продължение на две седмици, докато  не излязла публикацията на ищцата, която била с подигравателен тон и от там започнали и други публикации във „Фейсбук“.Имало и коментари, че извършеното е безумие, но те не били на ищцата.До нейната публикация обаче били провеждани и родителски срещи, но нямало нито един родителски коментар, че не одобрява сечта.   

         В решението си районният съд е приел, че действително на 21.02.2019г. в страницата на ищцата в социалната мрежа „Фейсбук“ е била направена от нейно име посочената в заповедта публикация, но съдът не намира, че със същата ищцата по какъвто и да е начин е злоупотребила с доверието на работодателя си или е уронила доброто му име.Дори да се приеме, че с извършеното ищцата действително е нарушила трудовата дисциплина, районният съд е намерил, че с оглед характера и тежестта на извършеното от ищцата, обстоятелствата, при които е извършено и поведението й, наложеното дисциплинарно наказание е несъразмерно.

          С оглед установеното по делото от фактическа страна, настоящият състав на съда от правна намира следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 126, т. 9 от КТ работникът или служителят е длъжен да бъде лоялен към работодателя си, като не злоупотребява с неговото доверие.Неизпълнението на задължението за лоялност към работодателя съставлява  дисциплинарно нарушение по чл. 190, ал. 1, т. 4, пр. 1 от КТ и по чл. 187, ал. 1, т. 8, пр. 1 от КТ – злоупотреба с доверието на работодателя, оказано при изпълнение на работата за длъжността.Нарушението може да се прояви в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател.Несъмнено злоупотреба с доверието на работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на имотна облага.Злоупотреба с доверието на работодателя е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение, е извършил деяние, компроментиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието е извършено умишлено.Доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието.Тълкуването на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ следва да се извършва и с оглед правата и свободите, прокламирани в чл. 39 и чл.41 от Конституцията на РБ и чл. 10, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.Правото да се изразява и разпространява мнение и да се търси, получава и разпространява информация, не е абсолютно.Основания за ограничаването му се  съдържат в чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 1, изр. 2 от КРБ и чл. 10, т. 2 от ЕКЗПЧОС, които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, както и в тази на чл. 57, ал. 2, която не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако накърнява права или законни интереси на другия.В този смисъл, съдът в хипотезите на чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ следва да извърши преценка, както на правото на работника и служителя да изрази и разпространи свободно мнението си, така и на правото на работодателя да защити своята репутация, съответно допустима ли е намеса в свободата на изразяване на работника или служителя – с нея преследва ли се легитимна цел и тя пропорционална ли е на защитавания интерес.В решение на  ЕСПЧ по делото Heinisch v. G. № 28274/08 са изведени няколко от критериите за преценка доколко намесата е пропорционална: дали е имало обществен интерес от сигнала/разкриването на информацията; дали са били използвани алтернативни канали от работника/служителя преди публичната разгласа или сигнализиране на прокуратурата; дали  разкритата информация/сигнал е автентичен; работникът или служителят действал ли е добросъвестно; каква е вредата, причинена на работодателя, съпоставена с публичния интерес; строгостта на санкцията. 

         В настоящия случай съдът съобразявайки всички обстоятелства по делото  намира, че ищцата е упражнила законно правото си да изрази свободно мнение и разпространи информация, касаеща засадените дървета в двора на детското заведение, която информация несъмнено представлява обществен интерес.Въпросната публикация и коментарите към нея от страна на ищцата не съдържат невярна информация, не правят внушение за неправомерно предприета дейност, нито се използват обидни думи и квалификации относно ръководството на детското заведение, а касаят лошото качество на изпълнение на санитарната сеч, по отношение на което ищцата е изразила гражданската си позиция.С оглед на това съдът намира, че с действията си ищцата не е проявила нелоялност и недобросъвестност към работодателя, а е упражнила законно свое право.

           Гореизложеното обосновава неоснователността на въззивната жалба, поради което същата следва да се остави без уважение, а решението на Пловдивския районен съд, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

         С оглед изхода на правния спор, на въззиваемата страна следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева за въззивната инстанция.

Мотивиран от горното, Пловдивският окръжен съд

 

                                               

 

                                              Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4481 от 25.11.2019г., постановено по гр. д. № 5259 по описа на Пловдивски районен съд за 2019г., VIII гр. с.

 ОСЪЖДА Детска градина „С.“, с. Б., ул.***, Община Р., Област П., представлявана от директора Е. Щ. да заплати на Т.В.П., ЕГН ********** *** чрез адв. П. сумата от 400 лева разноски за въззивното прозиводство.

 Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 


  

Председател:

 

           Членове: