№ 1076
гр. Варна, 05.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в публично заседание на
трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
Членове:Мая Недкова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Въззивно
гражданско дело № 20243100501078 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 14:09 часа се явиха:
Въззивникът „ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, редовно
призован, не се представлява в съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва молба вх. № 16762/01.07.2024 г. от юрисконсулт И.Т.,
пълномощник на въззивника, с която моли делото да бъде отложено,
доколкото няма депозирано заключение по допуснатата експертиза.
Моли да бъдат уведомени за датата на следващото съдебно заседание.
Прилага пълномощно.
Въззиваемият Д. Ж. К., редовно призована, не се явява лично, не се
представлява в съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва молба становище вх. № 16745/01.07.2024 г. от адвокат
В. С., пълномощник на въззиваемия, с която заявява, че поддържа
депозирания отговор на въззивна и частна жалба и не възразява да се даде ход
на делото в тяхно отсъствие. Нямат доказателствени искания. Претендират
направените по делото разноски за настоящото въззивно производство,
съгласно представения с писмения отговор списък с разноски по чл. 80 ГПК.
Вещото лице Б. С. Б., редовно призован, явява се в съдебно заседание.
СЪДЪТ докладва молбата вх. № 16660/28.06.2024 г. от вещо лице Б., с
която информира, че поради късното му уведомяване не може да представи
заключение по ССЕ в срок. Моли да се отложи делото за друга дата, като му се
даде възможност да изпълни задачата.
СЪДЪТ намира, че не са налице пречки по хода на делото предвид
редовното призоваване на страните, поради което
1
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА
съгласно Определение № 2389 от 12.06.2024 г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е:
1/ По въззивна жалба на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“,
бул. „България“ № 49, чрез пълномощник юрисконсулт И.Т. срещу Решение №
416 от 14.02.2024г., постановено по гр.д.№ 8567 по описа на ВРС за 2023г., в
частта, в която са отхвърлени предявения от „ПРОФИ КРЕДИТ България“
ЕООД ЕИК ********* срещу Д. Ж. К. с ЕГН ********** иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, за приемане за установено, че ищецът има
подлежащо на изпълнение вземане срещу ответника по Заповед за изпълнение
на парично задължение № 2474/02.05.2023г., издадена по частно гражданско
дело № 5337/2023 г., по описа на ВРС
1. За сумата от 1 765.55 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит Стандарт № 30042507050, изменен с Анекс № 1, № 2 и
№ 3, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 28.04.2023г. до окончателното изплащане на
задължението.
2. За сумата от 1 229.30 лева, представляваща договорена
възнаградителна лихва за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.
3. За сумата от 120.25 лева – законна лихва за забава върху главницата,
начислена за периода от 16.11.2022г.
4. За сумата от 45.17 лева – законна лихва за забава върху договорната
лихва, начислена за периода от 16.11.2022г. до 27.04.2023г.
2/ Частна жалба с вх. № 32776 от 22.04.2024г. на „ ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД с ЕИК ********* срещу Определение № 4532/16.04.2024г., с
което е оставена без уважение молбата на дружеството за изменение на
решението в частта за разноските, на осн. чл. 248 от ГПК.
Във въззивната жалба се излага, че решението на ВРС е неправилно и
необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на
съда, че Договор за потребителски кредит Стандарт № 30042507050 е
недействителен. Настоява се, че разходите на потребителя за допълнителните
услуги Фаст и Флекси не представляват част от общите разходи по кредита по
смисъла на № 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съотв. не следва да се отчитат при
изчисляването на ГПР. Сочи се, че обстоятелството дали предвидените в
договора допълнителни услуги „Фаст" и „Флекси" следва да бъдат включени в
ГПР е въпрос относими към действителността на тази клауза, а не към
2
договора за кредит като цяло, което е предвидено изрично в разпоредбата на
чл. 19, ал. 5 от ЗПК. Същата е в смисъл, че вземанията, които следва да се
включат в ГПР, но не са включени и с тях ГПР е над 50 % са недействителни.
Съгласно чл. 19, ал. 6 от ЗПК, при плащания по договори, съдържащи
клаузи, които са били обявени за нищожни по чл. 5, надвзетите средства над
прага по ал. 4 се удържат при последващи плащания. Настоява се, че дори и да
се приеме, че уговорката за предоставяне на допълнителен пакет услуги е
нищожна, не може да се приеме, че поради това кредитното правоотношение
между страните също се явява недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК. Счита се, че с оглед дължимостта на договорната лихва,
сумата, платена по нея не следва да се прихваща с дължимата сума от
главницата, като от платената главница следва да се приспадне само
платеното по допълнителните услуги. Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваната част и уважаване на иска с
присъждане на сторените разноски в заповедното и исковото производство.
В срока по чл. 263 ГПК, въззиваемата страна депозира писмен отговор,
като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.
В частна жалба с вх. № 32776 от 22.04.2024г . „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД с ЕИК ********* сочи, че липсват доводи на
първоинстанционния съд относно размера на разноските, не се обсъждат
съответствието им с материалния интерес, броя не предявените искове и/или
фактическата и правна сложност на спора. Счита се неправилен извода, че
размерът на разноските не е прекомерен, доколкото същият бил определен в
съответствие с материалния интерес, броят на предявените искове и
фактическата и правна сложност на спора. Позовава се на касационна
практика, обективирана в Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч. т. д.
№ 2982/2019 г., II т . о. ТК, в съответствие, с която когато с една искова молба
са предявени от един ищец срещу определен ответник в обективно
кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който следва да
се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът
от цената на всички искове.
Счита се, че присъждането на адвокатско възнаграждение в полза на
ответника по заповедното производство е неоснователно и ощетяващо
ищцовата страна.
Ответникът по частната жалба депозира отговор, в който счита
обжалваното определение за правилно и постановено в съответствие с
материално и процесуалните норми и съдебната практика. Настоява за
потвърждаване на обжалвания съдебен акт.
Вещо лице Б.: Получих информацията от „Профи кредит“ и изисках от
ответника всички бележки, с които длъжницата е внасяла суми. Проблемът
3
беше, че бях уведомен след срока за представяне на заключението.
СЪДЪТ, с оглед необходимостта от изслушване на допуснатата по
делото съдебно счетоводна експертиза счита, че делото следва да бъде
отложено за друга дата и час, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 09.10.2024 год. от 13:30 часа, за която дата и час вещото лице
се счита за уведомен от съдебно заседание, а страните са уведомени по реда на
чл. 56, ал. 2 от ГПК.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14:12
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4