№ 1936
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иван Г. Калибацев
при участието на секретаря Маргарита Ив. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Г. Калибацев Административно
наказателно дело № 20215330204838 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-0333-000644/30.06.2021г. на
Началника Група към ОД на МВР – Пловдив, РУ Стамболийски, с което на
С.П.К, ЕГН: **********, от с.В., ул.***, № ***, на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е наложено
административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева за
нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.6, т.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лв. за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10
/десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят С.П.К, по съображения изложени в жалбата и
допълнителни мотиви, моли Съда да отмени атакуваното наказателно
постановление като необосновано и незаконосъобразно, но само по
отношение на нарушението по пункт 2 от НП, като нарушенията по пункт
едно и три не се оспорват от него. Редовно призован за съдебно заседание, не
се явява, а се представлява от адв. Т., който поддържа жалбата и моли да
бъдат присъдени сторените по делото разноски.
1
Доколкото жалбоподателят не оспорва постановлението в останалата част,
с която са му наложени административни наказания - ГЛОБА в размер на 50
/петдесет/ лева за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183,
ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и глоба от 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от
ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2 от ЗДвП, в тази му част същото не
подлежи на разглеждане по същество.
Въззиваемата страна – РУ „Полиция“ – Стамболийски, редовно призована,
не изпраща представител. Депозирано е становище, в което се излагат
съображения за неоснователност на жалбата, като се иска същата да бъде
оставена без уважение, а НП потвърдено като правилно и законосъобразно.
Прави се възражение, при евентуално уважаване на жалбата, за намаляване на
присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на
минималното възнаграждение по Наредба № 1 от 2004 г. на Висшия
адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с
направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен срок, предвид
което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 26.06.2021г. около 09:17 часа в с. Цалапица, на ул. „Стефан Стамболов“,
С.П.К управлявал собствения си лек автомобил, марка и модел „БМВ 330Д”, с
рег. № *****. По същото време и място, служители на РУ - Стамболийски
към ОДМВР - Пловдив, сред които и св. В.И.Х.. изпълнявали служебните си
задължения по контрол на водачите за спазване правилата, разписани в ЗДвП.
Така те забелязали управлявания от жалбоподателя автомобил и
своевременно подали сигнал на водача да спре. Жалбоподателят привел в
покой управлявания от него автомобил, като актосъставителят Х. извършил
проверка. В рамките на същата проверяващите установили, че
жалбоподателят е управлявал МПС след употреба на алкохол установен с
техническо средство „Алкотест дрегер 7510“ с фабр. № АRBA 0060, който
отчел 0,62 промила в издишания въздух, за което бил издаден талон за
изследване № 089343. В хода на проверката било констатирано и че водачът е
управлявал автомобила без да използва обезопасителен колан, без да носи
контролен талон към СУМПС, като установили и че МПС-то се движило с
незначителна техническа изправност, която, обаче не била конкретизирана.
Така за тези констатирани нарушения на жалбоподателя бил съставен
2
АУАН с бл. № 426558 от 26.06.2021г., който му бил предявен и той го
подписал без възражения. Актосъставителят приел, че с поведението си К. е
нарушил разпоредбите на чл.137А, ал.1, чл.139, ал.1, т.1, чл.100, ал.1, т.1 и
чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което било допълнено, че нарушението по чл.5,
ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП е отпаднало, тъй като бил представен Протокол от
химическа експертиза № 428/28.06.21г. за наличие на 0,19 промила на хиляда
в кръвта на К., за което му били върнати СУМПС, СРМПС част 2 и 2 броя
регистрационни табели.
Разпитан в съдебно заседание като свидетел актосъставителят В.И.Х..
потвърди авторството на съставения АУАН. Свидетелят заяви обаче, че
помни само самия ден, в който е бил дежурен в с. Цалапица, като сочи, че
няма никакъв спомен за процесния акт и посочените в него нарушения.
Съдът кредитира отчасти показанията на актосъставителя, като обективни и
незаинтересовани, но по отношение на обстоятелствата по извършване на
нарушението, същите не могат да послужат за разкриване на обективната
действителност.
Фактическата обстановка се подкрепя и от приложените по делото
писмени доказателства: АУАН, протокол за химическа експертиза и
оправомощителни заповеди.
При така изложената по делото фактическа обстановка съдът намира
следното от правна страна:
Съгласно административнонаказателната разпоредба на чл. 179, ал. 6 от
ЗДвП, санкциите, предвидени за водач, който управлява технически
неизправно пътно превозно средство са диференцирани в три точки, в
зависимост от естеството на констатираните неизправности като са
предвидени различни по тежест административни наказания за незначителни
/т. 1/, значителни /т. 2/ или опасни неизправности /т. 3/ - понятия,
дефинитивно определени в § 6, т. 71, 72 и 73 от ДР на ЗДвП.
Така законодателят приема в § 6, т. 71, че "незначителни неизправности"
включително при укрепването на товара, са откритите по време на проверка
неизправности, които са без значителни последствия за безопасността на
превозното средство или без значително въздействие върху околната среда,
както и други незначителни несъответствия; "Значителни неизправности"
3
включително при укрепването на товара, съгласно § 6, т. 72, са откритите по
време на проверка неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да имат въздействие върху околната среда, или да
породят риск за други участници в движението по пътищата, както и други
по-значителни несъответствия, а "Опасни неизправности" включително при
укрепването на товара, съгласно § 6, т. 73, са откритите по време на проверка
неизправности, които представляват пряк и непосредствен риск за
безопасността на движението по пътищата или имат въздействие върху
околната среда.
В процесния казус не се спори, че към момента на съставяне на АУАН,
жалбоподателят е имал качеството на "водач" на МПС по смисъла на
тълкуванието на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6,
т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина "водач". От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът
управлява МПС. Понятието "управление" на автомобил включва всяко
действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му
в движение. В случая не е спорно, че на процесната дата и място именно С.К.
е бил водач на лекия автомобил „БМВ 330Д”, с рег. № *****, но не става
изобщо ясно в какво се е изразявала посочената незначителна неизправност,
която изобщо не е пояснена нито в акта, нито в НП, а това са обстоятелства
със съществено значение, чието отразяване е изискуемо съгласно чл.42, т.4 от
ЗАНН, доколкото от тях зависи как ще се квалифицира поведението на
водача. В тази връзка следва да бъде посочено, че в чл.10, ал.1 от Правилника
за прилагане на ЗДвП са систематизирани 12 точки с множество букви на
многобройни повреди или неизправности, като нито жалбоподателят, нито
настоящият състав следва да гадаят, коя именно от всички неизправности е
била установена от проверяващите. В тази насока не спомогнаха и
показанията на разпитания по делото свидетел, тъй като той няма никакъв
спомен за процесния случай. В акта липсва изобщо и посочването на каквито
и да било действия от страна на водача, с които същият да е осъществил
вмененото му нарушение. Такива липсват и в издаденото НП. Не са посочени
и описани доказателства потвърждаващи твърдяното нарушение и че то
представлява незначителна неизправност, като не е посочена и наредбата
според която АНО твърди, че е установил незначителна неизправност. Нещо
повече, в конкретния случай изобщо липсва посочване, както в АУАН, така и
4
в наказателното постановление на начина, по който е установено описаното
нарушение и в този смисъл на доказателствата, на които се позовава
наказващият орган, като на практика е напълно неясно как актосъставителят
изначално е констатирал техническата неизправност, като в конкретния
случай, не са били извършени никакви замервания или преглед на
автомобила. Така на практика съдът е поставен в невъзможност да упражни
контрол за законосъобразност по отношение изводите на актосъставителя и
на наказващия орган. Ограничено е и правото на защита на жалбоподателя,
доколкото той е поставен в невъзможност да организира защитата си по
всички, релевантни за нарушението факти. В този порядък неясно е и как
актосъставителят изначално е констатирал техническата неизправност, след
като в разпита си посочва, че няма спомен за това. В
административнонаказателната преписка също не е посочено дали е било
използвано някакво техническо средство за установяване на неизправността.
Тоест, остава възможността актосъставителят, при констатиране на
описаното нарушение да се е доверил на своите сетивни възприятия, което
обаче не може да бъде критерий, на базата на който да се ангажира
отговорността на жалбоподателя.
Предвид изложеното и доколкото съдът констатира, че при съставянето на
АУАН и НП са допуснати съществени нарушения, опорочаващи
административнонаказателното производство, както и че така визираното
нарушение се явява недоказано, то следва НП да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно в тази му обжалвана част.
На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН страните имат право на разноски. С
оглед изхода на делото, изричното искане в тази посока от страна на
жалбоподателя и представените по делото писмени доказателства,
основателна се явява претенцията му за присъждане на разноски за
адвокатски хонорар в пълния претендиран размер от 300 лева. Към момента
на сключване на договора – 02.07.2021г. това е минималното възнаграждение
по чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата, поради което и няма как същото да бъде
намалено, въпреки направеното възражение от въззиваемата страна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0333-000644/30.06.2021г. на
Началника Група към ОД на МВР – Пловдив, РУ Стамболийски, с което на
С.П.К, ЕГН: **********, от с.В., ул.***, № ***, на основание чл.179, ал.6, т.1
от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50
/петдесет/ лв. за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Пловдив ДА ЗАПЛАТИ на С.П.К, ЕГН:
**********, от с.В., ул.***, № ***, сумата в размер на 300 /триста/ лева,
представляващи разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОБЯВЯВА за влязло в сила Наказателно постановление № 21-0333-
000644/30.06.2021г. на Началника Група към ОД на МВР – Пловдив, РУ
Стамболийски, с което на С.П.К, ЕГН: **********, от с.В., ул.***, № ***, на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /петдесет/ лева
за нарушение на чл.137А, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.1, пр.2
от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 10
/десет/ лева за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението до
страните за постановяването му пред Административен съд гр.Пловдив по
реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6