№ 12836
гр. София, 01.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110140305 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
„..” ЕАД е предявило срещу П. Г. Н. и С. Н. Н. осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД при условията на
разделна отговорност при квоти от по ¾ за първата и 1/4 за втория за сумата от
578,93 лв., представляваща стойност на потребена топлинна енергия през периода
от м.05.2019 г. до м.04.2021 г. в имот с абонатен номер 283446, ведно със законната
лихва върху сумата от датата на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата, сумата от 116,62 лв., обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода 15.09.2020 г. – 27.06.2023г., сумата от 8,72 лева,
представляваща главница за дялово разпределение за периода м.09.2020г. –
м.04.2021г., както и лихва за забава върху нея в размер на 2,21 лева за периода от
15.09.2020г. до 27.06.2023г. Претендира разноски.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало между
него и наследодателя на ответниците Н. С. Н., въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа,
че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците
топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
1
дялово разпределение. Счита, че след смъртта на потребителя задължено лице за
стойността на доставяната топлинна енергия са неговите наследници. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща
дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена
енергията, а след влизане в сила на общите условия от 12.03.2014 г. – в 30-дневен
срок от датата на публикуване на месечните дължими суми на интернет
страницата на ищцовото дружество.
Ответниците са подали отговор на искова молба в срока по чл.131 ГПК. Не
оспорват начислената топлинна енергия, правят възражение за погасителна
давност.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за присъждане на вземания за ползвана
топлинна енергия по аб.№283446.
Съгласно нормата на чл. 153 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.2012 г.
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са потребители на топлинна енергия.
Понятието "потребител на топлинна енергия за битови нужди" е определено
в § 1, т. 42 ДР ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г.: физическо лице – собственик или
ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване. След отмяната
на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл
на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл.
153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при
която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
2
правоотношение с лица, извън посочените в чл. 153 ЗЕ, какъвто обаче не е
разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено,
че, предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти
на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от
КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В
това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна
енергия за битови нужди (чл. 153. ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
С оглед на това собственикът или титуляр на вещно право на ползване на
имот в сграда – етажна собственост, се явява потребител на отдадена от сградната
инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна енергия.
По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие
възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
В случая ищецът претендира сумите за доставена топлинна енергия за
процесния имот от ответниците в качеството им на наследници по закон на
починалия потребител на топлинна енергия за битови нужди за имота – Н. С. Н.,
починал преди образуване на делото. От събраните по делото доказателства
/удостоверение за наследници от 17.05.2024г. на лист 63 от делото/ се установява,
че ответниците са наследници по закон на Найден Спасов, който е починал на
16.03.2018г., като на основание чл.5 и чл.9 ЗН същите имат квоти от наследството
¾ за П. Н. и ¼ за С. Н.. Установява се от приложения по делото Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти
от 16.02.1991г. и Декларация по чл. 14 ЗМДТ, че Н. Н. е придобил правото на
собственост върху процесния топлоснабден имот. Н. Н. е починал преди процесния
период, поради което с оглед липсата на доказателства преди смъртта си да се е
разпоредил с имота, или някой от ответниците да не е приел оставеното от него
наследство, то ответниците са били собственици при квоти ¾ за П. Н. и ¼ за С. Н.
на топлоснабдения имот за процесния период.
Поради това съдът приема, че наследодателят на ответниците е бил битов
клиент за доставка на топлинна енергия по смисъла на §1, т.2а от ДР на ЗЕ, за
3
имота абонатен №283446 до смъртта си, след което като негови наследници
ответниците са придобили собствеността върху топлоснабдения имот при равни
дялове и са придобили качеството клиенти за доставка на топлинна енергия, като
същите в това си качество отговарят за задълженията.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени
от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора
не е предвидена/. Съответно според нормата на чл.150, ал.3 от ЗЕ в срок от 30 дни
след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с
тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в
което да предложат специални условия. По делото не са релевирани нито
твърдения, нито има данни, че ответниците или техния наследодател са упражнили
правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране в
чл.150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни
отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него
права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия. Дори и да се
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,
съгласно изричната норма на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ ответникът остава потребител на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в
общите части на етажната собственост. Съобразно становището, възприето в
мотивите на ТР №2/2016г. на ОСГК на ВКС, поради естеството на етажната
собственост отказът от топлоснабдяване на цялата сграда не може да бъде
направен от отделния титуляр на права върху обекти в сградата, нито пък той може
сам да реши да се ползва ли сградната инсталация за доставка на топлинна енергия.
Решението за това се взема от квалифицирано мнозинство от всички етажни
собственици или титуляри на вещно право на строеж и то обвързва всеки отделен
етажен собственик, независимо дали е съгласен с него.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007г.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя
на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
4
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142,
ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от закона топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение
чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
В случая индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода е възложено на
третото лице – помагач „..” ЕАД.
С оглед на така действащата нормативна уредба следва да се приеме за
установено, че за наследодателя на ответниците е възникнало задължение по
силата на закона и договор при общи условия да заплаща на ищцовото дружество
количеството подадена топлинна енергия за процесния топлоснабден имот.
Доставката на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната
от ищеца цена, се установява от представените по делото писмени доказателства,
които не са оспорени от ответниците./ Обща фактура №**********/31.07.2020г. и
Обща фактура №../. Количеството потребена топлоенергия и начислената за нея
цена не се оспорват от ответниците.
По отношение на иска за установяване дължимост на такса за услугата
дялово разпределение:
По арг. от чл. 139, ал. 2 ЗЕ, дяловото разпределение на топлинна енергия се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия
самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл.
139 а ЗЕ. Съгласно чл. 139в ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или
доставчикът на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл. 139а, те
сключват писмен договор за извършване на услугата дялово разпределение с
лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б (при Общи условия), в който се
уреждат цените за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия, които се заплащат от страна на потребителите към топлопреносното
предприятие, а след това - от топлопреносното предприятие към търговеца,
осъществяващ дялово разпределение – арг. чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ. Съгласно чл. 22,
ал. 2 и чл. 36, ал. 1 и 2 от ОУ, приложими за процесния период, потребителите
(клиентите) заплащат на доставчика както сумите за потребление на ТЕ, така и
сумите за извършване на услугата дялово разпределение от избрания от тях
търговец, като стойността й се формира от: 1 цена за обслужване на партидата на
клиента, включваща изготвяне на изравнителна сметка; 2 цена за отчитане на един
5
уред за и броя на уредите в имота на клиента и 3 за отчитане на уредите за дялово
разпределение, извън обявените от търговеца дати се заплаща допълнителна цена
по ценоразпис, определен от продавача. Редът и начинът на заплащане на услугата
дялово разпределение се определя от продавача, съгласувано с търговците,
извършващи услугата и се обявява по подходящ начин на клиентите. Предвид
изложеното, ищецът е активно материалноправно легитимиран по иска за
заплащане на услугата дялово разпределение. През процесния период е
извършвано дялово разпределение на топлинна енергия в съответствие с
действащата нормативна уредба, като са издавани индивидуални изравнителни
сметки за дялово разпределение за абонатен № 283446.
Ответниците, чиято е доказателствената тежест в процеса да установят, че са
платили на ищцовото дружество дължимите суми за ползвана топлинна енергия и
такса за извършена услуга дялово разпределение за процесния период, не са
ангажирали доказателства за извършени плащания.
Ответниците са направили възражение за изтекла погасителна давност,
което съдът намира за основателно по следните съображения:
Според становището, възприето в Тълкувателно решение №3/2011г. ОС на
ГК и ТК на ВКС на РБ вземанията за потребената топлинна енергия са такива за
периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна
погасителна давност, съгласно чл.111, б."в" от ЗЗД. Различният размер на всяка
месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то
произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в общите условия
падеж. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения давността
тече от деня на падежа. В случая според общите условия месечните суми за
топлинна енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. Следователно за претендираната от ищцовото дружество
главница, касаеща процесния период, тригодишният давностен срок тече от
момента, в който изтича срока за нейното заплащане. В случая исковата молба е
подадена на 19.07.2023г., съответно, вземанията на ищцовото дружество за
стойността на доставената топлинна енергия с настъпил падеж преди 19.07.2020г.
са погасени по давност (при съобразяване на чл.3, т.2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното
събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците). Поради това
вземанията на ищцовото дружество за начислените месечни вноски за част от
процесния период, а именно от м.05.2019г. до м.05.2020г. в размер на 250,18 лева,
6
определени по прогнозна консумация за сградата, се явяват погасени по давност,
тъй като последващото издаване на обща фактура по реда на чл.32 от общите
условия за потребеното количество топлинна енергия за минал период въз основа
на изравнителната сметка не променя падежа на начислените през отоплителния
сезон месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата. Погасени
по давност са и вземанията за услуга дялово разпределение за посочения период,
но такива не са претендирани. Вземанията на ищцовото дружество за доставената
топлинна енергия за останалата част от исковия период, а именно от м.06.2020г. до
м.04.2021г. в размер на 230,57 лева не са погасени по давност и са дължими при
квоти ¾ за П. Н. и ¼ за С. Н.. За услуга дялово разпределение дължимата сума е в
размер на 8,72 лева.
Относно изискуемостта и забавата на дължимите суми за консумирана
топлинна енергия през процесния период са приложими Общи условия на ".."
ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 32, ал. 1 и
ал. 2 от ОУ - 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на
клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от
Наредбата за топлоснабдяването (по прогнозно количество), се формира въз
основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от
Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него
реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 ОУ - 2016 г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне
на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период в 45- дневен срок след изтичане на периода,
за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за
забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако
не са заплатени в срока по ал. 2. Тъй като според събраните доказателства на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32,
ал. 3 ОУ. Спрямо общите фактури по чл. 32, ал. 3 ОУ за 2020г. и 2021г.
7
разпоредбата на чл. 33, ал. 4 ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО,
изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за този
период е настъпило след предвидения в ОУ- 2016 г. 45-дневен срок за плащане.
Общите фактури за отчетния период са издадени на 31.07.2020г., и 30.06.2021г., , а
45- дневният срок е изтекъл на 14.06.2020г., респективно на 14.06.2021г. (45 дни
след изтичане на периодите, за които се отнасят фактурите, считано от 30.04.2020г.,
30.04.2021г.). При това положение, с оглед неприложимостта на цитираните по-
горе клаузи на Общите условия, съобразно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД
ответникът изпада в забава след покана, каквато не се твърди, нито се доказва да е
отправена от ищеца до ответниците или техния наследодател. Поради изложеното
искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава върху главницата за
потребена топлинна енергия за горепосочения период подлежи на отхвърляне като
неоснователен. Неоснователна е и претенцията за присъждане на мораторна лихва
върху вземанията за дялово разпределение, тъй като същите стават дължими след
покана, каквато не се установи да е отправена от ищеца до ответниците.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски,
съразмерно с уважената част от исковете. Ищецът е внесъл държавна такса в
размер на 100 лева. Съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева. Съобразно уважената част от иска на ищеца
се дължат 82,66 лева разноски. На ответниците се дължат разноски, съобразно с
отхвърлената част от иска, като същите са представили доказателства за сторени
разноски в размер на 400 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. Ищецът
следва да бъде осъден да из заплати сумата от 234,67 лева.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.150 от ЗЕ П. Г. Н.,
ЕГН **********, и С. Н. Н., ЕГН **********, двамата с адрес с адрес гр. София,
.. , ДА ЗАПЛАТЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНОСТ ПРИ КВОТИ ¾ за
П. Н. и ¼ за С. Н. на „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр.
София, .., следната сума: 230,57 лева – главница за незаплатена топлинна енергия
за периода от м.06.2020г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, намиращ се в гр.
София, ..., както и сумата от 8,72 лева – такса за услуга дялово разпределение за
периода от м.09.2020г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума,
8
считано от 19.07.2023г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за цената на доставена топлинна енергия за разликата над присъдената сума от
230,57 лева до пълния предявен размер от 456,38 лева и за периода м.05.2019г. до
м.05.2020г., като погасена по давност, и исковете по чл.86, ал.1 от ЗЗД за
присъждане на следните суми: 116,62 лв., обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 15.09.2020 г. – 27.06.2023г., и 2,21
лева лихва за забава върху таксата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020г. до 27.06.2023г, като неоснователни.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, вр. чл.78, ал.8 от ГПК П. Г. Н., ЕГН
**********, и С. Н. Н., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ на „..” ЕАД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София, .., сумата от 82,66 лева,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „..” ЕАД, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление гр. София, .., ДА ЗАПЛАТИ на П. Г. Н., ЕГН **********, и
С. Н. Н., ЕГН **********, сумата от 234,67 лева, представляваща разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9