Р Е Ш Е Н И Е
№ 262
гр. С., 12.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. районен
съд, гражданска колегия, в публично заседание на двадесет и четвърти юни
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ПЕТРОВА
При секретаря И.
И. като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 302 по описа на съда за
Ищецът “К. и.
и. БГ” ЕАД твърди, че посредством сключен между “БНП П.П. Ф.” ЕАД в качеството
на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател договор за
потребителски паричен кредит № CREX
– 01864079 от 21.07.2008 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит
в общ размер от 1755,90 лв. (включващ размера на кредита и премии по две
застраховки), който последният се задължил да му върне заедно с уговорената
възнаградителна лихва на 24 месечни
вноски в срок до 30.07.2010 г. С договор за цесия от 22.04.2016 г. кредиторът
прехвърлил на ищцовото дружество вземанията си по договора за кредит, за което
длъжникът бил надлежно уведомен. Тъй като последният не изпълнил задълженията
си по договора, ищецът моли съда да признае за установено, че ответникът му
дължи главница по договора за кредит в размер на 782,96 лв., договорна лихва за периода от 30.11.2009 г. до 30.07.2010 г.
в размер на 101,59 лв., обезщетение за забава върху главницата за периода от
30.12.2009 г. до 14.10.2011 г. в размер на 150,36 лв. и законна лихва върху
главницата от 15.11.2011 г. до окончателното й плащане, за които суми се е
снабдил със заповед за изпълнение. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът
Р.З.Р. оспорва иска и моли съда да го отхвърли като неоснователен. Твърди, че
не е сключвала процесния договор за кредит, поради което оспорва подписа си под
него и под останалите свързани с него документи – застрахователни полици и
застрахователно удостоверение. В подкрепа на възражението си заявява, че
презимето и фамилията й в договора за кредит също са сгрешени, като оспорва и
получаването на стоката, посочена в договора. Прави възражение за изтекла
погасителна давност и за невалидност на извършената цесия поради неспазване
условията на чл. 99 ЗЗД. При отхвърляне на иска претендира направените по
делото разноски.
След като
прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1
във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 4 и
21 ЗПК /отм./ и чл. 92, ал.1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК.
Въз основа на
постъпило на 15.11.2011 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение СРС е издал такава заповед под
№ 5187 от 17.11.2011
г. по ч.гр.д. № 2600 по
описа за
По делото е
представен договор за потребителски кредит
№ CREX –
11001117 от 21.07.2008 г., от който е видно, че „БНП П. П. Ф.” ЕАД в качеството
си на кредитор предоставило на ответницата в качеството ѝ на
кредитополучател потребителски заем в
размер на 1755,90 лв., формиран от цената на закупена от нея стока на стойност
1600 лв. и застрахователни премии по два договора за застраховка – „сигурност
на плащанията” с премия в размер на 74,88 лв. и „защита на имуществото” с
премия от 81,02 лв. Ответницата на свой ред се задължила да възстанови на
кредитора си предоставения заем ведно с уговорената надбавка (възнаградителна
лихва), т.е. общата сума от 2359,06 лв.,
на 24 месечни погасителни вноски в размер на 98,30 лв. всяка в срок до
30.07.2010 г. Чл. 3 от договора предвижда санкция за забавеното плащане на една
или повече месечни вноски, а именно заплащане на неустойка в размер на
законната лихва върху просрочената вноска за периода на забавата, както и
основание за настъпване на автоматична предсрочна изискуемост при неплащане на
две или повече погасителни вноски. Във връзка с предоставянето на заема от
страна на заемателя са подписани и застрахователен сертификат, застрахователно
удостоверение, декларация за доброволно предоставяне на лични данни и протокол
за продажба, от който последен документ става ясно, че сумата от 1600 лв. е
заплатена на търговеца – продавач на финансираната стока, на 21.07.2008 г.
Във връзка с
направеното от ответницата оспорване на подписа ѝ под договора за кредит,
на който ищецът основава претенциите си, бе назначена съдебно - графическа експертиза,
вещото лице по която даде заключение, че подписите, положени от нейно име в
договора за кредит, застрахователния сертификат, застрахователното
удостоверение, декларацията за доброволно предоставяне на лични данни и
протокола за продажба, както и ръкописно
изписаните имена под подписа й в договора за кредит, не са изпълнени от нея.
Съдът кредитира становището на експертизата, както поради липсата на факти,
които разколебават неговата достоверност, така и поради обстоятелството, че
техническата грешка, допусната в презимето на ответницата при
индивидуализирането й в договора за кредит – „З.”, вместо правилното „З.”, е
възпроизведена и при ръкописното изписване на имената й, което индицира, че
този ръкописен текст не изхожда от лицето, сочено като негов автор, тъй като то
едва ли би сгрешило собствените си имена, при това изписвайки ги по неправилния
начин, по който те фигурират в уводната част на документа. Така възприетият
извод не се разколебава от представена от ищцовата страна молба, чрез която длъжникът
прави искане за разсрочване на задълженията си по кредита, тъй като тя не
променя обстоятелството, че подписът, положен от името на ответницата под
договора за кредит, не е изпълнен от нея, т.е. нейното (на молбата) правно
значение не рефлектира върху авторството на направените от името на
кредитополучателя изявления в този документ.
Съдебната
практика и правна теория не квалифицират липсата на подпис като липса на
съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, тъй като в обхвата на този вид
порочност на сделката попадат хипотезите на сключване на договор при скрита
резерва, несериозно волеизявление, насилие (т.е. съзнавано несъответствие между
воля и изявление), както и пълната недееспособност на една от страните.
Подписът се явява реквизит от писмената форма на договора за потребителски
кредит съгласно чл. 6, ал. 2 във вр. ал. 4 ЗПК /отм./ (в този смисъл и мотивите
на т. 2а от ТР № 1 от 07.03.2019 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2018 г., ОСТК).
Евентуалната липса на подпис на някое от лицата, сочени като страни по
договора, би обосновала недостатък във формата му за действителност и съответно
нищожност поради липса на форма на основание чл. 26, ал. 2, пр. 3 ЗЗД.
Същевременно сключеният договор за кредит има характер на търговска сделка на
основание чл. 286, ал. 1 ТЗ и спрямо него намира приложение чл. 293, ал. 3 ТЗ,
който гласи, че страната не може да се позовава на нищожността (поради липсата
на форма), ако от поведението й може да се заключи, че не е оспорвала
действителността на изявлението. Въз основа на издадения изпълнителен лист за
вземанията по заповед за изпълнение № 5187 от 17.11.2011
г. по ч.гр.д. № 2600 по
описа на РС – С. за
При установената дотук
фактическа обстановка съдът намира, че “БНП П. П.Ф.” ЕАД и ответникът по делото са встъпили в
договорни правоотношения с посочения в исковата молба предмет, по силата на
които финансовата институция е предоставила в заем на съконтрахента си сумата
от 1755,90 лв., заплатена на търговеца
при закупуване на посочена в договора движима вещ, а последният се е задължил
да възстанови тази сума на 24 месечни
вноски заедно с уговорената между страните договорна лихва. От заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, възпроизведено в заповедта, става ясно, че
ответникът е преустановил обслужването на задълженията си по заема, считано от 30.11.2009 г. – датата на първата неплатена погасителна
вноска, поради което предсрочната изискуемост на задълженията по договора е
настъпила на 31.12.2009 г. след изтичане на падежната дата за плащане на
втората погасителна вноска. При тези данни съдът приема, че преди извършването
на цесията ответницата е останала задължена
към първоначалния си кредитор с главница в размер на сумата, посочена в
исковата молба - 782,96 лв., както и с възнаградителна лихва за периода от
30.11.2009 г. до 30.12.2009 г. с оглед разрешението, дадено в т. 2 ТР № 3/2017
от 27.03.2019 г. по тълк.д. № 3/2017 г на ВКС, ОСГТК, според което размерът на вземането на кредитора при
предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в размер
само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната
изискуемост до датата на плащането. На основание чл. 162 ГПК задължението за
възнаградителна лихва за периода от 30.11.2009 г. до 30.12.2009 г. следва да се
определи на сумата от 20 лв., като се приеме, че за периода след предсрочната
изискуемост на задължението такава не се дължи. На основание чл. 3 от договора
за кредит в тежест на длъжника е възникнало санкционното задължение за
заплащане на неустойка за забава в размер на законната лихва, която за исковия
период от 30.12.2009 г. до 14.10.2011 г. съответства на посочената в исковата
молба крайна сума от 150,36 лв.
От представен по делото договор
за прехвърляне на вземания от 22.04.2016 г. се установява, че на тази дата “БНП
П.П. Ф.” ЕАД е прехвърлило на ищцовото дружество вземанията си по конкретно
упоменати в документа договори за заем, измежду които попада и вземането спрямо
ответника по договор за потребителски кредит
№ CREX –
01864079. Чрез пълномощно от 10.01.2017 г. цедентът е упълномощил приобретателя
на вземанията по договора за цесия да уведоми длъжниците за промяната на техния
кредитор, като съдът приема, че цесионерът е сторил това чрез връчването на
исковата молба и приложенията към нея по разпореждане на съда след образуването
на настоящото исково производство.
Чл. 111, б.
“в” ЗЗД гласи, че с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания, а съгласно чл. 110 ЗЗД с
изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок. Чл. 116, б. “б” ЗЗД регламентира прекъсване на
давността с предявяването на иск за вземането, ако той бъде уважен, а според
чл. 115, б. “ж” ЗЗД давност не тече докато трае съдебният процес. Чл. 422, ал.
1 ЗЗД въвежда фикцията, че искът за съществуване на вземането по издадена
заповед за изпълнение се смята предявен от момента на подаването на заявлението
за нейното издаване, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1, като към този
момент (15.11.2011 г.) не е бил изтекъл
нито тригодишният давностен срок за възнаградителната лихва, начислена за
периода от 30.11.2009 г. до 30.12.2009 г.,
и за неустойка за забава, начислена за периода от 30.12.2009 г. до
14.10.2011 г., нито петгодишния давностен срок за предоставената главница,
поради което направеното възражение за погасяване на тези задължения на
ответника по давност се явява неоснователно. С оглед на казаното предявените
искове за признаване вземането на ищеца за главница и неустойка за забава за
периода от 30.12.2009 г. до 14.10.2011 г., както и след тази дата до
окончателното плащане на сумата се явяват основателни и следва да се уважат в
пълен размер, и искът за установяване вземането за възнаградителна лихва да се
уважи единствено за периода от 30.11.2009 г. до 30.12.2009 г. и за сумата от 20
лв., а за горницата – да се отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК
ответникът следва да възстанови на ищеца и направените по настоящото дело
разноски съразмерно на уважената част от исковете в размер на 23 лв. за
държавна такса и 92 лв. за юрисконсултско възнаграждение, както и разноски за
заповедното производство в размер на 23 лв. за държавна такса и 46 лв. за
юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответницата се
полагат разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в размер на 23,88
лв. за експертиза, 39,42 лв. за адвокатски хонорар и 23,65 лв. за адвокатски
хонорар в производството по ч.т.д. № 118 по описа на СОС за
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Р.З.Р. с ЕГН ********** *** дължи на “К. и. и. БГ” ЕАД с ЕИК ...
и адрес на управление: гр. С., бул. “П. В.” № 2.1, Бизнес център „Л.– .“, ет.
., представлявано от Я. Й. О. и П.Я. П., сумата от 782,96 лв. (седемстотин осемдесет и два лв.
и 96 ст.), представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит №
CREX – 01864079 от
21.07.2008 г., сключен с “БНП П. П. Ф.”
ЕАД, договорна лихва за периода от
30.11.2009 г. до 30.12.2009 г. в размер на 20 лв. (двадесет лв.), неустойка за
забава върху главницата за периода от 30.12.2009 г. до 14.10.2011 г. в размер
на 150,36 лв. (сто и петдесет лв. и 36 ст.)
и законна лихва върху главницата от 15.11.2011 г. до окончателното й
плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 5187 от 17.11.2011 г. по ч.гр.д. № 2600 по описа на РС – Силистра за
ОСЪЖДА Р.З.Р.
с ЕГН ********** *** да заплати на ““К. и. и. БГ” ЕАД с ЕИК ... и адрес на
управление: гр. С., бул. “П. В.” № 2.1, Бизнес център „Л.– .“, ет. .,
представлявано от Я. Й. О. и П.Я. П, направените по делото разноски съразмерно
на уважената част от исковете в размер на 23 лв. (двадесет и три лв.) за държавна
такса и 92 лв. (деветдесет и два лв.) за юрисконсултско възнаграждение, както и
разноски за заповедното производство (по ч.гр.д. № 2600 по описа на РС – С. за
ОСЪЖДА “К. и. и. БГ” ЕАД с ЕИК ... и адрес на
управление: гр. С., бул. “П. В.” № 2.1, Бизнес център „Л.– .“, ет. .,
представлявано от Я. Й. О. и П.Я. П, да заплати на Р.З.Р. с ЕГН ********** ***
направените по делото разноски съразмерно на отхвърлената част от исковете в
размер на 23,88 лв. (двадесет и три лв. и 88 ст.) за експертиза, 39,42 лв.
(тридесет и девет лв. и 42 ст.) за адвокатски хонорар и 23,65 лв. (двадесет и
три лв. и 65 ст.) за адвокатски хонорар в производството по ч.т.д. № 118 по
описа на СОС за
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат
заплатени по следната банкова сметка: ***: ***,
BIC: ***, „Р. (Б.)“ ЕАД.
Присъдените в полза на ответницата суми могат да
бъдат заплатени по следната банкова сметка: ***: ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
С. окръжен съд в двуседмичен срок от връчването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ……………...
/М.
ПЕТРОВА/