Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 685 19.02.2019 г.
Гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, XI-ти гр. състав в открито съдебно заседание на втори февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ
ГЕОРГИЕВА - ТОЧЕВСКА
при участието на секретаря Величка Грабчева, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 4172
по описа на ПРС за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245,
ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, чл. 262
от КТ и чл. 86 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба,
подадена от М.Н.К., ЕГН **********,***,
с настоящ адрес:***, срещу „***” ЕООД, ЕИК: *********.
Предявени са обективно
съединени искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми:
сумата от 900 лева неплатено тр. възнаграждение за м. септември 2016г., сумата
от 132, 51 лева - мораторна лихва върху него за периода 30.09.2016г. –
12.03.2018г., сумата от 900 лева неплатено тр. възнаграждение за м. октомври
2016г., сумата от 124, 75 лева - мораторна лихва върху него за периода
31.10.2016г. – 12.03.2018г., сумата от 674, 08 лева – неплатено възнаграждение
за положени 88 часа изв. труд през м. септември 2016г., 22 дни по 4 часа на
ден, сумата от 99, 24 лева - мораторна лихва върху него за периода 30.09.2016г.
– 12.03.2018г., сумата от 673, 68 лева – неплатено възнаграждение за положени
84 часа изв. труд през м. октомври 2016г., 21 дни по 4 часа на ден, сумата от
93, 28 лева - мораторна лихва върху него за периода 31.10.2016г. –
12.03.2018г., законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че е работил по трудово правоотношение от 01.09.2016г. с ответника на длъжност “***”, на
основание сключен между страните трудов договор от 01.09.2016г., с уговорено
раб. време 8 часа на ден и 900 лева ОМВ.
Твърди, че е полагал труд през месеците септември и
октомври, както е и работил извънредно, като този труд да не му е заплатен.
Твърди дължимото му трудово възнаграждение, което не му е заплатено, да е 900
лева за м. септември и 900 лева за октомври 2016г. Твърди, че всеки ден е
работил не по 8, а по 12 часа, 4 часа ан ден извънредно поради което за
положения изв. труд от общо 22 раб. дни за септември възлиза на 88 часа, а за
октомври – 84 часа за 21 раб. дни, за които му се дължи възнаграждение, както
следва - 674, 08 лева за септември и
673, 68 лева за октомври.
Поради забавеното плащане на
всички възнаграждения му се дължала и мораторна лихва от последно число на
месеца, в който е положен труда, до завеждане на ИМ, а оттам насетне – законна
такава.
Ето защо моли да бъде осъден
ответника да му заплати горепосочените суми, претендира законна лихва и
разноски.
В съдебно заседание ищецът
лично и чрез п. си адв. Ч. поддържа исковата молба.
Същият е изменил иска си за
мораторна лихва върху тр. възнаграждение, като върху сумата от 900 лева
неплатено тр. възнаграждение за м. септември 2016г. искът за мораторна лихва е
намален от сумата от 132, 51 лева на сумата 132 лева - мораторна лихва върху него за периода
30.09.2016г. – 12.03.2018г., и върху сумата от 900 лева неплатено тр.
възнаграждение за м. октомври 2016г., искът за мораторна лихва е намален от сумата
от 124, 75 лева на 124, 25 лева - мораторна лихва върху него за периода
31.10.2016г. – 12.03.2018г.
В съдебно заседание ищецът
лично и чрез п. си поддържа исковете за заплащане на тр. възнаграждение и
мораторна лихва върху него. Представя писмена защита, с която обосновава тезата
си за доказаност на същите. Претендира разноски.
В срока за отговор такъв от ответника не е постъпил. В първото с.з. същият,
чрез п. адв. А. оспорва иска, като взема становище, че ТПО изобщо не е
възниквало, ТД не е регистриран в НАП и ищецът не е полагал труд по същия,
изобщо не се е явил да започне работа. Счита за недоказано твърдението на ищеца
да е полагал труд при ответника, под каквато и да е форма, изобщо. Ето защо
моли исковете да се отхвърлят. Претендира
разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
От събраните по делото писмени доказателства - трудов договор от ***, заключение
по ССЕ на в. л. М. от 10.12.2018г., справка от ТД на НАП за регистрирани ТПО на
ищеца, обясненията на ищеца по чл. 176 от ГПК и показанията на свидетеля В. С.
е установява следното:
На 01.09.2016г. между ищеца и ответника е сключен трудов договор, по силата
на който ищецът се е задължил да започне работа по безсрочно ТПО при ответника
на длъжност „***” на 9-часов работен ден, с ОМВ 900 лева месечно, платимо на два
пъти – авансово и окончателно, право на 20 дни платен год. отпуск и 30-дневен
срок на предизвестието. Ищецът се е задължил да постъпи на работа на
01.09.2016г. От справката в системата на НАП се установява, че този трудов
договор изобщо не е бил регистриран, като за периода от 30.08.2016г. до датата
на справката – 21.11.2018г. ищецът има регистрирано на 11.11.2016г. ТПО с друг
работодател – „Експерия груп” ООД Пловдив, като ***, което ТПО е прекратено на
01.12.2016г.
От изслушаното заключение на в. лице М.М., което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че трудовият договор на ищеца
фигурира при ответника, но името на същия не е включено в списъчния състав на
работниците, нито в разплащателните ведомости, няма данни нито да му е
начислявано, нито да му е изплащано тр. възнаграждение, нито да му е отчитан и
начисляван изв. труд и възнаграждение за полаган такъв, за периода
01.09-31.10.2016г. В счетоводството на ответника също няма данни нито да са му
начислявани, нито да са му изплащани суми по ТПО. В случай, че ТВ се дължи, то
брутното такова за м. 09.2016г. е 900 лева, за м. 10.2016г. – също 900 лева,
като мораторната лихва върху брутните суми е, както следва – върху 900 лева за
септември – 132 лева за периода 30.09.2016г. – 12.03.2018г., и върху 900 лева
за октомври – 124, 25 лева за периода 31.10.2016г. – 12.03.2018г. По месечните
разплащателни ведомости при ответника ищецът не фигурира, не му е начислявано
възнаграждение нито за редовен, нито за извънреден труд, няма данни за
изплащано такова. Вещото лице е изчислило, че в случай, че ищецът е полагал
твърдения в ИМ извънреден труд, то ТВ за същия за м. 09.2016г. би възлизало на
675, 04 лева, лихва от 30.09.2016г. до 12.03.2018г. – 99, 01 лева, за м.
10.2016г. – ТВ за изв. труд 675, 02 лева, лихва от 31.10.2016г. до 12.03.2018г.
– 93, 19 лева. За същите обаче няма данни по делото извън твърденията в ИМ.
В обясненията си по чл. 176 от ГПК ищецът твърди, че е работил в ответното
дружество от осем сутринта до пет часа следобед, като след работно време му
били възлагани извънредни задачи от лицето В. С., което било реалният у. на
ответното дружество. Работел по различни обекти в града, на които бил каран от
дружеството. ил му даден и да стопанисва имот в кв. Б., на който обект също
трябвало да полага труд. В периода 01.09-23.10.2016г. непрекъснато полагал
труд, но нищо не му било платено. На работа в дружеството го уредил б. му К. К.,
тъй като бил приятелнасобственика В. С..
В показанията си св. С. сочи, че е служител на ответното дружество, като у.
на същото е ж., с която живее на семейни начала. Присъствал е на подписването
на тр. договор с М.. Този договор бил сключен, за да му бъде свършена услуга на
ищеца в качеството му на б. на близък приятел на свидетеля – К. К.. Ставало
въпрос за това, че ищецът иска да изтегли кредит, но не работи, като за да му
отпуснат такъв, трябвало да представи документ, че работи. В тази връзка бил
подписан трудовият договор. Тъй като ищецът не дошъл на работа, и уговорките
изобщо не били той да започва работа за дружеството, този договор не бил
регистриран в НАП. Свидетелят в качеството си на съжителстващ с у. на
дружеството бил напълно наясно с дружествените работи, с наличните работници и
м., както и с обстоятелството, че ищецът никога не е полагал труд в
дружеството. По тази причина не бил вписан във ведомостите и ТВ не му било
начислявано. На разговора по повод подписването на договора присъствал и К. К.,
на когото всъщност била направена услуга от свидетеля и у. М., като подписали
този договор и дали екземпляр на М., за да доказва пред кредитни институции, че
работи. Според свидетеля същият е настанил ищеца да живее в имот в кв. Б. в гр.
П., който имот бил възложен на свидетеля за стопанисване, тъй като ищецът не
можел да живее със семейството на б. си и нямало къде да отиде. Това нямало
отношение към трудовия договор, а също било част от услугата, която свидетелят
и жена му предоставили на б. на М., приемайки неговия близък и давайки му дом. Било
възложено на М. да стопанисва това т. нар. „ранчо”, но не бил каран да работи
там, като отношенията по повод ранчото нямали общо с трудовия договор, това
била лична услуга. Малко по-късно ищецът бил задържан за кражба и в момента
излежавал присъда за нея в Затвора гр. П., като не отрича, да е свидетелства по
това дело срещу ищеца, тъй като е бил призован.
При така установените факти от значение на спора съдът достигна до следните
правни изводи:
За да се уважат исковете за заплащане на трудово
възнаграждение и на такова за положен изв. труд, следва ищецът да установи, че
е работил по трудово правоотношение с ответника през процесния период, че е
полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати трудово
възнаграждение, размера на дължимото трудово възнаграждение за всеки от
месеците, включени в исковия период, твърдението си, че е полагал извънреден
труд – кои дни, по колко часа, какъв е размерът на полагащото се за този труд
възнаграждение, датата на падежа на всяко вземане за тр. възнаграждение и изв.
труд, и размера на мораторната лихва върху всяка главница за периода преди
завеждане на делото.
В случая от събраните по делото доказателства единствено
се установи да е подписан трудов договор между страните. Не се установиха
твърденията на ищеца да е полагал труд по него, вкл. да е работил извънредно,
кои дни, по колко часа, при какви условия, на какви обекти. Предвид дотук
изложеното съдът намира, че искът за заплащане на трудови възнаграждения, както
и такива за положен изв. труд, се явява
неоснователен. На ищеца е указано, че в негова тежест е да установи твърдението
си, че е полагал труд в периода, за който претендира заплащане на трудово
възнаграждение, че е работил извънредно, кои дни и по колко часа, и че не сочи
доказателства нито за това да е полагал труд, нито да е работил извънредно.
Доказателства в подкрепа на тези му твърдения не са ангажирани, напротив –
съвкупно от събраните и гореобсъдени доказателства се установи, че ищецът не е
ходел на работа, тр. договор е подписан с друга цел, на ищеца тр.
възнаграждения не са начислявани и същият не е включен в списъчния състав на
служителите и във ведомостта. Обстоятелството, че е полагал труд, кога и колко
е работил, следва да се докаже от ищеца, който единствено дава бланкетни
обяснения, че е работил на обекти на ответника, но не ангажира никакви
доказателства, с които да установи тези си твърдения. Многократно му е дадена
възможност за събиране на гласни доказателства, вкл. чрез разпит на б. му К. К.,
за когото не се спори, че е ключов фактор във връзка с подписването на този
договор. Такива обаче не са ангажирани. Ирелевантно за изхода на спора е
обстоятелството предоставен ли е бил на ищеца имот за ползване от свидетеля С.
и дали ищецът е имал някакви ангажименти във връзка с него,. Този свидетел е
работник, а не у. на дружеството, и в последното с.з. по делото за пръв път се
твърди в извънработно време да са възлагани на ищеца задачи във връзка с този
имот. Не се установява обаче възлагани ли са такива действително, от името на
дружеството ли са възлагани или от лицето С., какви са тези задачи, в какво са се
изразявали, и свързани ли са те с трудовото правоотношение на ищеца като м. при
ответника.
Ето защо съдът намира за недоказано както твърдението на
ищеца да е полагал труд в редовното работно време при ответника въз основа на
сключения тр. договор, нито да е полагал извънреден такъв, нито да е работил
въобще. С оглед на горното исковете за заплащане на труд – редовен и изв.
такъв, както и на мораторна лихва, следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода на спора ответникът има право на разноски
– 500 лева платено адв. възнаграждение, които да се възложат в тежест на ищеца.
Предвид отхвърлянето на исковете, ДТ не следва да се
определя, а разноските за ССЕ остават в тежест на бюджета на съда.
По разноските на адв. Ч., доколкото същата е назначена по
реда на Закона за правната помощ, същите се изплащат от НБПП след представяне
на отчет за свършената работа.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Н.К., ЕГН **********,***, с настоящ адрес:***,
чрез адв. Т.Ч. срещу „***” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район „Южен”, ул. „Никола Вапцаров” № 98, ет. 3, ап.
41, представлявано от у. П. М.
обективно съединени искове с правна квалификация чл. 128, т. 2, вр. с чл. 245,
ал. 1 и 2 от Кодекса на труда, чл. 262
от КТ и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати следните суми:
сумата от 900 лева (деветстотин лева) - неплатено тр. възнаграждение за м.
септември 2016г., сумата от 132 лева
(сто тридесет и два лева) - мораторна лихва върху него за периода 30.09.2016г.
– 12.03.2018г., сумата от 900 лева (деветстотин лева) - неплатено тр.
възнаграждение за м. октомври 2016г., сумата от 124, 25 лева (сто двадесет и
четири лева и двадесет и пет стотинки) - мораторна лихва върху него за периода
31.10.2016г. – 12.03.2018г., сумата от 674, 08 лева (шестстотин седемдесет и
четири лева и осем стотинки) - неплатено възнаграждение за положени 88 часа
изв. труд през м. септември 2016г., 22 дни по 4 часа на ден, сумата от 99, 24
лева (деветдесет и девет лева и двадесет и четири стотинки) - мораторна лихва
върху него за периода 30.09.2016г. – 12.03.2018г., сумата от 673, 68 лева
(шестстотин седемдесет и три лева и шестдесет и осем стотинки) – неплатено
възнаграждение за положени 84 часа изв. труд през м. октомври 2016г., 21 дни по
4 часа на ден, сумата от 93, 28 лева (деветдесет и три лева и двадесет и осем
стотинки) - мораторна лихва върху него за периода 31.10.2016г. – 12.03.2018г.,
ведно със законна лихва върху главниците от завеждане на исковата молба до
окончателното плащане, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН **********,***, с
настоящ адрес:***, чрез адв. Т.Ч. да заплати на „***” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Южен”, ул. „Никола Вапцаров”
№ 98, ет. 3, ап. 41, представлявано от у. П. М., чрез адв. А.А. сумата от 500
лева (петстотин лева) – разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с
въззивна жалба пред Окръжен съд – гр. Пловдив в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!ВГ