№ 269
гр. К., 12.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Стефан М. Стойков
при участието на секретаря М. Г. Г.
като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело №
20211850100617 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото е образувано по искова молба, вх. № 2611 от 20.07.2021 г. по вх. регистър на
съда, предявена от ищеца – „Топлофикация С.” ЕАД ЕИК *********, седалище/адрес на
управление: гр. С., ул. ”Я.”, № 23Б, представляван от А.С.А. – изпълнителен директор, с
която иска да бъде признато за установено по отношение на ответника – В. Ц. И., ЕГН
**********, с настоящ адрес в с. Т., общ. Г., че му дължи общата сума от 3 984.30 лева, в
това число сумата от 3 593.88 лева, представляваща главница – стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец 10.2017 г. до месец 04.2020 г., сумата от 350.12 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода от 15.09.2018 г. до 10.03.2021 г., както и
законната лихва върху тази главница за периода от депозиране на заявлението – 22.03.2021
г., до окончателното й изплащане, сумата от 35.12 лева, представляваща главница за дялово
разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., сумата от 4.43 лева,
представляваща лихва върху тази главница за периода от 01.07.2019 г. до 10.03.2021 г.,
както и законната лихва върху тази главница за периода от депозиране на заявлението –
22.03.2021 г., до окончателното й изплащане.
Претендира и обезщетение за направените съдебни разноски, включително и
адвокатско възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Исковата молба е подадена при условията и в срока по чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. ал. 4,
вр. чл. 422 от ГПК след като по ч. г. гр. д. № 339/2021 г. по описа на съда, е издадена
заповед за изпълнение № 199 от 05.05.2021 г. за претендираните и в настоящото
производство суми, като в месечния срок по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответницата е подала
1
възражение и след даване указания на заявителя е предявена настоящото искова молба.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е клиент на ищеца, като собственик на
топлоснабден имот с адрес: гр. С., ж.к. „С.“ бл. 93, вх. Б, ет.13, ап. 129, а облигационните
отношения възникват по силата на Закона за енергетиката и Общи условия, като
заплащането на топлинната енергия е по правилата за дялово разпределение, което е
извършвано от лице, с което е сключен договор от страна на ЕС в сградата, където се намира
имота на ответницата, а именно това разпределение е осъществявано от ищеца.
Твърди, че ответницата е използвала доставяната от ищеца ТЕ през процесния
период, като не е погасил задължението си, дължимо до 45 дни от публикуване на общата
фактура за отоплителния сезон.
Ищецът сочи също, че за процесния период действали Общите условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от "Топлофикация С." АД на потребители в гр. С.,
одобрени с решение на ДКЕВР в сила от 10.07.2016 г., съгласно които ответницата дължи
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят.
Твърди, че между ищеца е една от длъжниците е сключено споразумение за
задълженията, но то е анулирано поради неизпълнението му.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Направено е искане за
гледане на делото в негово отсъствие. Претендира разноски и представя списък.
В срока за отговор ответницата подава такъв, с който се твърди недопустимост на
иска за такса за дялово разпределение, като твърди, че тази услуга се предлага от трето
лице, и иска оставянето на този иск без разглеждане. Твърди, че не става ясен размера на
доставената топлинна енергия. Твърди, че между страните не е налице валидно
облигационно отношение, като счита, че е необходим индивидуален договор в писмена
форма. Твърди, че топлинната енергия е начислена на база, а не на реално измерване на
консумирана енергия. Оспорва размера на цената за предоставената топлинна енергия, като
твърди, че този размер следва да се установи от предоставени данни от трето лице – ФДР
/фирма за дялово разпределение/, след извършен реален отчет. Прави възражение за изтекла
погасителна давност за задължения с падеж преди 22.04.2018 г. Оспорва претенцията за
лихви, като твърди, че те са начислени върху прогнозни сметки.
Иска отхвърляне на предявените претенции, като претендира присъждане на
разноски в настоящото и в заповедното производство.
В съдебно заседание ответницата се представлява от упълномощен представител –
адвокат Н. Д., който оспорва предявените претенции. Претендира разноски и представя
списък.
По делото са приобщени писмени доказателства, представени от третото лице „Техем
сървисис" ЕООД – фирма за дялово разпределение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
2
доказателства, съгласно чл. 235 от ГПК намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Искът е допустим, като в проведеното заповедно производство е издадена заповед за
изпълнение за сумите, по отношение на които са предявени настоящите установителни
искове и срок е подадено възражение, поради което в интерес на ищеца е да образува
производство за установяване на претендираните вземания от ответницата.
По същество е изцяло основателен, доколкото по делото се установи, че
задълженията на ответницата са в по-висок размер за процесния период, а от друга страна е
налице частично измерване с техническо средство, което не е преминало през метрологичен
контрол за част от отоплителния сезон 2017-2018 г., за който период не може да бъде
установено по несъмнен начин, че измерването на топлинната енергия в абонатната станция
от топломера /за частта от сградата, където е имота на ответницата/ е правилно измерена.
Основателно е и част от възражението на ответницата за погасяване на задължения по
давност за период до 22.03.2018 г. след като заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – действие, което спира давността е предявено първоначално пред С. районен
съд на 22.03.2021 г., а впоследствие делото е изпратено в КРС след като ответницата има
заявен настоящ адрес в съдебния район на настоящия съд, съответно според правилата за
искове от и срещу потребители именно това е определящия фактор за подсъдността.
За процесния период не са осъществени никакви плащания от страна на ответницата
по текущи и изравнителни сметки, което се установи от заключението по ССчЕ.
Както вещото лице по тази експертиза, така и вещото лице по допусната СТЕ
посочват, че задълженията на ответницата са в по-голям размер, но няма искане за
изменение на предявените искове.
Без съмнение може да се направи извод, че ответницата е клиент на ищеца, като
собственик на топлоснабден имот в сграда ЕС, като доказателствата в тази насока са както
изхождащи от заключенията по съдебно-техническата и съдебно-счетоводните експертиза,
така и от представените от ищеца писмени доказателства – протокол за проведено общо
събрание на ЕС от 02.09.2002 г. /л.29-34/, когато е взето решение за конкретната фирма,
която да извършва дяловото разпределение – първоначално фирма „Витера Енерджи
Сървисиз“ ЕООД, а впоследствие след промяна във фирмата и поглъщане от страна на
третото лице „Техем сървисис" ЕООД, която е осъществявала дяловото разпределение за
процесния период в сградата.
Облигационната връзка е възникнала на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, съгласно която
клиент на услугата доставка на топлинна енергия е собственик и титуляр на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение.
Представен е нотариален акт № 188 от 1993 г. /л.18/, в който е отразена правна сделка
по дарение на процесния имот в полза на ответницата, като дарителите – нейни родители са
запазили заедно и поотделно пожизнено и безвъзмездно право на ползване над имота.
3
Налице са нотариално заверени декларации от 2002 г. /л. 20-21/, с които лицата,
притежаващи цитираното право на ползване се отказват от него, а е налице и заявление от
2008 г., с която ответницата е поискала откриване на партида при ищеца на нейно име за
процесния имот.
Изложеното дава основание за несъмнен извод, че между ищеца и ответницата е
налице облигационна връзка, възникнала на основание посочената законова разпоредба,
след като ответницата е едноличен собственик на централно топлоснабден имот в сграда ЕС,
като отношенията са регулирани от ОУ, установени от ищеца и одобрени по предвидените в
закона ред от съответния държавен орган. Конкретно за процесния период действащи са ОУ
от 2016 г., като са представени доказателства за одобрението им, както и за публикуването
им, съгласно изискванията на закона за енергетиката. Не могат да бъда приети за
основателни възраженията на ответницата за липсваща облигационна връзка между нея и
ищеца, след като са налице фактите, при които законът предвижда че възниква качеството
„клиент“ за ищцата, а именно: принадлежността над правото на собственост, липса на право
на ползване, както и местонахождението на имота в сграда ЕС, която е с централно
отопление, доставяно от ищеца.
Както ССчЕ, така и СТЕ посочват, че действителните задължения на ответницата са в
размер по-висок от претендирания по делото за главница – доставена и незаплатена
топлинна енергия, но след като няма искане за изменение на иска това е без значение, като
съдът кредитира като изготвена от компетентно в тази насока лице заключението на вещото
лице счетоводител, съгласно което общото задължение на ответницата за топлинна енергия
за процесния период е в размер на 4 904.09 лева /определената по СТЕ е в размер на 4 953.16
лева/. При тези общи суми е без значение, че топломера за горно ниво /13-ти етаж според
нотариалния акт/, където се намира имота на ответницата е подменен с нов на 15.01.2018 г.,
а срокът на предходната текуща проверка е изтекъл на 27.10.2017 г., тоест за част от
процесния период, топлинната енергия предназначена за горното ниво, в това число и за
ответницата е било измервано със средство за техническо измерване, което не е преминало
периодичната проверка, която е извършвана на всеки две години. Както основателно е
посочило ВЛ по СТЕ липсата на периодична проверка на сваления топломер не позволява
със сигурност да се потвърди точността при измерване на доставената топлинна енергия за
периода от 27.10.2017 г. до 15.01.2018 г. за имота на ответницата. Сумата, която според ВЛ
по СТЕ следва да бъде приспадната по тази линия е в размер на 690.20 лева.
Основателно е възражението на ответницата и за изтекла погасителна давност за
всички вземания, възникнали до 22.03.2018 г., след като давността за вземанията на ищеца е
тригодишна, а заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК е подадено на 22.03.2021 г.
Тази частична неоснователност на претенцията на ищеца е без съществено значение
за крайния изход от делото, след като дори и само за следващите два отоплителни сезона
2018-2019 и 2019-2020 г. възлизат на общата сума от 3 562.54 лева, тоест съвсем малко под
претендираната главница за доставена и незаплатена топлинна енергия в общ размер според
4
заявлението и ИМ от 3 593.88 лева. Отчитайки сумата, която следва да бъде приспадната от
общата дължима сума заради нередовност на средството за търговско измерване, както и
погасените по давност вземания до 22.03.2018 г. без съмнение претенцията за главница на
ищеца е доказана и следва да бъде уважена в пълен размер, тъй като липсват доказателства
за размера на вземанията на ищеца за периода от 23.03.2018 г. до началото на следващия
отоплителен сезон, но на основание чл. 162 от ГПК съдът намира, че без съмнение тази сума
е повече от 32 лева, каквато е приблизителната разликата между несъмнено установените и в
срок заявени претенции на ищеца и сумата, дължима за следващите отоплителни сезони .
Основателна е и претенцията за лихва за забава за период преди подаване на
заявлението, след като същата е за период, за който няма изтекла давност, а предвид
завишения размер на действителните задължения на ответницата лихвата за забава без
съмнение е над претендираната в производството.
Основателна е претенцията за заплащане на дължими суми за дялово разпределение,
след като заплащането на такава такса е предвидено и тя се събира от ищеца, а впоследствие
се заплаща на конкретното лице, извършващо дялово разпределение в сградата ЕС, в която
се намира имота на ответницата, в случая третото лице „Техем сървисис" ЕООД.
Поради това исковете следва да бъдат уважени изцяло.
Предвид изхода от делото следва да бъде уважено искането на ищеца за присъждане
на разноски за заповедното производство в размер на 129.69 лева – 50 лева за адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК и сумата от 79.69 лева за заплатената
държавна такса, докато за исковото производство следва да бъде присъдена сумата от ……
лева, в това число сумата от 214.31 лева за внесена ДТ, сумата от 700 лева за внесени
депозити за възнаграждения на вещи лица и сумата от 100 лева за адвокатско
възнаграждение при условията на чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Предвид изхода от делото ответницата има право да претендира разноски, но поради
липса на искания за присъждане на такива съдът не следва да се произнася в такава насока.
Предвид всичко изложено съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ ответницата В. Ц. И., ЕГН **********, с
настоящ адрес в с. Т., общ. Г. ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА - „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД
ЕИК *********, седалище/адрес на управление: гр. С., ул. ”Я.”, № 23Б, представляван
от А.С.А. – изпълнителен директор, общата сума от 3 984.30 лева, в това число сумата
от 3 593.88 /три хиляди петстотин деветдесет и три лева и осемдесет и осем стотинки/
лева, представляваща главница – стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец 10.2017 г. до месец 04.2020 г., сумата от 350.12 /триста и петдесет лева
и дванадесет стотинки/ лева, представляваща законна лихва за забава за периода от
15.09.2018 г. до 10.03.2021 г., както и законната лихва върху тази главница за периода
от депозиране на заявлението – 22.03.2021 г., до окончателното й изплащане, сумата от
5
35.12 /тридесет и пет лева и дванадесет стотинки/ лева, представляваща главница за
дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до м.04.2020 г., сумата от 4.43 /четири
лева и четиридесет и три стотинки/ лева, представляваща лихва върху тази главница
за периода от 01.07.2019 г. до 10.03.2021 г., както и законната лихва върху тази
главница за периода от депозиране на заявлението – 22.03.2021 г., до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА ОТВЕТНИЦАТА – В. Ц. И., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ НА
ИЩЕЦА - „ТОПЛОФИКАЦИЯ С.” ЕАД ЕИК ********* сумата от 129.69 /сто двадесет
и девет лева и шестдесет и девет стотинки/ лева за направени разноски по ч.гр.д. №
339/2021 г. по описа на РС К., както и сумата от 1 014.31 /хиляда и четиринадесет лева
и тридесет и една стотинки/ лева за направени разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред С. окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6