Р Е
Ш Е Н
И Е № 751
25.04.2013г,
гр.Пловдив
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно
гражданско отделение, девети състав, в публичното заседание на втори април две
хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: Виолета Шипоклиева
Членове: Фаня Рабчева
Веселин
Атанасов
С участието на секретаря К.Ш.
като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д.№ 2669/2012г. по описа на
ПОС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.437, ал.2 и
сл. ГПК.
Производството е инициирано по
жалба на Т.М.Т. *** в качеството на трето лице чрез адв.Б.С. *** СО – район
Средец, ул.”ХХХХ”, № ***, ет.*, над партер против действие по изп.д.№
192/2012г. по описа на ЧСИ Обретенова –Георгиева, с рег.№ 758, район на
действие Окръжен съд - Пловдив, съставляващо опис върху движима вещ,
обективирано в Протокол за опис на движимо имущество от 06.07.2012г. По
изложени доводи в жалбата за права на собственост върху движимата вещ, върху
която е насочено принудителното изпълнение, се иска отмяна на обжалваното
действие на ЧСИ.
Постъпило е възражение от
ответника по жалбата Д.Е.В., представляван от адв.П.М. и адв.Р.М., взискател,
оспорва жалбата като неоснователна по подробно изложени в жалбата съображения,
свързани с доводи за нищожност на представения договор за покупко-продажба на
процесния автомобил като привиден, оспорва се наведеното от жалбоподателя
твърдение и за придобиване по давност на движимата вещ, моли жалбата да се отхвърли като неоснователна.
Постъпили са мотиви по реда на
чл.436, ал.3 ГПК от ЧСИ М.Обретенова, с възражение за просрочие на жалбата,
както и по съображения за неоснователност, вкл. с оглед доводите на
жалбоподателя за придобивна давност,
които не могат да се разглеждат в изпълнителното производство, вкл. в
производството по обжалване на действията на съдебния изпълнител.
Пловдивски окръжен съд като взе
предвид представените доказателства, намери следното:
Въпросът относно допустимостта на
жалбата от гледна точка на срока по чл.436, ал.1 ГПК е решен с влязло в сила
определение № 44/08.01.2013г. постановено по в.ч.гр.д.№ 1534/2012г. на
Апелативен съд – Пловдив, с което е установено, че жалбата е подадена преди
изтичане на преклузивния едноседмичен срок по чл.436, ал.1 ГПК.
Изпълнителното производство е
инициирано от взискателя Д.Е.В. *** за
събиране на парично вземане по издаден на 23.01.2012г. по ч.гр.д.№ 23659/
2011г. на ПРС изпълнителен лист срещу
„Херку „ АД – гр.Пловдив, представлявано от Н.Й.С. и Б.И.К.. Принудителното изпълнение е насочено върху
движими вещи на длъжника, леки автомобили, посочени в справка на КАТ от
16.02.2012г. като собственост на длъжника, сред които процесният лек автомобил
Крайслер, модел Стратус, рег.№ РВ ХХХХ ТМ. С разпореждане от 07.03.2012г.
съдебният изпълнител е наложил запор върху посочените в справката МПС-та, респ.
и върху процесния описан автомобил, като видно от Протокол за опис на движимо
имущество от 06.07.2012г. е извършен опис на същия. С посочения протокол за опис
от 06.07.2012г. са удостоверени от ЧСИ обстоятелствата: процесният автомобил с констатирано
местонахождение „пред сервиз на „CASTROS”, където се явили „Т.Т. – лице, което
претендира да е собственик на процесния
автомобил и Д. В.-взискател по изп.дело и пазач на процесната движима вещ”. Т.
отключил автомобила и извадил от него
договор за покупко-продажба на МПС от
22.12006г. с продавач „Херку” ООД и купувач Т.М.Т. за продажба на лек автомобил
„Крайслер Стратус”, РВ **** ТМ; договорът с нот.заверка на подписите от
22.12.2006г. на нотариус Св.Й., рег.№ 470, район на действие РС-Пловдив, след
което автомобилът бил заключен от Т., последният отказал да предаде доброволно
ключовете на автомобила, след което същият бил запечатан от ЧСИ.
При така констатираните от
съдебния изпълнител обстоятелства последните сочат, че процесната движима вещ –
описаният лек автомобил, върху която е насочено изпълнението, към момента на
извършения опис е била във владение на настоящия жалбоподател, както визира изискването
на чл.435, ал.4 ГПК, като процесуална предпоставка, основана на презумпцията по
чл.69 ЗС. С посочената разпоредба на чл.435, ал.4 ГПК жалбата не се уважава, ако се установи, че
вещта е била собствена на длъжника при
налагане на запора. По аргумент от противното – жалбата следва да се уважи, ако
се установи, че към момента на запора вещта не е била собствена на длъжника, а
на трето лице, претендиращо правото на собственост върху вещта. В конкретния
случай запорът върху процесния автомобил е наложен с цитираното разпореждане на
съдебния изпълнител от 07.03.2012г. Представеният от третото лице-жалбоподател
пред ЧСИ договор за покупко-продажба на същия автомобил с продавач „Херку” ООД,
представлявано от И.А. Ц. и А.А.К., действащи чрез пълномощника си Т.М.Т. ,
като продавач и Т.М.Т. като купувач, е в предвидената законова форма – писмен
договор с нотариална заверка на подписите и с достоверна дата от 22.12.2006г.,
същият е представен и с настоящата жалба. Следователно следва да се приеме в
настоящото производство за удостоверено, че към момента на запора процесната
вещ - лекият автомобил „Крайслер – Стратус”, ДК № РВ **** ТМ, да е била собственост на жалбоподателя, което
изключва насочване на принудителното изпълнение върху тази вещ като
непринадлежаща на длъжника „Херку” АД. За пълнота следва да се отбележи, че с
представеното писмено доказателство жалбата се намира за доказана и
основателна, като алтернативното възражение за придобивна давност е недопустимо
да се разглежда в настоящото производство, доколкото в последното съдебният
контрол е насочен само към проверка законосъобразността на обжалваните действия
на съдебния изпълнител. Установяването на вещни права, свързани с института на
придобивната давност се разглеждат само по исков ред. Последното впрочем касае
изцяло и възраженията на ответника по жалбата Д.Е.В., чрез проц.си
представители адв.Пл.М. и адв.Р.М.. В отговора по жалбата последните формулират
възражение за нищожност поради привидност на представения възмезден договор за
покупко-продажба на процесния автомобил по развити съображения, вкл. за липса
на надлежна представителна власт. В
приложение на това се представя списък на фирми, регистрирани с
наименованието „Херку” в търговския
регистър, компютърни извлечения за актуално състояние на фирмите: ЕТ „Херку-М.
Т.”, „Херку Трейд” ООД, „Интерком Херку” ООД, „Херку” АД и „ХМТ” ООД, реклама в
Интернет на „ХМТ” ООД, разпечатка от електронната система на ТР за наложен
запор и два броя съдебни решения – по т.д.№ 600/2008г и по ф.д.№ 2019/2000г на ПОС, доказателствени искания за събиране на
доказателства, вкл. ССЕ, всичките неотносими към конкретния правен спор в
производство по обжалване действията на съдебния изпълнител.
Както се посочи установяване
на симулацията по чл.26, ал.2 ЗЗД се
реализира по исков ред или респ. по висящо исково производство. Представените от ответника по жалбата
доказателства са неотносими към конкретния правен спор за законосъобразност на
действията на съдебния изпълнител, който в изпълнителното производството не
може да преценя възражения, които се навеждат в настоящото производство, тъй
като са релевантни за разглеждане в исков процес. Отделно от това следва само
да се маркира, че представените документи по възражението за ненадлежна
представителна власт, дори и да би могло да се интепретира този повдигнат
въпрос в настоящото производство, касаят
фирмите ЕТ „Херку-М. Т.”, „Херку Трейд”
ООД, „Интерком Херку” ООД, „Херку” АД и „ХМТ” ООД и не касаят конкретния продавач по настоящия
договор – „Херку „ ООД. Неотносимо е
също възражението, че продавач по представения договор е не длъжника – „Херку”
АД, а дружеството – „Херку” ООД, тъй като правно релевантно е обстоятелството –
кой е придобил собствеността като купувач по договора, респ. третото
лице-жалбоподател и към кой момент, респ. преди налагане на запора.
По така изложените съображения
жалбата следва да се уважи, като се отмени обжалваният опис върху процесния лек
автомобил, обективиран в Протокол за опис на движимо имущество от 06.07.2012г.
На основание чл.78, ал.1 ГПК
на жалбоподателя следва да се присъдят направените за настоящото съдебно
производство деловодни разноски съобразно представения първоначално списък на
разноски по чл.80 ГПК, касаещ внесената за обжалването държавна такса – 25 лева
и адв.хонорар по ДПЗС от 09.07.2012г. в размер на 180 лева, тъй като
таксата в полза на ЧСИ е относима към изпълнителното производство.
Водим от горното и на
основание чл.437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ
Обретенова – Георгиева, рег.№ 758 в КЧСИ по изп.дело № 192/ 2012г. по жалбата
на третото лице Т.М.Т., изразяващи се в насочване изпълнението върху лек автомобил марка „Крайслер”, модел
„Стратус”, рег.№ РВ **** ТМ чрез извършване на опис върху същия, обективиран
в Протокол за опис на движимо имущество
от 06.07.2012г.
Осъжда Д.Е.В.,*** да
заплати на Т.М.Т.,*** сумата 205 лева / двеста и пет лева/ деловодни разноски
за настоящото съдебно производство.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.ІІ ГПК.
Председател: Членове: