Р Е Ш Е Н И Е
№ 260340
гр. Кюстендил, 18.05.2021 год.
В И
М Е Т О НА
Н А Р
О Д А
Кюстендилският районен съд,
гражданска колегия , в открито заседание на двадесет и осми април две хиляди и двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : АНДРЕЙ
РАДЕВ
при участието на съдебният
секретар-протоколист ЯНКА АНГЕЛОВА,като разгледа докладваното от съдия Радев гр.д.№
539/2020 год.,за да се произнесе,взе в предвид следното:
„ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО
ЕВРОИНС“АД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-г.София,бул.“Христофор Колумб“ № 43 е предявило против Г.Д.К.,ЕГН **********
***, иск да бъде признато за установено/срвн.молбата на л.80 от делото/ по
отношение на него,че е длъжен да му заплати,на осн.чл.274,ал.1,т.1 от Кодекс за
застраховането /отм/ във вр. с чл.5,ал.3,т.1 от Закон за движение по
пътищата, сумата от 10 000.00 /десет
хиляди/ лв.,предявен частично от общ размер от 30000.00 /тридесет хиляди/лв.,
представляваща регресно вземане за платено застраховетално обезщетение за
нанесени неимуществени вреди на Г.В.С. с ЕГН ********** ***,във връзка с причиняване
на телесни повреди с ПТП на 23.12.2011 год. при причиняване на ПТП с
концентрация на алкохол в кръвта от 0.57 промила,ведно със законната лихва
върху главницата считано от 20.06.2019 год.до окончателното изплащане,както и
разноските от производствата.
В срока за отговор на ИМ
ответникът оспорва иска и обстоятелствата, на които се основава,прави
правопогасяващи възражения за погасяване вземането по давност.
КРС,след като обсъди събраните доказателства
при усл.на чл.235,ал.2 и 3 ГПК,приема за установено следното:
Няма спор между страните по това,че ищцовото ЗД е
правоприемник на „Интерамерикан България“ЗЕАД,което било издател на
застрахователен договор за задължителна застраховка Гражданска отговорност на
автомобилистите с полица Комбинирана автомобилна застроховка №
20-5-11/**********/00 от 10.03.2011 год./л.7-9/,с която застраховало отговорността на водачите за
лек автомобил марка „Опел“,модел „Астра“ с ДК № *********** за времето от 11.03.2011 год. до 10.03.2012 год.С
Решение № 728-ОЗ на зам.председателя на КФН от
02.10.2013 год. /л.10/целият застрахователен портфейл на застраховащият бил прехвърлен на
ищеца,с което последният встъпил в правата и задълженията на горният
застраховател.На 23.12.2011 год.около 18.50 часа ответникът
управлявал лек автомобил марка „Опел“,модел „Астра“ с ДК № ************,на път 62222-км.0+ 50 в посока от
с.Ново село
към гр.Кюстендил,като
пътят бил заледен и заснежен.В посока обратна на посочената пътувал св.П.М.,като
в управляваният от него автомобил пътувала като пътник и св.Н.С..На същите дати
и час св.Г.С. се намирал на пътя,където
слязъл от нает от него таксиметров автомобил на около 10 метра след
кръстовището,образувано от пресичането на пътя с ул.“Бачо Киро“ на с.Слокощица,
на № 4,където живеел,но поради падналият сняг и заледяването на пътя се
подхлъзнал и паднал на платното за движение,по което се движел
автомобилът,управляван от ответникът.Свидетелят М. възприел падналият на
платното св.С.,спрял управляваният от него автомобил и отишъл,за да окаже
помощ,след което възприел като опасност автомобилът,управляван от ответникът и
започнал да ръкомаха,за да го спре и предодврати ПТП.Опитът на св.М. се оказал
неуспешен,управляваният от ответникът лек
автомобил ударил св.С. и го повлякъл по пътя и след няколко метра
спрял.Ответникът с помощта на св.М. качили
св.С. в автомобила на ответникът и последният го откарал до МБАЛ „Д-р
Н.Василиев“АД-Кюстендил за оказване на медицинска помощ,след което се върнал на
мястото на ПТП.Уведомени за възникналото ПТП полицейски служители били
изпратени за вземане на отношение към
станалото.Органите за контрол по закона за движение по пътищата изготвили
констативен протокол за ПТП с пострадали лица вх.№ 4320/27.12.2011 год./л.12-13/,в
който отразили констатацията си,че ответникът се е движел с несъобразена
скорост с пътните условия /заледена и заснежена пътна настилка/и при стръмен
наклон.От ответникът била взета кръвна проба за установяване употреба на
алкохол или упойващо вещество и против него
бил изготвен и АУАН с
бланков № 090395 /л.58 от досъдебното производство/,съгласно който сторената с
техническо средство проверка за употреба на алкохол установява концентрация на
алкохол в кръвта му от 0.57 %,като е изготвен талон за изследване на кръвна
проба в ЦСМП,където е дал кръв за анализ на концентрацията на алкохол в кръвта
му.На място бил извършен оглед и от дознател от РУМВР-Кюстендил,като по случая
било образувано досъдебно производство № 1405/2011 год.по описа на РУ“Полиция“-Кюстендил
/приложено в цялост към настоящото/,приключило с постановление за
прекратяване.В хода на досъдебното производство назначената химическа
експертиза в протокол № 585/28.12.2011 год./л.44 от досъдебното
произв./заключава,че в кръвта на ответникът са се съдържали 0.45 % промила
етилов алкохол.Преди приключване на наказателното преследване против ответникът
с постановление за прекратяване от 11.09.2013 год./л.18-21/,на
осн.чл.24,ал.1,т.1 от НК, между горният
и св.Г.С. било сключено на 15.07.2013 год.споразумение/л.23/,по силата
на което заплатил на свидетелят сумата
от 4000.00 лв. за направеното от последният по наказателното производство
изявление по чл.343,ал.2 НК за прекратяването му.
Съгласно експ.з-ние вх.№ 265003/02.11.2020 год./л.139-144/,изп.от
в.л. инж.Н.В. ответникът
се е движел със скорост от 35 км/час в момента,когато е на разстояние не
по-голямо от 40 м.от падналият на пътя св.С.,могъл е да забележи същият,намалил
е скоростта и в момента на удара същата е била 12.35 км/час,при опасна зона за
спиране от 7.55 м.,която му е
позволявала да спре своевременно и да предодврати ударът.
По отношение на свидетелят Г.С. била извършена
операция за „лапаротомия.сутура везице уринарие, като за причините за лечението
и резултатът от същото била изготвена на 06.01.2012 год. епикриза /л.65-66 от
досъдебното производство/.Съгласно експ.з-ние вх.№ 263243/08.10.2020
год./л.134-137/,изп.от в.л. д-р Е.Л.,в резултат на ПТП на св.Г.К. са нанесени
описаните в заключението увреждания,които е възможно да са получени по
механизма на ПТП,периодът на пълно възстановяване е между 3 до 6 месеца,като в
първите 30 дни пострадалият е търпял болки с по-силен интензитет,в първите 60
дни е било необходимо придвижване с помощни средства и леглови режим,като в
началото на периода е имал нужда от чужда помощ в обгрижването на ежедневните
си нужди.
На 11.09.2013 год. св.Г.С. подал до „Интерамерикан България“ЗЕАД молба-претенция /л.14-16/ за заплащане на
обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 70 000 лв.Със
спогодба от 17.01.2014 год. между ищцовото ЗД и св.Г.С.,същите уговорили
получаването от свидетелят на обезщетение в размер на 30 000-тридесет
хиляди лева за причинените му имуществени и неимуществени вреди от описаното
по-горе ПТП,приемайки че виновен за последното е ответникът,а с платежни
нареждания от 21.07.2014 год.и 22.07.2014 год. ги заплатило по банков път.С
регресна покана № 10102#5815.01.2015 год./л.73/ ищецът поканил ответникът да
му заплати горната сума,като същата била получена на 21.01.2015 год.,видно от
обратната разписка за получаване/л.74/.На 20.06.2019 год. ищцовото ТД
депозирало пред СРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за платеното от него на св.С. обезщетение,като образуваното ч.гр.д.№
35329/19 г.СРС било прекратено и изпратено по подсъдност на КРС,където по
ч.гр.д.№ 289/2020 год./приложено в цялост/ съдът постановил ЗИПЗ №
59/10.02.2020 год.,връчена на ответникът на 19.02.2020 год.,на която дата
последният депозирал възражение по чл.414 ГПК.С разпореждането си от 21.02.2020
год. съдът указал на ищеца да предяви иск за установяване съществуване на
вземането си по заповедта в месечен срок от получаване на съобщението,което
станало на 04.03.2020 год. и на 11.03.2020 год. ищецът предявил настоящият иск.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства,от ичната ставка между свидетелите, а останалите като неотносими
към спорът съдът не обсъжда.
Застраховалият гражданската отговорност придобива регресно право срещу
застрахования при него, когато се освобождава от отговорност по
застрахователния договор на основания, регламентирани изрично от закона -
умисъл, употреба на алкохол и др., като в тези случаи застрахователят е
задължен отново по силата на закона да плати застрахователно обезщетение на
увреденото трето лице. При настъпването на застрахователното събитие по
застраховката "Гражданска отговорност" възниква законовото задължение
на застрахователя да плати, както и правото му на регрес срещу застрахования, в
случай че плати на увредения. В случая ищецът е поискал връщане от лицето,
което е било под застрахователната му закрила, на платено от него
застрахователно обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност"
(ЗГО), като е основал иска си на обстоятелството, че за настъпилото ПТП
застрахованият ответник е виновен,защото е нарушил конкретно посочените правила
за движение по пътищата като водач на МПС и е управлявал същото след употреба
на алкохол.Тази хипотеза се субсумира в нормата на чл.274,ал.1,т.1 КЗ/отм/.Изводът е,че на основанията, изрично предвидени в закона /посочени
по-горе/, застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор с деликвента, но не се освобождава от задължението си да престира на
увреденото лице. Налице е хипотеза на изпълнение на чуждо задължение – чл. 74 от ЗЗД,
като регресното право на застрахователя не е същинско застрахователно право,
подобно на това по смисъла на чл. 213, ал. 1 от КЗ (отм.) , а възниква по силата на закона при наличието на вече
прекратено застрахователно правоотношение поради причиняване на застрахователното
събитие от страна на застрахования било умишлено, било поради употреба на
алкохол или упойващо средство, или управление на МПС без свидетелство за
правоуправление.
Следователно възникването на регресното право на застрахователя срещу
отговорния за деликта е обусловено от наличието на определени правопораждащи
факти, а именно: 1/. наличието на валиден договор за застраховка
"гражданска отговорност" между страните по делото, от една страна и
от друга - прекратяване на същия и освобождаване на застрахователя от
необходимостта да извърши застрахователно плащане поради причинен от
застрахования деликт по време на управление на МПС - когато законът определя
неговото поведение като особено укоримо и той трябва да понесе реално
гражданската си отговорност /в частност и поведение, което се е изявило в
управление на МПС след употреба на алкохол/ и 2/. заплащането на обезщетение за
претърпените вреди на третото увредено лице, както и какъв е размера на
дължимото обезщетение.Конкретното поведение на застрахования,увеличаващо риска
в степен, в която застрахователят не носи отговорност, подлежи на пълно и
главно доказване от последния - ищец в производството по предявения регресен
иск /чл. 154, ал. 1 от ГПК/. Регресното право се урежда от закона, действал към момента на
неговото възникване,т.е от датата на настъпване на застрахователното събитие по риска "гражданска
отговорност", поради което приложим е отмененият КЗ, в сила от 01.01.2016
г.
Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва
с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него,
непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на
ПТП.
В трайната
практика на ВКС се приема, че протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с обвързваща
съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в
него изявление на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно
самото удостоверено волеизявление - решение № 85/ 28.05.2009 г. по т.д. № 768/
2008 г. на ВКС, II ТО, решение № 24/ 10.03.2011 г. по т.д. № 444/2010 г.
съставът на ВКС, I ТО, решение № 73/ 22.06.2012 г. по т.д. № 423/ 2011 г. на
ВКС, I ТО. Посочената практика е относима към
т.нар. „констативни протоколи за ПТП“, какъвто е настоящият, доколкото е
издаден от органите на полицията при посещението на мястото на процесното ПТП.
В тази хипотеза съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при
огледа, относими за определяне на механизма на ПТП, като местоположението на
МПС, участници в ПТП, характера и вида на нанесените щети, пътните знаци и
маркировката на мястото на произшествието и други. Правилата за оценка на
правното естество на това писмено доказателство и за оспорването му обуславят
извод на съда,че ответникът няма интерес от откриване на производство по
оспорване истинността /верността/ на протокола за ПТП в частта му, която се
отнася до "обстоятелства, нарушения, причини и условия за ПТП".
Несъмнено е че в тази част протоколът съставлява диспозитивен документ, тъй
като в случая обективира извод на държавния орган - съставител на документа. А
един диспозитивен документ, независимо от това дали е официален или частен, не
се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. С оглед на
свидетелските показания съставителят на протокола не е пряк очевидец на
случилото се,като не е имал и
възможността да отрази местоположението на пътя на управляваното от ответникът
МПС,тъй като то е било местено-с него ответникът е транспортирал пострадалия до
лечебно заведение за оказване на спешна медицинска помощ.Към протокола поради
тези причини няма и схема на ПТП,такава е изготвена от посетилите мястото на
произшествието други полицейски служители за нуждите на наказателното
производство,въпреки което по отношение на достоверността на същата важи изложеното
по-горе.По инициатива на ищецът за
установяване на обстоятелствата по Протокола, а именно – механизъм на
настъпване на ПТП,настъпили вреди, както и причинната връзка между тях ,той
ангажира и други доказателства, а именно назначената по делото съдебно-техническа експертиза и разпит на свидетелите.Тези
доказателства обуславят извода на съда,че при управлението на МПС ответникът е
нарушил правила за движение по пътищата ,установени от ЗДвПътищата,както следва: чл. 5, ал. 1, т. 1 от
Закона за движение по пътищата /ЗДвП/: "Всеки участник в движението по
пътищата: 1. с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди; "; чл.
5, ал. 2, т. 1 ЗДвП: "Водачът на пътно превозно средство е
длъжен: да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства;
"; чл. 20, ал. 2 ЗДвП:
"Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението. "Ответникът като водач на
управляваното от него МПС е станал причина за ПТП,като презумпцията за вина по
чл.45,ал.2 ЗДвП,оборването на която е в негова тежест,не бе оборена с ангажирани
от него доказателства.Няма спор,това се установи и от доказателствата по
делото,че към датата на увредата ответникът е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“,като застрахователният портфейл на
дружеството,издател на полицата е прехвърлен по законов ред на ищеца.Няма спор
и по това,че последният е изплатил на основание сключено между него и
пострадалият св.Г.С.,обезщетение за причинените от ПТП неимуществени вреди.
Относно установената концентрация на
алкохол в кръвта на ответника, съдът намира следното: в съдебната практика е
изяснено, че надлежният ред, по който се
установява употреба на алкохол или друго
упойващо вещество, е регламентиран в действалата към момента на настъпване на
процесното произшествие Наредба № 30 от 27.06.2001 г. В Наредбата е посочено, че употребата на алкохол или друго упойващо вещество се
установява посредством използването на съответни технически средства и/или чрез
медицински и лабораторни изследвания. Право на водача е да прецени дали да
извърши или не медицинско изследване, но за да може да обори показателите,
установени с техническо средство, той трябва да се яви в указаното му лечебно
заведение в указания му срок. В случая,
в съответствие с изискването на чл. 3, ал. 2 от Наредба № 30 от 27.06.2001 г.
за реда за установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства (отм.),
действаща към датата на ПТП, е попълнен талон за медицинско изследване,който се
намира като доказателство по делото материалите по досъдебното
производство.Това предписание е било изпълнено,обстоятелство по което никоя от
страните не спори,като изготвената химическа експертиза установява безспорно,
че концентрацията на алкохол в кръвта на ответникът е била под допустимата от
0.5 % по ЗДвП,което означава че отговорността на ответникът отпада. Действително съгласно чл. 5, ал. 2, т. 3
от ЗДвП в редакцията към деня на пътния инцидент водачът на пътно
превозно средство е длъжен да не управлява пътно превозно средство под
въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи вещества, но в последващи
норми на същият закон-чл.171,т.1,б.“б“ и чл.174,ал.1 от Закон за движение по
пътищата в редакцията към 23.12.2011 год.практически се допуска един минимум до
0,5 промила,при който водачът на МПС не се наказва,което обсъдено с нормата на
чл.274,ал.1,т.1 КЗ/отм/ /т.1 1. е управлявал моторното превозно средство след
употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по
закон норма../,обуславя изводът за неоснователност на исковата претенция
.Поради изложеното настоящият състав на съдът не споделя практиката на други
съдилища в насока,че каквато и да е концентрация алкохол в кръвта на водача е
била от значение за основателност на регресното право при наличие на другите
предпоставки.
Въпреки горното съдът изтъква,че в настоящия случай ответникът оспорва и
удостоверените в протокола за ПТП факти досежно авторството на деянието и механизма
на ПТП, изводимо от становището му с отговорът на ИМ.
По делото е приложено Постановление от 11.09.2013 год. на КРП по
ДП № 1289/2011 г.КРП, ДП № 1405/2011 год. по описа на РУ“Полиция“-Кюстендил,с
което е прекратено воденото против ответника наказателно преследване за
престъпление по чл. 343,ал.1,б.“б“ от НК във вр. с чл.342,ал.1 от НК,но от
съдържанието на същото явства,че основанието за прекратяване не е
недоказаност,или наказателна неотговорност на ответника, а поради това че
свидетелят С.,като потърпевш от престъпление е заявил,че не желае ответникът да
носи наказателна отговорност.Това постановление, макар и акт по същество, който
е задължителен за прокурора,се различава съществено от присъдата, с
постановеното в която гражданският съд е длъжен да се съобразява по см. на чл.
300 от ГПК. Съществената разлика се изразява в това, че постановлението на
прокурора за прекратяване на наказателното производство, макар и да не е било
обжалвано пред съд и да е влязло в сила не е окончателно, доколкото може да
бъде отменено от прокурор от по-горестояща прокуратура по см. на чл. 243 от НПК
в определени срокове, а така също и от главния прокурор след изтичането на
същите. Нещо повече, цитираното постановление отразява единствено мнението на съответния орган относно наличието или не
на предпоставки за наказателно преследване на определено лице. Същото обаче няма задължителна сила за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието. Съгласно императивната разпоредба на чл. 300 от ГПК, такава
е придадена единствено на влязлата в сила присъда и то за изрично посочени в
разпоредбата обстоятелства –в този см. е и практиката на ВКС – Решение №
43/16.04.2009 г. по т.д. № 648/2008 г. по описа на II
т.о. на ВКС.Това постановление съдът обсъжда във връзка със сключеното между
ответникът и св.Г.С. на 13.07.2013 год. споразумение,по силата на което
последният получил от ответникът парична сума,поради изявлението му пред органите на досъдебното
производство,че не желае да се води наказателно производство против платилият
сумата.Това споразумение представлява
извънсъдебно признание на вината от ответника.Няма житейска и правна
логика лице против което се води наказателно производство за престъпление по
НК,в случая ответникът, да плати на пострадало от престъплението по смисъла на
НК лице,от чиято воля зависи прекратяването на наказателното
производство,парична сума за да стори такова изявление,за друго ,освен за да
избегне самото наказателно производство,което означава че признава вината за извършеното
престъпление,макар и извънсъдебно.Нещо повече.Анализа на раздел II
от споразумението сочи,че волята на договарящите е била не само прекратяването
на наказателното производство против ответникът ,но и уреждането на бъдещи
взаимоотношения,свързани с отговорността на ответникът по чл.45 ЗЗД,обусловени
размер на изплатено от застрахователят на отговорността на ответникът
обезщетение,вкл. и при случайте на т.нар „регрес“.Горното съдът обсъжда и във
връзка с констатираното протворечие между показанията на св.С. от една страна и
св.М. и св.С. от друга и извършените между тях очни ставки.Свидетелят Г.С. в
показанията си твърди,че първоначално е бил ударен от автомобилът,управляван от
св.М. и в следствие на този удар е бил изхвърлен върху капакът на двигателя на
управляваният от ответникът автомобил,а като краен резултат е паднал на асфалта
и влачен по него от автомобилът на последният,а
другите двама свидетели отричат тези твърдения.Съдът кредитира
показанията на св.М. и С. защото се подкрепят от експертното заключение на
в.л.,протокола за ПТП и цитираното по-горе споразумение.
Възражението
за погасяване на вземането на ищеца по давност,сторено
от ответникът, е
неоснователно.Такова вземане на ищеца за платеното от него
се погасява с 5-петгодишна давност,която започва да тече от момента на
стореното от него плащане на увреденото лице
/виж и т. 14 от Постановление № 7/77 г. от
04.10.1978 г. на Пленума на ВС, съгласно която: "За регресните искове важи
общата давност по чл. 110 и сл. ЗЗД,
а течението й започва от момента на изплащането на застрахователните
обезщетения на правоимащите лица"/, а това са съответно датите 21.07.
и 22.07.2014 год. и би изтекла на 21.07.2019 год.,ако не бе своевременното
депозиране на 20.06.2019 год. от ищеца заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,което
първоначално е сторено пред СРС и след изпращането му по подсъдност на КРС е
образувано ч.гр.д.№ 289/2020 год.,продължение на което е настоящото,при което
давността към 20.06.2019 год.не е била
изтекла,като на същата дата е прекъсната.
Съдът отбелязва въпреки изложеното за неоснователност на исковата
претенция,поради неустановеност на съставомерна употреба на алкохол от
ответникът,че в противен случай размерът на исковата претенция би бил
основателен. Платеното от ищецът на пострадалият св.Г. Вл.С. е по спогодба
между тези две страни,която не обвързва по никакъв начин нито съдът,нито в
частност ответникът,който не е страна по нея.Не съществува законна оборима
презумпция,че платеното от ищецът по такова споразумение обвързва съдът относно
размерът на предявеният иск.Назначената по делото по инициатива на ищцовото ЗД съдебно-медицинска експертиза,установи освен
видът телесни увреждания на св.С. и причинно-следствената връзка между тях и
ПТП, обстоятелства,релевантни за присъждане на обезщетението по чл.52 ЗЗД
/норма която съдът е длъжен да приложи/ и техният интензитет,а именно- по-висок
в първите два месеца и свързан с невъзможност св.С. да обслужва сам нуждите си
и отшумяващ между вторият и шестият месец.
Като се съобрази това доказателство и това,че към момента на увредата св.С.
е бил човек в зряла възраст /навършени 61 год. към 23.12.2011 г./,обуславяща
по-дълъг период за възстановяване,вида и характера на телесната повреда –
тежка телесна повреда, вида на
проведеното лечение – консервативно лечение с поставяне на катетър,
продължителността на възстановителния период – до 6 месеца,претърпените от
пострадалият св.С. неудобства от личен и битов характер по време на
възстановителния период,типичните за механизма на катастрофата стрес и
негативни емоционални преживявания, които са се отразили върху начина му на живот, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2011 г.,съдът счита ,че определеното по
споразумение между ищеца и свидетелят обезщетение в размер на 30 000 лв. е
справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД ,поради което и частично предявеният иск за
сумата от 10 000 лв. би бил основателен.
Искът е предявен от заявител в заповедното производство по ч.гр.д.№
289/2020 г.КРС против длъжник от същото за суми и основания идентични с
издадедената в посоченото ЗИПЗ и в срок,поради което е допустим.
По разноските
Съобразно отхвърлянето на исковата претенция съдът ще присъди на ответникът
пълният размер на сторените в
настоящото производство
разноски-платеното възнаграждение от 830.00-осемстотин и тридесет лева, което
не е прекомерно по смисъла на закона.
Водим от горното и на осн.чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.274,ал.1,т.1 от КЗ/отм/ във вр. с чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД,ЕИК *********,седалище и адрес на управление на
дейността-г.София,бул.“Христофор Колумб“ № 43 ,против Г.Д.К.,ЕГН ********** ***,иск да бъде
признато за установено по отношение на последният,че е длъжен да му заплати,на
осн.чл.274,ал.1,т.1 от Кодекс за застраховането /отм/ във вр. с чл.5,ал.3,т.1
от Закон за движение по пътищата на
сумата от 10 000.00 /десет хиляди/ лв.,предявен частично от общ размер
от 30000.00 /тридесет хиляди/лв., представляваща регресно вземане за платено
застраховетално обезщетение за нанесени неимуществени вреди на Г.В.С. с ЕГН **********
***,във връзка с причиняване на телесни повреди с ПТП на 23.12.2011 год. при
причиняване на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта от 0.57 промила,ведно със
законната лихва върху главницата считано от 20.06.2019 год.до окончателното
изплащане,както и разноските от производствата.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС“АД,ЕИК
*********,седалище и адрес на управление на дейността-г.София,бул.“Христофор
Колумб“ № 43 ДА ЗАПЛАТИ на Г.Д.К.,ЕГН ********** ***, сумата от
830.00-осемстотин и тридесет лева, представляваща сторените от последният разноски
по воденето на делото.
Решението подлежи на
обжалване с възизвна жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: