О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ............../ 19.09.2018г.,
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - ви състав, в
закрито заседание, проведено на деветнадесети
септември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия Н.
Шакирова
въззивно гражданско дело № 1974 по
описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХХ от ГПК.
Образувано е по повод въззивна
жалба на Т.П.Т. срещу Решение № 3158 от 04.07.2018г. по гр.д. № 18991/2017г. по
описа на ВРС, ХLVIII-ми
състав, с което на основание чл. 128, т.
2 вр. чл. 245, ал. 2 от КТ е отхвърлен предявените от въззивника срещу „ПАРАХОДСТВО
БМФ“ АД, ЕИК ********* искове за заплащане на нетно трудово възнаграждение в
размер на 1 825.33 щатски долари за
периода 01.09.-30.09.2016г., както и обезщетение за забава върху главницата за
периода от 19.10.2016г. до 15.12.2017г. в размер на 215 щатски долари, дължими по трудово правоотношение възникнало по
моряшки трудов договор № 3592/30.08.2016г. с работодател София Меритайм ЛТД,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба в съда 15.12.2017г. до окончателното плащане на задължението.
Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост на
решението. Изложени са доводи, че вписването на „София Меритайм“ ЛТД като
корабособственик на м/к „България“, регистриран на 25.01.2011г. под малтийски
флаг, не лишава „Параходство БМФ“ АД от пасивна легитимация по делото. Съдът не
е съобразил Морската трудова конвенция от 2006г., ратифицирана от НС на РБ на
27.05.2009г., в сила от 20.08.2013г., съгласно която трудовоправните отношения
възникват между корабособственика като работодател и моряка сключил трудовия
договор. Съгласно легалната дефиниция на „корабособственика“ в чл. II, б. J на конвенцията, такъв е и всяко
лице като мениджър, агент или беърбоут чартьор, поело операрирането на кораба
от собственика, поради което и с оглед представения стандартен договор за
мениджмънт от 01.10.2011г., се налага извод, че за процесния период именно ответното
дружество е поело задълженията за опериране на м/к „България“ от корабособственика
„София меритайм“ ЛТД и на това основание като мениджър на последното, се
легитимира като работодател, съответно е пасивно материално легитимирано по
иска за трудови възнаграждения. В нарушение на процесуалните правила, съдът е
оставил без уважение доказателственото искане за представяне на стандартния
договор за мениджмънт от 01.10.2011г. в цялост. Именно от приложенията на
договора може да се установят действителните договорки между страните, вкл. и
условията за управление на кораба и представителството на корабособственика.
Без уважение е оставено и искането за задължаване на ответника да представи
удостоверението за регистрация на „София меритайм“ ЛТД, въз основа на което
може да се изиска удостоверение от водените регистри при „Морска администрация“
– Варна относно това кой е представителят на това дружество в РБ.
Обстоятелството, че именно „Параходство БМФ“ АД е корабособственик и
работодател е удостоверено с подпис на служител на дружеството, както и с печат
на ответното дружество, а самият трудов договор не е оспорен по делото.
Неправилен поради това е извода, че трудовият договор е сключен в рамките на
представителната власт на корабния мениджър и правата и задълженията възникват
направо в правната сфера на представлявания корабопритежател. Установено е по
делото, че трудовият договор е сключен от корабния мениджър и същият дължи
изпълнение по него. В този смисъл исковете са основателни и следва да се
уважат. Моли за постановяване на решение, с което обжалваното решение бъде
отменено.
В отговор на жалбата „Параходство БМФ“ АД
оспорва доводите в нея. Поддържа, че не е корабособственик на м/к България и не
е работодателя на ищеца. Печатът положен в трудовия договор е на „Булнав
Менинг“ ЕООД и срещу това дружество по иск на ищеца е образувано гр.д. №
14710/2017г. по описа на ВРС, XXX-ти
състав. Не е доказан факта, че въззивникът е положил труд на борда на м/к
България през процесния период, доколкото не е представил екземпляр от договора
си, попълнен съгласно § 4 от КТД. Следователно договорът не е изпълняван.
Представените писмени доказателства – персонален фиш и CREW LIST на л. 81-82 от делото не са
подписани, поради което не доказват нищо. Установено е от доказателствата по
делото, че въззиваемото дружество няма ангажименти към комплектоването и
управлението на екипажа. В евентуалност поддържа възражение за погасяване на
вземането по давност – съгласно малтийското законодателство, срокът за
предявяване на иска е три месеца, който към момента на предявяване на иска е
изтекъл. Моли в тази връзка за постановяване на решение, с което обжалваното
решение бъде потвърдено.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК
при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана
е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от
обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговаря на съществените изисквания
за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата са обективирани искания по
доказателствата, недопуснати от първоинстанционния съд поради процесуални
нарушения. На основание чл. 266, ал. 3 от ГПК исканията са допустими, относими
са към спорния предмет и необходими за изясняване на действителните факти по
делото. Ето защо исканията следва да се уважат.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен
съд
О П Р Е
Д Е Л И :
НАСРОЧВА производството по делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на
29.10.2018г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
ЗАДЪЛЖАВА на основание
чл. 190, ал. 1 от ГПК
„Параходство Български Морски Флот“ АД ДА
ПРЕДСТАВИ в срок до съдебно заседание, намиращия се в него документ – Стандартен
договор за мениджмънт от 01.10.2011г. в цялост, ведно с всички приложения и
съпровождащи го документи.
В
противен случай, СЪДЪТ УКАЗВА на въззиваемия, че ще приложи
разпоредбата на чл. 161 от ГПК, като приеме за доказани фактите, относно които страната
е създала пречки за събиране на допуснати от съда доказателства.
ДА
СЕ ИЗДАДЕ на основание чл. 186, пр. І от ГПК на Т.П.Т. съдебно удостоверение, което да послужи пред „Морска
администрация“, гр. Варна за снабдяване с друго такова, от което да е видно има
ли официално регистриран представител на „София Меритайм“ ООД в Република
България и на какво основание.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140,
ал. 3 от ГПК страните
към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на
спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до
бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства
процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При
приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се
връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.